Розовото масло само българско – с патент в ЕС

19 август 2013 г. Българското розово масло е на път да бъде патентовано от Европейския съюз и броени дни остават до изпращането на искане за защитено географско указание на продукта Европейската Комисия (ЕК). Това стана известно от сайта на Министерство на Земеделието и Храните (МЗХ), което публикува заявлението за регистрация на Сдружение “Българско розово масло”, в което се посочва уникалното наименование на продукта на български и английски език: ЗГУ „Българско розово масло” и PGI„Bulgarian rose essential oil”.

До 14 септември тече срокът, в който биха могли да се изпращат мнения за патента, преди той да полети за Брюксел. След това се чака максимум година, за да се получи европейска протекция за родното розово масло. Ако  процедурата приключи успешно в ЕС, то продукта става единствен, произведен в България от розовия цвят до дестилацията на маслото, и ще се нарича само “българско розово масло”. По този начин се гарантира качеството и под това име няма да може да се продава продукт, произведен в друга държава.

Производители на рози и розово масло в районите на Казанлък и Карлово от сдружението с официално седалище и адрес в Пловдив са поискали българското розово масло да се впише в европейския регистър на защитените наименования, като целта е да се ограничи възможността за фалшификации на българското розово масло и името ще може да бъде ползвано само от фирми, които работят на територията на точно тези общини.

„И в Китай вече правят масло от рози и му слагат етикет, че е българско, а няма нищо общо с нашето”, ядосва се популярният български актьор Тончо Токмакчиев, който заедно с брат си е собственик на фирма за производство на ценния продукт и се зарича да направи всичко възможно, за да го защити от имитации. “Често клиентите се заблуждават, че купувайки по-евтиното, взимат същия продукт, но най-често качеството е много по-лошо. За другите масла, които произвеждаме може и да се примирим, но за розовото съм бесен,” добавя Токмакчиев.

Идеята за защита на наименованието “българско розово масло” на ниво ЕС бе оповестена още миналата година.

В Брюксел възражение вече ще могат да подават представители на бранша от други държави членки.

Искането за защита на наименованието “българско розово масло” е една от малкото инициативи за вписване на български продукти в европейския регистър. От присъединяването на България към ЕС досега има вписано само едно защитено наименование – на горнооряховския суджук, но още няколко месни продукти кандидатстват да попаднат в списъка, наброяващ вече над 3500 защитени наименования. Макар през годините различни браншове са проявявали интерес, все още реално подадените документи са единици. Една от причините затова са именно твърде дългите процедури за кандидатстване, които отнемат в общия случай между 2 и 4 години.

—

Розово масло е продукт от маслодайни рози, получаван чрез двойна дестилация на различни видове рози – Rosa damascena, sempervirens, moschata, centifolia и други, които се отглеждат в Европа, Азия и Африка.

Маслодайните рози започват най-напред да се отглеждат в Персия и тя е първата страна, която произвежда розово масло. Счита се, че войниците на Александър Македонски при походите си са я принесли на Балканския полуостров. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира своята втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина. На 21 май 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке ще каже: “Казанлък е европейският Кашмир, турският гюлестан – страната на розите.”

Българското Розово Масло е незаменима съставка за развиващата се европейска парфюмерия още от 1720 г. и се разнася с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ до Виена, Париж и Берлин. През 1820 г. Дончо Папазов от Казанлък създава първата българска розотърговска къща. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността. Следват розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.), на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.). Българското розово масло печели златни медали още преди повече от век на световните изложения във Виена (1873 г.), Париж (1875 г.), Филаделфия (1876 г.), Чикаго (1893 г.) и др.

В розовото масло се съдържат около 300 различни вещества. Намира широко приложение в парфюмерията.

 

Най-доброкачествено и търсено розово масло се получава от култивираната в България Rosa damascena – казанлъшка Маслодайна роза, отглеждана в Розовата долина, където намира най-подходящи условия за развитие и дава най-висококачественото масло.

В някои френски парфюми се използва основно българско розово масло, а в други то се ползва само като допълваща ароматна нотка. От българското розово масло се получават най-скъпите френски парфюми – на известните фирми Givenchy, Christian Dior, Chanel. 

