Правителството отряза френският посланик – гаф или преднамерен политически акт

Посланикът на Франция Филип Отие прие на 22 юли, група български граждани, които подкрепят правителството на Орешарски и желаещи да изразят мнението си относно обстановката в страната и френско-немската позиция, публикувана на 8 юли. Той внимателно се запозна с гледните им точки и, по-конкретно, с несъгласието им с ежедневните протести на площад „Независимост”. Фото: Френско посолство

Посланикът на Франция Филип Отие прие на 22 юли, група български граждани, които подкрепят правителството на Орешарски и желаещи да изразят мнението си относно обстановката в страната и френско-немската позиция, публикувана на 8 юли. Групата е водена от г-жа Нина Гергова, която е позната и от протестите през пролетта срещу кабинета на Борисов, от Гражданското движение на протестиращите „Освобождение“ тогава, които бяха построили палатков лагер до парламента. Мъжката част във Френското посолство бе подкрепена и от представител на ромското малцинство. Посланик Отие внимателно се запозна с гледните им точки и, по-конкретно, с несъгласието им с ежедневните протести на площад „Независимост”. Фото: Френско посолство

Преднамерен политически международен акт или дипломатически гаф?

“Плати” ли правителството на контрапротестиращите подкрепящи кабинета за тяхната солидарност и недоволството им срещу Дипломат №1 на Франция?  

3 септември 2013 г. Френският посланик Н.Пр. Филип Отие ще отпътува от България, без да получи орден “Стара планина”, съобщи БНР, като се позова на дипломатически източници. 

На дипломатически език невръчването на орден означава недоволство от съответния посланик.

“Забравянето” е прецедент в съвременната история, тъй като е традиция наградата да се връчва на всички приключващи мандата си у нас посланици, след като външният министър направи предложение за това пред Министерския съвет.

Актът се утежнява и от факта, че става въпрос за една голяма държава, член на ЕС и с която България имат официални отношения от векове и ни върна по времето на социалистическата революция през 1944 г., когато е ескпулсиран посланикът на Франция. Дори по времето на Социализма двете държави са имали нормални добри отношения, въпреки комунистическата диктатура и враждебното й отношение към западното влияние.

Кристиан Вигенин – едва 19-годишен през септември 1994 г., когато става един от учредителите на Българската социалистическа младеж (БСМ).През 2001 г. Винегин прави специализация по Програмата по международно лидерство и икономическо развитие в Института за държавна администрация „Джон Кенеди“ в Харвардския университет, САЩ.От 2005 г., вече “узрял” 30-годишният Вигенин започва партийна дейност и в чужбина, като ръководи Комисията по външна политика и международни връзки на Висшия съвет на Социалистическата партия (ВС на БСП), а управлението на страната е поверено на “Тройната коалиция” с премиер Сергей Станишев (2005-2009, БСП, НДСВ, с мандат на ДПС), наблюдател е в Европейския парламент (ЕП) и ръководител на 6-членната делегация на Коалиция за България. Младата социалистическа надежда и бъдещ министър е преизбран за Евродепутат с доста прилична Евро-заплата. През 2013 г. г-н Кристиан Винегин е вече “Дипломат №1″ на Р България.

Кристиан Вигенин – едва 19-годишен през септември 1994 г. става един от учредителите на Българската социалистическа младеж (БСМ). През 2001 г. Винегин прави специализация по Програмата по международно лидерство и икономическо развитие в Института за държавна администрация „Джон Кенеди“ в Харвардския университет, САЩ.От 2005 г., вече “узрял” 30-годишният Вигенин започва партийна дейност и в чужбина, като ръководи Комисията по външна политика и международни връзки на Висшия съвет на Социалистическата партия (ВС на БСП), а управлението на страната е поверено на “Тройната коалиция” с премиер Сергей Станишев (2005-2009, БСП, НДСВ, с мандат на ДПС), наблюдател е в Европейския парламент (ЕП) и ръководител на 6-членната делегация на Коалиция за България. Младата социалистическа надежда и бъдещ министър е преизбран за Евродепутат с доста прилична Евро-заплата. През 2013 г. г-н Кристиан Винегин е вече “Дипломат №1″ на Р България.

