Дейвид Мамет – да кажеш и да получиш каквото искаш

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ

Дейвид Мамет (David Mamet) – американски драматург, сценарист, режисьор, поет и писател, носител на Пулицър.

Работата му в театъра и киното е характерна с умен, ярък, понякога вулгарен диалог.

Дейвид Алън Мамет (David Alan Mamet) е роден в Чикаго (САЩ) на 30 ноември 1947 г. в семейство на руските евреи, учителката Ленор Джун (Силвър) (Lenore June (Silver) и адвокатът Бернард (Бърни) Морис Мамет (Bernard Morris Mamet). Родителите му се развеждат през 1958г. Дейвид живее заедно със сестра си, отначало при майка си и новия й съпруг, който е бившият партньор на баща му и носи същото име – Бърни. По-късно Дейвид отива да живее при баща си. Неговият чичо Хенри Мамет е глава на отдела за броадкестинг, отговорен за шоутата по Телевизията и Радиото, на създадения през 1893г. Борд на Равините в Чикаго (Chicago Board of Rabbis – Broadcast Commettee).  (Виж също: David Mamet: a life).

Спомените и на двете деца от онова време не са никак приятни. „Достатъчно е да кажем, че не бяхме жертви на щастливо детство”, отбелязва сестра му Лин (която също е сценарист). Лин Мамет прави детски постановки за Еврейските деца по телевизията и радиото.

„Имаше доста насилие, но най-голямото насилие беше емоционалното. Емоционален тероризъм. По моя преценка ние сме оцелели от американска семейна версия на Дахау от 50-те години – и номерата още си личат на ръцете ни. В този смисъл, когато пише, Мамет винаги е къси ръкави” – Лин Мамет, сестра на Дейвид Мамет.

Първият досег на Дейвид Мамет с театъра е още като ученик , когато припечелва като сервитьор в ресторанта към любителския театър „Second city theatre”, чиито принципи и до днес се базират върху импровизацията и риалити шоуто. Преди да се посвети на театъра и киното, работи като шофьор на такси, работник във фабрика, агент на недвижими имоти, моряк на търговски кораби и др.

Мамет учи в колежа Годар във Вермонт и в театралната школа Neighborhood Playhouse в Ню Йорк. По-късно преподава в Нюйоркския университет, в драматичната школа в Йейл и постоянно води лекции в театралната компания „Атлантик”, на която се явява член основател .

Политически Мамет е изявен консреватор и про-израелски настроен, като дори убедено заявява, че британците искат да изолират Израел, без да фиксира определени личности.

Носителят на престижната награда „Пулицър” си създава име с пиесите Сексуални перверзии в Чикаго (1974), Патешки вариации (1976) и American Buffalo (1977). Пиесите му се отличават със своя майсторски диалог. Въпреки че напомня драматурзи като Харолд Пинтър и Самюел Бекет, речта при Мамет е толкова уникална и самобитна, че довежда до създаването на понятието „mametspeak”. Езикът му е не просто натуралистичен, а по-скоро поетично повлиян от уличния жаргон.  В пиесите на Мамет преобладават силните мъжки характери, сблъскващи се с липсата на морал в света, с емоционалната и духовна пустота. Гората (1977) и Едмънд (1982) са последвани от още две успешни пиеси; Глендари Глен Рос (1984), за която печели наградата „Пулицър”,  е изобличителна демонстрация на това как се прави бизнес в Америка, а Speed-the-Plow (1988) представлява безмилостен поглед към кулисите на киноиндустрията. Глендари Глен Рос има и филмова версия от 1992 – по собствен сценарий на Мамет.

През 1975 г. получава премията на Джоузеф Джеферсън за най-добра пиеса, написана от чикагски драматург. Истинската известност му носи постановката на пиесата „Американски бизон” (1975), за която получава през 1976 г. наградата „Оуби” за най-добър драматург дебютант и наградата на нюйоркските театрални критици (1977) за най-добра американска пиеса. Следват „Живота в театъра”, „Тъмното пони”, „Светостта на брака”, „Едмънд”.
През 1978 г. дебютира на Бродуей на сцената на „Public theatre” с новата си пиеса „Водният двигател”, която сам поставя.
През 1984 г. печели наградата „Пулицър” за „Глендари Глен Рос” и наградата на нюйоркските театрални критици.

Следват пиесите „Олеана”, „Криптограма”, „Старите съседи” и др.
Мамет споделя, че една от най-важните пиеси за развитието му като драматург е емблематичната за абсурдизма „В очакване на Годо” от Самюел Бекет.

Мамет е един от малкото драматурзи, които се налагат успешно като сценаристи в Холивуд.

