Байерн Мюнхен спечели Шампионската лига по футбол – най-престижното клубно първенство в Света

 

Това бе единственият финал, в който участват два германски отбора

Стоичков се разсърди на Боби Михайлов, че не си гледа първенството в България, нарече го мишка и въшка и го заплаши с шут с левачката

25 май 2013 г. Байерн Мюнхен е новият клубен шампион на Европа, след като днес баварският гранд победи отборът на сънародниците си от Борусия Дортмунд с 2:1 на “Уембли” в Англия и завоюва своята 5-а европейска корона в единствения немски финал в историята. Баварците успяха да постигнат компенсация за загубените финали през 2010 и 2012 година.

Първото полувреме на мача Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд завърши при резултат 0:0. На стадион „Уембли” в Лондон пропуски за тима от Дортмунд направи нападателят Роберт Левандовски, чийто удари бяха отразени от вратаря на баварците Мануел Нойер. За Байерн точни пред гола не бяха Хави Мартинес и Ариен Робен, а Роман Вайденфелер спаси ударите им. Съставът на Борусия бе по-опасен в предни позиции, като Байерн не изглеждаше на себе си. Двамата наставници Юп Хайнкес и Юрген Клоп бяха заложили на очаквани изпълнители в идентични схеми на игра – 4-2-3-1.

Двамата треньори не извършиха промени на почивката, като същите двадесет и двама подновиха зрелищната немска битка на Британския Остров. Втората част започна в контраст с първата – битката на терена бе повече от шансовете за гол, но двата тима продължиха да играят на изключително високи обороти. В 59′ се стигна до откриване на резултата, като първи точен бе колосът от Бавария. Франк Рибери изведе Робен зад отбраната на “жълто-черните”, а холандецът се реваншира за пропуските си, намирайки Марио Манджукич на кристално чиста позиция. Хърватинът нямаше как да сбърка, бележейки лесно на празна врата – 0:1 за Байерн.

В 67′ страстите на „Уембли” се нагорещиха, след като отборът на Дортмунд получи правото да изпълни дузпа. Данте фаулира Марко Ройс в наказателното поле на баварците, а реферът Никола Рицоли посочи бялата точка. Зад топката застана Илкай Гюндоган, който хладнокръвно прати Нойер в другия ъгъл и мачът започна от начало – равенство – 1:1.

Байерн бе изключително близо до втори гол в 71′, но сръбският бранител на Дортмунд Невен Суботич спаси положението, след като Томас Мюлер преодоля Вайденфелер и пусна топката към Ариен Робен, който имаше шанс да я вкара на празна врата. Суботич изпревари холандеца и с невероятен шпагат изрита кълбото далеч от голлинията. В 75′ Вайденфелер също трябваше да се намесва, спасявайки бомбен изстрел на Давид Алаба от дистанция.

В тези минути обаче защитата на Дортмунд започна да се пропуква, като в 77′ се стигна до дискусионна ситуация пред наказателното поле на Борусия. Томас Мюлер изкочи зад отбраната на “жълто-черните”, като видимо бе задържан за ръката от Невен Суботич. Никола Рицоли обаче предпочете да замълчи, а изстрелът на Марио Манджукич от малък ъгъл не намери очертанията.

 

Така се стигна до 88′ на двубоя, когато Байерн Мюнхен разплака сънародниците си от Борусия Дортмунд с гол само две минути преди края на финала на Шампионската лига, след като Ариен Робен прати топката зад Роман Вайденфелер, извеждайки баварския колос отново напред в резултата – 2:1. Холандецът се реваншира за пропуските си през първата част и донесе на Байерн 5-а европейска корона в историята на клуба.

Германският канцлер Ангела Меркел и президентът на европейската футболна централа Мишел Платини гледаха финала между Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд заедно на ложите на стадион “Уембли” в Лондон. Меркел е известна с футболните си пристрастия, а това бе единственият финал, в който участват два германски отбора. На трибуните бяха и президентът на Байерн Ули Хьонес, както и президентът на футболната Асоциация на Англия Дейвид Бърнстейн. 

