На 29 септември 1916 г. Джон Рокфелер става първият милионер в света, рецепрочно сегашните стандарти и първият милиардер на планетата. Име, станало нарицателно за богатство и кръстопът на надеждите.
Американският предприемач остава и най-богатият човек за всички времена според класация на Business Insider. Неговото богатство се оценява на 336 млрд. долара. Състоянието на най-богатия човек на света в наше време – Бил Гейтс, е 66 милиарда, т.е. едва 1/5-та от това на Рокфелер.
Само 30-годишен Джон през 1870 г. изкупува голяма част от рафинериите в САЩ, като постепенно добива контрол над около 90% от целия петролен бизнес в страната. Рокфелер е един от основателите на американския Федерален резерв – институцията, която осъществява паричната политика на страната. Богатството му е изчислено през 2010 г. от икономиста Питър Бърнстайн, коригирано спрямо инфлацията.
Индустриалната империя на Рокфелер е най-голямата в света, така както тази на Ротшилд – в банковото дело. “Стандарт ойл” е била нейната основа, като важна роля е изиграла и “Чеиз Нешънъл Банк” (по-късно вече “Чеиз Манхатън Банк” с над 200 клона в САЩ и по света).
Фамилията Рокфелер има собственост и в България, известният “Mall of Sofia”, който през 2011 г. се оказа притегателен център за Europa Capital LLP, собственост на Рокфелер Груп, и бе закупен от семейната групировка. Всъщност, това бе втората инвестиция в България, преди това компанията стана собственик на търговски парк в Пловдив – “Ритейл парк Пловдив” на цената от 21 милиона евро. Фондът за недвижими имоти купи молът намиращ се на столичния бул. “Ал. Стамболийски” с площ около 24 000 кв. м. търговски площи и 10.4 хил. кв.м офиси за 100 млн. евро от предишните му собственици GE Real Estate и Avestus Capital Partners.
Рокфелер следи всяко пени и управлява парите си с цел да запази благосъстоянието си. Съчетанието от късмет, упорит труд, проницателност и безскрупулност правят от Джон Д. Рокфелер не само най-богатия американец, а най-богатия американец на всички времена. Въпреки зоркият поглед, с който следи всяко свое пени, джобовете на милиардера са винаги пълни с 5-центови монети за просяците, които той щедро им раздава. Рокфелер, още от първата си работа като чиновник, желаел да дава 1/10-та от печалбата си за благотворителност.
Известно е, че Джон Рокфелер се стреми също така да намери начин да даде и големи суми за благотворителност. Баптистката църква, на която той бил много благодарен желаела да има собствен университет. В резултат на това желание, през 1892г. бил създаден Чикагския университет. Това била първата голяма благотворителна проява на Рокфелер. За целия си живот, той дарил на този университет над 80 милиона долара. Ню Йорк бил избран за неговия Институт за Медицински Изследвания (днес Университет Рокфелер).
Общите филантропични прояви на Рокфелер за целия му живот са изчислени на около 550 милиона долара. В крайна сметка общата стойност на богатството му нараснала толкова много (около 900 милиона през 1913г.), че той развил екип от специалисти, които да му помогнат в управлението. От това се “родила” и фондацията Рокфелер. Тя била създадена през 1913г., “за да насърчи благосъстоянието на хората по целия свят.”
Рокфелер Център в Ню Йорк се превръща във величествен паметник на фамилията и един от символите на САЩ. Rockefeller Center е огромен офисен център в Манхатън, като най-известни са 14-те сгради, създадени в стил арт-деко, където се намират централите на известни корпорации и аукционни къщи. Рокфелер център е мястото, където на Коледа се издига елхата на Ню Йорк, посещавано от милиони туристи от цял свят всяка година. Най-популярен за туристите е Center Art, огромен музей на изкуствата, който предлага на всеки да потъне в атмосферата на историята на Америка и да види творенията на хиляди майстори от цял свят. На площада на Рокфелер център е издигната статуя на Прометей, която се намира в кръг, на който са изобразени зодиакалните знаци. Статуята има и надпис: „Прометей, наставник във всяко изкуство, донесе огън на хората, който се оказа за смъртните средство за постигане на велики цели”.
