Социалисти и нацисти, заедно в труд и бой…

Волен Сидеров (дясно) в Москва в компанията на Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк. Особен интерес според мен представлява симпатягата на първия ред най-вляво: мароканецът Ахмед Рами. Фото: Милен Радев Блог

Мила дружеска снимка, която междувременно е изчезнала от почти всички интернет ресурси. Волен Сидеров (дясно) в Москва през 2002 г. в компанията на Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк. Особен интерес представлява симпатягата на първия ред най-вляво: мароканецът Ахмед Рами, Той е известен като открит ислямист, приписват му се и контакти с Ал-Кайда. С години Рами ръководи от Швеция радиостанцията „Радио Ислям“ докато предавателят е спрян заради расистка и антисемитска пропаганда. Радиото се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. До днес то предава по интернет, включително и на немски език. Фото: Милен Радев Блог

Автор: Милен Радев, “Де Зората”9 август 2013 г. Публикуваме материал без промени на блогъра Милен Радев, в който се показват факти за “звездата” на българската политика и игра Волен Сидеров, които не са известни на всеки, или са добре забравени. Всъщност, за да покажем, че процесите в България са започнали и продължават да се въртят около “червените”, които носят една и съща идеология с “кафявите”. За да покажем че те никога няма да бъдат раделени, просто защото мислят еднакво – по правата едноцветна линия на тоталитарните им политически из(п)раж(н)ения, миризмата на които вече може да усети и малко дете, а на нас по-вьзрастните направо ни люти на очите. Сменили сме само оригиналната заглавана снимка на една измислена рап-карикатура, за която автора говори, защото считаме че това му идва в повече, като реклама. И сме добавили други снимки./от редакцията на bulgarica.com/

Този текст написах вчера на немски, за да мога  да го ползвам в приятелски, медийни и политически кръгове  като информация за случващото се тези седици в България.

Тъй като в оригинал текстът е предназначен за германска публика, известни дразнещи българското читателско око банални уточнения или дори стилистични похвати са неминуеми и – надявам се – разбираеми.

Статията току що бе препечатана в един от популярните, отличаващи се с политическата си некоректност и независимост политически блогове “Ос на Доброто”.


Почти два месеца вече откъм иначе не много богатата на новини България не спират да пристигат кореспонденции, снимки, видеокадри за тамошните забележителни масови протести.

Ден след ден десетки хиляди се събират под дъжд и пек, на безмилостната балканска жега в центъра на столицата София. Сред протестиращите правят впечатление преобладаващо младите хора, но се виждат и немалко ветерани на несполучилата българска промяна от началото на 90-те години.

Централните сгради на държавната власт са редовно обградени от образовани членове на средната класа, от с мъка придвижили се от далечните крайни квартали и от провинцията по-малко заможни хора, от артистични творци и учени, от мирно и остроумно, от карнавално и саркастично демонстриращи граждани.

 

Строги редици пред тълпа от лумпени. Фото: Милен Радев Блог

Строги редици пред тълпа от лумпени. Фото: Милен Радев Блог

Сбити на гъсто, дошли с децата и кучетата си, издигащи плакати и лозунги, всички тези хора настояват отново и отново за едно: оставка на поелото едва през юни властта ляво правителство.

Възмущението от т.н. правителство на изборната лъжа и на измамата и от парламента, излъчил една безумна, противоречаща на всяка политическа логика коалиция е огромно.

През последните 15 години България не помни подобно масово вълнение. Все по-широки кръгове се присъединяват към гражданското неподчинение, държавната дейност е на практика парализирана от седмици.

Парламентарните избори през май завършиха със загуба на социалистите. С малко, но все пак победител се оказа управлявалата дотогава консервативна партия ГЕРБ.

 

3 в 1 - Животът не е анимация, а неочаквано подла манипулация.

3 в 1 – Животът не е анимация, а неочаквано подла манипулация.