На трибуните бе и Кирил Домусчиев, който празнува в Лондон титлата на неговия отбор Лудогорец, станал пак шампион, наблюдавайки на живо финала в Шампионската лига. „В момента празнуваме в микробуса с приятели нашата шампионска титла”, каза босът на разградчани по телефона от Лондон пред Канал 3.

В Лондон бе и шефа на Българския футболен съюз Борислав Михайлов.  “Днес се закрива първенството, а той си е грабнал чукалата и ми отишъл в Англия при УЕФА, където не го броят за жив. Да гледал финала на Шампионската лига. Трябва тотална промяна. Даже аз ще ги изритам! Левачката ми е още здрава, държи. Всичките тези мишки и въшки, които се занимават с футбола, ще ги изритам! Те 20 години са били мишки и изобщо не могат да ме притеснят. Колко съм се уплашил, вижте ме само”, изригна Христо Стоичков, треньор на Литекс Ловеч след нулевото равенството на Литекс срещу Черноморец. “Всички документи са почти готови. Трябва отново да се видя с моите адвокати. Наистина трябва в най-скоро време да се озове там, където му е мястото”, заяви Стоичков пред бТВ. През седмицата Камата предложи на Михайлов “да си смени четината”, като визира изкуствено посадената коса на главата на бившия страж №1 на България, с който играеха заедно в националния отбор.

Нападателят на Борусия (Дортмунд) полякът Роберт Левандовски имаше 10 гола до финала в турнира, но пропусна единственият реален шанс в турнира да задмине лидера Кристиано Роналдо (Реал Мадрид), който е с 12 попадения от 12 мача, в борбата за голмайсторския приз. Така Роналдо остана начело и стана Голмайстор, а другото известно име е на аржентинеца Лионел Меси (Барцелона), който е 4-ти с 8 гола от 11 мача, наредил се след Бурак Йълмаз (Галатасарай) с 8 попадения от 9 двубоя. Почти сигурно днешният мач ще е последен за Левандовски – единственият човек, реализирал 4 гола в полуфинал от турнира. След три сезона с екипа на “жълто-черните” 24-годишният футболист обмисля да смени клуба. “Не знам къде ще съм през следващото първенство. Чувам за Байерн и за Реал, но всичко ще стане ясно след финала”, каза още Левандовски преди финалната среща пред “Тутоспорт”.

Финалът на турнира Шампионска лига между отборите на Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд се игра на стадион „Уембли” в Лондон. Двата съперника вече веднъж са триумфирали в най-престижния европейски клубен турнир. Борусия спечели титлата през 1997 г., а Байерн – npeз 2001-а. Баварците разчитаха на всичките си звезди начело с Рибери и Робен. Ръководството на мача бе възложено на италианския съдия Никола Рицоли, който бе главен арбитър на мача за титлата в Лига Европа през 2010 г., и с който Байерн има две загуби, но той не е бил съдия на мачове на Борусия.

Баварците вече си осигуриха титлата на Първа Бундеслига за рекорден 23-ти път и днес в Лондон преследваха и спечелиха 5-то отличие от Шампионската лига/КЕШ.

Сбъднаха се и предсказанията на почетният президент на Байерн Мюнхен Франц Бекенбауер, който каза преди мача, че “съжалява за Дортмунд, но този път Байерн ще спечели”, цитиран от немската медия Билд. “Байерн е фаворит. Отборът има увереност след сезон на рекордите. Тимът притежава голям опит в подобни мачове”, каза още бившият футболист на ФК Байерн, чийто президент е друго известно име от миналото Ули Хьонес.

Състави на отборите:

Борусия (Дортмунд): Роман Вайденфелер, Невен Суботич, Матс Хумелс, Лукаш Пишчек, Марсел Шмелцер, Свен Бендер, Илкай Гюндоган, Марко Ройс, Якуб Блашчиковски, Кевин Гроскройц, Роберт Левандовски
Байерн: Мануел Нойер, Данте, Джером Боатенг, Филип Лам, Давид Алаба, Франк Рибери, Хави Мартинес, Ариен Робен, Томас Мюлер, Бастиан Швайнщайгер, Марио Манджукич

Шампионска Лига на УЕФА (UEFA Champions League), е най-важният европейски клубен футболен турнир. До сезон 1992/93 носи името Купа на европейските шампиони (КЕШ, European Champions’ Cup, ECC). Той се смята за един от най-престижните трофеи в световния клубен футбол. Провежда се всяка година от УЕФА.