След смъртта му на 23 май 1937 г. в Ормонд бийч, щата Флорида, на 97 годишна възраст Рокфелер има толкова положителен образ в американското общество, че цялата нация скърби за него. И най-върлите му врагове не можели да отрекат, че колкото повече той богатеел, толкова повече нараствала сумата, която отделял за дарения и то още от първата си печалба.
Постигайки всичките си житейски стремежи, Рокфелер почти успял да сключи и изгоден договор със смъртта, оповестявайки, че ще живее до 100 години. И почти успял. Когато през 1935 година отпразнувал 96-тия си рожден ден, застрахователната компания му изплатила чек за 5 милиона долара – първи случай в цялата й история. Две години по-късно, обаче, Рокфелер починал от сърдечен удар само 2 години преди срока, който сами си бил определил и точно, когато неговите съграждани вече били готови да повярват в неговото безсмъртие.
23 май 1937 г. бил тъжен ден за Америка. Тя се разделила с този, когото наричали Чакала на Колорадо, Октопода на Кливланд, Амазонския крокодил.
Джон Дейвидсън Рокфелер (John Davison Rockefeller, Sr., произнася се Рокъфелър) е роден на 8 юли 1839 г. в Ричфорд, щата Ню Йорк . Джон е второто от шестте деца на Уилям и Илайза Рокфелер. Още като дете, Рокфелер твърдо вярва, че ще натрупа много пари и ще ги използва разумно за доброто на човечеството. Джон Рокфелер (1839-1937) е основателят на династията. Първият милиардер в долари и най-богатият човек в историята. Силно вярващ протестант, заклет републиканец. Сред предците му има френски хугеноти, избягали в Германия.
Още 7-годишен, хлапакът отглежда сам пуяци, които продава за 50 долара на съседа фермер. Получената сума ревниво заключил в детската си касичка. На 13 години счупил касичката и предоставил спестяванията си на един фермер от околността, като лихвата за това била значителна.
Никакви други игри и занимания , подходящи за възрастта му, не привличат момчето.
“Рано бях научен да работя, така както играя,
Животът ми бе една дълга, щастлива почивка,
Пълна с работа и пълна с игра –
Оставях грижите по пътя –
И Бог бе добър с мен всеки ден.”
Естествено, собствен капитал момчето няма, но пък има любещ баща, Уилям Рокфелер (William Avery Rockefeller), известен повече под името Големия Бил, който върти дребна търговия с индианците. Той му дава необходимия капитал, но срещу 10 % лихва и наказателен лихвен процент за всяко просрочено плащане.
Уилям Рокфелер преживявал криво-ляво – по-скоро зле, отколкото добре – със занаята си на шарлатанин. Той обхождал страната с един панаирджийски фургон. За да си придаде по-тежък вид, Бил се обкичил неоснователно с надутата титла доктор по медицина и така продавал “целебен еликсир”. Клиентите му понякога оздравявали, особено ако се въздържали да приемат еликсира. Благодарение на тази съмнителна търговия “доктор” Рокфелер, който имал известен усет към сделките, натрупал значителни суми. Прахосвал ги за уиски, жени и най-вече в рисковани спекулации. И един ден това, което трябвало да се случи, се случило – Уилям Рокфелер, преследван от закона, бил наказан с висока глоба, тъй като не разполагал с нито един цент, къщата му в Кливланд и цялото му имущество били под запор, което поставило жена ми Илайза Рокфелер и децата му в трудно положение.
През 1855 г. Уилям напуска семейството.
