Немска Цензура за Български Журналисти – Велика ли е “Велика” Германия и къде сме ние

 

20 септември 2013 г. Великите служители на “Велика Германия” наложиха немска цензура на своите дребни български колеги от “Дребна България”. Просто хей така – по “Европейски”!

Ние, “малкият журналист” в “голяма Америка”, “малката” и единствена българска медия на Западния бряг в САЩ bulgarica.com категорично осъждаме наглото освобождаване на големите журналисти от малка България Иван Бедров и Еми Барух от немската медия Дойче Веле.

Двамата получили уведомителни писма от германското издание, че вече не са нейни коментатори. Остава без отговор въпросът им “Защо?”, без каквото и да е обяснение. Неофициално се твърди, че това е свързано с оплакване на влиятелната българска Корпоративна търговска банка, в която държат авоарите си повечето държавни компании. Шеф на банката, на която 30% от капитала е собственост на Държавния главен резервен фонд на Султаната на Оман, е Цветан Василев – председател на Надзорния Съвет (НС). 

Това е прецедент за българската журналистика.

Велика ли е “Велика” Германия ?

Но и реално доказателство, за това какво е отношението към свободните гласове, не само в България, но и в Европа. Реално доказателство за несъществуването на “Велика” Германия и свободата на словото в тази страна и Европа. Не комунизмът, не капитализмът, не колониализмът, а нестабилността на нацията, на една “обединена Европа е тази, която излиза на яве.

Евро-учителите дадоха “добър” урок на членовете на своя клас!

Явно ГДР (Германската Демократична Република) надскочи своят “доведен” брат ФРГ (Федерална Република Германия), които доскоро бяха разделени и Велика Германия не съществуваше в продължение на 45 години. Даже от 1945 до 1949г. няма и държава, а до 1990 г. са две отделни.

Нека припомним, че така наложената цензура, отново показва нестабилността на една “велика” държава и нация, която така НЕобединена е съществувала векове наред. Една нация, която е създадена още през 962 г. и слага началото на Свещенната Римска империя (известна още като Първи немски райх), империя-райх която, въпреки че никога не е напълно обединена, под различни форми съществува векове до 1806 г., когато напълно се разпада, и така цели 9 години.

През следващите 56 години (1815-1871) Германия пак не е една държава, а се състои от десетки независими държави. Добре че през 1871 г. се появява Ото Фон Бисмарк, за да създаде Вторият райх, известен още като Германска империя. Най-изтъкнатият немски държавник през 19 век успява да колонизира редица територии в Африка, Азия и Океания.

През 1914 г. идва следващата немска “дупка”  I-та св. война, която приключва през 1918 г., когато немският император е принуден да абдикира и Германската империя е разрушена и се превръща във Ваймарската република, но не и Германия. Според Версайския мирен договор държавата е лишена от много територии и всички колонии, и трябва да плаща непосилни репарации. Тези фактори, както и предизвиканата  Световна икономическа криза, водят до раждането през 1932 г. на националсоциалистите (известни още като нацисти), а през 1933 г. австриецът Адолф Хитлер е назначен за канцлер, през 1934 г. наследява президента на Германия и поема целия контрол върху управлението на страната и дава началото на Третия райх. Нацистите бързо превръщат Германия в еднопартийна тоталитарна държава (Нацистка Германия), чийто репресивен апарат преследва и избива видни политици, учени и хора на изкуството и достига връхна точка с избиването на милиони евреи (Холокост).

Да не би да ви е познато от Комунизма, който се развива в Европа пак в следствие на нестабилността на Германия. Както много българи си мечтаят за прекрасния живот във Велика Комунистическа България, така и германци си мечтаят за “Велика Фашистка Германия”.

Още една немска “дупка”, която германците започват да “копаят” през 1939 г. – Втората световна война, която води през 1945 г. до самоубийството на Фюрера и Германия обявява капитулация. Още по-важно, че реално тогава Германия пак е унищожена. И така 4 години – Германия не съществува! През 1949 г. идва най-лошото за една нация – тя е разделена на две държави – Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР), които не са независими, а са окупационни зони на “Изтока” и “Запада” в продължение на 11 години. ФРГ е обявена за „напълно независима“ чак през 1955 г. (Подобно на Северна и Южна Корея)

45 години след разпада на “Велика” Германия, през 1990 г., когато се разпада Източният блок, ФРГ и ГДР се обединяват и най-после на картата на света се появява Германия – “Четвъртият Райх”.

Близо 25 години по-късно Германия е най-голямата икономика в Европа, една от водещите икономически сили в света и една от държавите с най-голямо влияние.

Влияние, което се изразява и в цензура.

“Велика” Германия – Велика Цензура!

