Бритиш Петролиум разкъсан от Москва и Вашингтон

ВР продава своя 50% дял на съвместното си предприятие в Русия на националната компания Роснефт

BP се съгласи да плати на САЩ $ 4,5 млрд. по най-малко 14 наказателни криминални обвинения, като съдебната сделка включва глобата от $ 1,3 млрд. – най-голямата финансова санкция, налагана някога от американските власти и очаква още изплащане и на последвали Граждански искове

Как ВР си играеше със закона в САЩ и кой управляваше?

18 ноември 2012г. Британската петролна “империя” “Бритиш Петролиум” (BP Global | BP) се оказа “разкъсана” от двете Велики сили Русия и САЩ, след като бе принудена да продава свои части и да изплаща задължения по съдебни дела за милиарди долари.

От BP, която е 3-та енергийна и 4-та изобщо по големина в Света компания заявиха, че тя планира обратно изкупуване на свои акции за най-малко 4 млрд. долара, като ще използва постъпленията от продажбата на своята половина от своето съвместно предприятие в Русия на Роснефт, съобщи “Финеншъл Таймс” (ФТ).
Този ход е част от усилията на BP, която е едната от 6-те “суперголеми” компании в петрола и газта, оперираща в над 80 държави еквивалента на 3.4 милиона барела на ден, да компенсира своите инвеститори, чиито постъпления бяха сериозно засегнати от бедствието в САЩ през 2010 – Deepwater Horizon и проблемите на енергийната група в Русия. Отнесено към Декември 2011г. BP притежава резерв от 17.75 милиарда барела еквивалент на петрол. Обратното изкупуване на акции цели да вдигне тяхната цена, която е все още е едва 1/3-та под нивата от преди разлива в САЩ, допълват от британската медия.

Миналата седмица BP, което американско представителство е 2-ят по големина производител в САЩ, се съгласи да плати на американското правителство $ 4,5 млрд. по наказателните криминални обвинения, свързани с бедствието при което взрив на платформа на BP, уби 11 души, порази хиляди други жители по крайбрежието и предизвика най-лошия петролен разлив в историята на САЩ. Съдебната сделка включва глобата от $ 1,3 млрд., най-голямата финансова санкция, налагана някога от американските власти. Компанията BP също така се призна за виновна за цели 14 повдигнати наказателни обвинения, от Министерството на правосъдието на САЩ, в това число 11 обвинения за причиняване на смърт по непредпазливост, съобщават от ФТ.

Съдебната сделка на BP с Американските власти бе приветствано от някои инвеститори, които искат да видят разрешаване на проблемите, свързани с “Бритиш петролиъм” и убийственият петролен разлив в САЩ. 1/3-та от бизнес-интересите на BP се намират в САЩ с най-големи инвестиции и повече служители от всякъде по света, като например в Аляска работи от 1959г., а над 11,000 са бензиностанциите в 48 щата.

Но с тези плащания неприятностите и задълженията на петролни гигант от Великобритания няма да свършат,

тъй като BP все още е изправена пред последвалите и граждански искове от страна на правителството на САЩ за отровния петролен разлив, включително възможността на още, и то огромни глоби по Закона за чистотата на водите. Изчислени според броя на бъчви разсипан, тези санкции могат да се окажат повече от $ 21 млрд., ако грубата небрежност на ВР бъде доказана в съда, изчисляват от британската медия.

Тази цифра от 21 млрд. долара представлява близо 1/4 от Общата капитализация на ВР от 81.4 милиарда долара към 6 юли 2012г.

Не е сигурно дали един ден „Бритиш петролиум“ (BP) ще успее да изчисти

нефтения разлив, покрил морето при Ню Орлиънс след експлозията на платформата „Дийпуотър хорайзън“ на 20 април 2010г., когато бяха застрашени около цели 40% от водите в Мексиканския залив, пише “Монд Дипломатик” през 2010г. Може да минат няколко века, преди да се възстанови екосистемата там. По време на публичното разследване на експлозията на „Дийпуотър хорайзън“ американците бяха шокирани от разкритието, че няма никакъв контрол върху петролните платформи. Дори по-зле, от изслушването на Майк Сосиър, регионален директор на Службата за управление на залежите, те научиха, че изпълнителите и собствениците сами си издават сертификати и сами установяват критерии за това, което им се струва подходящо. През тези богати години „Бритиш петролиум“ регистрира 294 филиала в различни държави и възлага на подизпълнители работата по сондажите и извличането на петрола, като едно от тях “Трансуошън” взима под наем „Дийпуотър хорайзън“ от ВР за 1 милион долара на ден, до 2013 г.