За щастие синът й Джон не приличал много на своя баща. От младостта си до последния си земен ден той останал пример за бизнесмен, добродетелност и пуританство. Ако от своя баща той получил само способността да печели пари, от майка си Джон Рокфелер наследил не по-малко значимия талант – никога да не ги харчи.
Прекъсвайки учението си, 16-годишен Джон Рокфелер навлязъл в бизнеса като счетоводител във фирма за зърнени храни, но скоро бил забелязан от своите работодатели Хевит и Тъфъл. Но младият Рокфелер мечтаел да подготви своя удар, да бъде сам господар на себе си. Той решил да рискува и направил първата стъпка. Помолил своя баща за заем от 1000 долара.
Джон Рокфелер се захваща с търговия със земеделски продукти и печалбите му растат главоломно, макар и да са нищо в сравнение с това, което ще му донесе нефта.
През 50-те години на XIX век нефта започва да намира голямо приложение и Рокфелер натрупва значително състояние. Самюел Андрюс, индустриален химик, който знае как да „пречисти“ нефта, е познат на Джон и му предлага да се захванат с индустриално рафиниране.
Още през 1863 година Джон купува първия си нефтопреработвателен завод.
През 1864 г. Джон Рокфелер се жени за Лаура Селесита “Сети” Спелман (Laura Celestia “Cettie” Spelman). “Без проницателните съвети на жена ми, щях да бъда беден човек,” казва Джон за съпругата си.
Рокфелер организира картел, който си извоюва преференциални цени от железопътните превозвачи, макар и по-късно те да са обявени за незаконни. През 1870 г. Рокфелер и неговият партньор Хенри Фледжлър създават съвместно акционерно дружество Standard Oil, в което се включват складове, цистерни и оборудване.
Джон познавал добре счетоводството и търговията, но нямал и понятие от технологията на рафинирането. Той търсел партньори грижливо и с предпазливост. Това били двамата инженери – Флегърс и Андрюс. На 10 юни 1870 г. на Юклид авеню №341, тримата официално основали дружество с капитал 1 млн. долара, чието име Standart Oil of Ohio ще стане известно в целия свят.
През 1871 само за няколко месеца компанията на Рокфелер слага ръка на 22 от общо 26-те независими рафинерии в Кливланд – случаят влиза в историята под името “кливландската касапница”.
По-късно Рокфелер създава и картел на превозвачите, невинно наречен South Improvement Co. По този начин във властта на Рокфелер е повече от 90% от нефтеният бизнес в страната. Той разбира, че бъдещето е в тръбопроводите и Standard започва строежи в Кливланд и Бъфало. В края на XIX век Рокфелер вече контролира 1/3 от производството на страната.
Рокфелер и Ротшилд – най-силното влияние върху съдбините на Запада и Света през XIX и началото на XX век
Някои публикации сочат, че точно в този момет се е намесил Ротшилд, който финасира Рокфелер. По-късно двете фамилии ще участват и в създаването на Държавния резерв на САЩ, който е частна организация. На 1 януари 1875 г., Якоб Шиф взема контрол над банковата къща “Kuhn, Loeb & Co”, която е финансирана от Ротшилд. Той започва да финансира петролната компания на Джон Рокфелер, железопътната компания на Едуард Рариман и стоманената компания на Андрю Карниг.
Патриарсите на тези известни фамилии Рокфелер и Ротшилд наистина са нарушавали закона, при това постоянно. Но те не са били примитивни престъпници, които само взимат, без да дават нищо на обществото. И едните, и другите навремето измислиха и внедриха в организацията на бизнеса нови решения, които се оказаха много нужни на икономиките, но не бяха предвидени от законодателствата. Така бе формирана нова икономическа реалност и законът бе принуден да се адаптира към нея.
