Точка на Горене

Хартията изгоря, като в романа

Хартията изгоря, като в романа “Фаренхайт 451” на Рей Бредбъри, заместена бе от интернет. Държавата и секретните служби се разбиха, замести ги Уикилийкс. Техните собствени създания, политически уникати, агенти-пеленачета и изпечени служители проникнали в бизнеса, започнаха успешно да въртят бизнеса с какво ли не, но най-вече с информация и влияние.

“Вземеш ли прекалено често да се питаш защо това или онова е така, в крайна сметка ще станеш много нещастен.” (“451 градуса по Фаренхайт” – Р. Бредбъри) 

“На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина.” (“Престъпление и наказание” – Ф. Достоевски) 

Когато някой не си свърши работата, неговото място се заема от друг или той си разменя мястото, без значение за какъв бизнес става въпрос. Но когато някой “прояви творчество” със сигурност директно изхвърча.

Хартията изгоря, като в романа “Фаренхайт 451” на Рей Бредбъри, заместена бе от интернет (бел.ред. това е температурата на самозапалване на хартията, 233 градуса по Целзий). Държавата и секретните служби се разбиха, замести ги Уикилийкс. Техните собствени създания, политически уникати, агенти-пеленачета и изпечени служители проникнали в бизнеса, започнаха успешно да въртят бизнеса с какво ли не, но най-вече с информация и влияние.

Романът на американския автор описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. По времето (1953 г.) на написване на книгата в САЩ са в разгара си шпиономанията и ловът на вещици, свързани с МакКартизма.

 “Точката на Горене, на Самозапалване” бе достигната! А тя е точно там, където се срещат политика и журналистика. Тя е неизбежна, когато става въпрос за инетреси на бизнеса. И двете части могат да съществуват само, ако Той каже “ОК”, а пък Те не казват “НЕ”. 

Американските медии доказаха това.
Тоталният прогрес в технологиите и собствено създаденият интернет стана Франкещайн за правителството, службите и медиите.
Вестници фалират, раждат се уебсайтове, но в никакъв случай, заради измислената “зелена” революция, която “спестявала ресурсите на планетата”. В това число хартията, която пък се

рециклира, всъщност да разцикли зациклилото общество и управление.

Интернет няма централизирано управление нито от гледна точка на техническата реализация, нито в областта на достъпа и употребата, а всяка съставна мрежа използва собствени стандарти. След по-малко от 5 години, сега през 2013 г. потребителите на Интернет са над 2,1 млрд. души, което прави 1/3-та от населението на земята.

През 2013 г. потребителите на Интернет са над 2,1 млрд. души, което прави 1/3-та от населението на земята.

Бизнеса си каза тежката дума — не искаме работници-искаме роботи и компютри, не искаме да гледаме работниците да си почиват с вестници и книги – искаме смарт-телефони, таблети, електронни четци и лаптопи. И службите се съгласили, само че поискали да си наглеждат “децата”, простичко като камерките в бебешките стаи. По малки разходи за “изгаряне и дърва за клади”, като едно време – сега е нужно само да му дръпне сигнала или да “затвори прозорчето към света” – екранчето.

Кранчето стана екранчето.

Криза и недоверие отведоха американската топ-информация и информаторите, които всяка топ-медия в САЩ ще “лапне като топъл хляб”, навън даже от континента, в Англия, Скандинавия, та дори в Русия.
Горещи американски новини дойдоха от студена Англия. Великият журналист Лари Кинг заработи за руския канал в САЩ. Най-скандалният арабски канал “Ал Джазира” (Al Jazeera Media Network) също се нанесе в Америка, за която “Хъфингтън пост” написа “стана страшно”. Отделен въпрос е кой и за колко позволи

“Ал-страхът” да влезе в САЩ – ами самият бивш управник Ал Гор (пак Ал, като Ал-а-Бала),