Сценарият на “Пощальонът звъни два пъти” (The Postman Always Rings Twice, 1981, с Джак Никълсън, Джесика Ланг, Анджелика Хюстън, Кристофър Лойд) е неговия мощен дебют в киното с история разиграла се в Лос Анджелес. В римейка на филма от 1946 год. със същото заглавие, блести големият талант на Джесика Ланг (съпругата), която се решава на убийството, заради извъбрачната си връзка. Тази класика също така се слави и с една от най-горещите еротични сцени в историята на киното. Светът, който се описва във филма е студен, свят на самота и безнаказано разложение и поквара – свят, подчертаващ с черно  нихилизма и суровата, брутална ирония. Героите се характеризират със самоунищожителното си чувство за хумор, което е напълно завършена характеристика на времето, в което живеят, заедно с безразличието и дори презрителното им отношение и светоусещане.

“ТОЙ: Съпругът по произход грък ни беше пратил до пазара … Стъмваше се, като се връщахме. Бях набутал колата в гората … но когато намерих подходящо място между дърветата, спрях. Преди да успея да изгася фаровете ръцете й вече бяха около мен. Чуках я дълго, ненаситно. … ТЯ: Не издържам. Трябва да те изпия докрай, да съм пияна от теб. Да заситя жаждата си с теб, Франк. Разбираш какво ти казвам, нали? Да се опия. И мразя тоя Грък. … ТОЙ: Защо се омъжи за него изобщо? … ТЯ: Като изкараш две години в Лос Анжелис, няма как да не хванеш първия мъж с позлатен часовник. … И когато аз почнах да приказвам, те ме видяха такава, каквато съм, и аз се видях такава, каквато съм. Евтина курва от Де Мойн, чийто шанс е равен точно на шанса на някоя маймуна. Даже маймуната има повече шанс. … Тогава се появи той. Спах с него и той ми помогна. В смисъл взе ме да бъда около него. … Не съм това, за което ме мислиш … Искам да работя и да бъда нещо, това е. Дяволска котка съм сега! … Не съм аз първата жена, която трябва да се превърне в дяволска котка, за да намери изход от батака. ТОЙ: Все пак мисля, че си дяволска котка. Не би могла да ме караш да се чувствам така, както се чувствам, ако не беше.”

Базиран по романа на основоположника на черния роман Джеймс Малахан Кейн, американски писател от ирландски произход, който започва кариерата си като журналист, без да има намерение и дори желание да пише романи. Книгата „Пощальонът винаги звъни два пъти“ излиза през 1934 г. и веднага се сблъсква с множество проблеми, като дори е била забранена в някои щати. Джак Никълсън, който играе ролята на Франк Чеймбърс, в сюблимния момент на филма казва, че “стореното зло може и да ти се размине веднъж, но престъплението не може да остане безнаказано – рано или късно съдбата ти го връща – кофтият й навик да изравнява позициите, а понякога дори да те накаже за нещо, което не си извършил”. Днес Кейн е признат за автор на два шедьовъра на американската литература – „Пощальонът винаги звъни два пъти“ и „Двойна застраховка“, които му гарантират сигурно място на върха в пантеона на най-великите американски писатели на ХХ век. А екранизацията на пъравта нарежда Дейвид Мамет на върха на световното “черно” кино.

За следващия си сценарий, „Присъдата”, Мамет получава номинация за „Оскар”.

Сценарият му за политическата сатира на Бари Левинсон „Да разлаем кучетата” също му носи номинации за „Оскар”, както и за „Златен глобус” за най-добър сценарий.

През 1987 дебютира и като кинорежисьор с „House of Games”, в който играе и тогавашната му съпруга Линдзи Кроус. Като независим режисьор Мамет финансира собствените си филми с парите, които печели от високобюджетни холивудски продукции, където невинаги афишира името си. Например, Мамет е един от авторите на сценария на „Ронин”, но под псевдоним. Същата година той режисира „Испански затворник”, петият му филм като сценарист-режисьор, засукан шпионски трилър със Стив Мартин, чиято роля е необичайно сериозна и мрачна.

Написал е още сценариите на „Недосегаемите” (The Untouchables, 1987, реж. Брайън Де Палма, с Роберт Де Ниро, Анди Гарсия, Кевин Костнър), „House of Games” (1987), „Хофа” (1992), „Олеана” (1994), „Острието” (1997), „Да разлаем кучетата” (Wag the Dog, 1997, реж. Бари Левинсън, с Робърт Де Ниро, Уили Нелсън и музика на Марк Нопфлър от “Пинк Флойд”)  „Ханибал” (2001), „Едмънд” (2006). Като режисьор (и сценарист)  Мамет е автор на: „House of Games” (1987), „Испански затворник” (The Spanish Prisoner, 1997, със Стийв Мартин и Фелисити Хъфман), „Момчето на Уинслоу” (The Winslow Boy, 1999 с Джеръми Нортъм), „State and Mind” (2000) „Обир” (Heist, 2001, с Дани Де Вито и Джийн Хекман), „Спартанец” (Spartan, 2004 с Вал Килмър) и други.