До 1883г., след спечелаването на контрола над петролопроводната индустрия, монополът на Стандарт Ойл бил в най-високата си точка. Рокфелер създал първия тръст през 1882г. Още от 1872г., Стандарт Ойл влагали печалбите си извън Охайо, в ръцете на Флаглър като “доверител”, защото законът забранявал собствеността на една компания върху акциите на друга. Всички печалби отивали към компанията в Охайо, докато другите предприятия останали независими. Девет доверители на Стандарт Ойл получили дялове в 40 компании и дали на различните акционери в тях тръст сертификати в замяна. Тръстът имал стойност от около 70 милиона долара, което го направило най-голямата и богатата индустриална организация в света.
На 1 януари 1875 г., Якоб Шиф взема контрол над банковата къща “Kuhn, Loeb & Co”. и започва да финансира с парите на Ротшилд петролната компания на Джон Рокфелер, железопътната компания на Едуард Рариман и стоманената компания на Андрю Карниг. Друго финансиране по това време извън семейство Рокфелер е било напълно възможно, защото първият заемодатела на Джон, баща му Уилям е напуснал семейството 20 години по-рано, още през 1855 г. (Бел.ред. Семейство Ротшилд е династия от еврейски произход (ешкенази), която тръгва от Германия и изгражда система за банкиране в цяла Европа, а след това и в света)
През 1879 г. Рокфелер измислили идеално юридическо прикритие за своите действия – практиката на попечителските съвети – тръстовете.
През 1880-те, от рафинирането, Джон Рокфелер пристъпил към добиването на суров петрол. Стандарт Ойл излязла и извън пределите на САЩ и навлязла на нови пазари в Европа, Азия и Латинска Америка. По-късно ще навлезе и в други бизнеси (Здравни фондове и образование и Рокфелер).
Откриването на автомобила и другите технологични нововъведения правят бизнеса на Джон Рокфелер още по-процъфтяващ. През 90-те години на XIX век компанията му струва около 3,5 милиарда долара по днешните стандарти, а в навечерието на Първата световна война – 30 милиарда долара.
Рокфелер нарича своята нефтена компания “ангел на милосърдието” – защото поемала по-слабите фирми и така укрепвала бранша. Обявява се за обществен благодетел: “Да не забравяме, че с нашия нефт се произвеждат продукти и за по-бедните, които могат да купуват тези продукти на по-ниска цена”, пише Рокфелер през 1885. Става дума най-вече за газовите лампи, които дотогава са недостъпен лукс.
Две събития променили живота на Рокфелер – откриването на осветлението с керосин и намирането на огромни залежи от петрол в Пенсилвания. За един ден светът изоставил свещите и започнал да използва петрола, който дотогава бил познат само като средство против ревматизма.
Чрез ловки ходове Джон постигнал двете набелязани цели: да обсеби цялостно рафинериите и да заздрави петролната индустрия, която до този момент се развивала твърде хаотично.
Сутрин Рокфелер закусва хляб и мляко, а вечер яде няколко ябълки. Отива на работа с билет от 5 цента, износва дълго костюмите си и си купува къща в Ню Йорк като запазва обзавеждането на предишния собственик. Все пак има и своите малки забавления, като например конете, като прави своя собствена конюшня.
Рокфелер бил пословичен трезвеник, не танцувал, не играел карти, не посещавал театри, не се криел от данъчните, нямал любовници и се обличал неизменно в строг черен костюм. Само изгодна сделка можела да го докара до израз на емоции, които направо стряскали подчинените му – винаги сдържаният им шеф правел няколко валсови стъпки.
За нещастие Рокфелер пренебрегнал един фактор с определящо значение в икономиката – общественото мнение, изразено директно от хората или медиите, което той не зачитал особено.
Един от случаите е договорът между компанията на Рокфелер и бароните на ЖП линиите, който бил прикрит под името на фиктивно дружество. През пролетта на 1872 г. американската преса обаче направила разкрития. Появили се големи заглавия за сензацията – заговора между Октопода на Кливланд и бароните на ЖП транспорт. Шестмесечният бойкот почти довел до катастрофа “Стандарт Ойл”.
