“ДАНС – Америка” нарушавала „хиляди пъти” правата на гражданите

 

Агенцията за национална сигурност (National Security Agency/Central Security Service, NSA/CSS) е разузнавателна организация на САЩ. Официално е създадена на 4 ноември 1952 г. и е най-голямата държавна агенция за събиране на разузнавателна информация. Поради секретният характер на организацията, нейната абревиатура NSA на шега се разшифрова като No Such Agency („няма такава агенция“) или Never Say Anything („никога нищо не говори“).В началото на юни 2013 г. в пресата излиза информация, че NSA имат достъп до сървърите на девет от най-големите американски интернет компании като Microsoft, Apple, Yahoo, Google и Facebook, за да следят дейността на чуждестранни граждани. Едуард Сноудън, който разкрива информацията напуска САЩ.

Агенцията за национална сигурност (National Security Agency/Central Security Service, NSA/CSS) е разузнавателна организация на САЩ. Официално е създадена на 4 ноември 1952 г. и е най-голямата държавна агенция за събиране на разузнавателна информация.
Поради секретният характер на организацията, нейната абревиатура NSA на шега се разшифрова като No Such Agency („няма такава агенция“) или Never Say Anything („никога нищо не говори“).В началото на юни 2013 г. в пресата излиза информация, че NSA имат достъп до сървърите на девет от най-големите американски интернет компании като Microsoft, Apple, Yahoo, Google и Facebook, за да следят дейността на чуждестранни граждани. Едуард Сноудън, който разкрива информацията напуска САЩ. Недоволството срещу разкритията за следене на телефоните и в интернет от НСА в САЩ и в чужбина продъжават и до днес.

Вашингтон пост: Американската национална агенция за сигурност (National Security Agency – NSA/CSS) е нарушавала „хиляди пъти” правата на гражданите

17 август 2013 г. “ДАНС-Америка”, условно спрямо българската наречена, американската национална агенция за сигурност (National Security Agency – NSA/CSS) е нарушавала „хиляди пъти” правата на гражданите, пише електронното издание на авторитетния в-к „Вашингтон пост”, като се базира на направена проерка. (NSA broke privacy rules thousands of times per year, audit finds).

Държавна агенция „Национална сигурност” (State Agency for National Security - ДАНС, SANS) е специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност.Първият нормативен акт, който урежда съществуването на контраразузнаването, е Законът за столичната полиция, приет от XIII Обикновено Народно събрание, утвърден с Указ № 463 от 13.12.1906 г. на княз Фердинанд и обнародван в бр. 3 на Държавен вестник от 04.01.1907 г. През 1924 г. kонтраразузнаването е част от обща структура заедно с разузнаването, наречена Държавна сигурност (ДС).През 1963 г. с Указ на Президиума на Народното събрание се създава Комитет за държавна сигурност (КДС) към МС.С влизането от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция

Държавна агенция „Национална сигурност” (State Agency for National Security – ДАНС, SANS) е специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна мисия е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност.Първият нормативен акт, който урежда съществуването на контраразузнаването, е Законът за столичната полиция, приет от XIII Обикновено Народно събрание, утвърден с Указ № 463 от 13.12.1906 г. на княз Фердинанд и обнародван в бр. 3 на Държавен вестник от 04.01.1907 г. През 1924 г. kонтраразузнаването е част от обща структура заедно с разузнаването, наречена Държавна сигурност (ДС).През 1963 г. с Указ на Президиума на Народното събрание се създава Комитет за държавна сигурност (КДС) към МС.С влизането от 1 януари 2008 г. на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” (ЗДАНС) е създаден модерен специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност. През пролета и началото на лятото на 2013 г. избухват скандали от разкрития от изнесените разговори от специални разузнавателни средства (СРС), в които са замесени имената на политици, бизнесмени, магистрати и журналисти, което се оказва една от причините за оставката на правителството на партия ГЕРБ. На 14 юни 2013 г. за 15 минути и с единствено защитно изказване на лидера на БСП Сергей Станишев, партия която вече е на власт, заедно с ДПС и АТАКА, парламентът избра депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС (Държавна агенция “Национална сигурност”). Номинацията му беше представена от премиера Пламен Орешарски. Изборът на Пеевески става повод за тихи протести, които продължават и до днес в България и по целия свят.

Коментар:Оказва се, че секретните служби на САЩ са “по-слаби” от тези в България, след като позволиха да “изтече” толкова много свръх-секретна информация за толкова малко време и да се вдигне толкова много шум в медиите и организации. Както и да им се “измъкне” един от “певците”, който на всичкото отгоре се “нанесе” за една година в най-големия “световен противник от тайното дело” – Русия. В нашата страна, не само че никой не бе/е подведен под отговорност или осъден, но и случаят със СРС-тата (Секретни Разузнавателни Средства) бе успешно “замазан” и дори забравен, като подслушванията останаха на много по-заден план от “неорганизираните тихи” протести и “проблемите” на политиците. Родните манипуалтори от “тихия фронт” се оказаха доста “напред с материала”, добре обучени и с руски опит от десетилетия, с променени имена без промяна в действията.

