Почина актьорът-легенда Георги Калоянчев

“А сега няма, никой няма…”

“Имаше някои от старите артисти умряха на самата сцена. По-щастлив от този момент няма”

ГЛЕДАЙТЕ ЦЕЛИЯТ ФИЛМ “Бай Ганьо” – в главната роля е Калата

„Искам да кажа да продължат да ме обичат. И в театъра, и в живота, и на улицата. Навсякъде. Защото аз не съм изневерил на публиката. Аз я обичам публиката или сега по модерно казано – феновете. Обичам ги и ще продължа да ги обичам. Да!”

18 декември 2012г. Днес почина един от най-големите български актьори Георги Калоянчев, съобщи БТА, позовавайки се информация от Съюза на артистите.

Актьорът-легенда – Калата, както го наричаха, слезе от театралната сцена през лятото на 2007 г., защото “не искал да става за смях пред публиката, която го обича,” както казваше той.

87-годишният актьор възраст признаваше обаче, че всяка вечер преди да заспи се връща в спомените си за най-силните години на Сатиричния театър, на който е един от основателите.

Мнозина наричаха Георги Калоянчев актьорозавър. Заради способността му да играе всичко – и в театъра и в киното.

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е роден в Бургас на 13 януари 1925. Държавното висше театрално училище завършва през 1952 г. Веднага след това го взимат в трупата на Народния театър. Първият му филм е от 1951 г. – „Утро над родината”.
Няколко години след това Калоянчев преминава в трупата на новосъздадения Сатиричен театър.
Следват поредица от незабравими образи в незабравими филми – Спиро в „Специалист по всичко”, инспекторът в „Инспекторът и нощта”, Езоп в „Езоп”, Ганьо Балкански в „Бай Ганьо”…

В последните няколко години Георги Калоянчев, който винаги е умеел да ни разсмива, плачеше много, раказват от ДАРИК РАДИО. Чувстваше се сам. Усещаше, че е забравен. Беше му истински мъчно за отминалите години. Болеше го заради това, че не може да работи както преди. От смъртта признаваше, че го е страх, но казваше, че му е време за нея.

Ето с какви думи го описват други наши звезди в изкуството.

Актьорът Славчо Пеев: „Той е извън мерки. Господ много му е дал. На сцената аз съм играл с него над 550 пъти „Сако от велур”. Ние тогава сме спирали, за да го гледаме как играе. Магия е. Той ни омагьосваше”.

Актрисата Мартина Вачкова го нарече „учителят”: „Той е учителят. Той не учи с думи, не учи с лекции, той учи с това, което показва на сцената. Гледаш и ако можеш. И той го казва това: Който може, той остава. И казва, че трябва да има някаква Божия искра и голям шанс, голям късмет. И че много хора пропускат този късмет”.

Певицата Йорданка Христова: „Калоянчев е епоха. Калоянчев е символ. Калоянчев е единствен, велик, голям. За мен той е един изключителен приятел. Колкото е голям, толкова е и скромен и велик като човек”.

В края на август т.г. журналистът от Дарик Радио Теодора Симова гостува в дома на Калата в Банкя. Тогава чрез нея той пожела да каже на всички, които обичат следното:

„Искам да кажа да продължат да ме обичат. И в театъра, и в живота, и на улицата. Навсякъде. Защото аз не съм изневерил на публиката. Аз я обичам публиката или сега по модерно казано – феновете. Обичам ги и ще продължа да ги обичам. Да!”.

ГЛЕДАЙТЕ ЦЕЛИЯТ ФИЛМ

Ето още от едно от последните интервюта с Георги Калоянчев:

В: Четох във вестниците, че сте сам, забравен се чувствате, така ли е?

О: Вярно е. Никой не идва! Като вратата се отвори, всички гледаме надолу да видим кой дойде. Обикновено са кучетата…Племенницата е в съседния двор, тя е певица в Музикалния театър, Eделина Кънева се казва. Слабост ми е тя. Балдъзата идва от време навреме.

В: Искате да идват по-често артистите?

О: Да, да говорим за театъра, да си спомним неща, които съм преживял, с които съм играл на сцената, с които съм радвал публиката. Тя е ставала на крака да ми ръкопляска. Ей за това искам да говорим. А сега няма, никой няма…

В: Видял сте много Българии, как изглежда сегашната?

О: Аз не съм ходил в сегашната България.Тук от двора в Банкя как изглежда? Тук е хубаво – зеленина, плодове, цветя. Ако така изглежда България, това е добре. Там е работата, че не изглежда така. Има много мръсотии, бой, убийства, кражби, изнасилвания…В последно време много големи артисти и интелектуалци си отидоха от този свят, от тази България…Да бе, сега на мен ми е редът…(смее се)

В: Може ли този свят на бездуховност и пошлост да се отрази физически на живота на артиста?

О: Сигурно се отразява. Но там е работата, че след като почине актьорът, тогава го дават. А преди това какво е работил, с какво се е занимавал, не го дават.

В: Страхувате ли се от такава забрава?

О: Не мисля, че са ви забравили хората…Страхувам се, разбира се. Като изляза навън по улиците, това рядко се случва, хората ме спират, усмихват ми се насреща. Така разбирам, че този човек ме е гледал в големите ми роли.

В: Като се сетите за някоя роля и се натъжавате много…

О: Натъжавам се, защото си спомням какво е било. Да накараш цялата публика да затихне в гробна тишина и само твоят глас да звучи на сцената, това малко ли е, а?!?

В: Кога един артист трябва да слезе от сцената? Някои казват, че искат да умрат на сцената.

О: Да! Помня. Имаше някои от старите артисти от Народния театър умряха на самата сцена. По-щастлив от този момент няма.

В: Такава ли е мечтаната смърт за актьора, на сцената?

О: Да, хубаво е да умреш на сцената, словото ти да умре там…

Поклонението пред Георги Калоянчев ще бъде в петък (21 декември) от 12.00 ч. в Сатиричния театър.