Студенти в САЩ ще изучават български филм – 70 години от подвига на пилота Писаревски срещу американските бомбардировачи

Димитър Списаревски - 20 декември 1943г. името му се превръща в сакрален символ на българската храброст. Съвсем млад, само на 27 години, на Списаревски му се наложило да се сблъска с ужаса на войната и да се изправи срещу врага. Сам, за първи и последен път. Фото-шарж: българска история дот орг

Димитър Списаревски – 20 декември 1943г. името му се превръща в сакрален символ на българската храброст. Съвсем млад, само на 27 години, на Списаревски му се наложило да се сблъска с ужаса на войната и да се изправи срещу врага. Сам, за първи и последен път. Фото-шарж: българска история дот орг

Американчетата в Ню Орлиънс ще изучават документалния филм “В търсене на Списаревски” на Адела Пеева за героя по време на американските бомбардировки в България през 2-та Световна война

“Българският Пърл Харбър”: 20 декември 1943 г. 200 американски бойни самолета се насочват за поредната “терористична бомбардировка” на София, която е спряна от “живата торпила”, която спасява столицата на България 

 „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“

Американски пилот единствен оцелял: „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!” 

Формация бомбардировачи В-24

Формация бомбардировачи В-24 “Либърейтър” над Балканите, каквито два са поразени от кап. Списаревски. В битката са поразени 8. (U.S. Air Force photo, уикипедия) (кликвайте върху снимката за по-големи размери)

29 декември 2013 г. Всеки от нас знае за Пърл Харбър и какво се случва с американските войски след нападението на японските самолети и дава начало на участието на САЩ във 2та св. война, когато американците са в шок – за пръв път от 100 години някой ги атакува. Но малцина знаят за другият “американски шок” – българският таран летецът Димитър Списаревски по време на самата война, когато България е нападната от авиацията на Англия и САЩ и пилотът се врязва в американско летящо “чудовище”. Сега обаче, този факт от историята ще влезе в учебните програми на университет в САЩ, благодарение на американски професор и българска режисьорка, създала филм за случилото се точно преди 70 години по време на нападението на анлиййската и американската авиация.

Студенти в САЩ ще изучават документалния филм “В търсене на Списаревски” на Адела Пеева, който е в конкурса на 20-ия Фестивал на българското документално и анимационно кино “Златен ритон” в Пловдив.

Американският професор историк, от когото режисьорката за първи път чула за саможертвата на летеца Димитър Списаревски при бомбардировките над София през Втората Световна война, й поискал филма за курс по историография, който ще води в Ню Орлиънс. Интерес към продукцията проявил и синът му, ръководител на Катедрата по кино в Джорджтаун, разказа Адела Пеева, цитирана от БТА.
За нея филмът наистина е историография, но е и много емоционален – заради вложените при работата емоции и заради възприемането му от публиката.

На 20.12.2013 се навършиха 70 години от подвига на капитан Димитър Списаревски, влязъл в историята като “живата торпила”, който само някои си позволиха да нарекат “фашист”, а за повечето и за България остава Герой. Заклеймен от комунистите, като царски офицер и забравен от хората по света, като противник на англо-американците. Завинаги останал истински българин, спасил своята столица и достоен защитник на своята Родина.

На Уинстън Чърчил се приписва фразата: “София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!” (вижте още: Бомбардировки на България)

Прожекциите са при пълни салони на фестивала в София, и в Добрич, където се показва сега. Има голям интерес от страната, но за съжаление няма кина, коментира Пеева.

Гротескната сцена на срещата между Списаревски /в изпълнение на актьора Иван Юруков/ и Боян Расате, в която бившият лидер на БНС се разплаква и не знае какво да попита пилота, отново ни напомня тъжния факт, че ужасно много искаме да имаме герои, отбеляза режисьорката.
По думите й епизодът дошъл от само себе си. Тя имала много възстановки с Иван Юруков, искала да прави и 3D анимация, но нямала средства. В някакъв момент усетила, че филмът тръгва в друга посока и се доверила на интуицията си – оставила се той да я води.
Исках да правя филм за герой, но не стана. Хората обаче са впечатлени от светлия образ, с всичките му човешки качества, отбеляза Адела Пеева.

Нейният съпруг и продуцент Слободан Милованович посочи, че работата е била много трудна, тъй като няма никакви документи за Списаревски и е трябвало да се разчита на разкази на хора – негови близки, познати, съпричастни към темата, експерти и т.н.
Според Милованович “В търсене на Списаревски” е предупреждение за опасността от засилване на национализма.
Да не се правим на пророци, но филмите на Адела Пеева някак предвиждат бъдещи явления, предупреждават за тях.