Предложение: Американците да вземат да изпращат техните агенти в България на обучение, а не  българските “уши” да ходят в САЩ

На интернет-страницата си таблоидът от столицата на САЩ публикува още информации, разсекретени от получилият убежище в Русия бивш сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън. Новите разкрития, публикувани във “Вашингтон Пост” сочат, че само за една година (май 2011 – май 2012) са извършени близо 2800 подслушвания в нарушение на закона.

Вътрешната проверка на националната агенция за сигурност сочи, че голяма част от тези нарушения се дължат на грешки на телефонния оператор или на агентите на National Security Agency, заради което са били събирани данни за лица без законово основание, пише изданието от Вашингтон Ди Си.

Бившият контрактор на ЦРУ Едуард Сноудън предостави секретните данни на британския „Гардиън” и на „Вашингтон пост” през юни, като предизвика широк отзвук в САЩ и по света, който не спира и до днес. Скоро след като напусна Съединените щати, Сноудън се приземи на летището в Москва и поиска убежище, което донесе още разнопосочни коментари в Родината му и извън нея.

В крайна сметка бившият американски агент живее в Русия, където има едногодишно разрешително за престой.

Сноудън е започнал да събира документи за секретните програми на службите още през април 2012 г. в корпорация „Дел”. За „Буз Алън Хамилтън” (Booz Allen Hamilton: A Strategy and Technology Consulting Firm) започнал да работи специално за да получи допълнителни сведения, съобщава Ройтерс, позовавайки се на американски източник запознат с разследването на случая. Което дава повод за извода, че Сноудън специално се е подхотвял за своето дело и повод за очакване на “изнасянето на светло” на още тайни от американските разузнавателни служби.

Досега информацията, която излизаше, показваше че Сноудън е получил достъп до секретни данни за периода от март 2013 г., когато е работил за Booz Allen Hamilton – компания подизпълнител на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност. Според източника, Сноудън нарочно започнал работа в “Буз Алън Хамилтън”, за да получи достъп до допълнителна секретна информация, която планирал да предаде на медиите.

Кой е бившият работодател на бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън?

Начало на компанията Буз Алън Хамилтън е дадено през 1919 г. от единственият й служител тогава Едуин Джи Буз (Edwin G. Booz), който се е завърнал от работата си за армията през 1-та Световна война. През 1936 г. фирмата има вече четири служители и се казва “Booz, Fry, Allen, & Hamilton”. През 1940 г. Буз е поканен лично от секретаря на Военноморските сили на САЩ Франк Нокс (Frank Knox) да помогне за по-бързи резултати при подготовката им за 2-та Световна война. През 1944 г. фирмата консултира и помага в бума по възстановяването от войната. Списание Фортчън тогава нарича Буз Алън “Докторът на Менинджмънта”. През 1992 г. компанията започва работа в транспорта и приватизацията в бившия Съветски Съюз и Източна Европа, като през 1993 г. участва в приватизацията на най-големята компания в комуникациите на “стария континент” Дойче телеком. През 1996 г. Националната Администрация по обслужването на САЩ подписва с Буз Алън най-големият в историята договор за 620 милиона долара, като това довежда до отваряне на офиси на фирмата в 90 страни по света, включително в Китай, ЮАР, Южна Корея и Европа. През 2000 година Booz Allen подпомага интернет-инициатива на премиера на Великобритания Тони Блеър, под наименованието ‘Digital Divide’. Фирмата оваря трета сграда в главната си квартира и получава множество правителствени награди, между които “e-Gov 2000 Pioneer Awards” на Националната Правителствена Конференция и Експозиция по Електроника. 

2003-та година Booz Allen става “Правителствен Контрактор на Годината”, продажбите достигат 2.3 Млрд. долара, а персонала 14,000 души. През 2005-та Booz Allen, освен че продължава да получава награди, попада и в листата на “100 Best Places to Work in IT” на авторитетното списание за компютри Computerworld magazine. Годишните продажби до март 2005 г. достигат US$3.3 Млрд. със 17,300 служители, като съответно през следващата година са US$3.7 и 18,000. След още една година към март 2007 г. цифрите са US$4.1 Млрд. и 19,000, като името на фирмата е отново между “100 Best Places to Work in IT” на сп. Computerworld.

През 2009 г., когато американското правителство приема “cloud computing”, за да намали инвестициите в АйТи структурите, Booz Allen обявява проучването “The Economics of Cloud Computing: Addressing the Benefits of Infrastructure in the Cloud,”  което е свързано с публичното, частното и смесеното приложение на “cloud”. Името на изп. директор Ралф Шнайдер е поставено в “Алеята на Славата в Бизнеса” във Вашингтон. Ст. вице-президентът Джон Томас е избран за Президент на престижният 7,000-членен “International Council of Systems Engineering (INCOSE)”.

Подробна история на на компанията Буз Алън Хамилтън ще бъде публикувана по-късно.