Бежанците в България с първа гладна стачка – искат бърз статут

 

“Но ние ще стачкуваме, докато не ни дадат свободата”, заявява сириецът Тарек в българския бежански лагер. Само за последните 24 часа 101 нелегални емигранти официално са били хванати на българо-турската “зелена” граница от служители на гранична полиция от Елхово и Свиленград, като МВР уточняват, че става въпрос за 10 случая на задържани цели групи, преминали границата, съобщи Нова ТВ в централните си новини тази вечер. Близо 3/4-ти от тях – 70 души са граждани на Сирия. Останалите идват от Азия и Африка. Фото: Новините

Ефективно протестиращите нелегални емигранти в Европейския Съюз, каквито са те според законите на ЕС, дори не желаят да изчакат законният 6-месечен процедурен срок за предоставяне на статут на бежанци

“Ние ще стачкуваме, докато не ни дадат свободата”, заявяват лагерниците, всичките от конфликтна Сирия

Кой къде е в Европа и България за бежанците?

8 септември 2013 г. Първата гладна стачка на бежанци в България вече факт, като реалните действия на недоволните чужднеци преминали нелегално българската граница, всичките от конфликтна Сирия, са предизвикани от желанието им за получаване на бърз статут в нашата страна. Ефективно протестиращите нелегални емигранти в Европейския Съюз, каквито са те според законите на Съюза и членството на държавата, дори не желаят да изчакат законният 6-месечен процедурен срок за предоставяне на статут на бежанци.

Гладна стачка са обявили 32-ма сирийци от дома за временно настаняване на чужденци в Любимец. Хората недоволстват от бавната процедура по признаване на бежанския им статут у нас, съобщава Нова тв.

Сигналът е дошъл от един от настанените в Любимец.

Вече трети ден зад оградата на центъра за бежанци в Любимец цари хаос, разказва сириецът Тарек пред камерите на телевизията. Престоя си в лагера в европейска България бежанецът от Сирия сравнява със затвор.

„Искам живот на свобода. Семейството ми е още в Сирия, а аз нищо не знам за близките си. От десет дни нямаме никаква връзка. Дойдох като бежанец, не като престъпник”, заявява Тарек.

Той е в лагера вече 44-и ден. Иска по-скоро да получи бежански статут, за да заживее нормален живот отвъд стените на центъра. Процедурата по предоставянето му обаче може да трае до 6 месеца. Срок, който протестиращите в Любимец, не искат да изчакат.

„Позволено им е да ни държат в затвора 6 месеца. Но ние ще стачкуваме, докато не ни дадат свободата. Наистина не искаме да създаваме неприятности и да нарушаваме правилата, но ситуацията тук е неописуема”, заявява Тарек.

Само за последните 24 часа 101 нелегални емигранти официално са били хванати на българо-турската “зелена” граница от служители на гранична полиция от Елхово и Свиленград, като МВР уточняват, че става въпрос за 10 случая на задържани цели групи, преминали границата, съобщи Нова ТВ в централните си новини тази вечер. Близо 3/4-ти от тях – 70 души са граждани на Сирия. Останалите идват от Азия и Африка, съответно 6 от Ирак, Палестина и Алжир; 5 от Гана; 3 от Мали; 2 от Пакистан и по 1 от Еритрея, Афганистан и Того. 

От пресцентъра на МВР коментираха, че от Държавната агенция за бежанците търсят начини за облекчаване на процедурите и на битовите условия.

С 206% се е увеличил броят на сирийците, които само за миналата година са потърсили убежище в страни от Европейския съюз, сочат данни от доклад за бежанците в Европа, цитиран от Нова ТВ. Прочуването е първо по рода си и сравнява условията, които 14 страни от ЕС предоставят на бежанците. България е поставена на 10 място според техният брой.

Европейският доклад изразява своите критики към България, като се посочва, че преди да получат бежански статут сирийците в България трябва да се справят с редица проблеми. Граничните власти рядко регистрират бежанците като такива, а 91% от тях биват просто задържани. На границата у нас на бежанците се осигурява преводач предимно от езици, които те не разбират. Затова често трябва да подписват документи, които не могат да разчетат. България също е сред страните, в които не е предвидена безплатна юридическа помощ за бежанци и практически достъп до такава няма.

До момента не е постъпила информация, дали Европейският Съюз е запознат с гладната стачка в България, членка на съюза от 2007 г., и какви мерки ще вземе за овладяването на конфликта на неговата територия.

Също така не ни е известно да има квота за бежанците в България, била тя от ЕС или вътрешно-държавна. Няма официално обявена позиция от правителството на Орешарски, дали то планува да създаде или предложи такава на ЕС, която да регламентира приема на бежанци и да бъде съобразена с икономическите и политически условия в страната. 

Пряко мнение не е изразено и от партията на етническите турци – ДПС за бежанците в България, за които е добре известно, че повечето са преставители на тяхната мюсюлманска вяра. Няма и изразени предложения от мюфтийството в България за оказване на помощ на правоверните, като например с предоставяне на помещения в джамиите, които му принадлежат, и бройката им е увеличена през последните години и с помощта на чужди държави. Последна загриженост за мюсюлманите в България и техните имото изрази вицепремиерът на Турция, който бе наскоро на посещение в страната. ДПС участва активно в управлението на България и е длъжно поне да даде мнение, поне за тези, които предствляват най-ценното – вярата.

Според Конвенцията на ООН за бежанците и хората без гражданство (от 1951 г), ратифицирана със закон на Народното събрание от 22 април 1992 г, допълнена със Закон на народното събрание от 1 април 1993 г и влязла в сила за Р България от 10 август 1993 г, приемащата бежанци страна е задължена да „осигури упражняването на основните права и свободи във възможно най-голяма степен”. Признавайки, че това може да се окаже непосилно за някои държави, 

Конвенцията НЕ ЗАДЪЛЖАВА страните ДА ПРИЕМАТ бежанци.

ПРИПОМНЯМЕ:

ВИДЕО Сирия: Обама подкрепен от ключови политици за военен удар – 10 пъти повече бежанци – България пред хуманитарна криза

Повече от 7 пъти се увеличиха бежанците от Сирия в България

Политическата и правителствената нестабилност проблем за бизнеса в България – доклад на Световния икономически форум