Титлата „европейски шампион“ е печелена от 22 различни отбора, 12 от които са я печелили повече от веднъж. Най-много титли има отборът на Реал (Мадрид), които са печелили титлата девет пъти, пет от които са в първите пет години от създаването на турнира. След като Милан успешно защитават титлата си през 1990 г. нито един друг отбор не е успял да спечели титлата в две поредни години.

Турнирът е създаден през сезон 1955/56 по идея на френския журналист Габриел Ано като надпревара, в която взимат участие победителите в националните първенства на европейските страни. След сезон 1992/93, когато турнирът е преименуван на Шампионска лига а от сезон 1997/98, право на участие имат и отбори, подгласници на шампионите в най-титулуваните първенства в Европа. Промяната е направена с цел турнирът да стане “по-вълнуващ” (въпреки че противно на името на състезанието, част от отборите никога не са били шампиони в собствените си страни). Самите Участници в Шампионската лига се разпределят в групи, като през годините броят на тези групи е бил различен.

Най-успешният отбор в турнира е Реал Мадрид, който е печелил купата 9 пъти. След него се нареждат Милан (7 пъти), Ливърпул (5 пъти), Байерн Мюнхен, Барселона и Аякс (по 4 пъти).

По традиция купата на европейските шампиони се дава всяка година на отбора, спечелил финалния мач на турнира. Той има право да задържи трофея в рамките на една година. Ако един отбор спечели три последователни купи на европейските шампиони или спечели турнира общо пет пъти, той има правото да задържи трофея завинаги, като за следващото издание на турнира се изработва нова купа.

Отборите, които са получавали завинаги трофея са:

Реал Мадрид – спечелил първите пет издания от 1956 до 1960 година

Аякс – спечелил три последователни трофея от 1971 до 1973 година

Байерн Мюнхен – спечелил три последователни трофея от 1974 до 1976 година

Милан – спечелил купата за седми път през 2007 година

ФК Ливърпул – спечелил купата за пети път през 2005 година

Клубове от общо 31 страни, членки на УЕФА, са записвали участие в груповата фаза на турнира.

 Всички финали в турнира Шампионска лига:

КУПА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ШАМПИОНИ
Сезон 1955/56 – Реал (Мадрид) печели трофея
13 юни 1956 г., Париж, “Парк де Пренс”
Реал (Мадрид) – Реймс 4:3
0:1 Леблон (6), 0:2 Темплен (10), 1:2 Ди Стефано (14), 2:2 Риал (30), 2:3 Идалго (62), 3:3 Маркитос (67), 4:3 Риал (79)

Сезон 1956/57 – Реал (Мадрид) печели трофея
30 май 1957 г., Мадрид, “Сантяго Бернабеу”
Реал (Мадрид) – Фиорентина 2:0
1:0 Ди Стефано (70-дузпа), 2:0 Хенто (76)

Сезон 1957/58 – Реал (Мадрид) печели трофея
28 май 1958 г., Брюксел, “Хейзел”
Реал (Мадрид) – Милан 3:2 след прод.
0:1 Скиафино (59), 1:1 Ди Стефано (74), 1:2 Грило (78), 2:2 Риал (79), 3:2 Хенто (107)

Сезон 1958/59 – Реал (Мадрид) печели трофея
3 юни 1959 г., Щутгарт, “Некарщадион”
Реал (Мадрид) – Реймс 2:0
1:0 Матеос (2), 2:0 Ди Стефано (47)

Сезон 1959/60 – Реал (Мадрид) печели трофея
18 май 1960 г., Глазгоу, “Хемпдън Парк”
Реал (Мадрид) – Айнтрахт (Франкфурт) 7:3
0:1 Крес (18), 1:1 Ди Стефано (27), 2:1 Ди Стефано (30), 3:1 Пушкаш (45), 4:1 Пушкаш (56-дузпа), 5:1 Пушкаш (60), 6:1 Пушкаш (71), 6:2 Щайн (72), 7:2 Ди Стефано (75), 7:3 Щайн (76)