И преди, и сега … се така  –  от 1989  до днес “демокрация” в медиите 

“Основният механизъм хората да зададат своите въпроси на политиците – медиите, е счупен” 

Журналистът Иво Инджев бе назначен от президента Желю Желев за главен директор на БТА на 29 декември 1990 г. и остана на този пост до април 1993 г., когато беше уволнен по странен начин (поради неизяснения по онова време юридически статут на националната информационна агенция) от министър-председателя Любен Беров.

През 2006 г. същият журналист Иво Инджев бе уволнен от Би Ти Ви, в която работи от нейното създаване през 2000 г., съобщи лично той на 11 октомври 2006 г. за БТА. “Не смятам, че съм уволнен от Би Ти Ви, а от президента Първанов. Аз поех инициативата и напуснах сам, това е, защото преди всичко не искам да преча на колегите си и на телевизията, защото те са в неудобното положение да не могат да си признаят за какво става дума”, заяви журналистът. Той изрази съжалението си, че върху телевизията “се оказва натиск, без тя да може да признае това”. Би Ти Ви по това време бе част от мрежата на компанията “Фокс” на Рупърт Мърдок. Само час по-късно от изявлението на Инджев в края на новините на Би Ти Ви беше прочетено лаконично изявление на управителя на телевизията американецът Албърт Парсънс: “Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване “В десетката” си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика.” Парсънс, който  преди да поеме управлението на bTV имаше 30-годишен опит в продажбите на тв програми и управлението на тв станции, каза на 7 февруари 2001 г. в интервю за в-к “Сега”: “в нито един момент няма да проявим каквато и да е съпричастност към определена партия, нито пък ще заемаме позиции, които могат да са от полза на различните политици”.

По повод на сведенията, че Николай Бареков веднага се бил съгласил да заеме мястото му, през 2006 г. Иво Инджев каза: “О, не се съмнявам, но да е жив и здрав. Величко Конакчиев направи същото в “Неделя 150” по време на протестите в БНР, съжалявам, че споменавам конкретни имена”.

По-късно и Николай Бареков “напусна” Би Ти Ви.

“За съжаление, това е първото сваляне от ефир по политически причини, под натиск на един от кандидатите в тази президентска надпревара,” коментира през 2006 г. председателят на Българска медийна коалиция Георги Лозанов.

“Според преобладаващото мнение, свалянето от ефир на екипа на сутрешния блок на Би Ти Ви Ани Цолова и Виктор Николаев през август беше следствие от настойчивостта им да се получи отговор от премиера Пламен Орешарски. Те се преместиха в конкурентната Нова Телевизия. Техните наследници продължиха да задават този въпрос на хора от управляващите. Беше подпалена колата на новата водеща на сутрешния блок по bTV Генка Шикерова тази седмица. На етапа все още не знаем със сигурност причината, но подозренията, че това е свързано с работата й, са плашещо сериозни,” пише в-к Капитал в броя си от 20 септември 2013 г.

“Междувременно коментаторите на радио “Дойче веле” Еми Барух и Иван Бедров също бяха помолени учтиво да спрат да сътрудничат на немската медия. Поводът е писмо на Корпоративна търговска банка, с която е свързан депутатът от ДПС Делян Пеевски до “Дойче веле”, с обвинение, че коментаторите били необективни,” допълват от вестника.
 
“Картината се допълва, от остри критики на депутатите от медийната комисия по адрес на обществените медии и ролята на СЕМ в ревизиране на работата им. А ако върнем лентата още малко назад, усещането за засилващ се медиен натиск бе подкрепено от председателя на Народното събрание Михаил Миков, който реши да поучава медиите как да си вършат работата и как да отразяват протестите срещу правителството,” пояснява Капитал.

“Описаните случки породиха силна реакция. Те бяха масово оценявани като посегателство върху свободата на медиите и опит да се ограничи правото да се задават остри въпроси на политиците.”

“Министърът на културата в правителството на ГЕРБ Вежди Рашидов каза: “Ако толкова не знаете какво стои в банката (в КТБ – бел. ред.). Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си (Ирена Кръстева – бел. ред.) отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха”, каза Рашидов.

Председателят на БСП Сергей Станишев също призна, че Делян Пеевски и медиите му са част от КТБ.

По този повод в блога си Нели Огнянова отбелязва: “Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева (има се предвид портрет на Цветан Василев, написан от журналистката – бел. ред.). Това ли са демократичните стандарти? Триъгълникът банка  – власт – медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него.”

Делян Пеевски и Цветан Василев не понасят думата медиен монопол. Яростно атакуват всеки, дръзнал да открие връзка между тях и групата вестници (“Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Всеки ден”, “Меридиан мач”, “Борба” и др.), както и трите тв канала (TV7, News 7 и Super 7).”