Темата за национализма прозираше в думите на един от участниците в “Чия е тази песен”, а сега вече е проблем. Така беше и по-рано с “В името на спорта” – за захвърлянето на състезатели от държавата, след като са били употребени. Години по-късно много от тези спортисти се превърнаха в т. нар. мутри, каза продуцентът. (гледайте целият филм: Чия е тази песен – Адела Пеева)

След 1944 г., по време на комунистическото управление в България, независимо от официалната антиамериканска пропаганда, името на капитан Димитър Списаревски и неговият подвиг в защита на свещената българска земя, в защита на мирните граждани на София се споменава само в ограничен кръг специализирани публикации. Така, както не се споменава и името на другия герой, неговия чичо, Димитър Списаревски – достоен български офицер и поет, престъпно съсечен като парламентьор при сърбите в самия край на Междусъюзническата война. След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано. Издадени са множество книги, брошури, статии. На името му в България са наречени улици и булевард, издигнати са паметници и възпоменателни плочи. Посветена му е и песен – “Балада за Списаревски”, написана от Светла и Иван Илиеви (вижте клипа по-долу)

 

Boeing B-24 Liberator от 376-та бомбардировъчна група на американските въздушни сили (376th Bombardment Group) в небето над София, след осъществени бомбени удари срещу града, долу в ляво се виждат стадион “Юнак”, езерото “Ариана” и колодрума, вероятно на 17 април 1944 г.  Фото:United States Army Air Forces photograph via US National Archives/ Уикипедия

Boeing B-24 Liberator от 376-та бомбардировъчна група на американските въздушни сили (376th Bombardment Group) в небето над София, след осъществени бомбени удари срещу града, долу в ляво се виждат стадион “Юнак”, езерото “Ариана” и колодрума, вероятно на 17 април 1944 г. Фото:United States Army Air Forces photograph via US National Archives/ Уикипедия

Небето над София тръпне във смутна тревога.

Над Витоша шумно мотори във мрака бръмчат.
Страната ни няколко пъти нагло делиха,
сега я наказват отново със бомби и смърт.
Бомби и смърт.

Но има герои, които безстрашно 
очакват врага и се готвят с гърди да го спрат.
Но има летци, устремени, които
готови са в битка със чест да умрат.

ОФИЦИАЛНИЯТ ТРЕЙЛЪР НА ФИЛМА:

НЕЗАБРАВИМИЯТ ПОДВИГ НА ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ

Формация тежки изтребители Локхийд P-38

Формация тежки изтребители Локхийд P-38 “Лайтнинг”, осъществяващи прикритието на “Либърейтърите”, с които влиза в бой кап. Списаревски, в битката са поразени 7 такива изтребители.

На 20 декември 1943 г. групировка от 15-та въздушна армия на САЩ от 150 американски бомбардировачи “Либърейтър” B-24 Liberator (Бе-24 “Освободител”) от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 “Светкавица”) от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната “терористична бомбардировка” на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове.

Бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, свидетелства за битката:

“Либърейтърите” идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк — 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатeн D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците предварително добре разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската американска въздушна армада, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят “Освободителите” от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Този цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени.

Поручик Димитър Списаревски от 3/6 изтребителен орляк е един от пилотите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат нападащите „освободители“ преди да достигнат града. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна. Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води.

Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 “Либърейтъра”, отървала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той взема на прицел една машина, атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното ѝ прикритие, с непрестанен точен огън прострелва, поврежда тежко и подпалва този бомбардировач, но в ожесточената си битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Българинът разбира, че жив няма да излезе от котела, в който се намира.

6Тогава, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач.

Бомбардировачът е разцепен и са разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен бомбардировач. Следствие лютата съпротива врагът е отблъснат, принуден е да хвърли бомбите си в полето и да се оттегли.

Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е Лейтенант Джон Маклендън (американски пилот на “Лайтнинг” от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron)), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от капитан Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя

„           „Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!”          “

Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на «Лайтнинг» от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява:

„           “Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”            “

Подофицер Робърт Хенири Ренър (24 г, въздушен стрелец, единствения по чудо оцелял от екипажа на протаранения бомбардировач), след тарана на българина ужасен казва:

„           „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“         “

ДИМИТЪР СПИСАРЕВСКИ – автобиография

Dimitar_SpisarevskiДимитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия Добрич. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му — дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. След Ньойския договор от 1919 г., градът заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия (днес 22-ро училище). От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм и накрая завършва престижната изтребителната школа във Вернойхен през 1939 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят модерната тактика на въздушен бой.

Списаревски е бил щедър и великодушен човек, шегаджия и кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, патриотизмът и чисто мъжките реакции му създават много неприятности. Но Спаича, както го наричат, си остава непроменен.

Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него:

„           „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. […] Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!““     “

Из спомените на о.з. полк. Петър К. Петров: „Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спаича. Изкарайте още един „Доган“, вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско между тепетата… А ние плътно след него. Долу се събра народ да ни гледа…

Летим и не знаем какво става, защо нашият командир прави тази въздушна демонстрация над града? Чак като кацнахме, Спаича се засмя радостно и разкри тайната:

„           „Днес, ако, се освободи моят роден край! Добрич отново е български! Днес аз черпя!“ И ни отведе в селската кръчмичка, която се казваше „Летец“… На другия ден го извика при себе си командирът на орляка полковник Сапунов и го наказа — един месец отстраняване от длъжност, като му възложи твърде досадна работа — да извърши проверка на войнишкото оръжие. Един месец Спаича ходи като черен облак насам-натам с папка под мишница, а колчем ни срещнеше, викаше: „И вие си начесахте крастата оня ден, а сега аз няма да летя цял месец!“

spisarevskiБуен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си:

„           „..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него..“  “

А друг път:

„           „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“          “

Такова е било мисленето на поручик Димитър Списаревски.