При това победител въпреки масивните скандални манипулации и въпреки невъобразимо долните кампании за оклеветяване, с които медиите бомбардираха избирателите. А медиите в България, както е известно, и тяхното разпространение, са в мнозинството си подчинени на близки до БСП олигарси.

Противно на очакванията след изборите не се стигна до някаква форма на споразумение между десницата и социалистите.

Със светкавична бързина ръководството на БСП под своя председател Станишев се договори  за коалиционно правителство с така наречената „турска партия“. Това Движение за права и свободи (ДПС) представлява главно турския етнос в България, възлизащ на около 10 % от населението на страната.

За изненада на мнозина се очерта, че недостигащите до мнозинството в парламента гласове могат да бъдат осигурени от четвъртата представена в Събранието партия – дясноекстремистката, фашистоидна и антисемитска партия Атака. На немски впрочем Атака се превежда като Angriff. Вдъхновител за това название е очевидно едноименният вестник на националсоциалистите в стара Германия.

Както опитни наблюдатели така и политически лаици не вярваха на очите си. Още на втория ден след изборите ръководството на социалистите заяви, че е готово за преговори с Атака за да си осигури тяхната подкрепа.

Самата Атака, която от години се проявява главно с ксенофобски и антитурски изстъпления изведнъж забрави своите вчерашни приказки, отказа се и от „антисоциалистическата“ си реторика и се предложи като ибрикчия на новото мнозинство.

За първите двама на снимката няма значение кой коя униформа ще облече - идеята е едан и съща. За третият

За първите двама на снимката няма значение кой коя униформа ще облече – идеята е едан и съща. За третият “в гръб” униформата е постоянна, както и неговата позиция. ФОТО: extremecentrepoint.com

Така организираната де факто тройна коалиция на социалисти, на ужким „турската партия“ (в чието ръководство обаче участват и немалко етнически българи, тясно обвързани с олигархичните кръгове) и на фашистоидните популисти бе набързо гласувана в парламента.

От тогава новосъздаденото правителство изненадва, шокира и възмущава с всяко свое решение не само българската общественост, но дори дипломатическите представителства в България на важни страни от Евросъюза.

Посланиците на Франция и Германия например се появиха на площада, срещнаха се с протестиращи и в свои интервюта дадоха съвсем недипломатично да се разбере, че правителство, което се прави на сляпо и което въпреки всекидневно бушуващото море от демонстранти по централните софийски булеварди заинатено предъвква някакви си „две-три хиляди провокатори платени от чуждестранни фондации“, просто е загубил връзка с реалността.

Един съществен европейски фактор обаче все повече се отличава със своето гръмогласно мълчание по българските дела. И то при положение, че иначе този фактор обича да се представя като автентичен гарант на социалната съвест на континента и като особено чувствителен срещу всички расистки ексцеси и нарушения на човешките права в новите страни членки на ЕС. Особено, когато причинителите са крайно вдясно…

 

Сергей Дмитриевич Станишев седи стабилно на два стола БСП и ПЕС и със своите съветници реди играта в политиката. От 27 юли 2009 г. е председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, на 24 ноември 2011 г. Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти, а на 29 септември 2012 г. вече е избран за президент на ПЕС. Роденият на 5 май 1966 г. в СССР Сергей е син на Димитър Станишев — бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП. БСП е достатъчно изпечена и използва всяка възможност! Успя тотално да разкъса и отчая противника и обърна близо 25-годишната демократична игра -

Сергей Дмитриевич Станишев седи стабилно на два стола БСП и ПЕС и със своите съветници реди играта в политиката. От 27 юли 2009 г. е председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, на 24 ноември 2011 г. Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти, а на 29 септември 2012 г. вече е избран за президент на ПЕС. Роденият на 5 май 1966 г. в СССР Сергей е син на Димитър Станишев — бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП. БСП е достатъчно изпечена и използва всяка възможност! Успя тотално да разкъса и отчая противника и обърна близо 25-годишната демократична игра – “всички срещу комунистите” в по-демократичната – “всички срещу ГЕРБ”, на която се хванаха всички размери и цветове риби. Факт – 25 години всички плюеха БСП/БКП, сега всички направо акат върху ГЕРБ. Победителят винаги е един – в момента това е БСП. Карикатура: Анатоли Станкулов

