България намалява – Светът се увеличава

България - според първия вариант, който е определен от НСИ като реалистичен и съобразен с нормативните изисквания на ЕС за демографското и социално-икономическо развитие на страните-членки - у нас ще живеят около 5,3 млн. българи

България – според първия вариант, който е определен от НСИ като реалистичен и съобразен с нормативните изисквания на ЕС за демографското и социално-икономическо развитие на страните-членки – у нас ще живеят около 5,3 млн. българи

През 2060 г. да има максимум 5,7 млн. души в Родината – намаление с близо 25%

Населението на света ще надхвърли 9,6 млрд. души – увеличение с близо 39% 

Жените съставляват по-голямата част от световната популация

Средната възраст е около 30 години

14 декември 2012г. През 2060 г. населението у нас ще се свие с приблизително два милиона души.

Според първия вариант, който е определен като реалистичен и съобразен с нормативните изисквания на ЕС за демографското и социално-икономическо развитие на страните-членки – у нас през 2060г. ще живеят около 5,3 млн. българи при 7,3 млн. от последното преброяване.

Вторият сценарий за демографското развитие на страната, който е в оптимистичен вариант за благоприятни социално-икономически процеси в страната – предвижда у нас през 2060 г. да има 5,7 млн. души. Песимистичният вариант предвижда след около половин век да се стопим до около 5,1 млн. население или с над 2,2 млн. българи.

Това сочат прогнозни данни на НАЦИОНАЛНИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ (НСИ) за броя на жителите у нас през 2060 г., показани в специално съобщение изпратено по имейла от Прес-центъра на националната ни институция.

Според експерти в НСИ – през 2060 г. на 100 българи в работоспособна възраст /14-65 години/ – ще се падат 84 неработоспособни българи /деца до 14 години и възрастни хора над 65 години/. За по-близката 2015 г. прогнозата е, че на 100 работоспособни българи ще се падат по 52-ма души в неработоспособна възраст.

Анализ на Евростат за големината и гъстотата на населението по света отчита, че в началото на 2010 г. на планетата са живеели над 7 милиарда и техният брой продължава да расте, като днес приблизително е 7 млрд. и 60 милиона души. Прогнозните данни на Евростат са, че през 2060 г. населението на света ще надхвърли 9,6 млрд. души, което представлява увеличение с близо 39 на сто в сравнение с 2010 г.

Населението на Европейския съюз (ЕС-27) се очаква да се увеличи с около 3% до 2060 г. и да достигне около 517 милиона души, отчита анализът на Евростат.

Страните от Г-20 формират 9,8 процента от световното население, САЩ – 4,5 на сто, ЕС – 7,3 на сто, Индонезия – 3,5 на сто, Бразилия – 2,8 на сто, а останалия свят – 34,9 на сто.

Най-гъсто населени са Китай и Индия, като заедно техните жители формират 37,2 на сто от населението на света.

Десетте най-големи агломерации в света се намират в Азия, като тук безспорно лидерство държи Токио с население на специалните райони – над 8 млн. жители, население на префектурата – над 13 млн. души, като общо метрополисният регион надхвърля 35 млн. души. Следват Делхи – над 20 млн. души, Мексико, Ню Йорк, Сао Паоло и Шанхай – около 20 млн. души, Мумбай, Пекин и Дака – между 15-20 млн. души. Най-слабо заселеният град от първата десятка е Калкута – под 15 млн. жители.

Изследването на НСИ отбелязва, че по света има над 630 градски агломерации с население над 750 хиляди жители и тяхното население общо се равнява на 1,5 млрд. жители, което е приблизително една пета от населението на света.

Броят на жените и мъжете в света е балансиран, но жените съставляват по-голямата част от населението, отчита статистиката. Например в Русия на 100 жени се падат 86 мъже, в ЕС това съотношение е на 100 жени – 95,4 мъже, в Саудитска арабия на 100 жени се падат 124 мъже и т.н.

Средната възраст на населението по света е била около 30 години, отчитат данните на Евростат. Най-висока е била средната възраст на хората в Япония – около 45 години. За страните от ЕС, Канада и Русия средната възраст на населението е около 40 години, а най-ниска е в Южна Африка – под 30 години.

