Георги Марков – убийството – кой разпъна чадъра /+видео/

 

Георги Иванов Марков (роден на 1 март 1929 в София, починал на 11 септември 1978 в Лондон) е български писател и дисидент от времето на Народна република България.

Георги Иванов Марков (роден на 1 март 1929 в София, починал на 11 септември 1978 в Лондон) е български писател, журналист, сценарист, радиоводещ, инженер-химик и дисидент от времето на Народна Република България (НРБ).

Да си спомним и да прочетем – какво се случи и произведенията на неотразимия “Скитник”, посветил се на ИСТИНАТА  по целия свят

Мечтателят, приятелят, писателят на неописуемите истории на свои сънародници-емигранти, отречени от своето и неприели чуждото …

“Не може да се живее с човек, или в режим” на управление, “който е като квадрат. Кой е най-лошият човек на света? — Човек, с който не можеш да се скараш!”

Всичко е математически предвидено, включително цялото бъдеще! Всяко различно дължи отговор на въпроса “защо”. Виждали ли сте подобно общество, или по-скоро различно от него? 

“Трябва да сме луди! Това е най-висшата привилегия на природата – да не бъдеш като тях!”

На 7 септември 1978 г. на улица в Лондон е прострелян Георги Марков, български писател, журналист, сценарист, радиоводещ, инженер-химик и дисидент от времето на Народна Република България (НРБ). Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена точица на прасеца на крака му. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Британските секретни служби назначават подробна аутопсия на трупа, като се открива специално изработена сачма, пълна с рицин, забита в прасеца на Марков. Смъртта му е била неизбежна, защото срещу това вещество няма противоотрова.

Случаят се запомня като „Убийството с чадър“.

По ирония на съдбата 7 септември е рожденият ден на Тодор Живков. През 1978 г., когато писателят и журналист Героги Марков получава мистериозната прободна рана, в София ръководителят на ЦК на БКП получава Партийна книжка №1, а във Виена излиза на немски език сборник с негови избрани съчинения, многозначително озаглавен „В служба на мира, сътрудничеството и прогреса”. Предговорът за др. Живков е написан от президента на Западно-Европейската Австрия д-р Рудолф Кирхшлегер, а в българското посолство във Виена е даден официален прием.

Въпреки декларираната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството на Георги Марков, все още няма обвиняеми.

Основната версия, която се разпространява от българските и чужди медии е че Георги Марков е убит от тайните служби на НРБ – Държавна Сигурност (ДС) и СССР – КГБ.

Нито едно твърдение по света за извършителя на убийството на Георги Марков не е доказано до край.

Как е бил убит — няма значение. Важното е — защо?

Защо никой не гледа Георги Марков като писател, а като някакъв криминален случай, у нас и по целия свят? Защо не са популярни неговите произведения, а е популярна неговата смърт, обратно на другите писатели? Нито в България, където твори и вече има демокрация! Нито в демократична Великобритания, където твори и търси спасение и създава книга с англичанин! Нито по света! Защо? 

VIDEO Secrets of the Dead – The Umbrella Assassin of George Markov /English, Bulgarian Subtitles, The Story/, (още видео от 2011 г., за това как се работи върху Георги Марков след идването на демокрацията – гледайте по-долу):

Георги Марков е роден в София на 1 март  1929 г., където завършва Първа мъжка гимназия, а след това следва индустриална химия.

На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми, където прави и първите си литературни опити. Свиква да гледа истината в очите, заживява със смъртта и започва по-хищно да проумява живота и да се привързва към него.

Уникална творческа енергия – за една година през 1961 г. публикува цели две книги, едната пълна с очерци. Пише почти без редактиране, от публицистика до роман. Това е Божа дарба. 

Ето го и романа. През 1962 г. издава романа „Мъже“, с който спечелва годишната награда на СБП и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство „Народна младеж“. Пише редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата. Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като името му по-късно е свалено от надписите на филма. През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата не получава разрешение. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната и заминава за Италия при брат си, който живее там.

Всъщност това е времето на смъртта на Георги Марков в родината му, където той спира да пише, да получава награди и да издава. Погребват го жив, заедно с книгите и пиесите му — общо 12 на брой.

Самият Георги Марков обаче не смята така. В следващите 7 години той живее на един погълнат от себе си остров и народ, но упорито отказва да ги приеме за своя родина и сънародници. Мечтае да стане невидим и да седне някоя нощ с приятели на маса там в България, в неговата София. Да напише книга и да опише неописуемите истории на свои сънародници-емигранти, отречени от своето и неприели чуждото …

През септември 1971 г. не получава подновяване на задграничния си паспорт и се установява в Лондон, където учи английски.

В Лондон Марков работи като журналист в българската секция на Би Би Си (1972) и сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от Съюза на Българските Писатели (СБП) и на 27 декември с.г. е осъден задочно на 6 г. и 6 м. затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. ДС започва разработката му под кодовото име „Скитник“. През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели 1-ва награда.