Ето какво пише за Дж. Рокфелер старши Ида Тарвел в нейната “История на Компанията “Стандарт ойл”, отпечатана през 1905 г. в няколко броя на списанието “Макклуър”: “Нито едно честно проучване на неговата кариера не може да доведе до друг извод, освен че той е жертва на може би най-долната от всички страсти – тази за пари като крайна цел… тайно, търпеливо и непрестанно кроящ планове и интриги как да добави към богатството си… Той превърна търговията във война и я… изпълни с жестокост и корупция. И той нарича своето търговско предприятие благодеяние, като дава за пример посещението си на църква и благотворителността си като доказателства… Има само едно име за това – двуличие.”
Общественото противопоставяне на Стандарт Ойл още повече нараснало с възникването по онова време на разследващите журналисти (занимаващи се предимно с разобличаването на корупционни схеми).
Репутацията на Рокфелер пострадва сериозно и когато използва въоръжената Национална гвардия за да потуши стачката на миньорите и семействата им в Колорадо. През април 1914 г. Джон Рокфелер младши, тогава вече начело на компанията, удавя в кръв стачката на миньорите в Лъдлоу, които живеели и се трудели при ужасяващи условия, експлоатирани от “Колорадо фагъл” и “Айрън къмпъни”, холдинг на Рокфелер. Това събитие, което няма аналог в индустриалната история, е наречено от медиите “Клането в Лъдлоу”. Били убити 45 души, между които 32 жени и деца, неизвестен брой изчезнали и много били ранени. След тези събития, които предизвикали възмущение навсякъде по света, Дж. Рокфелер младши, достоен заместник на баща си, решава да наеме Айви Лий, най-талантливия пресагент в САЩ, за да излъска окървавения му имидж. След като Лий разбира, че фондацията разполага с около 100 млн. USD той предлага да се започнат големи дарения, не по-малки от 1 млн., на колежи, университети, болници, църкви и благотворителни организации. За онова време това е било изключително голяма сума и никой вестник не би подминал подобна новина на фона на сериозния негативен обществен отзвук срещу Standard. Според доклад на фондация “Рокфелер”, само за период от около 40 години от началото до средата на XX в., финансовите дарения на университети, колежи и различни агенции са били около 500 млн. USD, посочени в “Династията Рокфелер” от Морис Бийл.
Още през 1904 г. Джон Рокфелер се погрижва и за официалната част от бизнеса – данъците и даренията, като основава фонд “Общо образование”. През 1910, за да го подпомага, се учредява и фондацията “Рокфелер”. Чрез редица машинации през май 1913 г. на нея й е даден привилегирован статут и е освободена от данъци.
Джон Рокфелер е смятан е за олицетворение на безскрупулния капиталист. Той се разделял безмилостно с тези, които не се справяли с работата или се опитвали да му противоречат, но пък плащал най-високите заплати, давал отлични пенсии и изплащал болнични. Нефтеният крал се шегувал само по повод на парите. Всяка сутрин той започвал работния си ден с едно и също: “Е, какво, да се опитаме леко да поправим нашето плачевно положение!”
Най-голям пример за безмилостното унищожаване на конкуренцията от Джон Рокфелер е сделката му за железопътния транспор, който по онова време е бил в ръцете на трима безскрупулни мъже. Полковник Скот и Джей Гоулд си поделяли Питсбърг и Филаделфия, а известният Вандербилт имал изключителните права в транспорта в Ню Йорк и Кливланд. Набързо бил сключен таен договор, който се оказал истински акт на икономически бандитизъм. Той предвиждал цената за транспортирането на барелите да спадне от 2.27 долара на 1.15 долара за “Стандарт”, но да се удвои, дори утрои за всички негови конкуренти. Така Рокфелер безвъзвратно осъдил противниците си на фалит.
Не само, но и хитрата акула Джон превръщала конкурентите в свои съдружници, като по този начин те започнали да печелят суми, които техните агонизиращи предприятия преди не били в състояние да им донесат. А той притежавал това, което поискал.
