Червени политолози: протестите работят за БСП – “консолидираха левицата”

 

Червеният лидер Сергей Станишев водеше депутатите от парламентарната група на БСП, които напуснаха извънредното заседание на парламента, където се обсъждаше актуализацията на бюджета, за да се порадват на подкрепата на стотиците граждани, които се включиха тази сутрин в т.нар. контрапротест.„Цяла България трябва да знае, че има хора, които подкрепят това, което прави правителството на Пламен Орешарски – спешните социални мерки”, обясни Станишев пред журналисти.

Червеният лидер Сергей Станишев водеше депутатите от парламентарната група на БСП, които напуснаха извънредното заседание на парламента, където се обсъждаше актуализацията на бюджета, за да се порадват на подкрепата на стотиците граждани, които се включиха тази сутрин в т.нар. контрапротест.„Цяла България трябва да знае, че има хора, които подкрепят това, което прави правителството на Пламен Орешарски – спешните социални мерки”, обясни Станишев пред журналисти.

“Не се задава разцепление в левицата и създаването на нова партия в лявото пространството, защото ситуацията в страната и протестите доведоха до консолидация на левицата”

“Правителството е заинтересовано от това президентът да бъде ограничен, но няма интерес да бъде цялостно дестабилизиран. Една цялостна дестабилизация на президентската институция би създала предпоставки за политически хаос в страната”

– Петър-Емил Митев, ръководител на института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“, наследник на дейността на Научноизследователския институт за младежта от преди 1989 г., по-първо – Център за социологически изследвания на младежта

27 август 2013 г. “Партийното строителство няма предизборен характер, а следизборен, то е резултат от изминалите избори,” заяви политологът проф. Петър-Емил Митев по време на традиционната месечна дискусия за политическия август на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“, наследник на дейността на Научноизследователския институт за младежта от преди 1989 г., съобщи уебсайта. По-първо – Център за социологически изследвания на младежта, който се създава едновременно с Института по социология към БАН и води началото си от вестник „Народна младеж” и списание „Младеж”.

“Не се задава разцепление в левицата и създаването на нова партия в лявото пространството, защото ситуацията в страната и протестите доведоха до консолидация на левицата,” каза проф. Митев, цитиран от бгнес. Ситуацията в страната може да се характеризира като триетажна конфронтация – управляваща партия – опозиция, протест – контрапротест, правителство и парламентарно мнозинство – президент, добави дългогодишният председател на специализирания научен съвет по политология на института, носещ името на Иван Минков Хаджийски (р.1907), публицист, психолог и Марксист, член на БКП от 1929г.  смятан за един от основоположниците на българската социология.

Под ръководството на проф. Петър-Емил Митев в института личат известни имена от обществения живот в България, преди и след 1989г., като е успял да създаде един уникален екип от специалисти от всички възрасти, които отлично познават народо-психологията на былгарите. И които спокойно след могат да заемат и високи политически длъжности, като се има предвид и тяхното образование и финансов “гръб”.

Петър-Емил Митев е роден на 21 април 1936 г. в София. Баща му е биохимикът проф. Иван Митев. Завършва философия в СУ. Доктор е на философските науки, професор, преподавател, автор на десетки книги по социология и политология. От 1972 до 1988 г. оглавяваше Научноизследователския институт за младежта, смятан за едно от дисидентските гнезда по време на тоталитаризма. Професор в СУ „Св. Климент Охридски” гр. София от 1988 г. Беше депутат във Великото народно събрание и председател на създадената през 1969 г. Българска социологическа асоциация (1991-95, 1997-99). Управител на Центъра за маркетингови и социални проучвания. Работи в Йейлския университет върху голям международен проект. Изнася лекции в Бостънския университет.

