Колко струва убиец да се откупи в България?

Корицата на “Кървави пари” на Джеф Буик. Светът си мисли, че престъпник е бил убит. Но светът греши – той е успял да избяга и се е укрил, като е взел кода за достъп до швейцарска банкова сметка със стотици милиони долари и създадената мрежа от него продължава да работи, като в “играта” продължават да участват и хора от властта. Престъпникът е все още много опасен и издирването му може да коства още животи, затова помагат и принуждават криминалният и близките му да сътрудничат, като се използват всички законни и незаконни методи. Убиецът разполага с малко време за да се добере … или те ще умрат. Времето изтича…Кървавите пари не свършват …само сменят притежателят си ….

Всеки 3-ти помилван килър от 87 пак в затвора от общо 533 осъдени престъпници за 10 години – по един освободен средно на седмица

Народната власт премина от ръцете на народа в ръцете на народната власт … отново

ПАРТИЗАНСКИТЕ ДИНАСТИИ – “Болшевишки Башибозук” 

Вълшебната прах в очите на хората промени само цветът си, но не и миризмата си! Мирише … вуни … бъзди … люти ми на очите …

Кървавите пари не оставят следи по ръцете – само в душата … на близките на убитите

2 ноември 2012г. Колко струва убиец да се откупи в България? Да, много добре прочетохте въпроса, ама вие, а не органите на властта в България и разследващите институции и медии. Излиза, че един Роден убиец може да бъде освен “добре платен”, то и “добре отплатен”.

Признаваме, ние не можем от САЩ да намерим отговор, но мислим, че е редно поне да си зададем въпроса, който даже и не се задава, а само се констатират факти за помилвани убийци от най-високата инстанция в България – Президенството. На всичкото отгоре, цяла 1/3-та от колячите пак криминално са се изявили. В началото на годината два пъти писахме за “човещината”, която е проявил бившият вице-президент на Републиката Ангел Марин: Неазконен вицепрезидент помилвал всяка седмица средно по един осъден престъпник в България?, като отбелязахме, освен че е “състрадателен”, то се оказало и Официално признали, че е незаконен.

Ангел Иванов Марин пред портрета на Васил Левски през 2003г. в Президенството. Генерал Марин е български офицер и политик, 3-ят вицепрезидент на Р България от 22 януари 2002 г. в продължение на 10 години.Роден е в гр. Батак, Област Пазарджик през 1942 г. Завършва Висше военно артилерийско училище в Шумен (сега: факултет на Националния военен университет „Васил Левски“), като придобива висше гражданско образование с квалификация „инженер по радиоелектронна техника“ (1965). По-късно завършва със златен медал 4-годишния курс на Военната артилерийска академия в Ленинград, СССР (1978).През 1991 му е присвоено военното звание генерал-майор. На президентските избори през 2001 е избран за вицепрезидент на Р България в двойка с Георги Първанов. Марин е автор е на книгата “Последната война”.
Женен. Синът му е биолог, лидер на движението “Зелени Балкани”. Дъщеря му е икономист. Марин има две внучета. След пресконференция с журналисти на 9 март 1998 г. гръмна името на генерал Ангел Марин, тогава Началник на Ракетни войски (1990-1998) – най-важните в съвременната световна военна история. Той каза, че държавата е абдикирала от армията, че командата “бегом към НАТО” е вредна, че ракетните войски са нужни на всяка модерна армия и унищожаването им ще удари националната сигурност. Целият проблем бе в това, че спомена ключовата дума “НАТО”. Само година-две след това се оказа, че Марин е прав, че наистина много неща са планувани от тогавашното правителство и президента Петър Сточнов да се случат: закриването на военните училища и премахването на ракетни установки, които даваха възможност да се “държат” съседните държави “под контрол”. В най-съвременната история на България само няколко офицери са се опълчвали за честта на пагона. Марин каза на Стоянов “Господин президент, вие ме разочаровахте.” Това е единственият случай, в който медийно обръгналият Стоянов замълча, почервеня, обърна се и си влезе в кабинета. След това подобен случай не е регистриран. Върховният главнокомандващ Петър Стоянов взе мерки – генерал Марин бе дисциплинарно уволнен. В крайна сметка се получи това, което президентът Стоянов подхвърляше – Марин отиде в политиката, и естествено – в противниковия лагер. Новият Президент тогава не пропусна възможността да използва името и професионалният авторитет на генерал Марин, за да има институцията му по-доброто лице. ФОТО: Президенство

Вицепрезидентът Ангел Марин е помилвал 87 убийци за двата си мандата на поста. Над 30% от тях са извършили ново престъпление и са върнати обратно в затвора. Това съобщи вчера депутатът Владимир Тошев от ГЕРБ при приемането на доклада на временната комисия в парламента, съобщи БТА.

Гласовете на 92 български депутати бяха достатъчна подкрепа през месец май 2012г. за създаването временна комисия, която да разследва фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 г. – януари 2012 г. Първоначално за шеф на комисията бе определен Яне Янев от партия РЗС, който бе внесъл предложение за създаването на 15 Февруари 2012г., но бе заменен през Май с Юлиана Колева от ГЕРБ.

В края на миналата и началото на 2012 година изтече информация в медиите в България за машинации в миналото Президенство на Георги Първанов за помилването на осъдени и даване на българско гражданство.

Бившият вече Вицепрезидент Ангел Марин реагира моментално и върна на премиера Бойко Борисов най-високото държавно отличие – орден „Стара планина”, с което беше отличен на 10 януари 2012 г., както и указа за награждаването му: И медалите станаха разменна монета в България.

Според информацията за дейността на Комисия по помилването за периода 22 януари 2002 – 15 януари 2012 г. Aнгел Марин е помилвал 533 осъдени престъпници. Вицепрезидентът помилвал предимно престъпници, осъдени за убийство и други тежки престъпления. Ако разделим броят на облагодетелствалите се пандизчии (533) на броят на работните дни на Екс-Вицепрезидента (520 седмици за 10 години, вкл. и празниците), то се получава, че всяка седмица на бюрото на Ангел Марин е имало предложение за помилване на затворник. Липсва и указ на шефа му Президентът Георги Първанов за упълномощаване на вицепрезидента за мандата от 2007 до 2012 г. (всички подробности тук: Неазконен вицепрезидент помилвал всяка седмица средно по един осъден престъпник в България?/27 чнуари 2012г.)