който си продаде собственият ТВ-канал, базиран в Калифорния – “Кърънт ТВ” (Current TV) за “скромните” 500,000,000 през януари 2013г. Нека не забравяме, че Албърт Арнолд “Ал” Гор Младши Albert Arnold “Al” Gore Jr. (р. 31 март 1948) е син на американски сенатор, адвокат и филантроп, който напуска Университета на Вандербилт, където е приет със стипендия на Фондация Рокфелер за да учи за адвокат, за да опита в политиката. Ал Гор е 45-ят Вице-президент на САЩ, два мандата (1993-2001) при управлението на Бил Клинтън, номиниран  от Демократите за президент през 2000 г., носител на Нобелова награда и “Личност на годината 2007” на сп. Тайм. Негов филм взема два Оскара и Еми, член на БД на Епъл, ст. съветник на Гугъл. Гор е съосновател заедно с Джоел Хайат Цилберберг, друг политик от Демократите, и екс-шеф на телевизията Кърънт ТВ.

Известни с позицията си установени водещи смениха каналите.

Нашата работа май същата.

Горещи новини от България, и то президентски, дойдоха от Турция. След това президентът Плевнелиев “скъса” турската “нишка”, но и той забрави българските медии.

Наши журналисти, водещи, продуценти и фигури в медиите, от известно време сменят работодателите си. В някои от случаите става въпрос за едни и същи медии. Най-гледаната телевизия напуснаха известни лица на едно от най-популярните предвания. Почти всичките избраха друг нов канал – конкуренцията, а един от тях, след като стана шеф на новият си “екран”, дори обяви че влиза в политиката. “Лицето” на трети канал и негов директор, едно от най-известните имена в българската журналистика го напусна, след като каналът смени собствениците си, известни с политическото си влияние.

Ако можеха, може би щяха да сменят и държавата, но това са достатъчно умни хора и професионалисти, за да оценят собственото си положение. Първо и най-важно – така нужният и задължителен за работата говорим език не е майчиният, както при американците и техните “конкуренти” от Великобритания. И второ, има кой да предложи по-добра работа. В САЩ е почти невъзможно да те “изпуснат” ако им носиш бизнес, освен ако не са намерили друг, който ще им донесе повече.

Оценявам, че моето мнение “там далеч” в България и в САЩ до голяма степен е безправно, поради местоположението и “калибъра”, но пък поне първите точки на Щатската Конституцията дават права.

Но в никакъв случай мишена не са медиите и истински патрони няма, а по-скоро тих скромен предупредителен изстрел, вдига само пушек, от който едва ли някой ще се закашля в която и да е държава. Но, не можах да издържа, като гледам нещо, което до болка уважавам, да бъдат “обстрелвано, даже застрелвано от големите оръжия”. И да остава само купчина пепел, където най-вероятно ще намерите и вашият дял от шепичка изгоряли илюзии. 

Точката на горене е достигната – самозапалихме се.

Признавам, мъчно ми е. Може би е по-добре да прочете човек отново “Фаренхайт 451” или някоя друга добра книга. За да не заприличаш на двамата последни български премиери, единият от тях прочел само “Оцеола”, а другият “Капиталът” на Маркс. 

Любими цитати от книги:

“Вземеш ли прекалено често да се питаш защо това или онова е така, в крайна сметка ще станеш много нещастен.” (“451 градуса по Фаренхайт” – Р. Бредбъри)

“Няма нужда да гориш книгите, за да унищожиш културата. Просто направи така, че хората да не ги четат.” (“451 градуса по Фаренхайт” – Р. Бредбъри)

“Живеем във време, когато цветята се опитват да живеят чрез други цветя, вместо да растат върху чернозема под благородния дъжд… Дори джуджето, стъпило на раменете на великан, вижда по-далеч от него!” (“451 градуса по Фаренхайт” – Р. Бредбъри)

“Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.” (“451 градуса по Фаренхайт” – Р. Бредбъри)

“Аз не говоря за самите неща, говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея.” (“451 градуса по Фаренхайт” – Р. Бредбъри)

