Около 1/3-та от всички в страната са посочили образованието като обяснение защо не са активни на пазара на труда, подобно на бройката в Европа. За хората, които имат ниска образователна степен, вероятността да не търсят работа е три пъти по-висока, според Евростат. Тази тенденция е валидна, както за България, така и за останалите европейски страни. В България безработните са около 140 хил. души с висше образование и около 700 хил. с основно или по-ниско.
Безработните са около 140 хил. души с висше образование и около 2 пъти повече с основно или по-ниско
8 септември 2013 г. Броят на неактивните в България, които не търсят работа просто защото смятат, че няма достъпна за тях и не вярват в намирането й, вече са малко над 15% от всички неактивни, докато средно за ЕС е близо 3 пъти по-малко – едва 5.5% са така наречените отчаяни.
Макар че последните 3-месечни данни на НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) показват спад в броя на хората от тази група, т.е. все повече българи си търсят работа, то все още бройката на тези, които не търсят заетост просто защото смятат, че няма достъпни за тях работни места е голяма. През второто тримесечие на годината те са намалели с 21 хил. души на годишна база, но все още наброяват над 200 хиляди българи, се казва в разпространеното съобщение до медиите на НСИ.
Защо Европейците не си търсят работа – по държави и образование. Графика: в-к Капитал /кликнете в/у снимката за по-големи размери/
В Европа увеличението на търсещите работа се дължи най-вече на жените. За десетгодишния период между 2003 и 2012 г. от Евростат са изчислили, че неактивните хора са намалели с почти 8 млн. души, като се отчита увеличаването на “нежната част” в работната сила. Европейките извън пазара на труда са намалели с 5 % до малко под 35%, но въпреки това те изостават от мъжката половина на населението, от които едва малко над една пета са неактивни на пазара на труда, обясняват от статистическата служба.
Според анализ на IHS Global Insight, разпространен в петък, основен проблем на потребителите остава високият процент безработица. В края на второто тримесечие тя се равнява на 12.9% по данни на НСИ. Дори това, че има белези на възстановяване на икономиката, създаването на работни места ще отнеме време и така в краткосрочен план няма окуражаващ изглед за индивидуалното потребление, се казва още в анализа.
За последните 10 години коефициентът на икономическа активност в България се е увеличил с около 4 %., като през 2003 г. едва 42% от всички хора са работели или са търсели заетост, докато през миналата година делът им е бил 46%. Почти половината от неактивните пък учат или са вече пенсионирани.
Около 1/3-та от всички в страната са посочили образованието като обяснение защо не са активни на пазара на труда, подобно на бройката в Европа. За хората, които имат ниска образователна степен, вероятността да не търсят работа е три пъти по-висока, според Евростат. Тази тенденция е валидна, както за България, така и за останалите европейски страни.
До 12,9% се е увеличила безработицата през 2-то 3-месечие на 2013 g. спрямо същия период на предходната година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ).
За периода април-юни броят на безработните се е увеличил с 6,8% до 437,3 хил. души. Броят на безработните мъже достига близо 252 хил. души, или почти 58% от общия брой на безработните, а на жените – 185,6 хил. души, или 42,4%. Близо 56% от всички безработни (почти 244 хил. души) са продължително безработни – т. е. нямат работа от една и повече години.
Работещите в България в края на първите 6 месеца на 2013 г. са 2,305,513 души, от които в частния сектор 1,726,413 и близо 3 пъти по-малко в обществения, или 579,100 души. Коефициентът на заетост се е увеличил с 1,2% на годишна база до 59,5%.
You must log in to post a comment.