Дошло е времето църквата да отиде при хората, а не да очаква те да отидат при нея, свещеник

“Църквата в лицето на цялото духовенство, трябва да може смело да застава срещу злото вътре в самата нея и да има мнение по всеки един проблем, който възниква както вътре, в структурата на църквата, така и върху множество предизвикателства, пред които църквата е изправена и идват отвън”, отец Стоян Чиликов, преподавател в Пловдивският университет и свещеник в столичния храм „Св. Вкмч. Георги Победоносец”

22 декември 2013 г. „Дошло е времето църквата да отиде при хората, а не да очаква те да отидат при нея”, каза отец Стоян Чиликов. Дни преди Рождество Христово преподавателят в Пловдивският университет и свещеник в столичния храм „Св. Вкмч. Георги Победоносец” в кв. Дървеница сподели в ефира на Дарик – радиото което слушаме на смартфоните си в САЩ, тезата си, че е добре богослужението да се извършва на достъпен за българите език, както е добре църквата да не се плаши от промени, защото е жив организъм.
„В тичането за подаръци и подготовка за Коледа забравяме истинския смисъл на празника – раждането на Христос и неговата прослава”, сподели свещеник Стоян Чиликов, според когото, за съжаление, все още повечето българи се интересуват повече от политиката, отколкото от вярата.

Изкуството да се говори на разбираем език на хората е изкуство, което ние тепърва трябва да се опитваме да правим, заяви отец Чиликов.

„Мисля, че има достатъчно духовници сред нас – свещеници, епископи, които да говорят по един достъпен начин на хората. Ето, богослужението вземете, то е на един неразбираем език. По същия начин е и вярата ни. Както богослужението ни остава неразбираемо за хората, които идват само мимоходом в църквите и палят свещичка, по същия начин е и вярата. Разбира се, вярата е нещо дълбоко интимно. Бог докосва сърцето на човека”, каза той.

По думите му самото говорене на достъпен език не е гарант, че българският народ ще се обърне към вярата, защото са много дълбоки процесите, които влияят върху това рехристиянизиране на народа в България.

„Според мен там, където е необходимо, доколкото е възможно, трябва да се направят необходимите промени, защото църквата се развива, тя е един жив организъм. Не може преди 2000 години, когато се е говорело по един начин, днес да се говори по същия начин. Имам предвид например църковно-славянският език, това е един от примерите. Трябва по всякакъв начин да направим вярата, да се отворим за вярата, църквата да отиде при хората. Ние днес чакаме хората да дойдат при нас. Дошло е времето църквата да отиде при хората. Имах мой събрат свещеник, за който знам, че когато стана свещеник използвал един много интересен метод – той не е чакал хората да отидат при него. Когато е станал свещеник, отишъл и започнал да чука от врата на врата и да кани хората, да се запознава с тях, да им казва, че е новият енорийски свещеник, да ги кани в храма на богослужения. Повечето места, където е потропвал, вратата му е била затваряна, като някъде и с много лоши думи, тъй като, за съжаление църквата няма много добър имидж и образ в обществото. От друга страна там, където са го приели, там, където е успял да осъществи комуникация, това са едни от най-верните му духовни чада”, разказа още отец Чиликов.

Това, което мога да правя, както и всеки един човек – да се моли Господ да даде добри пастири на своята нива, които да взимат достойните решения, посъветва той. Църквата в лицето на цялото духовенство, трябва да може смело да застава срещу злото вътре в самата нея и да има мнение по всеки един проблем, който възниква както вътре, в структурата на църквата, така и върху множество предизвикателства, пред които църквата е изправена и идват отвън, допълни още.

„Ние сме изправени пред този проблем – колко струва Коледата, колко пари ще похарчим за това да направим една добра Коледа, как да украсим коледното дърво, какви подаръци да купим на близките си и при закупуването на подаръци да направим близките ни щастливи, защото това ще им даде една изкуствена радост. Зависи какво носим в сърцето си. Да не забравяме християнския смисъл на този празник, а именно, че Христос се роди! Той не се роди за това ние да си подаряваме подаръци, нито тези битовизми, с които е свързано цялото празнуване на Коледа. Смисълът е изключително дълбок – Христос се ражда, ние да го прославим. Да го прославим с живота си, да го прославим не само с песнопенията, които в този ден (25 декември) църквата изключително тържествено го прославя, не само с вкусването на празничната трапеза, с причастието, с тялото и кръвта Христови, с които се причестяваме и вярваме, че Христос живее в тях, но и с плодовете на това причестяване – добродетелите. По този начин човек прославя Бога. Празникът е в молитвата. Това пожелавам на съвременния българин – да се моли и с молитва да посрещне раждането на Христос и той да се роди в сърцето му. Амин!”, завърши отецът.