Мнозина смятат, че Рокфелер е член на династия, но историята му говори по-скоро за невероятния възход на един-единствен човек, по-скоро че той е създал тази династия. Един от най-големите страхове на Рокфелер е, че децата му ще се покварят от паритеи затова на децата не се казва нищо за семейното богатство.
Приучен на труд още от малък, Рокфелер десетилетия по-късно, макар и баснословно богат, прилагал принципа на икономическо стимулиране към собствените си деца. Едно пени получавал Рокфелер-младши за 10 прекопани лехи в градината, 15 цента – за сечене на дърва. Една от дъщерите му получавала надница за това, че вечер гасяла лампите в къщата. С по 1 цент били глобявани децата, ако закъснеят за сутрешната закуска, а въздържанието от бонбони се насърчавало с 2 цента. Пестелива била и съпругата на Рокфелер-старши – Лаура. Дори и дългоочакваният милиардерски син Джон, който се родил след три момичета в семейството, чак до десетата си година износвал дрехите на сестрите си. А когато на една Коледа бащата решил да купи велосипеди на всичките си деца, майката се противопоставила – достатъчно било едно колело – така децата щели да се научат да делят един с друг притежанията си.
Опасенията на бащата на династията Рокфелер до голяма степен се оправдават. Наследниците на фамилията, обаче, започват на рушат нейните табута. Дъщерята на Джон-младши, Аби, започва да пуши и избягва с някакъв елегантен негодяй. Синът Лорънс, инвестира в авиационната промишленост, при положение, че нито дядо му, нито баща му са се качвали на самолет, защото го считали са дяволско изобретение. Уинтроп се оттегля в Арканзас, Дейвид решава да стане учен. Все пак по-късно се връща в правия път и оглавява втората по големина банка в САЩ. Джон-трети се прочува като достоен наследник на дядо си и баща си в благотворителността. Най-малкият, Нелсън, става президент на Музея за модерно изкуство и се хвърля в политиката, която дядо му винаги е смятал за занимание за слабоумни. Наследниците на Джон Рокфелер се женят, развеждат, раждат деца, пият, пушат, попадат в светските хроники… Някои са на мнение, че това е краят на тайната, други, обаче, продължават да смятат Рокфелеровци за всемогъщи –
банкерът Дейвид Рокфелер членува в Тристранната комисия и групата Билдерберг, за която се смята, че управлява света.
Републиканецът Нелсън Рокфелер, внук на петролния магнат Джон Рокфелер, достигнал до високи върхове в политиката. В периода 1974-1976 г. Нелсън достига до Белия дом, когато е вицепрезидент на САЩ.
От самото начало на съществуването на сериозния бизнес на Джон Рокфелер много от дейностите му са смятани за незаконни и неморални. Първите антимонополни дела в историята на САЩ са именно срещу неговата компания Стандарт Ойл. През 1890 г. американският Конгрес гласувал Sherman Act, познат повече като антитръстовия закон. Целта му била да унищожи империята на Рокфелер. Според този закон филиалите на “Стандарт” трябвало да получат пълна автономност. Съдът разпорежда неговата компания да се раздели на няколко по-малки предприятия. 109 години по-късно две от тях се сливат отново в днешната Ексон Мобил на 30 ноември 1999 г. Пазарната цена на корпорацията към 2009 е близо $500 млрд.
В края на май 2012 г. “Файненшъл таймс” съобщи, че две от най-мощните бизнес династии в света – Ротшилд и Рокфелер, са договорили “стратегическо партньорство” – отново официално заедно. Всъщност финализирането на “стратегическото партньорство” между двете династии означава примирие. Между Републиканците (Рокфелер) и Демократите (Ротшилд).