Министърът на външните работи Кристиян Вигенин до момента не е направил каквото и да е предложение за Отие, а мисията на Дипломат №1 на Франция у нас приключва в края на тази седмица.

Винегин е известен вече със своите “изхвърляния” във външните работи на България, и дано поправи този свой акт. Ще припомним, че външният министър наскоро се закани да сменя наши дипломати в САЩ и по света?.

На 8 юли 2013 г. Филип Отие и колегата му – германският посланик Матиас Хьопфнер, написаха безпрецедентно официално отворено писмо, в което призоваха управляващите излъчени от социалистите от БСП, да се вслушат в протестите с искане за оставка на правителството, започнали след скандалното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

С това дипломатите си навлякоха недоволството на управляващите.

Посланикът на Франция Филип Отие прие на 22 юли, група български граждани, които подкрепят правителството на Орешарски и желаещи да изразят мнението си относно обстановката в страната и френско-немската позиция, публикувана на 8 юли. Групата е водена от г-жа Нина Гергова, която е позната и от протестите през пролетта срещу кабинета на Борисов, от Гражданското движение на протестиращите „Освобождение“ тогава, които бяха построили палатков лагер до парламента. Мъжката част през лятото във Френското посолство бе подкрепена и от представител на ромското малцинство. Посланик Отие тогава внимателно се запозна с гледните им точки и, по-конкретно, с несъгласието им с ежедневните протести на площад „Независимост”.

Франция е на второ място в света след САЩ по брой на дипломатически мисии в света, което дава водеща позиция на френските дипломати в политическия живот на планетата. Франция има и решаващ глас за световни събития и държавни отношения, като е посчена зе дна от водещите големи сили на планетата. 

Мнението на бившия външен министър на България Николай Младенов във връзка с отказа на настоящия външен министър Кристиян Вигенин да предложи за връчване орден “Стара планина” на френския посланик Филип Отие е публикувано в неговия блог

“Ако г-н Вигенин има проблем с политиката на Франция, то нека обясни на президента Оланд какво в действията на приятелска Франция той не харесва. Връчването на орден на един посланик е не само признание за неговата работа, но и жест към държавата му. Франция винаги е подкрепяла европейската перспектива на България и винаги е била рамо до рамо с българския народ в борбата му за демокрация и свобода,” се казва в съобщението на Николай Младенов.

“Решението на външния министър да не направи предложение за награждаването на посланик Отие е дребнав и страхлив жест на едно правителство, заради което България губи все повече приятели в Европа и в демократичния свят,” завършва Младенов.

Flag-Pins-Bulgaria-FranceАко се погледне историята на отношенията на България и Франция, спокойно може да се каже, че това не е просто “дипломатически гаф”, а един преднамерен политически международен акт от страна на официалната власт, който да послужи за предупреждение към всяка друга държава. Една нагла постъпка, която по никакъв начин не се вмества в установените норми на международната дипломация и елементарните официални отношения между две държави.  

Като се започне от Хан Кубрат, за да се стигне по-късно до преломни моменти в историята на държавата, Франция винаги е имала поддържаща положителна позиция за положението в България и мястото й като държава на световната сцена.

Никой не забравя декларацията на Виктор Юго във връзка с масовото избиване на населението в Батак по време на въстанието от 1876г. През 1879 г. дипломатическите отношения между Франция и България са официално възстановени, като дори до 1880 г. френската валутна единица е използвана от княжеството до създаването на лева. Френските университети продължават да бъдат основните места, където се формира българския политически, културен и стопански елит. Инвестициите в българската икономика и банкова система следват неотлъчно, поставя се началото на цели нови отрасли, като в края на XIX век френски предстаители на бизнеса изграждат първата електроцентрала в България.