Става дума за Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Положението на ПЕС разбира се не е за завиждане: лидерът на другарите им от БСП Сергей Станишев, който уреди в родината си договарянето с нацистите от Атака и който потвърди публично, че атакистите били много солидни, похвали ги за тяхната последователност и каза че имали „много близки позиции с нашите“, същият този Станишев е същевременно председател на ПЕС и има мераци за още по-високи почести…

Но може би другарите в Берлин, Париж и Брюксел просто не са наясно кой, кой е в непрегледния балкански партиен ландшафт на все още младата членка на ЕС България? Да им помогнем тогава с някои информации от собствено разследване.

В България много политически експерти са на мнение, че Атака, както и ДПС, а и много други малки и мимолетни политически групировки през годините на прехода са генерирани с помощта на структури на някогашната компартия, а днешна БСП. В случая с ДПС това дори става в нарушение на конституцията, която забранява съществуването на партии на етническа или религиозна основа.

Затова пък всякога когато е нужно „турската партия“ ДПС вярно осигурява мнозинство на БСП в парламента. Не случайно от „промяната“ насам тази партия е почти винаги на власт в някаква коалиционна конфигурация.

Атака се появява през 2005 г. практически от нищото, но още от самото начало разполага очевидно  със значителни средства и с мощен телевизионен канал, който се отличава с примитивна антисемитска и антициганска пропаганда, насъсква срещу българските турци и срещу лошия Запад.

 

Волен Сидеров депутат с фланелка с надпис

Волен Сидеров депутат с фланелка с надпис “АТАКА КАЗА НЕ НА ТУРЦИЯ”, а след това националистът добави в пленарната зала “ДА НА ДПС”, като реално подкрепя оцеляването на правителство и парламент с участието на етническата партия. Подобна демагогия може да принадлежи на един безпринципен политик, чиято демагогия го спасява, макар и временно, от сигурна политическа смърт.

Стане ли дума в България за генезиса на Атака винаги с него се свързват имената на влиятелни фигури из сенчестия свят на бивши офицери от КДС и на днешни едри бизнесмени, близки до БСП.

Водач и основател на тази партия е журналистът Волен Сидеров. За него се твърди, че в края на 90-те години е бил пресаташе на компанията Овергаз, 50 %-на дъщерна фирма на Газпром.

В едно разследване от 2006 г. можах да установя, че четири години по-рано, през 2002, малко познатият тогава Сидеров получава покана за Москва, която впоследствие се оказва съдбоносна. Там той е гост на международна конференция, организирана много разточително и с „елитен“ състав на участниците. Темата на научните диспути е „Глобални проблеми на световната история“.

Конференцията се устройва от наследилата някогашната съветска Висша школа на Ленинския комсомол така наречена „Московска социално-хуманитарна академия“.

От тогава насам на много „специализирани“ руски и чуждестранни сайтове тази конференция се оценява като една от най-важните ревизионистки и антисемитски („антиционистки“ по тяхному!) прояви. Често конференцията е дори представяна под някак познатия лозунг „Ревизионисти от всички страни обединявайте се!“. Сред изнесените доклади се срещат заглавия като „Треблинка – критичен анализ на официалната версия“ или „Ционисткият фактор в САЩ“. Автор на последния е бившият лидер на Ку-Клукс-Клан в САЩ Дейвид Дюк.

Волен Сидеров (дясно) в Москва в компанията на Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк. Особен интерес според мен представлява симпатягата на първия ред най-вляво: мароканецът Ахмед Рами. Фото: Милен Радев Блог

Волен Сидеров (дясно) в Москва в компанията на Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк. Особен интерес според мен представлява симпатягата на първия ред най-вляво: мароканецът Ахмед Рами. Фото: Милен Радев Блог

Успях тогава да архивирам следната мила дружеска снимка, която междувременно е изчезнала от почти всички интернет ресурси. На нея се  вижда новобранецът-партиец и бъдещ съдружник на българските социалисти Сидеров (1 ред, най-вдясно) в много подбрана компания.

