Ранобудните студенти са деца на свободата: българският драматург, поет и писател Стефан Цанев

 

 

“Роденият в робство не може да бъде свободен”, Цвете зад решетките (Flower Behind the Bars) Карикатура: Анатоли Станкулов

“Те са като богомилите, които не са ерес, а пречистващо движение за нашата история – както тогава те са се борили за чистотата на църквата, така сега студентите се борят за чистота в политиката”

“Мирните протести, колкото и дълго да продължат, няма да доведат до нищо”

“Страхът за стомаха е по-голям от страха за главата!”

“Роденият в робство не може да бъде свободен”

3 от 4-те деца на уникалната фамилия на актрисата Доротея Тончева и писателя Стефан Цанев живеят в чужбина

Доротея: “Какво повече да желая – имам покрив, щастлива съм с деца, имам кариера, сега чакам Поетa да спечели пари, за да отидем на едно околосветско пътешествие, да се почувствам като онези американски бабички със сини коси, дето кръжат около света.”

“В този мошенически и кървав век
сред този народ
от света и от Бога отлъчен
ако срещнеш честен човек –
убий го
да не се мъчи!” /Из “Сълзата на Бога”/

17 декември 2013 г. „Не само, че подкрепям Ранобудните студенти гласно и негласно, аз ги наричам деца на свободата,” заяви българският драматург, поет и писател Стефан Цанев на срещата със студенти и преподаватели във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите днес в Пловдив, предаде Дарик Радио.

„Протестът на Ранобудните е друг тип протест, защото социалният протест е на ниско ниво. Политическият протест пък е протест за свобода на словото и стремеж към властта”, добави Цанев.
Според него студентите не искат нито власт, нито пари: „Техният протест е духовен протест.Такъв е бил протестът на всички духовни водачи – те воюват за чистота на нравите, особено у управляващите, където покварата е тотална”, категоричен е писателят.

По думите му студентите вероятно ще загубят битката, но въпреки това ще са постигнали промяна във властта, независимо от съпротивата на управляващите.

Стефан Цанев сравни студентите с богомилите. По думите му богомилите не са ерес, а пречистващо движение за нашата история. Както тогава те са се борили за чистотата на църквата, така сега студентите се борят за чистота в политиката.

Той даде пример с притчата за Мойсей, който извежда евреите от Египет. Той ги въртял в пустинята в продължение на 40 години. Хората се вдигнали на бунт и го попитали защо го прави. Отговорът на Мойсей бил, че ще ги върти дотогава, докато не умре и последният човек, роден в робство. Роденият в робство не можел да бъде свободен.

“Съпротивлявайте се повече, подчинявайте се по-малко”, беше призивът към студентите, с който писателят завърши своята среща с тях.

Пред Дарик Радио Стефан Цанев сподели, че подготвя пиеса със заглавие „Островът на блажените” и ще представя „глухо общество” като метафора, илюстрираща българското общество.

“Внимавайте, братя и сестри, бащи и майки! В това решително време глупостта не е оправдание, страхът е позор, мълчанието е подлост, покорството е предателство.” (Откъс от главата “Мълчанието е подлост” от романа на Стефан Цанев “Мравки и богове” (Хроника на ХХ век)

Преди 30 години възторжени зрители носеха на ръце героинята от спектакъла “Любовни булеварди” на Стефан Цанев и пееха на площада пред мавзолея “Свободен дух, къде си, свободен дух?”. Това тогава преля чашата на управляващите комунисти и пектакълът бе спрян, припомнят от 24 часа. 

“Тогавашните управляващи чуваха – и забраняваха. Сегашните техни наследници се правят, че не чуват. А хората по площадите викат пак: “Къде си, свободен дух?”. Думите на младите интелигентни хора, участващи в “симпатичните мирни протести”, могат да бъдат чути и разбрани от хора със същите интелигентни сетива.
Но днешните наследници на някогашните управляващи са наследили от тях патологичната страст за власт. Това е в генезиса на идеологията им – да властват, да властват над всички, канеха се – над целия свят,” каза Цанев.

Лидерът на ДПС Лютви Местан, Премиерът Пламен Орешарски и лидерът на БСП Сергей Станишев по време на митинг в София.

Лидерът на ДПС Лютви Местан, Премиерът Пламен Орешарски и лидерът на БСП Сергей Станишев по време на митинг в София.