Въпреки съмненията за легитимността на указите на Ангел Марин, в крайна сметка те не бяха отменени, а само бе създадена тази временна комисия, която трябваше да провери случаите на помилване, даване на гражданство и опрощаване на несъбираеми държавни вземания и е констатирала законови пропуски и в трите области.

Вчера депутатът от ГЕРБ Владимир Тошев по време на дебатите по доклада на комисията обясни, че през това време са помилвани хора, преди да започне изпълнението на присъдата им , т.е преди да влязат в затвора.

„Законодателството трябва да се прецизира по отношение на решаване на човешки съдби“, подчерта депутатът и увери, че докладът е обективен и точен.

Комисията констатира още, че често е давано гражданство на хора срещу „заслуги“ – например инвестиции или дарени суми, срещу които е предлагано да получат гражданство цели фамилии или съдружници.

Изтъква се дори фрапиращ пример с предложение да се даде гражданство на украинка, чиято заслуга била да участва в конкурс за красота от името на България.

„Като министър на културата от 2005 до 2009г. Стефан Ламбов Данаилов /БСП, н.а., Професор преподавател във ВИТИЗ, бивш член на БКП и партиен секретар на Народния театър “Иван Вазов”/ има над 20 предложения за даване на гражданство на мениджъри на фирми,” разказа Тошев.

“Познавам гражданин от Видин, който живееше над 20 години в България, но не му даваха гражданство, поискали са му 20 000 лв.“, разказа още депутатът от ГЕРБ Владимир Тошев.

Депутатът и зам. председател на парламентарнат група на “Коалиция за България” инж. Александър Радославов /БСП, р. 1942г., неженен, специализирал в Лондон/  заяви, че преди да се стигне до решение на вицепрезидента Ангел Марин комисии са разглеждали всички тези молби. Добре е да бъде усъвършенствана нормативната уредба, изтъкна депутатът.

В интервю от 24 май 2012г. за “Аргументи” Радославов заяви: “Преход, защото то няма развитие буквално, има отцепление. Мисля, че нищо не е случайно, че има някакъв план. В духовно отношение по-младите генерации бяха поставени в такива условия – с тази чалга култура, с тази обработка на информация и по интернет… насажда се един потребителски манталитет. Това са чужди ценности, които не са типични за патриархалния български бит за Източноправославната цивилизация. България е една от люлките на Източноправославната цивилизация. Тези, които са с по-големи възможности да завършат в чужбина, да се развиват там… Ние обедняваме от интелектуален потенциал.  … Има т.нар. бананови републики. Майтапим се, че може да станем доматена република. Сега, понеже и домати няма – може да стигнем до състоянието – на една територия … , в която ще се ползват минералните извори за балнеолечение, място за отмора, а българите – обслужващ персонал.”

По време на дискусията Мая Манолова /БСП/ определи доклада като безсмислен и обвини комисията, създадена от ГЕРБ, че има политически цели. „Целта беше да се хвърли кал и да се дискредитира президентската двойка Първанов–Марин“, каза депутатът от БСП и допълни, че жалбата пред Конституционния съд по отношение на временната комисия е преминала през първата фаза и се очаква решение за конституционността на комисията.

„Хапчето против глупост още не е измислено“, коментира “червената” депутатка.

„И без хапчета на колежката Манолова не мога да се въздържа да не отговоря. Хапче против глупост няма, но има хапчета за хиперактивност и агресия. Стига сте ни плашили с Конституционния съд“, отговори Владимир Тошев.

Независимият народен представител Емил Василев посочи, че са се получили данни за корупция в президентството. Според него България се е оказала на 1-во място в света по помилване на рецидивисти. По думите му помилване трябва да има в два случая – при тежки хуманитарни случаи и при съдебна грешка.

Все пак парламентът прие доклада на временната комисия с 81 гласа „за“ и 21 „против“ и по този начин потвърди извършените действия, били те нарушения на Конституцията и Законите в България, или просто “приятелски жестове”.

Отделен въпрос е дали ще има наказани.

Както и не са изнесени конкретни данни и продължава да не се задава основния въпрос – в крайна сметка колко струва да се откупи един убиец в България?

Така както успешно се “откупиха” и се развиват в страната и чужбина, бившите членове и техните наследници на Българската Комунистическа Партия /БКП/ и Държавна Сигурност /ДС/.

ПАРТИЗАНСКИТЕ ДИНАСТИИ 

Историята на човечеството показва, че не е важно кой създава династията или дали тя е монархическа, бизнес или политическа – важно е да има кой да я продължи и да му се съдаде среда, за да остане фамилията на върха – за да стане династията историческа! Тя е готова да сменя и комбинира Корони и Цветове, но никога не е готова да загуби топ-позицията си!

Сергей Станишев е твърд привърженик на Лявото пространство в политиката и наследник на фамилия закърмена със социалистическите и комунистическите идеи. Сергей Дмитриевич Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, СССР (днешна Украйна). Син е на Димитър Станишев – бивш секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП.  Европейската левица и БСП вече ще имат първа дама – лидерът им Сергей Дмитриевич Станишев най-после е предложил брак на жената до себе си, съобщи на 3 ноември 2012 г. в-к 24 часа. Сергей помолил Моника Йосифова да се омъжи за него, призна самият Станишев пред “24 часа”. Водачът на левите и пиар специалистката са заедно трета година, а дъщеря им Дария се роди на 1 май 2011 г. Преди Моника, Сергей Станишев живееше на семейни начала с известната журналистка Елена Йончева.

 

 

Най-фрапиращ съвременен български пример е Сергей Дмитриевич Станишев – сегашен шеф на Партията на европейските социалисти (на 46г.) и БСП – бивша БКП (на 35г.). Премниер на България (млад и надежден на 39г.) точно по времето на въпросното “милостиво” Президенство на предшественика му на шефското място в БСП (3 мандата, 1996-2001) – Георги Седефчов Първанов (р. 28 юни 1957 в село Сирищник, Пернишко), който пък е член на БКП от 1981г., български историк и ст. научен сътрудник от Института по история на БКП, директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към БСП (1992-1996), Президент на България (2 мандата 2002-2012г.), бивш сътрудник на ДС (псевдоним “Гоце”, 1989-1993, 2006) и сегашен шеф на червените в парламента. Първанов е удостоен с почетното звание Доктор Хорозис Кауза на Университети в Словакия и бившите републики на СССР Азърбейджан и Армения, както и ордени на Катар, Ливан и Скандинавските страни.