BP обяви миналия месец, че продава в брой и в акции целият си 50% дял на стойност 50 Млрд. Щатски долара в руската джойнт венчър компания TNK-BP, на Руската национална петролна компания “Rosneft“. Сделката оставя на BP да държи малко под 20 на сто от акциите на “Роснефт”, които не могат да оказват управленско влияние върху политиката на руския петролен гигант.

Този ход е следствие на срива в отношенията между BP и неговите партньори в руската им смесена компания  TNK-BP Holding – ТНК–BP, която е група от олигарси, известна като AAR Consortium, водена от Михаил Фридман, ръководител на Alfa Group. Постоянните вътрешни корпоративни схватки между BP и AAR, тежеше върху акциите на” Бритиш петролиъм”. Особено ожесточена борба на ВР в Русия през 2008 г., доведе до принудителното заминаване от страната на главния изпълнителен директор на TNK-BP Боб Дъдли. Сега той е главен изпълнителен директор на “Бритиш петролиъм”.

Приходите на “Бритиш петролиъм” се очаква да страдат от ефекта на смяна на собственика на тези 50% от TNK-BP – 3-ят по големина производител на петрол в Русия, с местната компания “Роснефт” – 5-ти по големина, коментират специалистите във “Финеншъл Таймс”.

От ВР заявиха, че ще използвате някои от очакваните $ 12.3 Млрд. парични постъпления от сделката с Роснефт, за да компенсират евентуалните отрицателни влияния в стойността на акциите на ВР, произтичащи от сделката.
Брайън Гилвъри, гл. финансов служител на “Бритиш петролиъм”, заяви миналия месец, че промените могат да бъдат 4 милиарда долара “най-малко”. Анализаторите очакват да достигнат до $ 6 млрд., въпреки че някои смятат, че може да бъде дори повече.
Но не се очаква решение до приключване на продажбата, която според BP ще бъде през първата половина на следващата година.

Някои наблюдатели смятат, че BP е малко вероятно да продължи с обратно изкупуване на акции, преди да стане ясно колко ще трябва да плаща по всички останали американски съдебни искове, произтичащи от бедствието в залива в САЩ, завършват от ФТ.

Бритиш Петролиум (BP) произхожда от Англо-Персийската Петролна Компания (Anglo-Persian Oil Company) през 1909г., създадена като представителство на Бурма Петролна Компания за петролни проучвания в Иран – 1-та сделка в Близкия изток. В компанията “Бурма” през 1923г. е назначен бъдещият британски премиер Уинстън Чърчил, като платен консултант на Британското правителство. През 1935г. се првръща в Англо-Иранска Птеролна Компания (Anglo-Iranian Oil Company).

През 1951г. британците са изгонени от Иран, в т.ч. петролната компания е национализирана с открит вот. Британското правителство се опитва да си върне частта в Съда в Хага, но не успява. (Подобна национализация по-късно се случва в Либия (1971) и Нигерия (1979))

През 1953г. след съвместна операция “Аякс” на ЦРУ и на МИ-6 “Буут” (Operation Ajax) в Иран пристига про-западно настроеният генеарл Фейзола Заеди, като нов министър-председател (Fazlollah Zahedi) заедно със завръщането на Шаха Реза Пахлави (Mohammad Reza Pahlavi) от изгнание в Италия.

През 1954 се появява British Petroleum Company, след събитията 1953 Iranian coup d’état, и в Лондон се създава Холдинга Iranian Oil Participants Ltd‘ (IOP), който ще представлява Иран на международния пазар. British Petroleum е основател на иранската компания с 40% част от акциите. Печалбата се дели на две между Англия и Иран. През 1979г. след Ислямската революция ВР окончателно е изхвърлена от Иран без да има право на каквито и да е компенсации, като се слага краят на 70-годишното им присъствие там, и до днес.

Така през 1954г. придобива сегашното си име British Petroleum.