Между имената в екипа на проф. Митев изпъкват това на един от собствениците на социологическата агенция ББСС “Галъп Интърнашънъл – България“, социолога и бизнесмен Андрей Райчев. Също и на неговият бизнес-партньор Кънчо Стойчев, гл. изпълнителен директор за Балканския полуостров на регистрираната в Лондон през 1997 г. трета по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб – TNS – Taylor Nelson Sofres. наследник на американската компания създадена веднага след 2та св. война през 1946 National Family Opinion (NFO). След закупуването на 34% от “Тейлър Нелсън Софрес” (1998), ББСС става партньор на TNS и се нарича TNS BBSS SEE Group, в т.ч. Галъп Интернешънъл – България.

Двамата работят в тандем с бизнесмена  Красимир Гергов,  смятан за най-влиятелната личност в рекламния и медиен бизнес в България, който консултира и е собственик на някои от най-големите инвеститори в българския медиен пазар, вкл. най-гледаната телевизия бТВ и други медийни фирми, което той признава през май 2010г.

 Между имената от института личи и името на бившия Генерален скеретар на ЦК на Комсомола (ДКМС) и секретар на президента Първанов, роденият в Москва Андрей Бунджулов, доцент и доктор по социология.

 Друго имена са това на Марчела Абрашева, която е изпълнителен директор на TNS BBSS и регионален директор на TNS BBSS SEE Group и Борис Петров Попиванов, доктор по политология, преподавател по политически системи и идеологии във Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

Друг член на екипа на Райчев е на 26-годишният варненец Димитър Ганев, докторант в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски” с научен ръководител: проф. д.н. Николай Йорданов Найденов. Ще добавим и известното лице от екрана Първан Симеонов, директор в „ББСС Галъп интернешънъл”, роден в Стара Загора през 1982 г. Завършил е Гимназията с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан”, журналистика и политически мениджмънт в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Редовен докторант по политология. Работил е като редактор, телевизионен водещ и продуцент, консултант на предизборни кампании, сега и част от института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.

“Такава конфронтация за първи път се получава. Това е обстановка, която създава безпокойство,” коментира политологът. Той е убеден, че правителството е заинтересовано от това президентът да бъде ограничен, но няма интерес да бъде цялостно дестабилизиран, има интерес от една ограничена дестабилизация на президента.

“Една цялостна дестабилизация на президентската институция би създала предпоставки за политически хаос в страната,” заяви проф. Митев. Той смята, че протестът е изправен пред дилема. “Протестът или трябва да се деполитизира и да излезе с програмни искания, с платформа от искания, както правят възмутените в Испания, или да се политизира и тогава на преден план да излязат тези, които стоят зад протеста. Протестът се опита да възпроизведе обстановка и ритуални действия от началото на прехода, но не сме началото на прехода и ефектът не може да бъде същият”, добави политологът. (“Възмутените” в Испания протестираха от 15 май до 28 декември 2011 г. и след това продължиха през 2012 г., като в протестните действия взеха участие 6 милиона души.Протестите стават част от съвременното общество, от начина на управление, от начина на живот. Това е важно да се разбере, защото самата продължителност на протеста у нас се разглежда като нещо извънредно.)

“Политическият вакуум е налице,” коментира от своя страна политологът Димитър Ганев. “От парламентарно представените партии не се виждат сериозни перспективи за растеж,” допълни Ганев и продължи: ГЕРБ все още не могат да се възползват пълноценно от множеството грешки, които направи управляващото мнозинство.

“ДПС стои на своите традиционни нива, а при “Атака” дори има спад. Именно този вакуум отваря пространство за нови политически субекти. На този етап най-сериозна заявка дава Реформаторския блок, пред него обаче стоят много сериозни предизвикателства в организационно и лидерско отношение,” добави Ганев. Според политолога въпрос с особено значение е накъде ще продължат протестите. “Вероятно ще има нов протестен импулс в началото на септември, но освен неговата численост не по-малко важно ми се струва дали в него ще има качествено нов момент. Важно е и дали към “летния протест” ще се прибави и социален елемент.

Синдикати, профсъюзи ще бъдат особено агресивни в своите искания, защото знаят, че последното нещо, което властта иска е недоволството да бъде гарнирано със социално недоволство”, коментира още Димитър Ганев.