Мръсни дни – защо и как да се предпазим

Не всички духове вредят на хората, но наред с тях има и такива, които довеждат до полуда и смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време. За да се предпазят именно от злите духове, нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях.

Между Бъдни вечер (24-ти срещу 25 декември) и Йордановден (6 януари) са така наречените “мръсни дни”. Това е времето за родилните мъки на Богородица, раждането на Младенеца Иисус и кръщаването му. Срещат се и като Мръсни вечери, Мръсница (Северна България, Тракия, банатските българи), Погани дни, Поганото, Поганци, Бугани дни (Родопите, Пиринския край, Странджа, българите от Одринска Тракия), Некръстени дни (при македонските българи и тези от Западните покрайнини), Караконджолови дни (Разложко), Глухи дни (Кюстендилско), Вампирови дни (Карловско).

“Мръсните дни” започват след тържеството по повод щастливото Раждане на Младенеца, Учител и Стасител на човеците – Иисус Христос (25 декември, Рождество Христово). На следващия ден църквата  събира вярващите, за да отправи благодарност и възхвала на Божията майка, и е наречен Събор на света Богородица (26 декември), на който се “блажи”. На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”. В речника на Българската Православна Църква (БПЦ) не съществува понятието “Мръсни дни” и не са записани забраните, които съществуват в народните традиции.

Въпреки това, поне някои от най-важните, обичаи на народа и изискванията на официалната наша Църква съвпадат по време. Като например, съвпадението на периодът на забрана на БПЦ за правене на помени за починали и венчавка (тайнство брак, сватба) през периода между Игнажден (20 декември) до Боявление (Йордановден, 6 януари) и денят на Св. Йоан Кръстител (Ивановден, 7 януари). Като дори Църковната забрана започва по-рано и е по-продължителна от тези на народното поверие “Мръсни дни”, които започват 5 дни по-късно и свършват 2 дни по-рано от Православния календар. 

Самата българска православна църква възприема много от нашите вековни езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни и запомнящо се и до ден днешен. Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар. Съответно и нашият народ приема празниците на Църквата си, като основа за създаване на обичаи и чествания, даване на имена на хора, събития, сгради и дори бизнеси. 

Въпреки християнството, което сме приели, в нашите религиозни представи са се съхранили част от религиозния мироглед на древният наш и други народи, като е запазено уважението и преклонението към Светците на Църквата.

В Мръсните дни се преплита народното християнство с традиционните езически вярвания на българите и са свързани с редица митологични вярвания.

Много по-добре са представени българските чудовища в нашите поверия и традиции, отколкото ужасяващите изроди на съвременната анимация, електронни игри и кино, които буквално смразяват дори и възрастните. Вземете дори само един Хелоуин – брутална простотия и подигравка с мъртвите, превърнат в празник за бизнес със символи на мъченията и смъртта. Да не говорим за голямото кино, пълно с филми с убийства, кръв, оръжие и прочее. Може би съм достатъчно прост, за да не разбирам смисълът на жестоките филми на ужасите. Нито ги прави по-безстрашни – напротив жалки страхливци. Нито пък по-културни и вярващи – напротив боси безверници! 

Вярва се, че през този период се появяват различни свръхдемонични същества – караконджоли*, вампири, върколаци, таласъми, поганци**, по-рядко самодиви, които бродят от залез слънце до първи петли. За да се предпазят от нечистите сили, хората в миналото са спазвали поверията да не излизат нощем, да не търсят имане, да зашият в дрехите си с червен конец скилидка чесън, разказа за БТА габровската етнографка Розмари Казасова.

КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ?

Не всички духове вредят на хората, но наред с тях има и такива, които довеждат до полуда и смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време. За да се предпазят именно от злите духове, нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях.