Като говорим за комплексите на Първанов, сещайте се за Президента Буш Старши, който не се притесняваше да каже, че преди да се изкачи по президентската стълба в САЩ, е минал през ЦРУ. Но, Буш винаги е бил убеден, че ЦРУ е един от стълбовете на независимостта на САЩ. А за двата си мандата “Гоце” не успя да признае, че ДС е работило за световното комунистическо величие, нито пък можа да докаже на обществото обратното.

Сергей е роден през 1966г. в СССР в семейството на Димитър Яков Станишев – бивш секретар на ЦК на БКП, отговарящ за международните връзки на БКП. Бащиното име на Станишев е запазено в руска форма.

Бащата е бивш член на РМС (16-годишен, 1940г., Работнически Младежки Съюз) и партизанин от Бригада “Чавдар”. През 1944 г. Д. Станишев заминава за СССР, където учи история, а след това пише докторат по история на Марксизма-Ленинизма в Московския Държавен Университет. След завръщането си в Народна Република България работи (НРБ) във Висшата партийна школа (ВПШ) като шеф на катедра “Международно комунистическо работническо движение”, а от 1972 г. е доцент в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП.

През 1977г. Д. Станишев вече е Секретар на ЦК на БКП, заедно с Иван Пръмов, който през 1984г. ще стане свекър на сегашният председател на политическа партия “България на гражданите”

Меглена Кунева, която се жени за сина му Андрей, един от най-известните днес финансисти у нас.

Андрей Пръмов е роден е през 1960 г. в София. Той е един от най-известните финансисти у нас. Има завидна кариера на банкер в Стопанска банка (главен дилър), Пощенска банка, Международната банка за инвестиции и развитие. Специализирал е в Булбанк, в инвестиционните банки “Соломон брадърс” и “Дрексел, Бърнъм”, в Лойдс банк- Лондон, както и борсови операции на борсите в Чикаго и Ню Йорк. Член е на Международната асоциация на банковите валутни дилъри в Париж.

Първоначално Кунева е старши съветник и директор на Правната дирекция на Министерския съвет (1991-2001), като участва в изработването на Закона за достъп до обществена информация. През 1991-2001 г. Кунева е сътрудник в правния отдел на Министерския съвет. През 2002 – 2006 г. Меглена Кунева вече е министър по европейските въпроси в правителствата на Симеон Сакскобургготски и точно на Сергей Станишев по времето на Президента Георги Първанов. През 2007-2009 г. става първия европейски комисар от България с ресор защита на потребителите в първия състав на Европейската комисия, оглавяван от Жозе Мануел Барозу.

През 1977г., когато Димитър Станишев е Секретар на ЦК на БКП, Вицепремиер (също и Външен министър 1973-76) е Андрей Луканов, с който в края на 80-те години ще бъдат строги съмишленици за свалянето на Тодор Живков от власт. На 2 октомври 1996 1-ят премиер на България след 1989г., Андрей Луканов, роден на 26 септември 1938г. в Москва е застрелян пред дома му в София. Андрей е син на известния български комунист Карло Луканов.

От 1987 г. започва процес на превеждане на суми от Българска външнотърговска банка в чуждестранни банки под формата на депозити. (В един момент под тази форма се е набрала сума в размер на 1 милиард щатски долара, според в-к Атака) Защо и кой е наредил тези операции, никой не знае. Но въпросните суми започват бързо да се “топят”, особено през периода 1988/89 г. На 31 декември 1989 г. от единия милиард са останали само 115 млн. щ.д., за да изчезнат напълно до 31 март 1990 г. През юли 1992 г. новият главен прокурор Иван Татарчев повдига обвинения срещу 22-ма членове на Министерския съвет за присвояване на огромни суми. Обвинени са: Андрей Луканов, Александър Лилов, Тодор Живков и др., включително и…. Димитър Станишев – бащата на Сергей! Обвинението е, че българското правителство е давало безвъзмездна военна и хуманитарна помощ от 244 мил. лева на “развиващи се страни”, предимно под формата на оръжие и боеприпаси. Странно защо цифрата и съдебният иск на тези “помощи” не е 1 574 900 000 щ.д., а  244 милиона лева, задават въпроса журналистите.  До смъртта на Димитър Станишев през 2000 г. делото не влиза в съда.

Братът на Димитър – Борьо Станишев, мие коли в гаража на УБО, след става месар. Много скромен и умерен човек. Неговият син и 1-ви братовчед на Сергей – Тошо, работи в УБО като личен шофьор на секретаря на ЦК Стоян Михайлов, като достига до инструктор в сегашното Национална служба за охрана (НСО – наследник на УБО – б.а.) и той назначава шофьорите. А по-късно става и полковник, по данни на Блиц.

Именно Димитър Станишев с още двама „чавдарци” и членове на Политбюро на ЦК на БКП – Добри Джуров и Йордан Йотов отиват на 8 ноември 1989г. (два дни преди преврата) при Тодор Живков, с желанието да го подтикнат към оставка. “Стани за да седна”! На слдващия ден пак навестяват “Тато”, като същия ден ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се среща с началника на УБО ген. Георги Милушев и му казва, че има заседание на Политбюро, което е извънредно важно. Милушев е изненадан – не знае, че има такова заседание. На самото заседание Живков си подава оставката – 9 ноември 1989г. Същият ден, в който Тодор Живков е принуден и подава оставка, в Източна Европа става едно друго събитие, което ще се ознаменува края на разпадащата се комунистическа система – падането на Берлинската стена. На 10 ноември 1989 г. в резиденция „Бояна” се провежда пленум на ЦК на БКП. 78-годишния Тодор Живков слиза от върха без заключителна реч, без дори да му бъде дадена последна дума.