През 1959г. ВР се разщирява от Близкия изток до Аляска и става 1-та компания която добива петрол в Северно море (North Sea). През 1978г. British Petroleum взима главния контрол върху “Стандарт Ойл Охайо” (Standard Oil of Ohio – SOHIO), като се използва анти-трсътовия закон от 1911г. за да се спаси наследството на оригиналната монополна американска компания на един от “създателите на Америка” и първият й Милиардер Републиканецът Джон Дейвисън Рокфелер – Standard Oil, която по това време е най-голямата в света компания за рафиниране. “Стандарт Ойл Охайо” е една от 34-те компании на които е разцепен “Стандарт Ойл”, между които добре известните ни до днес в САЩ: Continental Oil – Conoco – ConocoPhillips, Standard of Indiana – Amoco, сега част от ВР, Standard of California – Chevron, Standard of New Jersey – Esso – Exxon – ExxonMobil, Standard of New York – Mobil – ExxonMobil.

Британското правителство, което е основен собственик, поетапно приватизира компанията от 1979 до 1987г. През 1998 British Petroleum се слива с АМОКО (Amoco), както и закупува АРКО (ARCO) и Бурман Кастрол (Burmah Castrol) през 2000г.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Как „Бритиш петролиум“ си играе със закона – Le Monde …Всъщност международното морско право разглежда петролните платформи като кораби и  финансовата им отговорност може да бъде ограничена … Юридическа операция, основаваща се на закон от…1851 г. (Limitation of Liability Act), който през 1912 г. позволил на собствениците на „Титаник“ да изплатят на жертвите само 95 000 долара – стойността на спасителните екипировки и лодките на спасилите се. … Рестън, щата Вирджиния, в околностите на Вашингтон. На хиляди километри от Мексиканския залив, от мазута по бреговете му и вилнеещото екологично бедствие. Там са офисите на компанията „Интернешънъл реджистрис инк.“ (International Registries). Офисите са малки. Дейността на IRI не изисква многобройна работна ръка. Фирмата предлага на компаниите, които са нейни клиенти, да заобиколят морския правилник, като прехвърля регистрацията на корабите им в страна с по-меки закони …Дружествата като IRI са преки наследници на външната политика на САЩ. Тази традиция започва след края на Втората световна война. Тогава става ясно, че тъй като търсенето е по-голямо от предлагането, черното злато ще се превърне в много важен геополитически ресурс. … Барак Обама, най-облагодетелстван от фондовете, отпуснати от „Бритиш петролиум“ за кандидат-президентската кампания, наследи система, въведена от администрацията на предшественика му Джордж У. Буш и под (много дискретния) натиск на Групата за развитие на националната политика за енергията, ръководена от вицепрезидента Ричард Брус „Дик“ Чейни (Richard Bruce “Dick” Cheney, р. 30 януари 1941 г.).  Тази група, създадена седмица след встъпването на Буш в длъжност през януари 2001 г., за 8 седмици роди постановление номер 13211 за енергията. Работата на групата бе толкова бърза …

Дик Чейни, като млад политик се присъединява към персонала на Доналд Ръмсфелд в администрацията на Президента Ричард Никсън през 1969-70 г. През 1971г. Чейни е назначен за асистент към персонала на Белия дом, през 1971-73 г. е зам-директор на Съвета за жизнен стандарт, а през 1974-75 г. е асистент на друг президент – Джералд Форд. След като Ръмсфелд е повишен от началник на кабинета на президента на министър на отбраната, Дик Чейни заема неговото място. Двамата успешно полагат усилия за назначението на Джордж Буш (старши) като директор на ЦРУ. След това и Дик Чейни става министър на отбраната в администрацията на Джордж Буш (старши) (1989-1993) и като такъв отговаря за Операция Пустинна буря през 1991 г. и други действия. Преди това Дик Чейни е преизбиран цели 5 пъти за конгресмен на Републиканците от щата Уайоминг, заемайки поста до 1989 г., като е и републиканският лидер в Комисията по разузнаване, където последователно се бори срещу конгресния надзор и срещу ограниченията на президентската власт.