 

Разпознават се например следните прочути отрицатели на Холокоста и служебно доказани антисемити: Ръс Граната (САЩ), 1 ред, 2 от л., Юрген Граф (Швейцария и Белорусия), 1 ред, 3 от л. и Фредрик Тобен (Aвстралия) 1 ред, 2 от л. На втория ред се вижда като 3 от л. лидерът на Ку-Клукс-Клан Дейвид Дюк.

Особен интерес според мен представлява симпатягата на първия ред най-вляво: роденият през 1946г. мароканец Ахмед Рами (Ahmed Rami (writer) – Wikipedia, the free encyclopedia)

Принуден да бяга от родината си той живее от 1973 г. като политически емигрант в Швеция. За Ахмед Рами може да се прочетат много неща в интернет. Той е известен като открит ислямист, приписват му се и контакти с Ал-Кайда. С години Рами ръководи от Швеция радиостанцията „Радио Ислям“ докато предавателят е спрян заради расистка и антисемитска пропаганда. Радиото се прехвърля и регистрира в Санкт Петербург на името на някоя си Лариса Рейнолдс-Дмитриева. До днес то предава по интернет, включително и на немски език, където се публикуват текстове на Фюрера Адолф Хитлер и шефът на Ку-Клус Клан Дейвид Дюк, който на два пъти е безуспешен  кандидат за президент на САЩ и от двете партии – Демократи и Републиканци.

Известен е цитат на Рами от негово интервю пред ТВ-канала на Хизбола Ал Манар през 2005 г.  След като споделя, че е привърженик на Бин Ладен той добавя само една малка забележка към тактиката на Шейха:

„Бин Ладен направи грешка като атакува Америка. Лично аз щях да ударя вместо това Тел Авив, защото американците са невинни хора. Те са просто жертви на евреите…“

Ето с кой Ахмед Рами Волен Сидеров изнася в Москва своя премиерен доклад на световната сцена за „Глобализацията – последен етап от опита за колонизация на Православния Изток“

Нека се опитаме да си представим как в Москва през година 2002 с големи салтанати се провежда „независима“, организирана от „комерсиална гражданска академична институция“ конференция на антисемити и ислямисти. Опитваме се, но веднага капитулираме пред невъзможността на задачата. Защото помним какво антиислямско гонение на официално ниво цареше по онова време в Москва във връзка с Чеченската война.

Руската столица през 2002 вече съвсем не бе онази Москва от времето на Елцин, когато можеше хаотично да се организира и провежда всяка мислима и немислима проява. Идеята за обща конференция през 2002 на хора от Ку-Клукс-Клан с ислямисти и с отрицатели на Холокоста в някогашната Висша школа на Комсомола без съзидателното участие на бивши колеги на Владимир Путин изглежда абсурдна.

 

Волен Сидеров в АТАКА.

Волен Сидеров в АТАКА.

Московската конференция, на която нашият герой Волен Сидеров полага така да се каже своя чирашки изпит, е мислима и възможна само в случай, че една по традиция всемогъща и всезнаеща сила е била разпростряла над нея своите хладни ръчици…

След тази конференция звездата на Волен Сидеров започва да набира височина в България. През следващите години благодарение на настойчива и добре финансирана пропаганда той успя да спечели за свои привърженици почти 10 % от гласуващите. Нещо впечатляващо в една традиционно толерантна и исторически неподатлива на антисемитизъм страна като България.

 

 

Волен Сидеров с охраната си креши по улиците на София. Фото: в-к Дневник

Волен Сидеров с охраната си креши по улиците на София. Фото: в-к Дневник

По принцип Атака се смята за дясно-екстремистка партия. Около водача й се въртят групи от бодигардове-биячи с бръснати глави и бичи вратове, на мода са кубинките и черните одежди. На плакати и на публични сборища „фюрерът“ Сидеров не се свени да имитира с поза и жестикулации познати фигури от германските кинопрегледи на Третия райх.

В същото време обаче програмните постулати на Атака са типично левичарски: антиамериканизъм, враждебност към Европа, национализация на ключови отрасли от икономиката, повсеместна конфискация на имуществото и екстрадиране на западни инвеститори (за руските, които в момента изкупуват мащабно крайбрежната черноморска ивица на България Атака кой знае защо не обелва и дума).

Отново се потвърждава старата истина, че крайно лявата и крайно дясната част на политическия спектър неминуемо се припокриват.

При това уж тъй модерно скроената белоснежна риза на българските социалисти не е лекелясала само от популизъма и антисемитизма на техния съюзник Волен Сидеров

ВИЖТЕ ВИДЕОТО И НЯМА КАКВО ДА ГОВОРИМ ПОВЕЧЕ ЗА ВОЛЕН (БОЛЕН) СИДЕРОВ:

Един постерите на протестите в България задава въпроса

Един постерите на протестите в България задава въпроса “Защо Има Правителствена Болница, а Няма Правителствена Лудница”.

ПЪЛНА ЛУДНИЦАИ друго има.

Партията продължава да живее както от парите на мутиралите в олигарси стари кадри и техните наследници така и от непреклонната вярност на твърдоглавата комунистическа гвардия в провинцията. В сравнение с мирогледа и с общите настроения на преобладаващата маса от привържениците на БСП даже екскомунистите от партията ПДС в Германия заприличват на просветени и реформирани демократи.

Само преди дни модерният ляв председател на ПЕС Станишев свика както всяка година партията си на събор на връх Стара планина. Там където още по времето на диктатора Живков бе издигнат чудовищен монумент в чест основаването на компартията сега социалистите пируваха и се насъскваха взаимно. Няколко хиляди участника пяха старите комунистически бойни химни и носталгично си спомняха предимствата на розовото минало. Настървено търсеха конфронтацията с „прозападните“, „платени от милионера Сорос лумпени“ в София.

Една от водещите публични фигури, с които БСП се опитва да привлича младежта, „новото лице на партията“, както го наричат, е хулиганстващ рапър-мръсник, нарекъл се Мишо Шамара. Последният му шедьовър, с който той се вмъкна в новините, бе обръщението към бившия финансов министър Дянков като към „еврейска гад, която ограби България“.

Въпреки, че възмутените реакции отвсякъде не закъсняха, откровеността на рапъра ни най-малко не му навреди в партийно отношение. Брадатата му мутра продължава да е рекламното лице на БСП, канят го от един ТВ-канал в друг (едва ли е нужно да обяснявам на просветени читатели, на кого принадлежат телевизиите), слушат със страхопочитание озлобените му тиради.

 

Мартин Шулц (Martin Schulz) е политик от Германската социалдемократическа партия, председател на Европейския парламент от 2012 г. Той е роден на 20 декември 1955 г. в Хелрат, днес част от Ешвайлер в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Работи като продавач на книги, а политическата си кариера започва като общински съветник (1984-1999) и кмет (1987-1998) на Вюрзелен. След 1996 г. е депутат в Европейския парламент, а от 2004 до 2012 г. оглавява групата на социалистите.

Мартин Шулц (Martin Schulz) е политик от Германската социалдемократическа партия, председател на Европейския парламент от 2012 г. Той е роден на 20 декември 1955 г. в Хелрат, днес част от Ешвайлер в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Работи като продавач на книги, а политическата си кариера започва като общински съветник (1984-1999) и кмет (1987-1998) на Вюрзелен. След 1996 г. е депутат в Европейския парламент, а от 2004 до 2012 г. оглавява групата на социалистите.

Преди три седмици, в разгара на протестната вълна цялото ръководство на ПЕС се събра в българската столица за заседание на своя Партиен съвет. Изолирани зад обширни заграждения председателят на Европарламента Шулц и шефът на фракцията на социалдемократите Свобода помахаха леко укоризнено с пръст, поразмишляваха абстрактно за „нуждата да се подобри диалогът и комуникацията в обществото“, но преди всичко се надпреварваха да поздравяват своя другар Станишев за изборните резултати и за успешното правителство.

След това си взеха шапките и дим да ги няма.

А в България останаха: едно откъснато от реалностите правителство, един неработоспособен парламент и хиляди, решени сега да наваксат несполучилата промяна от 1989 г. Но този път без грешките от миналото.

Оставката на парализираното и мъчително печелещо време правителство е неизбежна. Съдбата му зависи при всяко гласуване от благоразположението на прислужника Сидеров и на неговите атакисти.

Гражданите в България не губят надежда, че Европа и европейските социалисти ще схванат навреме, че вече самата БСП се превръща в прислужник на чужди, съвсем не европейски сили.

“Злото е безпомощно, ако добрите са безстрашни” – Роналд Рейгън, 1981

КОМЕНТАРИ

Христо Николов: “Един текст на песен на Мишо Шамара + една снимка на Пеевски са абсолютно достатъчна за всеки да вникне в безумието на българските социалисти!”

Илия Горзданов: “Не знам има ли достатъчно нормални хора в тази държава, които да променят нещо”

“Каквото стадото, такива и падарите. Сведохме България до цигани, пенсионери и мошеници, които драпат за политически пост за напраят някоя заменка. Какво очаквате след като звучене №1 е чалгата, кумири са идиоти като Мишо Шамара, 100 кила и т.н., а пръв самоцел за 18-годишните е да си сложат силикон и да си покажат плочките; когато отиваме на бар не за да си прекараме добре а за да се чекнем във Фейсбук; когато не си говорим на вечеря а постваме снимки и коментираме. Тъжно е, но наистина не знам има ли достатъчно нормални хора в тази държава, които да променят нещо. Тъжно е, но се надявам..”.

ЦВЕТИ : “Трябва ли ни парк на идиотите” – свободата в чужбина не е безметежно щастие, напротив – контрастът между “тук и там”, изглежда, хвърля тежка сянка върху духа на днешните изгнаници”

“Поздрав за Милен , с един стар текст , който все още е актуален .

Мисля, че всичко, което се пише в безсънните нощи, се изстрадва и се заплаща с тревогите на ума и сърцето. Проличава си в заглавието “Трябва ли ни парк на идиотите” – там са нагнетени мъката и гнева заради геноцида, на който сме подложени от корумпираната мафиотска власт. Поради това стилът става експресионистичен, чувствата са по български неудържими и какво показват те – че “неволите и тъгите” в чужбина не са лирически спомен от браилските хъшовски времена. Скръбно-язвителни тоналности, саркастични обрати и детайли се вписват в поетиката на много от тук публикуваните есета. Изборът на емоционални стилови фигури навява мисълта, че свободата в чужбина не е безметежно щастие, напротив – контрастът между “тук и там”, изглежда, хвърля тежка сянка върху духа на днешните изгнаници и поражда може би самоукор и чувство за вина може би. Ако си мислим, че са “избягали”, че са се “отървали” и пр., сега можем да видим наяве, че не спират да мислят и страдат за нас – зависи си от човека и от орисията – припомням си отново незабравимия Георги Марков, до последен дъх тъгувал и писал за родината си, макар пребивавайки в мъглявия Лондон.”

ИЗТОЧНИК: Милен Радев – Де зората

http://de-zorata.de/blog/

 

1 comment for “Социалисти и нацисти, заедно в труд и бой…

  1. Katya Evtimova
    2013/08/10 at 8:11 PM

    Ne znam kam koi da se obarna,ama moga li da kopiram i da publikuvam v Seattle -BG group,che tuk balgarite sa mnogo kak da kaja,”zaxlupeni”,strax li gi e (ot kakvo ne znam ???),mnogo malka aktivnost ,chak se qdosvam-inache na folk partita sa parvi :((