Българската прокуратура: корупцията ни победи

Почтеността и безпристрастността на магистратите е под въпрос и съществуват съмнения за приети подкупи по повечето от провалените дела.

Почтеността и безпристрастността на магистратите е под въпрос и съществуват съмнения за приети подкупи по повечето от провалените дела.

Според изследване почтеността и безпристрастността на магистратите е под въпрос и съществуват съмнения за приети подкупи по повечето от провалените дела

5 юли 2013 г. Прокуратурата на Република България индиректно си призна, че корупцията е победила и нея, след публикуван анализ за картината на правораздаването в Републиката.

Реалната трагична картина на делата за корупция срещу високопоставени политици в България бе нарисувана в анализ, поръчан от самият главен прокурор на Републиката Сотир Цацаров за периода 1 януари 2007 г. – 31 декември 2012 г. Картинката показва ясно, че делата се образуват кампанийно, традиционно след падането на министрите от власт от техните опоненти, и с тях се търси ПР-ефект от страна на новата власт. Много прокурори не могат да следват наказателните закони, не повдигат точните обвинения и не успяват да ги докажат, а често и не са наясно подробно със самите разследвания. Най-пресното доказателство е от днес за делата срещу бившия министър на вътрешните работи, срещу когато не бе повдигнато второ обвинение.

Според изследването почтеността и безпристрастността на магистратите е под въпрос и съществуват съмнения за приети подкупи по повечето от провалените дела. Данните показват, че прекият политически натиск също е решаващ фактор за незавършените дела срещу политици. Политическите партии успешно влияят директно върху съд и прокуратура и чрез парламентарната квота във Висшия съдебен съвет, а търговията с влияние се приема за нормална практика в политическите среди. Медийният натиск също е фатален, когато става дума за дела срещу влиятелни личности.

Прокурорите са задъхват от неефективната и забавена работа на контролните, финансовите и издирвателните органи, които събират доказателства за корупция, но са подчинени на изпълнителната власт.

Архивите по разследванията се съхраняват в учреждения, ръководени от заинтересувани от изхода на делото и така често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган, биват фалшифицирани или унищожавани под интересен предлог.

Прокурорите предпочитат да образуват лесни повърхностни дела за общи длъжностни престъпления, без да полагат усилия за конкретизиране на престъплението. Тези олекотени дела обикновено завършват с разбираеми оправдателни присъди, като се изразходват значителни финансови средства за ненужни експертизи. Има порочна прокурорска практика да се образуват наказателни производства срещу така популярните “неизвестни” длъжностни лица или магистрати, въпреки че много добре е известно кои са те. Прокурорите внасят обвинителни актове само по дела, които са сигурни, че ще спечелят в съда, констатира анализът.

В държавното обвинение масово не разграничават персонална от колективна отговорност, не успяват да се справят със случаите, когато престъпна цел е постигната чрез заобикаляне на закона и привидно правомерни юридически актове. “По този начин държавата и общините изгубиха контрол върху предприятия, създадени с общинско или държавно участие, а по-късно и върху имоти на значителна стойност, срещу придобиване на други на по-ниска такава”, пише в анализа, като се визира изкупуването на безценица на държавни имоти.

Много голяма част от делата, приключващи с оправдателни присъди изобщо не е следвало да се внасят в съд, а са били само привидни и са похарчени хиляди левове за тях. Прокурорите не четат мотивите на съдиите и не извличат поука от сгрешените си дела. Липсват квалифицирани експерти, които да правят нужните верни експертизи, които решават делата. Експертите не могат да бъдат мотивирани от ниските възнаграждения и в повечето случаи в работата си са зависими от тези, срещу които се провежда разследване, или от свързани с тях лица.

От 1 януари 2007 г. до 31 декември 2012 г. са образувани 418 453 досъдебни производства за корупционни престъпления. В съда са внесени 135 135 обвинителни акта срещу 164 128 души. Осъдени или санкционирани са 152 575. От тях с влязла в сила присъда са едва 97 117. Оправданите са 6480, с влязла в сила присъда са половината.