Статистическите данни на анализа са извлечени през юни и юли 2012 г. и са събрани на базата на глобални стандарти, стандартите на ООН и стандартите на МВФ за статистиката на платежния баланс в световен мащаб, уточнява анализът. Въпреки че повечето данни се основават на международни концепции и определения – може да има някои несъответствия при съставянето на данните, допълват от Евростат.

ПРИПОМНЯМЕ:

България “падна” под 7 милиона

Живеем по-дълго, но болни – кой печели?

България – децата вече по-рано се угояват, опростяват и алкохолизират

НСИ – Исторически бележки

Националният статистически институт на Р България (НСИ) е държавна агенция, пряко подчинена на Министерски съвет (МС), която се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното състояние и развитие на страната. НСИ е част от Националната статистическа система (заедно с органите на статистиката и Българска народна банка), както и на Европейската статистическа система начело със статистическата служба на Европейския съюз – Евростат. Днешният Национален статистически институт води началото си от създаденото на 7 юли (25 юни стар стил) 1880 година Статистическо организационно отделение към Министерство на Финансите (МФ). 

1880  Учредяване на Статистическо отделение към Министерството на правосъдието (21 януари 1880 г.)

1880  Образуване на Статистическо организационно отделение към Министерството на финансите (25 юни 1880 г.)

1880  Поставяне началото на преброяванията на населението в Княжество България със закон от 13 декември 1880 г.

1881  Проведено е първото преброяване на населението към 1 януари 1881 г.

1881  Създаване на българската държавна статистическа институция – Статистическото отделение прераства в самостоятелно статистическо бюро

1896  Провеждане на първото преброяване на чиновниците

1897  Закон за Дирекцията на статистиката на Българското Княжество и Закон за преброяване на населението, сградите и домашния добитък

1897  За първи път в България е извършено преброяване на поземлената собственост

1907  Закон за Главната дирекция на статистиката на Българското царство

1908  Издаване на списание “Месечни статистически известия”

1909  Провеждане на първото преброяване в сферата на индустрията

1910  Издаване на първия “Статистически годишник на Царство България”

1925  Провеждане на първото наблюдение на домакинските бюджети

1926  Осъществяване на първото общостопанско преброява не заедно с това на населението през същата година. За първи път в Европа се използва репрезентативен метод за получаване на бърза сводка на материалите от общото преброяване на земеделските стопанства

1929  Започва издаването на първото специализирано списание на националната статистическа институция – “Списание на Главната дирекция на статистиката”, което продължава да излиза и сега под името сп. “Статистика”

1934  Провеждане на земеделска анкета, при която за първи път се използва извадков метод при събиране на данните

1946  Закон за организирането на статистиката в България – Главната дирекция на статистиката минава към Министерския съвет и за първи път се изгражда мрежа от местни статистически органи

1953  Създаване на Централно статистическо управление към Министерския съвет като общодържавен орган за ръководство на статистическата дейност в страната

1991  Закон за статистиката – създава се Националният статистически институт (НСИ)

1993  Подписване на Съвместна декларация за сътрудничество в областта на статистиката между НСИ на България и Статистическата служба на Европейската общност (Евростат)

1999  Закон за статистиката, разработен в съответствие със законодателството на Европейския съюз

2000  Закон за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г.

2000  За първи път е разработена и приета от Националния статистически съвет Стратегията за развитие на статистиката до 2006 г.

2000  Закриване на преговорите по глава 12 “Статистика” от преговорния процес с Европейския съюз

2001  Провеждане на Глобална оценка на Националната статистическа система от Евростат

2003  Официално присъединяване на България към Специалния стандарт за разпространение на данни SDDS (Special Data Dissemination Standard) на Международния валутен фонд

2006  Закон за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки

2007  Включване на българската статистика в Европейската статистическа система

2007  Партньорска проверка за прилагане на Кодекса на европейската статистическа практика относно повишаването на качеството на статистическата информация и доверието в статистиката

2008  Стратегия за развитие на Националната статистическа система на Република България през периода 2008 – 2012 г.

2008  Изменения и допълнения в Закона за статистиката, които създават условия за функциониране на Националната статистическа система в съответствие с новия Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика

2009  Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г.