Няколко месеца по-късно – през пролетта на 1990 г. вече арестуван за злоупотреба с власт, Живков ще направи признание пред прокурорите, което никога няма да произнесе публично: „Чувствам известна вина, че се стигна до това кризисно състояние в нашата икономика. Генезисът на марксизма-ленинизма е казал ясно и категорично, че социализмът е посткапитализъм, след капитализма, а не преди него. Никой не може да ме убеди, че може да се изгради социализъм с буржоазно-помешчишка Русия. Аз се учудвам за тези 10 млрд. долара задължения. Учудвам се, че с такива бързи темпове са се увеличили задълженията и ни мога да си представя как ще се излезе от кризата. Вината не е на Тодор Живков.”

Майката на Сергей е Дина Сергеевна Мухина, родена в гр. Херсон, СССР (в днешна Украйна) и рабори като езиковед в БАН и Софийския Университет.

Сергей “случайно” завършва с отличие учебното заведение на баща си – Историческия факултет на Московския Държавен Университет, “пак случайно” точно през “годината на световната демокрация” 1989г., “още по-случайно” с дипломна работа на тема „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия“. През 1995 г. “случайно” е назначен за главен експерт в отдела, наследник на бащината му сфера – „Външна политика и международна дейност“ на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия, а от 1996 до 2001 г. е „завеждащ отдел“. През това време Станишев “случайно” специализира (1999-2000 г.) международни отношения в “гнездото на Евро-империалистическия враг” – Лондонска школа за икономика и политически науки, където защитава научно изследване на “братска” тема “Съвременна външна политика на Русия”.

ЦИТАТ “БОЛШЕВИШКИ БАШИБУЗУК” – Бившият изпълнителен директор на “Булгаргаз” Васил Филипов в интервю на 3 ноември 2012г., в-к ШОУ: “Запишете – твърдя го в абсолютно буквален смисъл! Време е нашата агенция по сигурност да изгони от страната фирми като “Овъргаз”, има и други, по-малки, да поразрови и други частни групировки, които са се приютили на топло и са станали центрове на руския шпионаж. повечето завършиха в ГИМО, което ще рече Московски държавен университет за международни отношения. Нашият народ смята, че на Запад ни вярват, но дипломатическата куртоазия, с която приемат държавниците ни, съвсем не означава доверие, защото знаят, че нашата администрация е пропита от руски шпиони и затова никое управление досега не може да се похвали с успехи.”

Не трябва да забравяме. че Европа гласува доверие на България и ни прие в ЕС точно по времето на съвместното управление на Президента Първанов и Премиера Станищев на 1 януари 2007г., без да обръща внимание, или по-скоро като е обърнала “сериозно” внимание, на тяхното силно комунистическо минало.

Народната власт премина от ръцете на народа в ръцете на народната власт … отново.

Вълшебната прах в очите на хората промени само цветът си, но не и миризмата си!

Мирише … вуни … бъзди … люти ми на очите …

 

2 comments for “Колко струва убиец да се откупи в България?

  1. 2012/11/05 at 8:21 AM

    ПРЕМИЕР И МИНИСТРИ НЯМА ДА ГОВОРЯТ ЛОШО ЗА ДС

    Изявления в медиите карат Национална асоциация „Сигурност” да търси съдействието на Комисията за защита от дискриминация

    5 ноември 2012г.
    /Аргументи БГ/

    Национална асоциация „Сигурност” e неправителствена организация на юридически лица и на граждани, работили и работещи в службите за сигурност на България, както и на други лица, които приемат нейния устав. Основните й цели и задачи са защитата на социалните права на своите членове и съдействие на държавните органи по въпроси на националната сигурност и опазването на обществения ред. От 1997 г. е колективен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), с който работи в тясно сътрудничество и взаимодействие, а чрез него и със CIOR (организация на офицерите резервисти от НАТО).

    5 ноември 2012г. Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Аню Ангелов се споразумяха с Национална асоциация „Сигурност”. Комисията за защита от дискриминация все още не се е произнесла по изявленията на Николай Младенов.
    Подаденият сигнал от сдружение „Национална асоциация „Сигурност” е по повод разпространени в медиите изявления на премиера Бойко Борисов за уволняване и отзоваване на служители в министерствата на вътрешните и външните работи във връзка с принадлежността им към структурите на бившата Държавна сигурност (ДС).
    Сдружението сочи, че в средствата за масово осведомяване (вестници, телевизия, радио) се третират обстоятелства и се извеждат твърдения, които водят до уронване на авторитета и доброто име в обществото на членовете на асоциацията, с което се вреди на тяхното обществено положение и се принизява оценката, която обществото има към тях и техните усилия и постижения.
    Според асоциацията в поредица изявления пред българските медии министър-председателят на Република България Бойко Борисов заявява, че служителите, които заемат ръководни държавни длъжности и са принадлежали към структурите на Държавна сигурност „петнят името и репутацията на Република България пред европейските й партньори и работят срещу демокрацията в България”. Цитатът е от изказване в предаването „По света и у нас” – централна емисия на БНТ, излъчено на 8 февруари 2011 г.
    Счита се, че от многократните изказвания в медиите обществеността остава с впечатление, че самият факт на принадлежност към структурите на Държавна сигурност е синоним на „престъпна дейност”, а премахването на служителите от длъжностите, които заемат, е единственото правилно решение.
    Това обстоятелство, според Национална асоциация „Сигурност”, е дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с параграф 1,т.1 от допълнителните разпоредби на закона под формата на тормоз спрямо членовете на сдружението. (“Тормоз” е всяко нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване Достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.)
    В подкрепа на твърденията се сочи също изказване на премиера в предаването „Седем въпроса” по ТV7, излъчено на 8 февруари 2011 г. и централната емисия на същата телевизия от 8 февруари 2011 г.
    Четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация намира сигнала за допустим.
    На 29 юни 2012г. по време на откритото заседание по преписката е представено писмено споразумение сключено между сингалоподателя „Националана социация „Сигурност”, представлявана от председателя на нейния управителен съвет Асен Георгиев и ответната страна – министър-председателя на България Бойко Борисов, представляван от Велико Демирев – държавен експерт в дирекция „Правна” в администрацията на Министерския съвет.
    Двете страни са изяснили спорните въпроси и възникналите причини, довели до образуването на производството пред Комисията за защита от дискриминация и са обединили своите позиции в дух на доброжелателност, толерантност и взаимно уважение. Те са приели в бъдеще да решават възникналите спорове добронамерено, на основата на сътрудничество и равно третиране.
    От същата дата – 17 юли 2012г. има аналогично решение на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация. То се отнася до изявления на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Тук също има споразумение, съгласно което двете страни приемат в бъдеще възникнали спорове да се решават добронамерено, вместо да хабят средства и ресурс и да се създават условия за напрежение сред определен кръг лица, равноправни граждани на българското и европейското общество.
    На 13 септември 2012г. е подписано Споразумение за помирение между Национална асоциация „Сигурност” и министъра на отбраната Аню Ангелов. В него е записано: „Министърът на отбраната изразява готовност да се въздържа в бъдеще от публични изявления, които могат да доведат до неравно третиране на служителите, които са принадлежали към структурите на „Държавна сигурност”. И още „Всички спорове между страните, възникнали във връзка с влизането в сила, действието и изпълнението на настоящото споразумение ще се решават в дух на добра воля чрез прегорови между страните.”
    Подобно споразумение засега няма с министъра на външните работи Николай Младенов. В писмото до председателя на Четвърти специализиран заседателен съд на Комисията за защита от дискриминация председателят на Национална асоциация „Сигурност” Асен Георгиев посочва: „Ние призоваваме комисията да обърне внимание на г-н Младенов в качеството му на министър на външните работи да прекрати цитираните в сигнала изказвания и да се откаже от използваните от него изрази, че принадлежалите към структурите на Държавна сигурност, петнят името и репутацията на България пред европейските ни партньори и работят срещу демокрацията в България.” Министър Младенов, се отбелязва още в писмото, твърди, че цитираните в сигнала публикации не съдържат информация, на основата на която да се направи заключение за дискриминация, защото били коментарни статии или не съдържат негови изказвания. Тези твърдения са оборени от събраните по преписката доказателства, подчертават от асоциацията.
    ***
    Национална асоциация „Сигурност” e неправителствена организация на юридически лица и на граждани, работили и работещи в службите за сигурност на България, както и на други лица, които приемат нейния устав. Основните й цели и задачи са защитата на социалните права на своите членове и съдействие на държавните органи по въпроси на националната сигурност и опазването на обществения ред. От 1997 г. е колективен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), с който работи в тясно сътрудничество и взаимодействие, а чрез него и със CIOR (организация на офицерите резервисти от НАТО).