Мосю Тиери Васер, „носът“ и на емблематичната френска къща Guerlain често е в Карлово и Казанлък, за да наглежда отблизо производството на розово масло, което френската парфюмерийна къща използва за последните си аромати. И няма как да е иначе, защото мосю Васер е алхимикът, създал вечни аромати като Addicted на Dior, Truth на Calvin Klein, Les-Saisons-Printemps на Van Cleef&Arpels, Hypnose на Lancome…: “Българската роза има най-финия и ненатрапчиво мистичен аромат. Тя и като растение е най-крехка, най-ефимерна, тя е уникална. За да се добие един литър есенция от нея, трябва да се преработят два тона цвят!”

Получаване на маслото: Розоберът продължава около месец – от 20 май до 20 юни, но зависи от атмосферните условия на пролетта. Извършва се рано сутрин от 5 ч. до 9-10 ч. Технологията, която е в основата на производството на прочутото розово масло е двойната дестилация. По примитивния начин за зареждането на един казан са необходими 15 кг розов цвят и 60 л чиста вода. Процесът е трудоемък – 1 кг розово масло се получава от 3000 кг розов цвят, а 1 грам – от 1000 розови цвята. Методът на дестилация е с водна пара на свеж розов цвят. Венчелистчетата се събират рано сутрин в сухо време и се подлагат на дестилация. Маслото може да се получи и чрез метода на екстракция, като материалът се екстрахира с етер, при което се получава т.нар. “розов конкрет”. Той представлява меко, восъкоподобно вещество, от което розовото масло се извлича с алкохол. Цветовете съдържат 0.02%-0.04% етерично масло и в редки случаи може да достигне до 0.09%. Обикновено от 2-3 тона цвят се получава 1 килограм розово масло. 

Изкупната цена на килограм цвят от маслодайна роза, отглеждана по биологичен начин, достигна 3,00 лева. Това каза в средата на юни 2013 г. пред БТА Мано Манов, кмет на карловското село Климент, където посевите са повече от 1000 декара. Цената на килограм розово масло варира от 6 500 до 7 500 евро. Потребителите на произведения в розоварната продукт са традиционно производителите на парфюмерия и козметика от Франция, Швейцария и Германия. Изнасяме и за САЩ и Япония, а през последната година много мощно навлиза и китайския пазар.

Химичен състав: Съставът на розовото масло зависи от начина на получаването му. Главна съставка на маслото, получено чрез дестилация, е ацикличния алкохол гераниол (около 50%), а чрез екстракция – фенилетиловият алкохол (55%). В маслото се съдържа още нерол (5-10%), цитронелол (15-20%) и стеароптени (25-30%). Приятната миризма на рози се дължи на гераниола, цитронелола и фенилетиловият алкохол. Стеароптените са без миризма и на тях се дължи свойството на маслото да се втвърдява при 25°С. При дестилация фенилетиловият алкохол се разтваря в дестилационна вода, при което се получава розовата вода – Aqua rosae.

Многобройни химически съставки създават прекрасен аромат на самия парфюм, а след това – поддържат трайност. Ако в един парфюм има розово масло, той ще ухае в продължение на около 2 – 3 дни, а при липса на розово масло, след 1 – 2 часа губи своите аромати.

Българското розово масло се различава по количественото съдържание на съставките си. Главен компонент тук е алкохолът цитронелол (40-45 %). Съдържа още гераниол (8%), нерол (8%), фенилетилов алкохол (1%), евгенол, цитрал, линалоол, бензалдехид, свободни и естерно свързани мравчена, оцетна, изовалерианова и други киселини. 

 

Българското розово масло е едно от най-скъпите и търсени на международния пазар парфюмни етерични масла.

В терапията българското розово масло се използва под формата на препарати за лечение на хроничен холецистит, заболявания на жлъчните пътища и бронхиална астма. Розовия конкрет унищожава бактериите, заздравява кожата и се използва при рани, изгаряния и др. Розовото масло е основната съставка при лечението аюрведа (аюр – живот, веда – знание), прилагано от индийските йоги. Розовото масло има и спазмолитично, противовъзпалително, жлъчегонно и успокояващо нервната система действие. Розовото масло може да се използва и за инхалации, като две капки се капват в чаша вода, която се загрява на пламъка на свещ.

Неповторимо удоволствие за тялото е баня във вана с няколко капки розово масло. То е подходящо за всякакъв тип кожа, но най-вече за застаряваща, суха или чувствителна. Има тонизиращо и стягащо действие върху капилярите и стимулира възстановяването на клетките.

Не на последно място, няколко капки розово масло, капнати в малък керамичен съд за аромотерапия ще повишат либидото ви и ще разберете сами защо другото име на розата е „цвете на влюбените“.