“Думите са извън контрола на всеки, който се опитва да ги използва. Мислите са думи. Следователно не означават нищо. Ето защо аз мога да напиша това, което ме помолихте, защото е безсмислено. След това няма да имам повече мисли. Нито повече думи. От този момент нататък съществува само музиката, която свири в главата ми. Музиката. Завинаги.” (“Инструменталистът” – Р. Бредбъри)

“Между другото ще откриеш, че не си първият, който е бил объркан, уплашен и дори отвратен от хорското поведение. Ти ще се зарадваш и насърчиш, като разбереш, че съвсем не си единственият. Много, безброй много хора са се вълнували като тебе за морални и духовни проблеми. За щастие някои от тях са записали вълненията си. От тях можеш да се поучиш – ако поискаш. Тъй като един ден други ще се поучат от тебе, ако си имал нещо да им кажеш. Има нещо много красиво в такова заимстване” (“Празните мисли на един празен човек” – Дж. Джером)

“Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз” (“Дюн” – Франк Хърбърт)

“Дървото се нуждае от бури, съмнения,червеи,злоба,за да разкрие сорта и силата на своето семе. Нека се счупи, ако не е достатъчно силно! Семето обаче само се унищожава, не се оборва.” (“Веселата наука” – Фр. Ницше)

“Но човек не бива да отдава сърцето си на диво същество; колкото повече го отдава, толкова по-силни стават тези същества. Докато станат достатъчни силни да избягат в гората. Или да отлетят на някое дърво. После на по-високо. После в небето. Такъв е краят, господин Бел. Ако си позволите да обикнете диво същество. Накрая ще останете само с поглед към небето.” (“Закуска в Тифани” – Труман Капоти)

“Човек не може да затвори вятъра, нито водата. Ако го направи, те се вмирисват. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.” (“Триумфалната арка” – Ремарк)

“Най-ужасното в Двеминутката на омразата бе не това, че си задължен да играеш роля, а напротив, че е невъзможно да й се съпротивляваш.” (“1984” – Оруел, писана 1949г.)

Заповедта на диктатурите от миналото е била: “Ти не ще!” Заповедта на тоталитарните режими е била: “Ти ще!” Нашата заповед е: “Ти си!” (“1984” – Оруел)

“Функционирането на Вселната, казваха те, зависи от четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.” (“Цветът на Магията” – Тери)

“Лоц, не ви ли е идвало на ум, че всичките тия звезди и галактики нарочно изглеждат така малки, за да се чувства човекът голям?” (“Пътят на Икар” – Любен Дилов-баща)

“Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.” (“1984” – Оруел)

“На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина.” (“Престъпление и наказание” – Ф. Достоевски)

„Нещата имат собствен живот — тръбеше циганинът грубо, — цялата работа е да им пробудиш душата“. (“100 години самота” – Маркес)

“Аргумент за граматиката на българския език. Англоговорящите не могат да разберат защо на всички народи Членът им е отпред, а на нас отзад. Те викат the article, ние викаме Член-ът. Изглежда, за тях в тази конструкция има нещо пейоративно, някаква полисемия, за която те нямат перцепция. Но Член и Език все пак са различни неща. Макар и понякога да се ползват синонимно, така да се каже…” (“Из делниците на един луд” – Д-р Тони Филипов)

РАЗНИ 

В „1984” на Оруел хората са общо взето нещастни, защото някой друг ги прави такива – Големия брат превръща живота на всички в ад и те нямат друг избор, освен подчинение. А пък в “Фаренхайт 451” хората сами са виновни за положението, сами са избрали пътя на удоволствието, сами за спрели да се развиват. Бредбъри не прехвърля отговорността на някой жесток тиранин, а поставя проблема именно в самите хора.

Изберете за бижу книгата – тя е най-сигурното нещо, което никога няма да ти бъде откраднато, защото в наше време никой не чете! Човекът е видоизменил и органите на тялото си, за да израстне, очите му са ненужни, но езикът е задължителен!