След победата на социалистическата революция през 1944г. българската комунистическа диктатура, един от най-сигурните съюзници на СССР, затваря френските алианси и религиозните училища и национализира тяхното имущество. Ромен Гари, по това време прес аташе в посолството на Франция, е експулсиран поради контактите си с антикомунистическата опозиция. Земеделският лидер Георги Михов Димитров установява в Париж временно републиканско и антикомунистическо правителство.

В съвременната история изпъкват две големи събития: осъщественото в България посещение през януари 1989г. на президента Митеран, окуражило стремежите към свобода в края на режима на Живков и накрая решителната намеса на президента Саркози в полза на българските медицински сестри, държани като заложници и осъдени на смърт от режима на Кадафи.

Първите контакти между българи и франки датират още от епохата на Ранното средновековие. Само век и половина след Хлодвиг, първи християнски крал на кралството на Франките, бъдеща Франция, българският хан Кубрат, на другия край на континента, решава през 632 да основе в земите на север от планината Кавказ и Черно море държава, известна в историческите извори като Старата Велика България. След разпадането й част от българите, водени от сина на Кубрат Алцек се установяват за кратко в земите на франкския крал Дагоберт, откъдето се отправят към Равенския екзархат в Италия. Друга група българи, предвождани от Аспарух се насочват към Балканите и основават в земите на юг от Дунав своя държава.

В началото на IX в. франкската империя на Карл Велики и държавата на Хан Крум достигат своя апогей и отбелязват впечатляващо териториално разширение. След две последователни войни първо на франките, а после и на българите в Централна Европа е ликвидиран Аварския хаганат и в района на Средния Дунав се установява обща българо-франкска граница. През 831 г. е сключен първият официален договор между император Людовик Благочестиви и хан Маламир.

Следват дълги години на добри отношения, с прекъсване по времето на 1-та св. война.

През 1944г. «социалистическата революция » е на ход и българската комунистическа диктатура, един от най-сигурните съюзници на СССР, затваря френските алианси и религиозните училища и национализира тяхното имущество. Ромен Гари, по това време прес аташе в посолството на Франция, е експулсиран поради контактите си с антикомунистическата опозиция. Земеделският лидер Георги Михов Димитров установява в Париж временно републиканско и антикомунистическо правителство.

След смъртта на Сталин и разведряването в международен план, културният и търговски обмен постепенно се възобновяват. Дипломатическите представителства на двете страни са издигнати в ранг на посолства през 1963г. През октомври 1966г, Тодор Живков заминава на официално посещение във Франция и е приет от президента на Франция Шарл дьо Гол.

Началото на процеса на демократичен преход в България, е предшествано с няколко месеца от посещението на Президента Митеран, оставило траен спомен в паметта на българите, на 18 и 19 януари 1989г, година в която се честват двеста години от Френската революция. Това посещение, получило одобрението на Тодор Живков, който го разглежда като възможност за утвърждаване на международната си легитимност, е повод за прочутата закуска в резиденцията на Франция в София с около дванадесет интелектуалци-дисиденти, сред които е бъдещият президент на демократична България, Желю Желев, както и за смела дискусия със студентите от Софийския университет.

Френско-българските отношения се превръщат впоследствие в едни от лостовете в услуга на интеграцията в евро- атлантическото пространство, увенчало се с присъединяването към НАТО, на 2-ри април 2004г, както и на подготовката за членство в Европейския съюз, което се реализира на практика на 1ви януари 2007г.

Двустранните ни отношения придобиват ново измерение с подписването от правителството на социалиста Сергей Станишев на 4 юли 2008г. на споразумение за стратегическо партньорство в областта на политическите въпроси, на икономиката, отбраната, правосъдието и вътрешните работи, културното и образователно сътрудничество… В основата на това споразумение е посещението на Президента Никола Саркози в България през октомври 2007г, по-малко от три месеца след завръщането българските медицински сестри от Либия на борда на френския президентски самолет.

Четете подробно историята на отношенията на България и Франция тук: Histoire_des_relations_bilaterales

4 comments for “Правителството отряза френският посланик – гаф или преднамерен политически акт