Нова „желязна завеса” над България?

„Сякаш това, което се случва отвъд Одер, не ни засяга”

„Източна Европа е проблем, за който Западът не подозира”

Призивът на L’Express за „свалянето на информационната желязна завеса”, за да не се чувстват „изоставени българите, които протестират срещу корупцията” е благороден, но ялов

26 август 2013 г. Френското седмично списание L’Express се възмущава, че медиите и обществата в Западна Европа не обръщат достатъчно внимание на протестите в България. Авторът на статията под заглавие “Защо не ни интересува България” стига до извода, че между страните от Централна и Източна Европа и останалата част на континента е издигната „информационна желязна завеса”. Така започва материал в сайта “новините” от журналиста Йосиф Давидов от българския вестник “Нова Дума” в Испания, бивш кореспондент на БТА в Мадрид.

В текста се прокарват две идеи: „сякаш това, което се случва отвъд Одер, не ни засяга” и „Източна Европа е проблем, за който Западът не подозира”. Публикацията на L’Express изпревари „големите” новини от София, които обходиха десетки медии в целия свят – регистрирането на 54-годишния Бойко Борисов като професионален футболист в отбора на неговите „тигри” и боядисаните в розово фигури от паметника на Червената армия, коментира френската медия Давидов.

Това бяха „българските събития”, които би следвало да съперничат за място на първите вестникарски страници с трагедията на милионите сирийци, военния преврат в Египет и неговите последици, атентатите в Ливан и Ирак, напрежението между Иран и САЩ, обтегнатите отношения между Вашингтон и Москва, наводненията в Китай и т.н.

Списанието е право в твърдението си, че „това, което се случва в България” (и в другите държави, присъединили се към ЕС след 2004 г.), „засяга много сериозно” всички страни членки на съюза. Така би следвало да бъде. Друг е въпросът доколко медиите в „старата” Европа се опитват да разберат какво се „случва”.

Призивът на L’Express за „свалянето на информационната желязна завеса”, за да не се чувстват „изоставени българите, които протестират срещу корупцията” е благороден, но ялов. Как ще се премахне това информационно затъмнение (нека не е „желязна завеса”), когато из министерските кабинети в почти всички западноевропейски столици името на България продължава да се предхожда от допотопни шаблонни епитети?

Чрез ксенофобските политически изказвания (включително и френски) и писания срещу български и румънски граждани с ромски произход? Или като се използват думите на холандския министър по социалните проблеми, който в статия, отпечатана тези дни във вестник De Volkskrant, направо заяви, че идването на румънци и българи в неговата страна е нежелателно, тъй като те са „по-бедни и по-необразовани”?

Берлин, Виена и Лондон отстояват същата позиция и считат, че Брюксел „се е провалил в борбата с отрицателните последици от свободното движение в ЕС”. Те искат да ограничат за гражданите на България и Румъния едно от основните права на 500-те милиона европейци, а L’Express добронамерено пледира за съчувствие! Отгоре на всичко след оплаквания от кметовете на няколко германски градове Европейската комисия отне 1,7 милиона евро от фондовете за Румъния и България, предназначени за интегриране на ромите (тези страни не били способни да ги използват) и ги предостави на правителството на Северен Рейн-Вестфалия.

С европейските пари в този най-богат лендер на Германия (той формира 22% от БВП на Германия, там се намират Дюселдорф, Кьолн, Есен, Дортмунд, Дуисбург, Билефелд, Бон, Мюнстер) ще се организират езикови и професионални курсове за вече дошлите български и румънски роми. Други не искат да приемат. Какво е мнението на властите в София по този въпрос? …

Като че ли наистина се спуска нова „желязна завеса” – не информационна, а реална, засягаща съдбите на хиляди хора, които са в пълното си право да търсят по-добър живот извън бедната ни родина. Ромите, описвани по-черни от дявола, са елементарно политическо и медийно „извинение” за поставяне на незаконни бариери пред всички притежатели на български (и румънски) паспорти.

Въпросът с емиграцията на граждани от Източна Европа – конкретно от България и Румъния – е политически. Това лични най-ясно в Обединеното кралство. Там дясната ксенофобска организация MigrationWatch „изчисли”, че след 1 януари 2014 г. в страната щели да нахлуят 300 000 души от двете страни. Тези дни известната лобистка група Migration Matters Trust, в която влизат депутати и политици от всички големи британски партии, синдикалисти и общественици, публикува своите предвиждания: не повече от 20 000 българи и румънци евентуално ще се възползват от падането на ограниченията.

Цифрата е далеч по близка до тази на Националното статистическо бюро – 37 хиляди (която официален Лондон не желае да разпространява). Migration Matters Trust (председател – Barbara Maureen Roche, бивш лейбъристки депутат; заместник-председател – Gavin Laurence Barwell, депутат от Консервативната партия; заместник-председател – Lord Navnit Dholakia, либерал- демократ, член на Камарата на лордовете) публикува на своята уеб страница развенчаването на три „мита”, свързани с имиграцията.

Първият е, че имигрантите са в икономическа тежест на Великобритания. Опровержението: „Данните на самото правителство сочат, че при сегашното ниво на годишна имиграция от 250 000 души, БВП расте с 0,5%. Това означава повече работни места, повече събрани данъци, повече средства за образование и здравеопазване и по-нисък дефицит”.

Втори мит: „Обединеното кралство е пренаселено от имигранти”. Истината: „Днес само един от всеки десет жители на Великобритания е имигрант – нивото е по-ниско от това в Австралия, САЩ или Германия”.

Третият мит твърди, че имигрантите отнемат всички новосъздадени работни места в страната. „Според Националното бюро по статистика само едно от всеки десет нови работни места се заема от имигрант”, пише Migration Matters Trust. …Всеки може да тълкува както желае (както му отърва) описаните факти.

Може би не е далеч от действителността изводът, че ако българските политици и обществото като цяло не преодолеят собствените си недъзи – неуважението и незачитането на институциите е един от тях – никой няма да ни подаде ръка „заради черните ни очи”. Добре е да се сещат за теб (като L’Express), но още по-полезно би било да докажем – с дела, ясно и аргументирано – (подобно на Migration Matters Trust), че сме нация, заслужаваща доверие и равноправие в рамките на общото европейско семейство. В което – поради очевидни причини – все още има и бедни, и богати. Този факт обаче не предполага нова „желязна завеса”.