“Народът за тях е народ, ако им вика “ура”, вика ли “ууу” – той е тълпа, сган, сбирщина от платени лумпени. Идеи, идеали, принципи – какво беше това? Спомнете си коалиционните пируети на тъй наречената БСП: уж са антимонархисти, а се прегърнаха любовно с царя; уж не признаваха турците за турци, малтретираха ги, прекръстиха – побратимиха се и с тях; какъв не го наричаха Сидеров – сега се въртят на средния му пръст. Заради властта.

Не чух, не видях, не знам.Чудна нация сме това българите. Всеки ден откривам по едно ново традиционно българско качество. Доскоро се славехме с трудолюбие, толерантност, търпение, а сега бих добавил към списъка и доверчивост. И тези добродетели, както биха ги определили повечето хора, точно тези добродетели ни карат и да страдаме.

Не чух, не видях, не знам.Чудна нация сме това българите. Всеки ден откривам по едно ново традиционно българско качество. Доскоро се славехме с трудолюбие, толерантност, търпение, а сега бих добавил към списъка и доверчивост. И тези добродетели, както биха ги определили повечето хора, точно тези добродетели ни карат и да страдаме. Раннобудните студенти не са на тази снимка. Може би са “друг” народ.

“Живяло едно време
бедно африканско племе.
Посееш жито – никнат комари!
Посадиш круша, а се ражда
крокодил и те изяжда! …
И така, живяло
едно време…
не живяло, а мряло
африканското племе. …
Накратко:
хората започнали да се превръщат
в маймуни! …
И днес, ако идете в Африка – под стария боабаб,
ще видите две стари-стари маймуни:
бъркат в черна гаванка думи
и чакат
да станат на хляб…”

“Бяхме измамени през 1989 г., че комунистическият режим е паднал. А реално те продължават през цялото време да ни управляват чрез номенклатурата, техните деца и внуци“, коментира в началото на ноември поетът Стефан Цанев пред Нова телевизия.

“На всичко са готови заради властта. Захапят ли веднъж властта – не пускат, като добермани.”

Нека добавя едно друго добро животинско сравнение с описанието на едно буквално изнасилване – за кравата и вола. Ако Нашият Вол “изненада” Ваша Крава е изнасилване, обаче ако Вашата Крава изненада Нашия Вол е любов! Нещо подобно се получава на избори – дойната крава – народ, онажда своят онодител вола. И след това волът си я онажда законно и постоянно. Е, случва се и в ежедневния личен и бизнес живот, понякога. Та нали сме хора!

 Крайно време е да свалим очилата и да спрем да се самозалъгваме, че врагът винаги е отвън, а не в стадото ни. Вълкът не е страшен. Страшни са овцете, които точат зъби и изяждат себеподобните си.

Строги редици пред тълпа от лумпени. Фото: Милен Радев Блог

Строги редици пзаят 240 депутати (53 мил. лева годишно) пред тълпа от лумпени, които им плащат заплатите, та и друго.. Фото: Милен Радев Блог

“Не знам дали знаете, че един депутат струва на държавната хазна 220 000 лева годишно – повече от 18 000 лева на месец. Дайте на актьорите 10 пъти по-малка заплата от парите, които харчим на месец за депутатите – и ви гарантирам, че ползата от тях за народа ни ще бъде десет пъти по-голяма, отколкото ползата от депутатите,” споделя с болка писателят.

“Мирните протести, колкото и дълго да продължат, няма да доведат до нищо,” сподели пред 24 часа Стефан Цанев.

“Страхът за стомаха е по-голям от страха за главата!”

“През последните 24 години не видях нито едно правителство да предложи радикален план за излизане – не от кризата, а от тресавището, в което сме затънали. Все на дребно, все наужким – и нищо,” допълва Цанев.

“Стигал съм до пълно отчаяние, до това да съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода, а не да видя мечтата си омърсена.

 

Стефан Цанев и Доротея Тончева

Стефан Цанев и Доротея Тончева

Едно “италианско” семейство си живее щастливо в центъра на София, написа сп. “Жената днес” за фамилията на актрисата Доротея Тончева и писателя журналист Стефан Цанев, и я нрече уникална. Двамата имат общо 4 дъщери, три от които живеят в чужбина. Най-голямата дъщеря, Евгения, е на Стефан. Тя е полурускиня, омъжена е в Москва и от нея прочутият драматург има двама внуци – Никита и Екатерина. Втората дъщеря, Анна, живее в Рим и е кръстила детето си Стефано, на дядото. Третата – Ирина Мавродиева, е в Лондон.

“Какво пророчество е да проумееш, че ако децата на една държава бягат от нея, тя е обречена, тя е потъващ кораб. Не съм пророк аз, ами идиоти са ония, дето се правят, че не го забелязват, или ако го забележат – викат, че за това са виновни другите,” сподели Цанев пред 24 часа през август т.г.

Хубавата добруджанка не се запознава “целенасочено” с автора на “Пир по време на демокрация”. “Със Стефан бяхме в едни и същи компании 10-15 години. Всеки си имаше друг, ние двамата просто се познавахме, но нищо повече. Аз бях още тийнейджърка, когато изрязвах негови стихотворения и му ги четях. Той беше обвит с някакъв ореол, стиховете му тайно се препечатваха, беше неустоим. И веднъж си казахме, че няма смисъл да се разпиляваме по сокаците, и се оженихме”, обясни на един дъх Доротея. Стефан чува от съседната стая нейния разказ и единственият му коментар е едно изпъшкано “Господи!”. Тя се прави, че не го чува, и продължава с малко по-различен спомен: “Ученичките непрекъснато го сваляха, в Пловдив му правеха серенади под прозореца. Тогава живеехме в куличката над Амфитеатъра. Изгониха Стефан от София в Пловдивския театър заради скандалния мюзикъл “Любовни булеварди” и живяхме там 7 години – най-хубавите ни години.” Тук в разговора се намесва и поетът със спомени как хвърлял камъчета по покрива на Георги Божилов-Слона, големия пловдивски художник. С него били съседи и с камъчетата се викали на кафе, защото нямали телефон.

Сладките времена, когато Стефан и Доротея обикаляли да се търсят по заведенията, не си отиват. Двамата и днес си имат любими кръчми, даже твърдят, че ако не са пръскали пари по ресторанти, вече да са си построили палат. Но така е. “Ние сме като древните гърци, които са намирали истината в храма и в кръчмата.”

Липсва ли ви нещо, Доротея? “Какво повече да желая – имам покрив, щастлива съм с деца, имам кариера, сега чакам Поетa да спечели пари, за да отидем на едно околосветско пътешествие, да се почувствам като онези американски бабички със сини коси, дето кръжат около света.”

 

Стефан Цанев

Стефан Цанев

Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в село Червена вода, Русенско. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. Завършва журналистика в Софийския университет през 1959 г. и драматургия в Московския киноинститут (1960-65). 

След събитията в Чехословакия 1968 г. стихосбирката му „Парапети“ е свалена от печат. През 1984 г. заради спектакъла му „Любовни булеварди“, забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър „София“ без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г. Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му („Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“) са играни по целия свят.

“Последната нощ на Сократ” от Стефан Цанев. Режисьор: проф. Здравко Митков. В ролите: Владимир Пенев, Нона Йотова, Георги Мамалев – радиотеатър (цялата постановка 53 мин)- слушайте:

Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред по-важните му стихосбирки са: “Часове”, “Композиции”, “Аз питам”, “Реквием”, “Сезонът на илюзиите”, “Спасете нашите души!” и др. Работил е като драматург в няколко театъра. Негови са пиесите “Процесът против богомилите”, “Последната нощ на Сократ”, “Тайната вечеря на Дякона Левски”.

40 години детската книжка “Анини приказки” на Цанев е издавана, едно от нaй-кaчеcтвените нещa, които е написал aвтоpът, който по безcпоpен нaчин уcпявa дa cъчетaе cоциaлнaтa метaфоpичноcт и пpикaзния изкaз, дa провокира фaнтaзиятa нa детcкото у децaтa и pодителите им. Един много cполучлив опит зa xудожеcтвен пpобив в много кpеxкия, но зaщитен c безaпелaционнa иcкpеноcт cвят нa детcкaтa пcиxология. Днеc децaтa ca дpуги, пpедпочитaт дa куфеят в коcмоca нa интеpнет, но мpежaтa не тpябвa дa оcтaвa единcтвеният нaчин зa тяxното огpaмотявaне, възпитaние и изгpaждaне нa уcтойчиви моpaлни кpитеpии.

Уникалната негова четирилогия “Български хроники”, посветена на нашата история, вече се изучава в някои училища. Произведението разбуни духовете в историческите академични среди. Повод за техните протести станаха твърденията на писателя. Само няколко примера и горещо ви я препоръчвам да прочетете. Виновен за залавянето на Левски е Любен Каравелов, който не е понасял Ботев и неистово му е завиждал за поетическия талант. А самия Ботев не е бил убит от случаен куршум. Най-вероятно се е самоубил, който факт обаче не засенчва героичния му ореол. А последния български цар Иван Шишман  е наполовина евреин по майчина линия и въобще не влиза в битка с турците, а приема да стане техен васал, именно през Средновековието вървят най-жестоките анти-еврейски преследвания в Европа. Никой не е вярвал на Шишман и начело на съпротивата застава патриарх Евтимий. Това е най-страшното доказателство, че в навечерието на турското поробване на практика ние не сме имали цар. За отношенията между България и Русия Цанев пише, че до смъртта на руския цар и наш освободител Александър Втори отношението на Русия към България е повече от сърдечно и братско. Но след кончината му на престола се възкачва сина му Александър Трети и политиката на руснаците към нас става хищническо-грабителска. Не е пропуснат и гениалният държавник Стефан Стамболов, който едва 18-годишен замества Левски в БРЦК и опитва да възстанови мрежата от революционни комитети в поробеното ни отечество. А на 30 г. вече ръководи държавата.

Цанев излага и факти, според които Фердинанд е възнамерявал да превземе Цариград и да основе империя под името Нова Византия. Бил ли е наистина Борис Трети добрият цар, както години наред го зове народа?

За тези и още много други сензационни исторически разкрития можете да прочетете в четирите тома на „Български хроники“, излезли последователно през годините 2006, 2007, 2008 и 2009. Стефан Цанев разгръща панорамна картина на българската история – поредицата вече седем години е сред най-четените и купувани от българските читатели, претърпяла няколко издания. Един от най-добрите български художници Христо Гочев работи по новото издание, превърщайки го в изключително книжно бижу, достойно и за най-взискателните библиофили. 

2 comments for “Ранобудните студенти са деца на свободата: българският драматург, поет и писател Стефан Цанев

  1. 2013/12/19 at 11:03 AM

    Всичко си върви по старому
    Кучетата си лаят – кервана си върви

    Основният причинител на протестите в България си остава депутат

    19 декември 2013 г. Конституционният съд потвърди статута на Делян Пеевски като депутат. Това стана с решение от 18 декември по конституционно дело № 17, в което се тълкуват случаите на предсрочно прекратяване на депутатските правомощия. Решението е взето със седем на пет гласа. Съдиите Благовест Пунев, Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова и Георги Ангелов са го подписали с особено мнение. Това съобщиха информационните агенции БТА и Кросс.
    Искането за тълкуване на чл. 72 от Конституцията, в който са разписани възможните хипотези, беше направено от депутати на Коалиция за България и ДПС. По-късно към него беше присъединено и част от делото, което беше образувано по искане на президента Росен Плевнелиев.
    Според конституционните съдии, за да бъдат прекратени правомощията на Пеевски, той би трябвало да е подал оставка, а парламентът – с нарочен акт, да му я приеме. Това обаче не се е случило, което означава, че Пеевски остава депутат.
    „Предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител винаги се постановява с решение на Народното събрание в случаите, когато е подал оставка или е налице влязла в сила присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено. В случаите, когато бъде сезиран с правен спор, въпросът се решава от Конституционния съд.
    Интерес представлява и т. 6 от това решение, в което индиректно се признава, че Пеевски е бил в несъвместимост, заемайки два поста едновременно.
    „Когато Народното събрание избере народен представител за ръководител на институция, определена със закон, и той изрази пред него волята си да заеме другата служба, народният представител трябва да подаде оставка пред Народното събрание и то е длъжно да я приеме, за да преустанови състоянието на несъвместимост. В случай, че Народното събрание откаже да приеме оставката или не е подадена оставка, спорът се решава от Конституционния съд.”
    Така конституционните съдии на практика отговарят на въпроса, който беше зададен в първото дело за Пеевски, което беше образувано по искане на депутати от опозицията, а именно: бил ли е в несъвместимост Пеевски при избора му за шеф на ДАНС. Тогава съдиите не излязоха с решение, но отхвърлиха искането на герберите за предсрочно прекратяване на депутатските пълномощия на Пеевски, тъй като не намериха основания за несъвместимост. От мотивите по това дело стана ясно, че Пеевски, въпреки че е направил волеизявление за напускане на парламента и заемането на поста шеф на ДАНС, е останал депутат, защото оставката му не е гласувана и правомощията му не се прекратяват автоматично.
    Във вчерашното си решение част от съдиите затвърждават тази позиция, като обясняват, че „до постановяване на решението от Народното събрание или до влизането в сила на решението на Конституционния съд за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител той запазва положението си на народен представител”.

  2. 2013/12/19 at 3:47 PM

    Българите все по-малко вярват, че изборите променят нещо

    19 декември 2013 г. В света тази година се състояха 53 парламентарни избора, 22 президентски, 59 местни и 1 папски. Над 500 млн. души гласуваха и избраха 7917 свои представители. Числото само по себе си е впечатляващ и ясен знак, че демократичните принципи обхващат все по-големи части от света.
    Това коментира депутатът от левицата Георги Кадиев за в. “Сега”.
    Най-високата избирателна активност е на парламентарните избори в Малта – 92.95% гласували. Най-ниска е активността на втория тур на местните избори в Кошице, Словакия – 12.21%. По ирония на съдбата Кошице е европейска столица на културата 2013 – очевидно разминаване между културата и политическата култура.

    Сред най-високите нива на гласували са изборите в Кения (85.91%), Малайзия (84.84%/), и Исландия (81.44%).

    За съжаление, България, след като поведе класациите за най-бедна и най-нещастна европейска държава, отново не блести. Ние сме в световната тройка на страни с най-ниска избирателна активност: Грузия е с 46.96%, Чили с 49.3% и България с 51.33%.
    Прави впечатление, че висока избирателна активност има предимно в утвърдените, стари демокрации на Западна Европа, но също така в Латинска Америка и Африка. В Източна Европа сме на обратния полюс.

    Причините, според Кадиев, са много и всички дават частичен отговор.

    Слабата избирателна активност се дължи както на слабо образование, ниско доверие към институциите, така и на лошо съставени избирателни списъци.

    Въпреки това основният фактор, влияещ на избирателната активност, е политическата култура – т.е. доколко хората възприемат гласуването като нещо, което задължително се прави. Типичният пример за това е именно Малта, където между 1960 и 1995 г. са проведени 6 парламентарни избора със средна избирателна активност 94%. На този фон постигнатите тази година 92.95% са дори малко под средното. Другият основен фактор, който кара хората да гласуват, е чувството, че бъдещето на страната им зависи от техния глас, доколко могат да променят нещо с гласа си, доколко различни са политическите алтернативи на противниците, а това е свързано и с това доколко интензивна е предизборната кампания. Трети фактор е например страхът – на референдума на Фолклендските острови дали да останат британски територии от 1518 гласували има само трима за отделяне от Великобритания и един недействителен глас! В Гибралтар на подобен референдум през 2002 г. гласуват 18 176 души, като има 89 невалидни бюлетина и едва 187 подкрепят “споделен суверенитет” между Испания и Великобритания. Всички останали остават твърдо зад британската идентичност.

    Именно чувството, че изборите не променят нищо, е основната причина избирателите да не гласуват в новите демокрации на Източна Европа. Това важи и за България, където усещането за корупция е на едно от най-високите нива в Европа, където думата “политик” е синоним на мафиот, крадец или обикновен далавераджия. Като дете аз гледах на политиците като на пример – очаквах да са високообразовани, с добри семейства и отдадени на работата си. Днес на мен гледат като на потенциален, ако не и реален, престъпник.

    Изходът от тази ситуация звучи клиширано, но е един и труден – реформа на партиите, налагане на политически идеи, а не просто обслужване на лидери, наказание за корумпираните и постепенна смяна на лица и поколения в политиката.

    И докато ние се чудим как да привлечем дори и 30-годишните да гласуват, Холандия прави референдум за правото на глас на 16-годишните. Този дебат върви в световен мащаб от години и вече има десетина държави, които са разрешили на 16-годишните да гласуват. Сред тях са Бразилия от 1988 г., Австрия от 2007 г. , Аржентина от 2012 г., а Малта планира 16-годишните да могат да гласуват на местните избори през 2015 г. Почти навсякъде предложението идва от зелени (Австрия) или леви (Аржентина) партии, които разчитат на гласове от тази възрастова група. В Бремен например през 2012 г. Зелената партия имаше програма да смъкне избирателната възраст на 14 години…

    Вероятно и у нас темата ще стане актуална някой ден. Но първо на дневен ред е реформата в политическата класа. Политиката е преди всичко мисия и скучно четене на документи. Не спортна надпревара.

    16-годишните искат идеали, не политически пиар, не рязане на ленти и корупция. И това сме длъжни да им дадем,казва още Георги Кадиев.