Провъзгласяване на Независимостта на България и избора на шапка

Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата

Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново. Всички присъстващи носят шапки, предимно цилиндри и фуражки, под които стои властта, независимостта и бъдещето на България.

Княз Фердинанд I приема титлата “Цар на българите” и чете Манифеста на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново:  

“Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска”

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Фуражката е една от шапките, които Княза ползва, преди да сложи Царската корона.

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. Фуражката е една от шапките, които Княза ползва, преди да сложи Царската корона. След като абдикира от България Царя не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си. Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски. Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в “любимата му България”, но ковчегът му до днес е в католическата църква “Св. Августин” в Кобург.

Каква шапки са носели и каква да носим …

На 22 септември отбелязваме годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България състояло се през  1908 г.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили на следващата година през пролетта на 1909 г. От Освобождението 1878 г. до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество. Княз Фердинанд I приема титлата “Цар на българите”.

Александър Павлов Малинов е лидер на Демократическата партия и министър-председател на България в 30-тото (1908-1910), 31-вото (1910-1911), 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934).

Александър Павлов Малинов е лидер на Демократическата партия и министър-председател на България в 30-тото (1908-1910), 31-вото (1910-1911), 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931-1934). Цилиндърът е задължителен на главата на Малинов.

Тридесетото правителство на България управлява от 29 януари 1908 до 18 септември 1910 (нов стил). 

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Прехвърлят се плащанията на България от Турция към Русия. Така България става зависима от Русия във времето, когато е най-големият разцвет на българската икономика. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях:

Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,

Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,

България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 милиона франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Интересен момент е и самото признаване на тази титла. И тъй като Русия претендира да бъде „Трети Рим“ никоя друга православна държава не смее да въведе тази титла. През 1910 г. в подготовка на балканските войни Фердинанд е в Петербург и там през зъби изтрайват императорската церемония за посрещането му.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

България вече може да сключва директни договори и да участва във всички междудържавни конференции на равно с останалите държави, национализирани са източните железници. Окончателно е свален духовният фес от българите. България прави необходимата стъпка за окончателното откъсване на държавата от нейното минало на поробена страна.  Въпреки всичко, Независимостта не е възпята нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение.

Да не забравяме – какво преодоля България?

При управлението на Абдул Хамид II, въпреки че е малограмотен, влиза в сила първата Османска конституция - на 23 декември 1876 г. Създава се и първият османски парламент.След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877-1878 г., при което империята губи България с подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 година. През този период е потушено и Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.).

При управлението на Абдул Хамид II, въпреки че е малограмотен, влиза в сила първата Османска конституция – на 23 декември 1876 г. Създава се и първият османски парламент.След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877-1878 г., при което империята губи България с подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 година. През този период е потушено и Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Фесът е задължителната шапка на тиранина.

В продължение на 30 години (1878-1908) България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията “Източните железници”, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908-1909 г

Големите се карат – малкият печели

… Или как българските политици надхитриха своите колеги от чужбина

Септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

ЗА ШАПКАТА СИМВОЛ НА ВРЕМЕТО И ОЩЕ НЕЩО

“Българска работа” и “Царят е гол” – какво последва за България след Съединението

Преди 1908 г. България е по-самостоятелна и решителна в своите действия, което довежда до официалното деклариране и признаване на Незвисимостта на България след успешното “надиграване” на Великите сили и други държави. Но, се оказва че пак излиза на повърхността “българската работа”. За разлика от времето след това, когато България започна да участва в различни коалиции, съюз и договорености с европейските и балканските държави, на фона на еднолично управление.

Княз Фердинанд става цар и поставя началото на единовластие, което води до катастрофи за България. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България.

 

Барелефи на войници с каска и ушанка от Паметника на съветската армия в Княжеската градина на София, които неизвестен художник оцвети като герои от американски комикси през 2011 г.

Барелефи на войници с каска и ушанка от Паметника на съветската армия в Княжеската градина на София, които неизвестен художник оцвети като герои от американски комикси през 2011 г.

Независимостта трае четири години, след което войни и катастрофа. В много по-тежка зависимост влиза България след 1919 г. със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, после Съветският съюз, СИВ, ООН. В ново време ЕС, НАТО и други.

Живеем в свят на все по-дълбоки взаимни обвързаности и успехът на политиката опира до това, да може свободно да избере своята зависимост, а не да му бъде налагана. Да избере сам под коя “шапка” да сложи главата си. 

Много често това не се случва, по простата причина, че “интереса клати феса” и крепи чалмата в миналото, следват “цилиндъра”, “бомбето”, “ушанката”, “каскета”, “бейзболната”, “каската” … 

Cilinder

Цилиндрите са шапки, които се ползват от магьосниците при правенето на фокуси. Да не им е скучно на имперците, все да се чудят какво зайче ще изскочи от шапката. Съюзникът може нещо да се е объркал.

Каквато и шапка да сложи, дори и да е успял човек в България с акъл и труд, той няма да бъде признат и да получи уважение. Така както в българската литература няма да намерите положителен герой успял човек, освен Хаджи Генчо в “Под Игото”.

Важното е да не ти сложат бонето и да те сложат да спиш … отново 

Съединението прави силата – Силата дава власт – Властта дава богатство и независимост – Провъзгласяването на независимостта е само техническо изпълнение  …

Честит празник и … носете шапка, когато изгрее силното слънце 

1 comment for “Провъзгласяване на Независимостта на България и избора на шапка