Към 2013 г. това е компанията с най-голяма пазарна капитализация в света. Тя притежава 37 нефтени рафинерии в 21 страни, чийто обединен капацитет за един ден е 6.3 милиона барела, което я прави най-голямата компания за рафиниране на нефт в света. Така се повтаря позицията на Стандарт Ойл при нейното основаване през 1870, и след близо 150 години по-късно “империята”, създадена от Рокефелер е на върха отново.
Е, и там са записани двете имена от България.
Постигайки абсолютна хегемония в света, Джон Рокфелер се отдава на две хобита: голф и филантропия. Неизброими са добрите дела на Октопода. Рокфелер предоставил 575 млн. долара на фондацията “Рокфелер” (в подкрепа на бедните), на института “Рокфелер” (за изследвания в областта на медицината), на университета в Чикаго. Джон Рокфелер бил също и меценат, щедро финансирал реставрацията на двореца Версай.
Златните правила на Джон Рокфелер
Правило 1
Работи по-малко за друг и повече за себе си. Колкото по-малко работиш за себе си, толкова по-лошо ще живееш. Думата работа произлиза от „раб” (роб).
Правило 2
Прави икономия на парите. Търси къде можеш да купиш продукти по-евтино или с отстъпка. Съставяй предварително списък на необходимите стоки и купувай само по списък.
Правило 3
Ако имаш малко пари, започни бизнес. Ако изобщо нямаш пари, трябва да почнеш бизнес веднага.
Правило 4
Пътят към богатството е само чрез пасивния доход, който идва при теб независимо от усилията ти. Създай източник на пасивен доход и живей за свое удоволствие.
Правило 5
Мисли как да изкараш минимум 50 000 долара на месец. Може и повече, но не и по-малко.
Правило 6
Парите ще идват при теб чрез други хора. Затова бъди общителен. Необщителните хора твърде рядко стават богати. Умението да се свързваш с хора – това е стока, която може да се купи точно така, както може да купим захар и кафе… И аз заплащам за това умение повече, отколкото за всяко друго на света. Парите имат невероятна способност създават проблеми и в най-силните отношения – не смесвайте бизнеса и личния живот. Това не означава, че с всички колеги и партньори, трябва да се държите хладнокръвно и официално. Дръжте се приятелски, но организирайте приоритетите ясно – успешното сътрудничество или най-важното – силно приятелство.
Правило 7
Обкръжението от бедни хора винаги те води към бедност. Задължително трябва да общуваш с Победители и Оптимисти. Точно така, с главни букви!
Правило 8
Бедността идва, ако бягаш от отговорност. Не си измисляй оправдания защо точно сега не можеш да вървиш към своята цел.
Правило 9
Изучавай биографиите и мислите на най-богатите хора на света.
Правило 10
Мечтите са най-главното в твоя живот. Важно е да мечтаеш и да виждаш, че мечтите ти се сбъдват. Човек започва да умира, когато престане да мечтае.
Правило 11
Помагай на хората не за пари, а с чисто сърце. Но само на хора, но които ти искаш да помогнеш. Давай 10% от приходите си за благотворителност.
Правило 12
Създавай бизнес системи и се наслаждавай на своите пари!
Правило 13 Приятелството, основано на бизнес е по-добро от бизнес, основан на приятелство.
Правило 14 Вашето благополучие зависи от вашите собствени решения. Поемете отговорност за живота си, и той щедро ви благодари за това.
Правило 15 Най-важното качество за успеха е постоянството.
Правило 16 За предпочитане е да се наеме човек с ентусиазъм, вместо такъв който знае всичко. Качества като ентусиазъм за бизнес, отворен ум и любопитство са далеч по-ценни, отколкото рутинно знание.
На площада на Рокфелер център в Ню Йорк е издигната статуя на Прометей, която се намира в кръг, на който са изобразени зодиакалните знаци и надпис с една от любимите максими на Джон Рокфелер: „Прометей, наставник във всяко изкуство, донесе огън на хората, който се оказа за смъртните средство за постигане на велики цели”.
You must log in to post a comment.