Почитаме мъртвите – Задушница

Запалете свещичка! Значението на Задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да “ядат и пият”. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

“Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост”

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде! Запалете свещичка! Бъдете живи човеци!

Отбелязваме Архангелова (мъжка) задушница – една от трите Големи Задушници, които православните християни почитат всяка година 

3 ноември 2012г. На 3-ти ноември тази година се отбелязва една от трите Големи Задушници, които православните християни почитат всяка година –  Архангелова (мъжка) задушница.

В този ден, чиято дата е подвижна, защото се определя във всяка събота преди празника на Св. Архангел Михаил, който е с постоянна дата (8 ноември), се отдава почит към паметта на мъртвите и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.

Така самите ние даваме окончателното определение за съдбата на човека, и определяме нашето отношение към починал близък, който почитаме, съобразно живота и делата му на земята. Потвърждаваме неговото значение особено за нас, както и за околните и показваме нашата величина на големи живи хора с почита си към тези, които са напуснали Земния свят.

На Задушница роднините на покойника се събират, за да направят помен – възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.
Казва се само: “Бог да прости мъртвите души”!

По всяко време на годината, когато има Св. Литургия (обикновенно в неделите), на Проскомидията, свещеникът споменава имената на починалите в Христа. Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза до Бога, запалването на църковната свещ - горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.
СВЕЩИЧКА ЗА ПОЧИНАЛИТЕ СЕ ПАЛИ В ЦЪРКВАТА И СЕ ПОСТАВЯ ВЪВ ВАНИТЕ, НАПЪЛНЕНИ С ПЯСЪК КОИТО СЕ НАМИРАТ ПО-НИСКО ИЛИ НА ЗЕМЯТА! (мраморни, метални или други)

Както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки – сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Освен на близките, се подава на всички хора, включително и на тези, дори да са непознати.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.
Тук в Америка може да раздадете на приятели и съседи, или на просяците по светофарите.

Важното е да са раздаде нещо на този ден – не къде! Запалете свещичка! Бъдете живи човеци!

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат. На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни. Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време. Неговото отбелязване зависи от празника Възкресение Христово (Великден). Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първият празник, свързан с този цикъл.
Характерното за този празник е, че на празничната трапеза за последен път присъстват ястия приготвени от месо.
От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40-дневният Великденски пост.

За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден. Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните.
На Месни заговезни (в неделя) с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост започва от понеделник след следващата Сиропустната неделя.

———————————————————————
Из “На задушница”, Десислава Тодорова
“Голям грях имам към дядо си. Не отидох на погребението му. Не отидох да го видя, когато умираше. А той ни е чакал до последно. Въпреки, че нямал сили да помръдне и едва дишал. Последното движение, което направил било да обърне глава към вратата и да чака, че тя ще се отвори и децата му ще дойдат да го видят и да се простят с него. Когато родителите ми пристигнали на вилата, той успял да стисне ръката на баща ми, с неприсъща за тежко болен сила и се отпуснал. Затворил очи и баба Анка, която извикали да помага, казала на нашите да не го пипат, защото изпаднал в мъртвешкия сън не се буди, за да не умре в болки. Баба Анка е една много стара и мила вдовица, от тези, които ги викат при умиращите. Те знаят какви са обичаите – кога му е дошло времето да извикаш свещеник, как да го измиеш и с какво да го облечеш, къде да сложиш ковчега и какви предмети да сложиш вътре, как да бдиш над него.

Този грях ще ми тежи до края на живота, защото винаги, когато се сетя за дядо усещам очакващия му предсмъртен поглед. Ръката, която толкова искаше да ми подаде и последната му усмивка, че пак е видял децата и внуците около себе си.”

За една календарна година обикновено задушниците са четири: преди Месни Заговезни, след Спасовден, около Димитровден и утрешната в последната събота преди Архангеловден.

Архангеловата задушница наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи.
VARENO JITOКак да приготвите жито?
500 г грухано жито (gorgot) 1 лимон кора 1 ч.ч. счукани орехи 2 с.л галета 1 ч.л канела 1 ч.ч пудра захар. 1 щипка сол
Почистеното жито измиваме добре и заливаме с 6 ч.ч вода. Добавяме щипка сол и варим на тих огън докато изври водата, като от време на време разбъркваме внимателно. След това завиваме тенджерата плътно с одеяло за 2-3 часа. Върху месал /голяма памучна кърпа/, изсипваме житото, разстилайки го на тънко. Така престоява за 1 час. Изсипваме житото в по-голям съд, Добавяме настърганата на ситно лимонова кора, счуканите орехи, галетата. Разбъркваме и изсипваме в плитки чинии. Посипваме с дебел слой пудра захар и канела, която можем да оформим като кръст.