  2. 2012/11/05 at 11:56 AM

    Комитетът за Държавна сигурност или съкратено Държавна сигурност, ДС е тайна служба за разузнаване и контраразузнаване съществувала в България в периода 1925-1990 г. По своята същност КДС, или за краткост ДС, съответства на съветското КГБ (на руски: КГБ, Комите́т госуда́рственной безопа́сности). Службата е известна сред българското общество (особено след промените от 1989 г.) като репресивния апарат на Българската комунистическа партия (БКП).

    Началото на службата бележи създадения през 1925 г. „Отдел Държавна Сигурност“ при Царската полиция, а след преминаването на властта в ръцете на БКП през 1944 г. службата преминава към новосъздадената „Дирекция на Народната Милиция“ (ДНМ) и търпи редица преобразувания.
    С външното или задгранично разузнаване, в НРБ е натоварена служба в рамките на Държавна сигурност.

    След преврата на 9.IX.1944 г. една от непосредствените задачи на Отдел Държавна сигурност е да води борба със свалените от власт „фашистки елементи“, като бъдат своевременно разкрити, издирени, разследвани и предадени на Народните съдилища. Държавна сигурност е пряко свързана със съветските служби за сигурност КГБ.

    Новата отечественофронтовска власт започва чистки още веднага след 9 септември 1944 г. В МВР са формирани специални групи по издирването, заляването и избиването на набелязани за врагове на народа представители на бившата власт. Една от тези групи се ръководи от Мирчо Спасов, който през 1969г. ще стане и шеф на ДС.
    Убийствата през първите месеци на “народната власт” са облечени в законова форма с издадената през октомври 1944 г. от правителството на ОФ Наредба-закон за създаването на Народен съд за съденето на фашистките престъпления, който започва дейността си на 19.ХІ.1944 и я приключва в края на април 1945. 60-те областни състава и двата върховни състава в София се произнасят по различни обвинения срещу общо 21 024 души, издават се 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт са осъдени 2730 души, 1305 на доживот, на затвор от 1 до 20 години 4348 души, условно – 808. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи.

    ДС става машина за легитимност на Народната власт и играе основна роля в комунистическата държава.

    Видове секретни сътрудници и доверени лица на ДС:
    Агент – основна категория, секретен, с конкретни задачи по разкриването, предотвратяването и пресичането подривните действия на външния противник и враждебно-престъпните елементи в страната, главно чрез проникване или внедряване в техните среди, или близкото им обкръжение)
    Резидент – високо квалифициран и надежден сътрудник на органите на ДС, чиято основна задача е да ръководи, възпитава и обучава агенти и доверени лица.
    Съдържател на явочна квартира (ятак) -секретен, доброволно предоставя намиращи се на негово разположение жилищни или други помещения за срещи.
    Съдържател на конспиративна квартира – секретен сътрудник, за прикритие на жилищни или друго помещение, с което се разпореждат органите на ДС за срещи с ценни агенти и провеждане на оперативно-технически и други мероприятия.
    Доверено лице -патриотично настроени български граждани – членове на БКП, БЗНС, ОФ и ДКМС и честни безпартийни, за подпомагане на ДС за контраразузнавателни и други задачи, умеят да различават сигналите, проявите и фактите, интересни за ДС

    Първият шеф на ДС (1944-49) е Димо Дичев Новаков (р.1902-п.1982), политик от БКП (от 17-годишна възраст), 1936 г. емигрира в СССР, където учи в Международната ленинска школа, от 1937 до 1939 г. участва в Испанската гражданска война, участник в Съпротивителното движение по време на 2-та св. война. От 1945 до 1982 г. член на ЦК на Българската Работническа Партия – Комунисти (БРП-К), а след това в този на БКП. През 1947-1949 г. е завеждащ отдел “Кадри”, а от 1949 до 1957 г. е председател на комитета за държавен контрол.