Министърът на Отбраната на САЩ Дик Чейни се среща с колегата си от Кралството Саудитска Арабия, принц Султан на 1 декември 1990г., за да обсъдят ситуацията в Персийския залив (на снимката). През 1990г. икономиката на арабската държава с абсолютно монархическо управление е в застой, безработицата се покачва, данъците са високи, а общественото недоволство е голямо. Основа на икономиката е нефтът, запасите от който са 35,8 млрд. т (първо място в света), добиват се 430 млн. т, от които 90% – или 390 млн. т. се изнасят. През 1990 г. в Саудитска Арабия се забелязва значително свиване на приходите от петрола, съчетани с висок прираст на населението. По време на петролния бум през 1981 дохода на глава от населението достига $11,700, когато през 1982г. Саудитска Арабия окончателно става най-големият производител в света. Но близо 10 години по-късно през 1991 доходът на глава от населението пада до $6,300. През 1990г. Саудитска Арабия се присъединява към антииракската коалиция по волята на Крал Фахд, страхувайки се от нападение от Ирак и кани американски и коалиционни войници да бъдат разположени в страната. Операция Пустинна буря започва на 17 януари 1991 г. с въздушни удари срещу иракски цели в Ирак и Кувейт.

Коранът е единственият източник на правото в Саудитска Арабаия, затова те нямат Конституция, както и Талибаните, които са бивши управляващи там. Съдийте в Съдебната система на Саудитска Арабия са част от Улема, религиозното движение на страната. Целият културен, социален, политически живот се базира на догмите на ислямската религия. Саудитска Арабия е създадена през 1932 г. от крал Абдул Азиз и се управлява от неговите синове след смъртта му през 1953 г. Официалната религия в страната е ислямът в неговата уахабистка разновидност, който в салафистката си версия се стреми да изчисти исляма от всичко, което се смята за нововъведения и отклонения. В страната е престъпление изповядването на друга форма на исляма или преминаването към друга религия. Почти 2/3 от населението на страната е под 25 г., като разпространението на СПИН е много слабо, заради строгите наказания за прелюбодеянието и контрола върху еднополовите контакти. Повечето от посетителите на Саудитска Арабия идват единствено, за да видят Мека – Светият град за Исляма в целия свят. Мека и светите места на околността са забранени за немюсюлмани. Саудитска Арабия е в топ 10 на държавите с най – голям военен бюджет. Сумата към 2005 година е $25.4 милярда. Модерната технология на Саудитска арабия е дело от сделки с Англия, Франция и САЩ, като последните са продали хардуер на цена $80 милярда в периода 1951 – 2006.