Сезон 1960/61 – Бенфика печели трофея
31 март 1961 г., Берн, “Ванкдорф”
Бенфика – Барселона 3:2
0:1 Кочиш (20), 1:1 Агуаш (30), 2:1 Рамалетс (32-автогол), 3:1 Колуна (55), 3:2 Цибор (75)

Сезон 1961/62 – Бенфика печели трофея
2 май 1962 г., Амстердам, “Олимпиш Стадион”
Бенфика – Реал (Мадрид) 5:3
0:1 Пушкаш (17), 0:2 Пушкаш (23), 1:2 Агуаш (25), 2:2 Кавем (34), 2:3 Пушкаш (38), 3:3 Колуна (51), 4:3 Еузебио (65), 5:3 Еузебио (68)

Сезон 1962/63 – Милан печели трофея
22 май 1963 г., Лондон, “Уембли”
Милан – Бенфика 2:1
0:1 Еузебио (19), 1:1 Алтафини (58), 2:1 Алтафини (70)

Сезон 1963/64 – Интер печели трофея
27 май 1964 г., Виена, “Пратерщадион”
Интер – Реал (Мадрид) 3:1
1:0 Мацола (43), 2:0 Милани (61), 2:1 Фело (70), 3:1 Мацола (76)

Сезон 1964/65 – Интер печели трофея
27 май 1965 г., Милано, “Джузепе Меаца”
Интер – Бенфика 1:0
1:0 Жаир (42)

Сезон 1965/66 – Реал (Мадрид) печели трофея
11 май 1966 г., Брюксел, “Хейзел”
Реал (Мадрид) – Партизан 2:1
0:1 Васович (55), 1:1 Амансио (70), 2:1 Серена (75)

Сезон 1966/67 – Селтик печели трофея
25 май 1967 г., Лисабон, “Ещадио Насионал”
Селтик – Интер 2:1
0:1 Мацола (8-дузпа), 1:1 Джемил (63), 2:1 Чалмърс (85)

Сезон 1967/68 – Манчестър Юнайтед печели трофея
29 май 1968 г., Лондон, “Уембли”
Манчестър Юнайтед – Бенфика 4:1 след прод.
1:0 Чарлтън (53), 1:1 Грака (75), 2:1 Бест (93), 3:1 Кид (94), 4:1 Чарлтън (99)

Сезон 1968/69 – Милан печели трофея
28 май 1969 г., Мадрид, “Сантяго Бернабеу”
Милан – Аякс 4:1
1:0 Прати (7), 2:0 Прати (40), 2:1 Васович (60-дузпа), 3:1 Сормани (67), 4:1 Прати (75)

Сезон 1969/70 – Фейенорд печели трофея
6 май 1970 г., Милано, “Джузепе Меаца”
Фейенорд – Селтик 2:1 след прод.
0:1 Джемил (69), 1:1 Израел (71), 2:1 Киндвал (71)

Сезон 1970/71 – Аякс печели трофея
2 юни 1971 г., Лондон, “Уембли”
Аякс – Панатинайкос 2:0
1:0 Ван Дайк (5), 2:0 Капсис (87-автогол)

Сезон 1971/72 – Аякс печели трофея
31 май 1972 г., Ротердам, “Де Кайп”
Аякс – Интер 2:0
1:0 Кройф (47), 2:0 Кройф (78)

Сезон 1972/73 – Аякс печели трофея
30 май 1972 г., Белград, “Цървена звезда”
Аякс – Ювентус 1:0
1:0 Реп (4)

Сезон 1973/74 – Байерн печели трофея
15 май 1974 г., Брюксел, “Хейзел”
Байерн – Атлетико (Мадрид) 1:1 след прод.
0:1 Луис (114), 1:1 Шварценбек (119)

ПРЕИГРАВАНЕ
17 май 1974 г., Брюксел, “Хейзел”
Байерн – Атлетико (Мадрид) 4:0
1:0 Хьонес (28), 2:0 Мюлер (58), 3:0 Мюлер (71), 4:0 Хьонес (83)

Сезон 1974/75 – Байерн печели трофея
28 май 1975 г., Париж, “Парк де Пренс”
Байерн – Лийдс 2:0
1:0 Рот (71), 2:0 Мюлер (81)