    През 1944 и 1945 в ДС няма специално обособен следствен апарат. Задачите по линия на следствието се решават от непосредствено натоварени за всяка задача оперативни работници (ОР). Следствието представлява структурата, която затваря кръга от дейности на Държавна сигурност от засичането на дадена „противодържавна“ проява до налагането на съответното наказание. Следствието често е класифицирано като част от помощните структури на ДС.

    Комунистически лагери се създават без специални решения веднага след 9 септември. Първият лагер е създаден до Сандански – гара Свети Врач, през януари 1945. /вижте по-долу всички/

    През 1946 г. е създадена структура изпълняваща “Техническо разузнаване” – радиотехническа служба, която се занимава с телефонно подслушване и проверяване на писмената кореспонденция (перлюстрация).
    През 1947 г. тази служба е разширена в Техническо отделение. Впоследствие са създадени няколко подобни структури, административно подчинени на различни звена от Държавна сигурност. През този период тяхната основна функция е проверката на кореспонденцията, но те се занимават също с криптиране на документация, поддръжка на правителствени телефонни линии, радиовръзки с българските посолства в чужбина и други.През 1949 г. всички технически служби на Държавна сигурност са обединени в Отдел VI „Технически“, но малко по-късно от него са отново отделени няколко специализирани служби. В отдела остава дейността по радиоразузнаване, радиоконтраразузнаване, телефонно и микрофонно подслушване.

    От 1946 до 1953 г. се провеждат редица политически процеси, чрез които комунистическият режим се разправя с опозицията и извършва чистки в армията, църквата и сред интелигенцията. Политическите процеси се извършват по съветски образец. Дейността на следствените органи е организирана и поставена под ръководството на съветските съветници, подчинени пряко на дясната ръка на Сталин – Лаврентий Берия, ръководител на НКВД и други разузнавателни и полицейски органи в СССР от 1938 г. до екзекуцията му (1953).
    През 1947 г. се провеждат съдебните процеси срещу редица военни, известни като делата “Неутрален офицер” и Военен съюз, по които са осъдени близо 80 старши офицери. Уволнени са над 3500 офицери, обвинени, че са привърженици на старата власт.

    От 1947 външното разузнаване се обособява като самостоятелна служба с 4 отдела и ясно изразени цели. (IV-ти отдел – САЩ, Англия, Канада и страните от Латинска Америка, в 4 отделения, щат – 21 души)
    Второ управление на Държавна сигурност се занимава с контраразузнаването извън армията. До началото на 50-те години дейността му е сравнително ограничена и се концентрира основно върху чуждите дипломати в страната. След това то бързо се разраства, като му е възложен надзора на политически неблагонадеждни групи – духовенството, младежта, интелигенцията, пътуващите в чужбина спортисти.
    “Вражеската” емиграция не наброява някаква внушителна цифра и нейният брой е твърде нисък в сравнение с някои други страни от Източния соц-блок.
    Политическите убийства и отвличанията зад граница са част от методите, които комунистическият режим започва да използва, за да затвори устата на критиците зад граница, след като се разправя с вътрешната опозиция.

    Още от самото създаване на Държавна сигурност в нейния състав има служба за охрана, която първоначално е отговорна главно за сигурността на царския дворец.
    През 1948 г. тя е обособена в Отдел V, който се грижи за личната безопасност на членовете на Политбюро на ЦК на БКП и на правителството.
    През 1949г. е създаден Отдел VIII, който трябва да организира транспорта, осигуряването с жилища и специалното снабдяване с потребителски стоки и обзавеждане на висшето партийно и държавно ръководство.
    Дейността на отдела по снабдяване е обект на постоянно внимание на най-висшето партийно ръководство, а работата му и обхвата на привилегированите лица са подробно регламентирани с множество нормативни актове. Размерът на финансираните от държавата привилегии е огромен. Така например през 1951 г. членовете и кандидат-членовете на Политбюро могат да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева и колониални стоки за 60 хиляди лева (за сравнение по това време средната месечна пенсия е 200 лева). В допълнение към това висшето партийно ръководство разполага с безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП, например първият секретар през 1958 г. (в т.ч. “бедното” пролетарско семейство на Сергей Станишев – баща му Димитър Станишев) – в размер на 20 хиляди лева. През 1951 г. Отдел V и Отдел VIII са обединени във Второ управление, което през 1962 година е преименувано в Пето управление (Управление за безопасност и охрана; така добре известното ни УБО). От средата на 50-те години до 1968 г. УБО се ръководи от Димитър Гръбчев, а от 1968 до 1986 г. – от Илия Кашев. След разделянето на Държавна сигурност УБО става основа за днешната Национална служба за охрана.

    През 1949г. машината на ДС работи с пълна пара. Политическите процеси се използват умело и за разправата с “врага с партиен билет”. Процесът срещу зам.-министър-председателя Трайчо Костов (1897-1949) и 11 негови привърженици поставя началото на мащабна акция за гонения в партийните редици, която продължава до смъртта на Сталин през 1953. Чистката засяга и самата ДС, и нейния висш апарат. До 1956 г. са уволнени 5108 служители, на практика е подменен целият състав.
    Трайчо Костов е член на БКП от 1920, от 1929г. член на на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в СССР и Коминтерна. През 1944г. е политически секретар на БКП, когато организира политическата кампания срещу противниците на комунистите и играе важна роля в разгрома на опозицията, като лично ръководи политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на т.нар. Народен съд.
    Изключително показателна за времето през 1949-50 г. е съдбата на първия началник на контраразузнаването след 9 септември и на следствените органи Стефан Богданов. Той също е арестуван в обвинение в съучастие в заговора на Трайчо Костов.Богданов, който е с особени заслуги като агент на НКВД в края на 30-те години и създава съветска разузнавателна мрежа в София, Пловдив и Варна, е подложен на жестоки изтезания от доскорошните си подчинени.
    В своите спомени, издадени след промените в България, Стефан Богданов пише: “Всички незаконни убийства и “ликвидации” на “класови врагове” се осъществяваха по лични разпореждания на Антон Югов (министър на вътрешните работи) чрез кроткия негов послушник Руси Христозов. … Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия… Ръководители на най-големите извращения в ДС бяха прикрепените към всяко отделение съветски чекисти.”