През 1996г. Дик Чейни става председател и изпълнителен директор на компанията Halliburton (1995-2000), която получава договори за доставки на американските войски в Сомалия. По-рано през август 1992 г. САЩ започват доставки на хуманитарна помощ на изпадналата в гражданска война Сомалия, като по искане на президента Буш Чейни изпраща в Сомалия 26 000 американски военнослужещи за осигуряване на сигурност. Дик Чейни е считан за най-силния вицепрезидент в историята на САЩ, като под неговото ръководство офисът на вицепрезидента значително е увеличил своето влияние. След атентатите от 11 септември 2001 г. той играе ключова роля в обосноваването на политиката и изпълнението на Войната срещу тероризма, разширяването на правомощията на президента, както и във въвличането на САЩ във Войната в Ирак, целяща освобождението на Кувейт от нахлулите войски на Ирак на диктатора Садам Хюсейн. Като по-млад Дик Чейни подкрепя войната във Виетнам и е годен за наборна военна служба, но кандидатства и получава четири студентски отлагания от набор и веднъж, защото съпругата му е била бременна. След Операция Пустинна буря Пентагонът наема компанията Halliburton да гаси 320 пожара и наема дъщерната фирма на Halliburton Brwon & Root да възстанови инфраструктурата на Кувейт. През август 1992 г. Халибъртън е избрана от Инженерния корпус на американската армия да осигури логистика за срок от 5 години, като през октомври 1995г. Дик Чейни е избран за шеф на компанията. През 1998 г. Халибъртън се слива с компанията Dresser Industries, която е бивш работодател на Джордж Буш (старши). Компанията Halliburton получава договори за работа в Ирак, някои от които без конкурс, включително за логистична подкрепа на американските войски и за възстановяване на нефтената промишленост, на стойност над $10 млрд., като за някои от услугите си е искала завишени цени. Компанията също строи затворническия лагер в базата Гуантанамо за $37 млн. и американското посолство в Кабул. Дик Чейни напуска компанията през 2000 г., като богатството му е спечелено главно от работата му в Halliburton. Докато все още работи в Халибъртън Дик Чейни оглавява републиканския комитет за намиране на кандидат за вицепрезидент на САЩ, но когато докладва на кандидата за президент на Републиканската партия Джордж Буш (младши), Чейни предлага себе си за поста. Джордж Буш (младши) и Дик Чейни встъпват в длъжност като 43-ти президент и 46-ти вицепрезидент на САЩ на 20 януари 2001 г., а на 20 януари 2005 г. встъпват във втори мандат. Според доклад на Института за обществена политика Бейкър представен пред Групата за развитие на национална енергийна политика на Чейни през април 2001 г., дестабилизиращото въздействие на Ирак на пазара на петрол поставя неприемлив риск за САЩ и поради това препоръчва военна намеса. Бившият финансов министър от администрацията на Буш Пол О’Нийл потвърждава през 2004 г., че войната срещу Ирак е била планирана още в началото на 2001 г. На 8 май 2001 г. президентът Буш упълномощава вицепрезидента Чейни да координира и надзирава развитието на правителствени инициативи за защита на САЩ от терористични атаки с оръжия за масово унищожение. Чейни трябва да представи доклад пред Конгреса до 1 октомври с. г. Когато става известно, че се извършват терористични атентати на 11 септември 2001 г., Чейни е заведен от Тайните служби в бункера под Белия дом, където наблюдава по телевизията случващото се. След атентатите от 11 септември 2001 г. Чейни е държан известно време на тайно място поради съображения за сигурност и общува с Белия дом посредством сигурни видео-телефони. В началото на администрацията на Буш допитванията до общественото мнение са повече положителни, отколкото отрицателни. След Атентатите от 11 септември 2001г., рейтингът и на Буш, и на Чейни се покачва, като на Чейни достига 68 %, а на президента 90 %. Чейни предлага на президента Буш да издаде заповед, според която задържаните във войната срещу тероризма нямат достъп до съд, могат да бъдат задържани безсрочно и ако въобще ще бъдат съдени, то това ще стане посредством военни комисии. След репортажите за малтретиране на затворници в затворите Абу Граиб, Ирак и Гуантанамо, Куба през 2004 г. съдилищата и Конгресът на САЩ започват да оказват съпротива срещу практиката на „твърдо разпитване“, но много от методите и принципите прокарани от Чейни остават в действие. Според Дик Чейни „вицепрезидент“ е уникална длъжност, която не е част нито от изпълнителната, нито от законодателната власт и следователно той не трябва да се подчинява на правилата за тези две власти. Чейни отказва да издаде имената или дори броя на персонала си, не публикува календар на дейностите си и е наредил на Тайните служби да унищожават записите на посещенията му. През юни 2007, Washington Post резюмира вицепрезидентството на Чейни в поредица от четири части, която печели награда Пулицър. Поредицата е базирана отчасти на интервюта с бивши служители на администрацията. Статиите характеризират Чейни не като „президент в сянка“, а като някой, който обикновено има последната дума за съвет на президента по политики, които в много случаи преобразяват властта на президента. През май 2009 Чейни говори в подкрепа на Еднополовите Бракове, с което става един от най-видните, но и от малкото републикански политици, изразили такава позиция. През юни 2012г. дъщеря му Мери Чейни сключи брак с дългогодишната си партньорка с която бяха дълго време сгодени Хедър Поу, горска пазачка. Двете вече имат две деца. Мери Чейни роди син Самюел Дейвид Чейни през май 2007 г., докато баща й беше все още вице на Джордж Буш, известен с традиционните си възгледи. Двете жени имат и дъщеричка – Сара Лин Чейни, на две години. През онези години Чейни обаче отричаше дъщеря му да има хомосексуални предпочитания. После, когато се озова в Белия дом като вицепрезидент на Джордж Буш-младши, той дори й намери работа. И така Мери стана стратег в екипа му. А благодарение на нея днес в САЩ има много повече гейове републиканци. В изявление Чейни и жена му Лин изтъкнаха, че двете младоженки са много доволни да се възползват от възможността да имат признат законен брак.

Важно е всичко да бъде законно!

ИЗТОЧНИЦИ:  

Дик Чейни — Уикипедия

Саудитска Арабия — Уикипедия