Сезон 1975/76 – Байерн печели трофея
12 май 1976 г., Глазгоу, “Хемпдън Парк”
Байерн – Сент Етиен 1:0
1:0 Рот (57)

Сезон 1976/77 – Ливърпул печели трофея
25 май 1977 г., Рим, “Стадио Олимпико”
Ливърпул – Борусия (Мьонхенгладбах) 3:1
1:0 Макдермът (29), 1:1 Симонсен (50), 2:1 Смит (67), 3:1 Нийл (85-дузпа)

Сезон 1977/78 – Ливърпул печели трофея
10 май 1978 г., Лондон, “Уембли”
Ливърпул – Брюж 1:0
1:0 Далглиш (64)

Сезон 1978/79 – Нотингам печели трофея
30 май 1979 г., Мюнхен, “Олимпиащадион”
Нотингам – Малмьо 1:0
1:0 Френсис (45)

Сезон 1979/80 – Нотингам печели трофея
28 май 1980 г., Мадрид, “Сантяго Бернабеу”
Нотингам – Хамбургер 1:0
1:0 Робъртсън (21)

Сезон 1980/81 – Ливърпул печели трофея
27 май 1981 г., Париж, “Парк де Пренс”
Ливърпул – Реал (Мадрид) 1:0
1:0 Кенеди (82)

Сезон 1981/82 – Астън Вила печели трофея
26 май 1982 г., Ротердам, “Де Кайп”
Астън Вила – Байерн 1:0
1:0 Уит (67)

Сезон 1982/83 – Хамбургер печели трофея
25 май 1983 г., Атина, “Спирос Луис”
Хамбургер – Ювентус 1:0
1:0 Магат (7)

Сезон 1983/84 – Ливърпул печели трофея
30 май 1984 г., Рим, “Стадио Олимпико”
Ливърпул – Рома 4:2 след дузпи
(1:1 в ред. вр. и след прод.)
1:0 Нийл (13), 1:1 Пруцо (42)
При дузпите: 0:0 Никъл – пропуска, 0:1 Ди Бартоломей, 1:1 Нийл, 1:1 Конти – пропуска, 2:1 Сунес, 2:2 Ригети, 3:2 Ръш, 3:2 Грациани – пропуска, 4:2 Кенеди

Сезон 1984/85 – Ювентус печели трофея
29 май 1985 г., Брюксел, “Хейзел”
Ювентус – Ливърпул 1:0
1:0 Платини (56)

Сезон 1985/86 – Стяуа печели трофея
7 май 1986 г., Севиля, “Рамон Санчес Писхуан”
Стяуа – Барселона 2:0 след дузпи
(0:0 в ред. вр. и след прод.)
При дузпите: 0:0 Маяру – пропуска, 0:0 Алесанко – пропуска, 0:0 Бьольони – пропуска, 0:0 Педраса – пропуска, 1:0 Лакатуш, 1:0 Пичи Алонсо – пропуска, 2:0 Балинт, 2:0 Маркос – пропуска

Сезон 1986/87 – Порто печели трофея
27 май 1987 г., Виена, “Пратерщадион”
Порто – Байерн 2:1
0:1 Кьогъл (24), 1:1 Маджер (77), 2:1 Жуари (79)

Сезон 1987/88 – ПСВ Айндховен печели трофея
25 май 1988 г., Щутгарт, “Некарщадион”
ПСВ Айндховен – Бенфика 6:5 след дузпи
(0:0 в ред. вр. и след прод.)
При дузпите: 1:0 Куман, 1:1 Елзо, 2:1 Кифт, 2:2 Дито, 3:2 Нилсен, 3:3 Хажири, 4:3 Ваненбург, 4:4 Пачеко, 5:4 Лерби, 5:5 Мозер, 6:5 Янсен, 6:5 Велосо – пропуска

Сезон 1988/89 – Милан печели трофея
24 май 1989 г., Барселона, “Камп Ноу”
Милан – Стяуа 4:0
1:0 Гулит (17), 2:0 Ван Бастен (26), 3:0 Гулит (38), 4:0 Ван Бастен (46)

Сезон 1989/90 – Милан печели трофея
23 май 1990 г., Виена, “Пратерщадион”
Милан – Бенфика 1:0
1:0 Рийкард (68)