    През 1950 г., когато начело на БКП застава Вълко Червенков, Държавна сигурност е обособена като самостоятелен институт в системата на МВР, от който новият партиен лидер иска да бъде „очите и ушите“ на партията. В този период в структурното развитие, ДС започва да следва неизменно съветския модел. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели.През 1969 г. контраразузнаването получава статут на главно управление. През 70-те и 80-те години то се занимава основно с контрол на чуждите дипломати в страната, като прерогативите му за надзор на емиграцията постепенно са иззети от Първо главно управление. През 1986 г. от Второ главно управление е отделено Четвърто управление (Управление за контраразузнавателно обслужване на икономиката).

    Държавна сигурност значително разширява обсега на своята дейност, а похватите и методите на работа, които прилага на практика превръщат ДС в репресивния орган на тоталитарното управление в България.

    За периода 1949-1956 г. над 22 000 души минават през арестите. Изселените след 9. ІХ. 1944 г. семейства са 7025, чиито членове наброяват близо 25 000 души.

    От 1952 до 1960 шеф на ДС е Георги Панайотов Кумбилиев (1915-1999), член на ЦК на РМС и БКП, бивш партизанин. В периода 1951-1959 г. също е и 1-ви зам-министър на вътрешните работи. Военно звание генерал-лейтенант. В периода 1959-1962 г. е министър на външната търговия.

    1960г. – В архива на ДС в края на 60-те години съществуват документи, потвърждаващи, че ДС включва в арсенала си ликвидирането на противници чрез физическо убийство. Така например, в Шесто управление е образувано дело за оперативна разработка под кодовото име “Гестаповец” срещу лидера на Българския национален фронт и бивш водач на легионерите Иван Дочев. В един от докладите на управлението е посочено, че “има съвместен план с КГБ на СССР, с който се цели да се обезвреди обекта”.

    1963г. – 16-та република на СССР: по време на управлението си Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-та република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963, а вторият до Леонид Брежнев 10 години по-късно през 1973г. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава.
    Тодор Живков, изказване на 13 юли 1963г. в зала “Георги Кирков” на Партийния дом: “Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”

    Прерастването на ДДС в КДС при МВР 1963 г.. „С оглед по-нататъшното подобряване работата на органите на вътрешните работи, Политбюро на ЦК на БКП прие решение №153 от 18 юни 1963 г. за някой подобрения в ръководството на МВР. В рамките на МВР се създава Комитет за държавна сигурност, който да обединява и ръководи всички поделения на ДС в центъра и страната“. За председател на КДС при МВР е назначен първият зам. министър на ВР Ген. м-р Ангел Солаков, а за първи зам.-председател е назначен Ген.-лейт. Мирчо Спасов.

    С разпореждане №155 от 21 юли 1965 година КДС преминава на подчинение към Министерски съвет. За председател е преназначен Ген. Ангел Солаков, за първи зам.-председател – Ген. Мирчо Спасов, заместници са генералите Григор Шопов и Минчо Агаин (1922-1973).
    Ангел Иванов Солаков (р.1922-п.1988) ръководи освен ДС, но и Министерството на вътрешните работи (МВР) от 1968 до 1971 г. Член е на Работническия младежки съюз от 1938 година и на БКП от 1941 година. През 1941-1942 година ръководи комунистическа терористична група в София, за което през 1942 година е осъден на 15 години затвор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е освободен и работи в номенклатурата на комсомола, като от 1951 до 1958 година е секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз. След това е прехвърлен в апарата на БКП, като до 1962 година работи в нейния Градски комитет в София. Публичните му пристрастия към футболния отбор Левски-Спартак му носят неприятности с партията БКП. Организираното масово погребение на футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков, в което участват над 150 хиляди души – то е прието за антисъветска политическа провокация, тъй като е проведено едновременно с погребението на съветските космонавти, загинали при полета на Союз 11. От 1971 до 1990 г. Ангел Солаков е зам-председател на Българския олимпийски комитет (БОК), воден от зетя на Тодор Живков – Иван Славков (Батето).

    В докладна записка до Политбюро от 1966 г. председателят на КДС Ангел Солаков посочва, че като изменници на родината са регистрирани 5933 лица и 372 невъзвращенци в чужбина – вражеска емиграция.

    През 1967 г. от Второ управление е отделено Шесто управление (политическа полиция) и дейността му отново е ограничена до външното контраразузнаване. През 1967 г. в структурата на КДС е създадено Шесто управление „За борба с идеологическите диверсии и противодържавните прояви“. Под пълен контрол е поставена художествено-творческата и научна интелигенция и всички творчески съюзи – за тях отговаря създаденото от Политбюро на ЦК на БКП идеологическо управление в ДС (6-то управление).

    През 1968 г. режимът в София, воден от БКП и ДС, в единодействие с КГБ, е един от най-активните участици във военното нападение на суверенна Чехословакия. Решението за участие във военната интервенция след Прашката пролет е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков със строго секретно постановление №39 на МС от 20.VIII.1968 с мотива “за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ”.

    През 1968г. със секретно решение от 26 Март на Министерския съвет с министър-председател Тодор Живков започват да се отделят средства за висшето партийно и държавно ръководство в нарушение на държавния бюджет. Те не са облагани с никакъв данък, нито са отчитани и заприходявани. С правителственото решение се предоставят “представителни пари” на следните длъжности: председател на МС – 15 000 лв., председател на президиума на НС – 15 000 лв, първи зам.-председател на МС 8000 лв. Зам.-председател, чл. на Политбюро – 7000 лв., зам.-председател на МС – 4000 лв., министър, член на Политбюро – 7000 лв., министър, кандидат-член на Политбюро – 5000 лв., министър, член на бюрото на МС – 4500 лв., министър – 3500 лв.. За сравнение средната годишна работна заплата за 1968 е 1366 лв., а на селскостопанските работници – 887 лв. През 1992 финансовия министър Иван Костов завежда от името на държавата в лицето на Министерството на финансите съдебен иск срещу БСП като правоприемник на БКП. Претенциите на държавата са за 2, 2 млрд лв. и 703 000 долара, отпускани на компартията от държавния бюджет за периода 1952-1990. (В. “Демокрация”, бр. 305, 30.ХІІ.1993). Отпускането на средствата е ставало със секретни решения. В периода 1952-1980 милионите за БКП са маскирани под кодовото название “Просвещение-А”, а средствата за казионния БЗНС под “Просвещение-Б”. Изтеглянето им се осъществява чрез устни разпореждания.

