От дяконите св. Стефан винаги се изобразява в червено, като обикновено червен плащ се спуска в драперия по неговото рамо. Тук червеното отново символизира мъченичество. Задължително обаче на северната и южната врата на Иконостаса в Църквата се поставят изображенията на архангелите Гавриил и Михаил, на южната е и образът на първия мъченик за вярата Свети архимандрит Стефан. На тази икона Св. Стефан държи желязната църква в ръцете си.
Православната църква почита паметта на първия християнски мъченик (първият мъченик в Новия Завет) – Св. първомъченик и архидякон Стефан (St. Stephen the Deacon, Protomartyr) всяка година на 27 декември. Стефановден е третият ден на Христовото Рождество (Коледа) и последният празник за годината.
“Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта.
Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива:
за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан”.
На този ден имен ден празнуват Стефан (-а, -ия, -и), Фани, Венци (-слав, -слава), Запрян (-а), Стамен (-а), Станимир (-а), Стоил (-ка), Станка, Станчо, Стоян (-а, -ка), Таня. Св. Стефан покровителства ловците.
Св. Стефан е създател на първата християнска общност. Св. Стефан е обявен за измамник от юдеите и го пребит с камъни на 27 декември, имайки малко повече от 30 години от раждането си. Единствената, която се молела за него, била Св. Богородица. Особено силни са последните слова на мъченика, преди да предаде Богу чистата си душа: “Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деян. 7:60), показващ пълното несравнимо негово достойнство.
Църквата “Св. Стефан” се издига в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог и привлича погледа като бисер в короната на древния и вечен град. Позлатената камбанария на храм „Св. Стефан” в Истанбул бе открита през 2010 г. и осветена лично от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей.
Едва ли има българско сърце, което да не трепне, стане ли дума за Желязната църква “Свети Стефан” – Sveti Stefan в Истанбул. Храм със славно минало, той и днес дава самочувствие и гордост на българите, независимо дали са в България, или разпилени по целия свят. Две са били железните църкви в света, но днес е запазена само българската. Къщата, дарена от княз Стефан Богориди, Цариградските българи преустроили в Църква, осветена по славянски на 09.10.1849 г., а през 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни – защо и как да се предпазим).
Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
You must log in to post a comment.