Успение на Богородица, икона. Смъртта на Пресветата Дева била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване – “успение”. Православната иконография на Успение на Пресвета Богородица се основава изцяло на Свещеното Предание. “Виждаме душата на Пресветата Дева в ръцете на Господа, или с други думи, издигната до най-високата степен на блаженството, защото близостта до Господа и висотата на блаженството е едно и също. Виждаме и Нейното приснодевствено тяло, непокоряващо се на законите на тлението, не дочакващо възкресението на всички, но още при самото си посяване в земята, израстващо на небето и процъфтяващо в слава” (Митрополит Филарет, Слово на Успение, 1848 г., пос.съч., с.566)Съгласно Преданието заедно с Апостолите и служещите редом с тях Ангели, на иконата на Успение се изобразяват и апостолските приемници – епископите. Към тях се присъединяват и св.Иаков, брат Господен, пръв епископ на Йерусалим, а също така някои миряни и благочестиви жени. От лика на Апостолите отсъствува само св.Тома.Ликът на небесните и земни жители (съставляващи изпълнението на цялата Вселенска Църква), е обединен от едно общо движение: позите, жестовете и погледите – всичко е насочено към лежащата на смъртния одър Божия Майка.
Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите
и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово,
същинска Богородица, Те величаем. (Богородичен химн, Утренни Молитви)
15 Август – на тази дата отбелязваме Успение на Пресвета Богородица (Dormition of the Theotokos), Успение Богородично или Голяма Богородица, един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. Българската Православна Църква отбелязва празника за успението на Пресветата Дева Мария всяка година на 15 август. Имен ден празнуват всички, които носят името Мария, Марийка, Мима, Мими, Мариан(-а), Мариян(-а), Маша, Мика, Мира, Мара, Марио, Панайот и др. Има много версии за произхода на името Мария. Една от тях е, че произлиза от споменаваното в Стария Завет име Miryam, сестра на Мойсей. Другата версия е, че Miryam идва от арамейската дума за “горчивина”. Георги и Мария остават най-често срещаните имена сред българските граждани, а при бебетата най-чести са Георги и Виктория. Показват данни от януари 2013 г. на Националния статистически институт (НСИ). От всички жени 123 хил., или 3.3% носят името Мария.
Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават блажените Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва:
“Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Денят за празнуване на успението е установен от император Маврикий (592-602).
Най-старото място, свързано с култа към Света Богородица, е храмът “Успение Богородично” в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.
You must log in to post a comment.