Всички тези демонични същества, идващи от света на мъртвите, се схващат като опасни сили, носещи вреда за живите хора. Това е причина за многобройни забрани и действия, спазвани строго. През целия период не се излиза от дома след залез слънце. По време на Мръсните дни не е добре да се зачева, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди. Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен. Не се вдигат сватби. Не се работят женски работи, особено с вълна, не се бродира, мете, преде, за да не нападат вълците. Не се пере и мие преди да се пусне във водата стрък пелин, защото водата е все още некръстена и опасна (кръщението е на Йордановден, когато Христос е кръстен в река Йордан, тогава се хвърля и Кръста във водоем).

През “мръсните дни” се приема, че човек е най-незащитен, трябва да си стои вкъщи, до огнището, на топло и на светло. Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото “поганците ходят по нея”. Тя има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси и мястото, където се предполага, че има заровено имàне, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде принесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. Оттам идва и магическата є сила в междинното време на тези дни.

От нечистите сили по време на “мръсните дни” се явява най-често караконджулът. Той яхал хората нощем, изпивал им силите и ги разболявал. Ако някому се наложело непременно да излезе по тъмно през “мръсните дни”, той трябвало да носи в ръка желязо – ръжен, дилаф или маша, тъй като караконджулите се страхували от желязото. Розмари Казасова обяснява, че, за да не идва караконджулът, в миналото хората са отглеждали и са пускали в двора си да обикаля родени в събота куче или котка.

Друг начин за предпазване от караконджул е като се сложи над вратата на къщата празна пчелна пита. Караконджулите били зли, но глупави – започвали да броят колко килийки има питата и така до съмване, когато силата им изчезвала.

Във всички краища на България има поверие, че в нощта срещу Коледа и предимно срещу Йорданов ден небето се “отваря”, всичко светва, а животните проговорват с човешки гласове.

Казасова събира вече близо 50 години устно предавани народни обичаи, вярвания, баения за разваляне на магии и лековити рецепти, част от които е включила в книги. Тя разказа, че знае специални баения и наричания за предпазване от проклятия и зли сили, за лечение на уроки и страх, както и за тайнствени, странни и нелечими болести.

За времето на Мръсните дни са характерни и новогодишните обичаи на момците – коледари, сурвакари, зимни русалки, риначи, копачи. Маскарадът в обичаите има за цел да приобщи изпълнителите към света на мъртвите прадеди, от които според митологичните представи зависят плодородието и здравето на живите.

Обредите, поверията и представите, свързани с Мръсните дни, ги определят като граничен период в годишното време, свързан календарно с деня на зимното слънцестоене и слънцеповрат, с прехода от старата към новата слънчева година.

Българите със сигурност не сме най-смирените християни, нито сме най-верните на традициите миряни, но на Бъдни вечер и Коледа сякаш всички ставаме  малко по-добри, отваряме душата и сърцето си за хората около нас.  Във вълчи времена като днешните, когато като че ли цяла година са “мръсни дни” и ни дебнат всякакви чудовища в човешки вид. Днес, насред световната криза, и финансова, и най-вече духовна, всяка добрина та дори и глезотийка, всяка усмивка камо ли жест са знак за подадена ръка и надежда, малка истинска победа над голямото безкрайно досадно всекидневие, изпълнено с проблеми и дребни та дори и големи подлости.

Тиха нощ, свята нощ… Коледари из пъртини… Светлина над Витлеем… Спокойствие и мир. Покой и смирение над цялата Земя…

Желаем здраве, късмет и берекет на всички приятели и читатели на Булгарика. Каквото и да ни е минало през главите, каквито и тревоги и грижи да са ни спохождали в отминалата година, нека през тези “мръсни дни” да се очистим от мърсотията. Да не и дадем да продължи, за да се превърне в наглост, която да продължи да ни мъчи. Да гледаме напред – бъдещето винаги е по-добро. Пък и заедно можем много!

Нека бъдем по-добри, да бъдете благословени, за да срещнем всички по-успешната Нова Година.

КОГА СИ ОТИВАТ “МРЪСНИТЕ ДНИ” ?

На 5 януари българската православна църква отбелязва Зимния Кръстовден, наричан още Водокръст или Попова Коледа. Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден.