Сезон 1990/91 – Цървена звезда печели трофея
29 май 1991 г., Бари, “Сан Никола”
Цървена звезда – Олимпик (Марсилия) 5:3 след дузпи
(0:0 в ред. вр. и след прод.)
При дузпите: 1:0 Просинечки, 1:0 Аморос – пропуска, 2:0 Бинич, 2:1 Казони, 3:1 Белодедич, 3:2 Папен, 4:2 Михайлович, 4:3 Мозер, 5:3 Панчев

Сезон 1991/92 – Барселона печели трофея
20 май 1992 г., Лондон, “Уембли”
Барселона – Сампдория 1:0 след прод.
(0:0 в ред. време)
1:0 Куман (112)

ШАМПИОНСКА ЛИГА
Сезон 1992/93 – Олимпик (Марсилия) печели трофея
26 май 1993 г., Мюнхен, “Олимпиащадион”
Олимпик (Марсилия) – Милан 1:0
1:0 Боли (44)

Сезон 1993/94 – Милан печели трофея
18 май 1994 г., Атина, “Спирос Луис”
Милан – Барселона 4:0
1:0 Масаро (22), 2:0 Масаро (45), 3:0 Савичевич (47), 4:0 Десаи (59)

Сезон 1994/95 – Аякс печели трофея
24 май 1995 г., Виена, “Ернст Хапел Щадион”
Аякс – Милан 1:0
1:0 Клуиверт (85)

Сезон 1995/96 – Ювентус печели трофея
22 май 1995 г., Рим, “Стадио Олимпико”
Ювентус – Аякс 4:2 след дузпи
(1:1 в ред. вр. и след прод.)
1:0 Раванели (12), 1:1 Литманен (41)
При дузпите: 0:0 Давидс – пропуска, 1:0 Ферара, 1:1 Литманен, 2:1 Песото, 2:2 Схолтен, 3:2 Падовано, 3:2 Силой – пропуска, 4:2 Югович

Сезон 1996/97 – Борусия (Дортмунд) печели трофея
28 май 1997 г., Мюнхен, “Олимпиащадион”
Борусия (Дортмунд) – Ювентус 3:1
1:0 Ридле (29), 2:0 Ридле (34), 2:1 Дел Пиеро (64), 3:1 Рикен (71)

Сезон 1997/98 – Реал (Мадрид) печели трофея
20 май 1998 г., Амстердам, “Амстердам Арена”
Реал (Мадрид) – Ювентус 1:0
1:0 Миятович (67)

Сезон 1998/99 – Манчестър Юнайтед печели трофея
26 май 1999 г., Барселона, “Камп Ноу”
Манчестър Юнайтед – Байерн 2:1
0:1 Баслер (6), 1:1 Шерингам (90+1), 2:1 Солскяер (90+3)

Сезон 1999/2000 – Реал (Мадрид) печели трофея
24 май 2000 г., Париж, “Стад дьо Франс”
Реал (Мадрид) – Валенсия 3:0
1:0 Мориентес (39), 2:0 Макманаман (67), 3:0 Раул (75)

Сезон 2000/01 – Байерн печели трофея
23 май 2001 г., Милано, “Джузепе Меаца”
Байерн – Валенсия 5:4 след дузпи
(1:1 в ред. вр. и след прод.)
0:1 Мендиета (3-дузпа), 1:1 Ефенберг (51-дузпа)
При дузпите: 0:0 Пауло Серджо – пропуска, 0:1 Мендиета, 1:1 Салихамиджич, 1:2 Карю, 2:2 Циклер, 2:2 Захович (пропуска), 2:2 Андерсон (пропуска), 2:2 Карбони (пропуска), 3:2 Ефенберг, 3:3 Бараха, 4:3 Лизаразу, 4:4 Гонсалес, 5:4 Линке, 5:4 Пелегрино – пропуска

Сезон 2001/02 – Реал (Мадрид) печели трофея
15 май 2002 г., Глазгоу, “Хемпдън Парк”
Реал (Мадрид) – Байер (Леверкузен) 2:1
1:0 Раул (8), 1:1 Лусио (14), 2:1 Зидан (45)