Романът „Достопочтеното шимпанзе“ (Right Honourable Chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, има странна и трудна съдба – излиза от печат във Великобритания чак след смъртта на Марков. Една запематяваща се и сега актуална история (Right Honourable Chimpanzee – друго място он-лайн)в която Марков и днес смущава с дискедитацията на системата и статуквото. Позволява си дори да направи трагичните обобщения, разкривайки маймуната, заела мястото на един министър-председател (премиера Кен Уайт) според пъкления план на дресьора (проф. Хокинс), която дори моли своя протектор (антопологът Хенри Кийлър) да го върне у дома, тоест в зоопарка!

Филипс и Марков са провокирани от световни събития, както от аферата „Уотъргейт”, прокопаването на тунела под Ламанша, противопоставянето на великите сили в студената война и първите надежди на затопляне след идването на власт на Джеймс Картър, така и от провала на лейбъристката политика, довела до възхода на консервативната „желязна лейди” Маргарет Тачър, взела властта на следващата 1979 г. 

След като прави анализи на Изтока и Запада, Марков стига до извода, че разликите са минимални и са въпрос на козметика на шипанзето. Уникален човек, природна дарба да разпознае, но и да изкаже това, което се случва в едно общество.

Дали е талантлив писател Георги Марков, или е дори злобно писмото му, не е важно! Но това, че е много прозорлив, и пише за кривиците на всяко общество, и на изток и на запад е факт. Дори в края на своя живот дори като че ли вече беше изчерпан за България и Изтока, и пишеше вече критично за запада. Тогава Марков вече е “безопасна игла” за Изтока. Не само “шимпанзето” го доказва, но и последните му есета, когато и нивото на английския му език вече позволява да пише добре за всеки. 

Алегорията с шимпанзето срутва благовидната фасада на партиите и институциите, зад която демокрацията и политическата идея се оказват ловко подменени от демагогия, конформизъм и политическо инженерство. Щом всички са във властта и никой не носи пряка отговорност за нея, защо някой, обучен да повтаря кухи декларации, да не стане лице на целия този маймунджилък? Олеле, каква изрядна точност, литературно провидение и простота на един вечен образ в държавното и световно управление и манипулация! Дори само за него Георги Марков заслужава световно призвание! Да, ама не – нито от една “джунгла” и “зоопарк”, нито на Изток, нито на Запад. С поглед в бъдещето и заявка за вечност, Марков оставя краят на романа отворен. 

Според Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики: „докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“

По-късно през 1984 г. друг писал на Острова, но “оригинален” – великият Британец – Джордж Оруел ще допълни “маймуната” на Марков: “О, Брайън! Инквизицията, фашистите, комунистите са нищо в сравнение с нас! Те убиваха единият, на неговомясто десетки се появяваха! Ние обаче преди да те убием, ще те направим един от нас!” 

georgi_markov4На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.

От 1975 г. до 1978 г. Марков пише известното му произведение „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България”, които се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“, а са публикувани в България чак през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина.

“Колцина днес обладават подобно мъжество?”, задава въпросът Георги Борисов, и допълва “Георги Марков го носеше в себе си и плати със своя живот, но спаси душата си.”

За Георги Марков не е било важно как, а какво ще каже. Без намеци, недомлъвки, подмигвания и озъртания. Стига толкова сме се упражнявали в метафори, алегории, символи. Трябва някой да изрече все пак истината. 

Няма кой! 

“Хората са дотам уморени от демагогията и така унизени от популизма, че имат нужда от ИСТИНА.” (Из “„Достопочтеното шимпанзе“, Георги Марков)

Задочни репортажи за България, електронен вариант на книгата в сайта Моята библиотека

Есета на Георги Марков в сайта Словото

GEORGI MARKOV PART 1 /2011г., Български език/

GEORGI MARKOV PART 2

УБИЕЦЪТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ

През 2008г. изтича срока на 30-год. давност,която изключва наказателно преследване на престъпниците. Очаква се случаят да потъне в историята. Българският журналист Христо Христов прави невъзможното. Той печели съдебната битка и успява да издейства разкриването на част от архива на ДС по случая. Така лъсва името на агент Пикадили или италианеца датски гражданин Франческо Гулино и връзките му с ДС, който се смята за убиеца на Г.Марков. За успешно свършената задача агент Пикадили получава награди и безплатни почивки в България. Разходите на Първо главно управление на ДС за този негов агент са били около 100 000 долара. Агент Пикадили е ръководен само от генерали от ДС и е замразен едва през април 1990г. После е покрит. През 1993г. е разпитван в Дания, но не е задържан и изчезва завинаги. Повече никога не е търсен. ВИЖТЕ ВИДЕО’

 

1 comment for “Георги Марков – убийството – кой разпъна чадъра /+видео/