Мамет не вижда големи разлики между писането за сцената и писането за екрана. Той вярва, че и в двата случая материалът трябва да се „изправи на крака”, за да се види как се държи. „С филмите това става в монтажната стая, а понякога и на снимачната площадка. С пиесите това става по време на репетициите. Във всички случаи, когато съм бил едновременно сценарист и режисьор, не съм се чувствал ограничен от нищо”.

“В работата ми като сценарист/режисьор има два етапа – казва Мамет, – първо, пиша най-добрия сценарий, на който съм способен, а след това си обличам режисьорските дрехи, прочитам го отново и си казвам: „Какво да правя сега с този боклук?”

За филмовия бизнес Дейвид Мамет казва: “Преди да можеш да откраднеш огъня от боговете, трябва да си в състояние да носиш кафе на режисьора.”

“Винаги съм си мислел, реално насилие в Холивуд не е това, което е на екрана. То е онова, което трябва да направите, за да се съберат парите.”

Мамет се е женил два пъти. Първия път – за Линдзи Кроус, от 1977 до 1990, която играе в House of Games. Имат заедно две дъщери, Уила (р.1982) – професионален фотограф и Зося (р.1988) – актриса.

Вторият му брак започнал през 1991г. и настоящ брак е с Ребека Пиджън (р. 1965г.), която играе в неговите филми The Water Engine (1992), Homicide (1991) и Момчето на Уинслоу (1999), както и в оригиналната театрална постановка на „Олеана”. Тя е написала и музиката за филмовата версия на  „Олеана”. Ребека е с двойно гражданство – британско и американско, родена на 10 октомври 1965г. в Кембридж, Масачузетс, САЩ, ссе мести с родителите си през 1970г. в Единбург, Шотландия. Пиджън завършва Кралската Арт-Академия и след няколко неуспешни опита да стане актриса се мести обратно в САЩ. От 1986 до 1990 пее в непретенциозната фолк-поп група “Руби Блу”. Запознават се с Дейвид Мамет през 1988г. в Лондон и започват връзка, още докато той е женен за Линдзи Кроус. След това Пиджън решава да наблегне на нейната кариера като актриса, след като участва във филми на Дейвид Мамет, който написва специални сценарии за нея за филма “Самоубийство” и театралната пиеса “Олеана”. През 1990г. Дейвид Мамет се развежда с Кроус и през 1991г. сключва брак с Пиджън. Родената в християнското семейство на гостуващ професор и преподавателка по йога, Ребека Пиджън приема еврейската религия. Пиджън е позната, като авторка и изпълнителка на песни от поп и фолкмузиката, като е написала няколко и в съавторство със съпруга си. Двамата имат две деца – Клара (р.1994) и Ноа (р.1999), и къщи във Вермонт и Кембридж, Масачусетс.

Театрални пиеси:
„Езерна лодка” (1970) – преработена през 1980 г.
„Патешки вариации” (1972)
„Живот в театъра”  (1972)
„Поетът и наемът” (1974)
„Сексуални перверзии в Чикаго” (1974)
„Катеричките” (1974)
„Американски бизон” (1975)
„Reunion” (1976)
„Всички мъже са курви: Анкета” (1977)
„Водният двигател. Американска легенда” (1977)
„Животът в театъра” (1977)
„Гората” (1977)
„Светостта на брака” (1979)
„Синия час” (1981)
„Шалът” (1986)
„Едмънд” (1982)
„Кучето”  (1983)
„Гленгъри Глен Рос” (1984)
„Испанският затворник” (1985)
„Speed-the-Plow” (1988)
„Един провален уикенд” (1990)
„Олеана” (1991) и др.

Постановки на негови пиеси на българска сцена:
„Сексуални перверзии в Чикаго” – ДКТ „Враца”, режисьор Венцислав Асенов, МГТ „Зад канала”, режисьор Борислав Чакринов
„Американски бизон” – ДТ „Стоян Бъчваров” Варна, режисьор Пламен Марков
„Олеана” – Младежки театър, режисьор Пламен Марков
„Едмонд” – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, режисьор Пламен Марков
„Ноември” – Сатиричен театър „Алеко Константинов”, режисьор Слав Бакалов и др.

Дейвид М