Свещеникът “кръщава” водата, като пуска в нея кръст. С тази светена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините слагат железни пари в котлето и го даряват с различни неща. Този ритуал е свързан с вярването, че ръсенето със светена вода пропъжда нечистите дни и злите сили.

Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото. На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Обредната трапеза е с постни ястия. Празникът е част от новогодишните празници и е връзка между Нова година и Йордановден.

СТРАШИЛИЩАТА В НАРОДНИТЕ ПОВЕРИЯ

 

*Караконджул  В народните поверия караконджулът е дух, подобен на вампира. Наричат го с различни имена: караконджо, караконджер, поганец и др. Вярва се, че всеки неопят заровен човек или прескочен от котка след погребението се превръща в караконджул. Никой не е сигурен как точно изглеждат караконджулите. Най-често се представят с четири конски крака и човешка глава. Имат криле и летят. Имат дълги уши и големи очи. Може да се явят и в други най-неочаквани образи – като куче, котка, кон, кокошка, малко дете или голям и страшен човек с един крак и едно око. При всички случаи има неопределеност, двойственост – нито човек, нито животно, същество от неподредения страшен свят, който се нарича хтонос.

Явява се само на съботниците (хора, родени в събота) през нощта от Коледа до Йордановден. През този период поганците са разпуснати и обикалят нощем по улиците и около къщите, събират се при воденици, играят хоро на хармана. Най-често могат да се срещнат край реки и кладенци, по дерета и водопади, където растат здравец и бръшлян. Опасно е и мястото, където е заклано прасето. Всъщност казват, че караконджото се появява точно в този ден или когато се прекади трапезата на Бъдни вечер. То броди в тъмните нощи до Сурваки или докато децата не извикат “Сурва, сурва”.

Когато се появи сред хората, чупи керемидите на къщите, замайва главите на хората и ги води, накъдето поиска. Посреща човек насред път и с магическата сила на демоничните си превъплъщения го води към непознати и опасни до смърт места.

Ако човек стъпи на караконджулова трапеза, разболява се и умира.

Колкото и да е страшен, щом чуе петел да пропее, караконджулът изчезва уплашен. Плаши се от силна светлина, от живите въглени на бъдника, от пепелта в огнището. Плаши се от чесън, от дрънчене на желязо и, разбира се, от кръста и кръстния знак.

** Поганец – 1. Друговерец, езичник; 2. Мръсен човек; 3. Мишка

 

ВЕЩИЦА Старите хора смятат, че вещица става тази жена, която е минала 50 години. Тя може да е стара мома, бездетка или вдовица. За да стане вещица, тя трабва да вземе на Велики четвъртък първото снесено от черна кокошка яйце. То трябва да е снесено преди изгрев слънце. След като го вземе тя го слага под мишниците си докато се излюпи. Тогава пилето се коли на пусто огнище. С неговата кръв бъдещата вещица си намазва тялото. Тя не се къпи в продължение на 40 дена. Когато изтече този срок, тя се изкъпва в след полунощ в опачница ( воденица, чието ветло се обръща на обратно ). Малко по-късно тя отново идва на същото място, където се полива със специални билки, които народа нарича самодивски. Те също биват сварени на пусто огнище. Едва след тези действия тя получава силата да прави и разваля магии. Според народните вярвания, след като приключи с тези ритуали, вещицата от този момент нататък придава душата си на дявола. От него получава тази сила. Те вече получават познания за всички болести и билки. Освен това тези жени могат не само да лекуват. В същото време вещиците могат и да причинят и смърт на даден човек.

