Цар Плъх си има Дворец Парламент

 

За Хората и Плъховете

За Българите – Децата и Внуците на Прехода – 25 години по-късно 

По-добре изяден от лъв, отколкото нахапан от плъх

 

24 юли 2013 г. Има една позабравена книга на Джеймс Клавел “Цар Плъх”, за която ми напомни сегашната ситуация в българския парламент, превърнат от сегашните упрвляващи в техен Дворец. Книгата разказва за черни страници от историята на САЩ, а пък аз се опитвам да разкажа част от нашата демократична българска история.  Поживял и в двете държави, и прочел, почти достатъчно. Баща на две деца, който желае те да не се срамуват да се нарекат българи, което е валидно за по-голямата част от сънародниците ни, живущи в Америка и по Света.

Та нека се върнем на Клавел и писанието му “Цар Плъх”, което ми навя сиви мисли за сегашната ситуация в българския парламент, превърнат от сегашните упрвляващи в техен Дворец. Сиви, като цветът на Плъх. Палат, който вече не мирише, не смърди, а вече вуни на гадост, продажност,

НАГЛОСТ И АРОГАНТНОСТ.

Вмирисани плъхове, които имат свой собствен форум – Парламент. Там където няколко олигархични групировки си “извиват ръцете”, чрез назначените от тях политици, които ясно показаха техните ценности и загубили всякакво политическо статуткво. Чрез систематично повторение на умишлени грешки и зависимост, от която не могат да се откъснат, така както плъха винаги си има само една дупка. Сега вече на “по-високо ниво” – много дупки, в сграда, в която са завзели и са се окупирали.  

Това е уникално – дупката на плъховете е навън !?

Плъхария, не България – това е тяхната държава!
Плъхрламент, а не Парламент!

И Планетарен да стане, и в Космоса да го качат, и Слънцето да му дадат –

Плъха си е Плъх,

и пак ще търси дупка, ако не намери, ще я направи, за да усети собствената си миризма! Ще търси да изяде нещо наготово и откраднато. Това е неговата природа – сив, в дупка и с миризма, която дразни околните, но не и самият него – страият опитен плъх. Напротив, дупката го радва, защото го прави силен и невидим, дава му сила да прави нови дупки, в които да складира взетото наготово. В които за радост потъва в собствено нарцистично охолство сам самият, но и за жалост повлича хранилката с парсата и тези които са му я напълнили.

Тези, които не са свикнали да живеят по дупките и имат мироглед, защото са навън под естествената светлина. Тези, които образованието и начинът на живот ги е направило примирено ходещи по повърхността, но дълбоко мислещи индивиди, които са неспособни да нараняват. Тези, които се трудят за целия хляб, а не обикалят за филията на някой друг. Тези които вече са толкоз уморени от падането в дупки, които те не са копали, безвопълни със синини и рани. Тези, на които очите са пълни с надежди, но и със сълзи, но не от жал, а от вонята на плъхове. Тези, които нямат съзнание, познание и сили да сложат отрова в хранилката на плъха, нито пък знаят какво е капан, напротив,

плъхът слага на тях капан.

Уникална размяна на ролите!

Изборът за полуотровените двуноги лумпени е само един – да премахнат миризмата, или да се махнат от нея, просто за да не им люти на очите.

Децата на прехода скочиха преди близо 25 години, сега през 2013-та година техните внуци. Повечето от децата заминаха в чужбина, за да родят внуците там! Жалко за хората и тяхната Родина, но не и за плъховете и тяхното котило – Държавата!

Да, аз съм един от тези, на които им лютеше на очите. Да, аз напуснах

България, но не Родината, а Държавата.

Никой не бяга от Родината, всеки бяга от Държавата.
Да, признавам, бях слаб и се предадох във войната с плъховете. По-точно, не можех да понасям своята собствена миризма, вмирисал се в това котило, което ТЕ наричат “държава”. Моето мило родно място, моята Родина, която безгранично обичам с нейния прекрасен народ. Българи, дарени от Бога да се родят в това избрано място, и лишени от “Човека” да живеят в него. Да бъдат заедно усмихнати в своят личен и общ успех, а не в тъгата си от неуспеха на общото, което те достойно приемат, като лично. Да плачат от радост, а не от мъка. Сълзи да им капят от очите от смях, а не да сълзят от вонята.

В предишна статия “Втори пореден протест в Ел Ей “окупира” Холивуд – за приликите и разликите, мъката и слепотата“, получих обвинение, че “ние зад граница гледаме от високо”. Напротив, толкова съм “на земята”, че даже ми тежи. В САЩ смело мога да твърдя, че е същата работа, ако има българска организация, без значение от формата, дори Църква. Винаги е имало проблеми, дори сега, и те са идвали пак от проблеми с управляващите, водещи до разделение. Но, не трябва да се забравя, че тези групи не са държава и там отиваш по собствено желание, а в България се раждаш и по рождение ти си “член”. “По света и унас” болката е една и съща при обида от свой, е много по-голяма от чужд. За дипломатическата “болка” четете тук Външният министър сменя наши дипломати в САЩ и по света?

Не искаме след още 25 години и нашите деца и внуци пак да са там пред парламента. Та това е четвърт век, та това е един живот! Подобна наглост и с такава продължителност е присъща само на съществуващи и до днес авторитарни режими и идеологии, подобни на комунизма и фашизма, които като че ли оказа се са вечни.

България губи стойностни хора и специалисти всеки ден. Това искат управляващите сега – да си останат сами, на власт, неозбезпокоявани.

Жалки сте в своето безсилие, всички вие: другари и другарки, сайбии и кадъми, фрицове и генералши, милиционери и милиционерки, госпожи и господа! Видя се къде сте силни – само вътре в парламента. Затова не желаете да излезнете! Дори и да влезнете!

Блокирането на депуатите в парламента донесе една страхотно показателна символика – плъхове блокирани в капан, в който те се хранят от собствената си отрова и не умират! Достойно се умирисват, миризма, която се усеща по цялата Планета, и най-вече от собствените им хранители. Освободени от тези, които им сложиха капан!

Затова и хората няма да спрат – защото вече имат добър нюх, а и миризмата е до болка позната и много бързо, дори виртуално се разпространява!

Плъховете не са желани в нито един дом, но оказва се, са добре дошли в дупката, била тя и парламент.

Не щем Плъх на знамето, искаме си Лъва! Де го, бре?
Никой не гали плъха, както и овцата, която се стриже, дои и коля. Много, бре?
Но, дори да видиш лъв, той ти носи удоволствие, разбира се ако можеш да виждаш, не само да гледаш.
По-добре да бъдеш дори изяден от лъв, отколкото да се мъчиш нахапан от плъх.

Наистина жалка уникална и унизителна история – да се бориш с плъх!
Но, понякога се налага, поне за да не ти люти на очите!
Защото те са отворени – това е сигурно!
Ти гледаш прогледнал! Виждаш! Дишаш!
Как да спреш?
Стискаш си носа и продължаваш! Запушваш дупките!
Рано или късно миризмата ще изчезне!
Иначе рискуваш ти и товите деца да изчезнат!

ПРИПОМНЯМЕ:

Втори пореден протест в Ел Ей “окупира” Холивуд – за приликите и разликите, мъката и слепотата

Външният министър сменя наши дипломати в САЩ и по света?