Сезон 2002/03 – Милан печели трофея
28 май 2003 г., Манчестър, “Олд Трафорд”
Ювентус – Милан 2:3 след дузпи
(0:0 в ред. вр. и след прод.)
При дузпите: 0:0 Трезеге – пропуска, 0:1 Сержиньо, 1:1 Бириндели, 1:1 Зеедорф – пропуска, 1:1 Салайета – пропуска, 1:1 Каладзе – пропуска, 1:1 Монтеро – пропуска, 1:2 Неста, 2:2 Дел Пиеро, 2:3 Шевченко

Сезон 2003/04 – Порто печели трофея
26 май 2004 г., Гелзенкирхен, “Фелтинс Арена”
Монако – Порто 0:3
0:1 Карлош Алберто (35), 0:2 Деко (71), 0:3 Аленичев (75)

Сезон 2004/05 – Ливърпул печели трофея
25 май 2005 г., Истанбул, “Ататюрк”
Ливърпул – Милан 3:2 след дузпи
(3:3 в ред. вр. и след прод.)
0:1 Малдини (1), 0:2 Креспо (38), 0:3 Креспо (43), 1:3 Джерард (54), 2:3 Шмицер (56), 3:3 Шаби Алонсо (60)
При дузпите: 0:0 Сержиньо – пропуска, 1:0 Хаман, 1:0 Пирло – пропуска, 2:0 Сисе, 2:1 Томасон, 2:1 Рийзе – пропуска, 2:2 Кака, 3:2 Шмицер, 3:2 Шевченко – пропуска

Сезон 2005/06 – Барселона печели трофея
17 май 2006 г., Париж, “Стад дьо Франс”
Барселона – Арсенал 2:1
0:1 Кембъл (37), 1:1 Ето’о (76), 2:1 Белети (81)

Сезон 2006/07 – Милан печели трофея
23 май 2007 г., Атина, “ОАКА Спирос Луис”
Милан – Ливърпул 2:1
1:0 Индзаги (45), 2:0 Индзаги (82), 2:1 Кайт (89)

Сезон 2007/08 – Манчестър Юнайтед печели трофея
21 май 2008 г., Москва, “Лужники”
Манчестър Юнайтед – Челси 6:5 след дузпи
(1:1 в ред. вр. и след прод.)
1:0 Роналдо (26), 1:1 Лампард (45)
При дузпите: 1:0 Тевес, 1:1 Балак, 2:1 Карик, 2:2 Белети, 2:2 Роналдо – пропуска, 2:3 Лампард, 3:3 Харгрийвс, 3:4 А. Коул, 4:4 Нани, 4:4 Тери – пропуска, 5:4 Андерсон, 5:5 Калу, 6:5 Гигс, 6:5 Анелка – пропуска

Сезон 2008/09 – Барселона печели трофея
27 май 2009 г., Рим, “Стадио Олимпико”
Барселона – Манчестър Юнайтед 2:0
1:0 Ето’о (10), 2:0 Меси (70)

Сезон 2009/10 – Интер печели трофея
22 май 2010 г., Мадрид, “Сантяго Бернабеу”
Интер – Байерн 2:0
1:0 Милито (35), 2:0 Милито (70)

Сезон 2010/11 – Барселона печели трофея
28 май 2011 г., Лондон, “Уембли”
Барселона – Манчестър Юнайтед 3:1
1:0 Педро (27), 1:1 Рууни (34), 2:1 Меси (54), 3:1 Вия (70)

Сезон 2011/12 – Челси печели трофея
19 май 2012 г., Мюнхен, “Алианц Арена”
Байерн – Челси 3:4 сл. дузпи
(1:1 в ред. време и продълженията)
1:0 Мюлер (83), 1:1 Дрогба (88)
При дузпите: 1:0 Лам, 1:0 Мата – пропуска, 2:0 Гомес, 2:1 Луис, 3:1 Нойер, 3:2 Лампард, 3:2 Олич – пропуска, 3:3 Коул, 3:3 Швайнщайгер – пропуска, 3:4 Дрогба

Сезон 2012/13 –Байерн Мюнхен
25 май 2013 г., Лондон, “Уембли”
Борусия (Дортмунд) – Байерн 1:2