Вампирите, Нави и Таласъми Освен от вещиците хората се страхували и от вампирите, навите и таласъмите. За разлика от вещиците, вампирите, навите и таласъмите произлизат от вече починали хора. Когато един човек почине и неговото тяло бива прескочено от животно, то той се превръща във вампир. Но в такива се прещат и тези хора, които са умрели от насилсвена смърт или от дълбока старост. Вампири или плътеници се превръщат и хората, които не са приели светото кръщене и които не са погребани прикадени. Това важи и за тези които са погребани неокъпани. Старите хора смятат, че вампирът е въплатената душа или сянка на човека. Тя броди през нощта и прави пакости през първите 40 дни от смъртта на човека. Тази сянка излиза след полунощ и изчезва при първи петли. Но ако през това време не е убита, нейната мощ се усилва и тя започва да броди и през деня. Това обикновено е душата на човек, който преживе е натрупал много грехове. След като минат тези 40 дни сянката или душата на починалия се оплътява и приема образа на човека преди неговата смърт. Това нещо старите хора наричат укостяване. Самите вампири имат същата структора на тялото, като живите хора, но те нямат кости. Те имат хрущяли. Тези вампирясали хора водят обикновен живот и могат да се женят. Децата на вампирите или плътениците се наричат глогове. Единствено те ги виждат и могат да убият вампирите. Но за да бъде убит един вампир човека не трябва да е само негово дете, но самият глог трябва да е заченат и роден в събота.

През тези зимни нощи, наред с кароконджоло, вещиците и вампирите, навън бродят нави и таласъми. Въпреки че и навите, и таласъмите са сръхестествени същества, то представата на старите българи за тях е различна. Обикновено хората си представят навите като малки голи пилета. Тези пилета са душите на починалите насилствено преди и след раждане деца. Такива са и починалите некръстени деца. Както при вампирясалите хора, така и душите на самите нави бродят и се мъчат. Те постоянно търсят своята майка за да й напокостят за това, което им е сторила. По този начин навите си отмъщават. Тяхното отмъщение застига не само собствените им майки, но и всяка бременна жена или родилка. За това народът предприема различни начини за предпазване на бъдещите майки и на жените, които вече са станали такива.
За разлика от навите, в представите на хората таласъмите имат човешки и животински образ. В първия случай това се отнася към строителната практика да се зазидва сянка или чял човек в основите на мост, чешма и други. Народното поверие гласи, че ако се вгради сянката или тялото на даден човек, то мостът или чешмата ще бъдат здрави. За да се вгради обаче сянката, всичко това трябва се направи на пладне и скришом от набелязания човек. Майстора тогава примерва с пръчка сянката на жертвата и я вгражда в основите. Човекът, чиято сянка е вградена, умира след известно време. Всички лекове са безсилни пред това. Зазиданата сянка или душа на вече починалия човек се мъчи. Тя може да излезе от своя затвор след 7-9 години, ако пък зазидания е бил грешен, душата ( сянката ) му излиза едва след 32 години. В началото вградената сянка илиза през ноща, като се явява в образа на починалия човек – мъж, жена или мома. Ако е жена или мома, тя пее.

Освен чрез лика на обречения човек, сянката приема и образи на различни животни. Тя се появява под формата на някое животно, тогава когато покрай мястото където е зазидана случайно мине пътник. Това обикновено става след полунощ. Мислейки нещастния пътник за майстора, който и е причинил това зло, тя го убива. Животните, в чийто образ се въплатява вградената сянка, старите хора наричат таласъми. Във втория случай, народът представя таласъмите като духове пазители на закопани съкровища. Те се явяват в образа на различни животни. Както зазиданата човешка сянка, така и духовете пазители на заровеното имане убиват хора. Тези таласъми убиват само хора, които при опит да се доберат до заровеното златно съкровище не са успели да изпълнят условията на човека, който го е закопал. Тъй като всяко имане е прокълнато, то може да бъде дадено на човека, който го е открил, без последният да пострада при определени условия. Пазителите на тези съкровища единствено не нападат сираци, тогава само златото се дава на такива хора. Единствено те могат да го ползват със здраве и щастие.

От споменатото до тук виждаме, че не всички духове вредят на хората. Някои от тях, макар и да им правят пакости, не причиняват физическа смърт на хората. Но наред с тях има и такива, които довеждат до полуда и смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време. За да се предпазят именно от злите духове, нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях.