Почина големият български режисьор Рангел Вълчанов

Рангел Петров Вълчанов (12 октомври 1928 г. - 30 септември 2013 г.)

Рангел Петров Вълчанов (12 октомври 1928 г. – 30 септември 2013 г.)

“Ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери… и всички лайна…, преди да вземете последния влак!”

Почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на филмовите дейци.

През последните години Рангел Вълчанов се бореше с тежко заболяване и претърпя няколко операции, от които загуби гласа си. След няколко дни той щеше да навърши 85 години и е определян като филмовият режисьор номер едно на България през XX век.

Рангел Вълчанов е роден на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско и 25-годишен завършва театрална режисура във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с “На малкия остров” по сценарий на друг велик българин Валери Петров, в който изпъква самобитният талант на Вълчанов. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на “революционните” събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран.

Следващите филми на Рангел Вълчанов, също са по сценарии на Валери Петров – “Първи урок” (1960) и “Слънцето и сянката” (1962), които го утвърждават, като майстор в киното.

Вълчанов е режисьор на едни от най-обичаните български филми “Инспекторът и нощта” (1963), “Вълчицата” (1965), “Бягство в Ропотамо” (1973) – опит за филм мюзикъл, “Следователят и гората” (1975).

В началото на 70-те години, след копродукцията “Езоп”, режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия “Барандов” – “Лице под маска” и “Шанс”.

През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това, “Лачените обувки на незнайния войн”, в който авторът си задава изконните въпроси: Кои сме и откъде сме? 

Следват още игралните филми “За къде пътувате” (1986), “А сега накъде” (1988) и продължението му след 20 години “А днес накъде” (2007), “Последни желания” (1983) и “… Немирната птица любов” (1990). Вълчанов снима и много документални филми и телевизионни програми.

Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.

През последните години Вълчанов написа и три книги , “Всички ще умрем, а сега наздраве” (2010), “Ура! Найй-после онемях” (2012) и “Хем съм сам, хем няма никой” (2013).

В последната, която излезе таза година големият Рангел Вълчанов пише: “Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери… и всички лайна…, преди да вземете последния влак.

Поклон пред паметта на Рангел Вълчанов! 

“Лачените обувки на незнайния войн” – гледайте целият филм