    „На 20.II.1969 г. с указ на Президиума на Народното събрание под №183, Министерството на вътрешните работи и Държавна сигурност се преименуват на Министерство на вътрешните работи“.
    С този указ Държавна сигурност отново става част от МВР.

    Шеф на ДС от 1969 до 1973г. е Мирчо Спасов, член на БКП и “дъщеря” й БСП, зам-вътрешен министър в НРБ, един от най-близките сподвижници на Тодор Живков, организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена, ръководил контрабандни канали и отговорен за източването на милиони левове от служба „Културно наследство“ към Министерството на външните работи.През 1990, за извършените зверства край лагера в Ловеч, Спасов е изключен от БСП, а тогавашният президент Петър Младенов му отнема генералското звание. Срещу Спасов и ръководството на лагера в Ловеч е повдигнато разследване, от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Спасов прави самопризнания, като оправдава действията си с копиране на опита на съветските другари. На 8 юни 1993 е даден ход на делото, на което лично Иван Татарчев пледира за смъртни присъди. Спасов умира един месец след началото на делото, в дома си, където е под домашен арест.

    През 1970 г. е създадено Следствено отделение 05 – специално, за разследване на чужденци. Изпълнява както процесуални така и оперативни функции, между които “съдейства на съответните поделения на ДС в провеждането на активни мероприятия и вербовки.”

    През 1973г. при посещението на Брежнев в България през септември Тодор Живков се опитва за 2-ри път да направи България 16-та република на СССР, не без одобрението на ДС и КГБ, като договаря приобщаването на България към СССР по всички направления и всички сфери от обществено-политическия живот да се запази в тайна: “Ние се споразумяхме със съветските другари да не разгласяваме широко нито документа, приет от юлския пленум, нито нашата съвместна договореност с КПСС да действаме в това направление”.

    На 3.III.1974, Политбюро на ЦК на БКП излиза с Решение „Б” №4 за одобряване на: „Основни положения за указ за Държавна сигурност” и секретни „Основни положения за указ за Държавна сигурност”. С решението е узаконена пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП“. Това е документът, по който Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 г.

    През 1974г. в доклад до Политбюро МВР обобщава, че от 9. ІХ. 1944 г. до 1974 г. от България са избягали около 10 500 български граждани, без в тази цифра да са включени невъзвращенците от турски произход. Репресиите срещу семействата на политическите емигранти се изразяват с лишаване от основни човешки права. На близките се забранява да напускат страната, нарушена е неприкосновеността на кореспонденцията, осъществява се системен тормоз, а на децата на бегълците е лепнат етикета на неблагонадеждни и им се ограничават възможностите за образование и работа.

    През 1974 МВР, ръководено от Димитър Стоянов, успява да отвлече от Дания 59-годишния Борис Арсов, лидер на емигрантската организация Съюз на българските революционни комитети. В оцелялото дело за оперативна разработка срещу него е запазен план за неговото физическо ликвидиране с подробни указания към агента на ДС за начините, по които може да извърши убийството. Планът за убийство не успява, защото агентът, избран за извършването му, не го изпълнява. В резултат на това Арсов е отвлечен, а след отказа да сътрудничи на ДС в София за разобличаването на “вражеската” емиграция той е осъден на 15 години затвор. Изпратен е в затвора в Пазарджик, където седмица по-късно е намерен обесен на три вратовръзки, след като при настаняването му от него са иззети всички дрехи и предмети. През 1992 Военната прокуратура в Пловдив започва разследване по случая, което не е приключило и до днес.

    На 7 септември 1978г., рожденния ден на Тодор Живков, в Лондон в крака на писателя Георги Марков е изстреляна специална съчма с отрова, която довежда до неговата смърт. Най-изявеният критик на комунистическата система и тоталитарния строй в комунистическа България почива на 11 септември, а покушението срещу него се превръща в нарицателно при споменаването на България в Западния свят като страна, извършваща терористични акции срещу инакомислещите си поданици.
    Седмица преди убийството на Марков е извършено неуспешно покушение срещу журналиста Владимир Костов в Париж, който година по-рано изменя като офицер от българското разузнаване и е осъден на смърт от военния съд в София.

    През 1979 г., е обособено самостоятелно Седмо управление – Централно информационно-аналитично организационно управление, Централната информационно-аналитична служба е част от Шесто управление (известно като Статистиката, която публикува официалните данни за Държавата, яаст от него намиращо се зад Паметника Левски в София).

    През 1979 г. със заповед № I-10 от 19.I.1979 всички следствени структури в МВР са обединени в Главно следствено управление, което получава абревиатурата ГСУ-МВР. В новата структура съществуват две основни направления:
    -Следствие по линия на Държавна сигурност (вкл. политическа и идеологическа борба – Отдел 01 Предателство и шпионство и Отдел 02 Измяна, вредителство и противодържавна агитация)
    – Следствие по линия на Народната Милиция (предимно криминални престъпления).
    Основното направление в работата на ГСУ-МВР е именно по ДС и по-голямата част от работещите в тази институция следователи са се занимавали именно с дела, инициирани от оперативните управления на ДС.

    През 60-те и 70-те години България прилага наложената от Москва политика за износ на революция в страни от Третия свят като подпомага безвъзмездно със специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) различни леви терористични режими. Със секретни решения на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП и съдействието на отделите и агентурата на ДС, са отпускани “помощи” по целия свят, между които личат имената на държавите Куба, Алжир, Йемен, Конго, Зимбабве, Венецуела, Гватемала, Ангола, Лаос, Сирия, Йордания, Ирак.
    През 70-те години Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП отпуска безвъзмездни оръжейни помощи на партизански революционни движения в страни от Азия, Близкия Изток, Африка и Централна и Латинска Америка.
    Същите имена на тези държави, личат в списъците на раздадени помощи от СССР, Русия, Европейският Съюз (ЕС) и САЩ.

    В архивите на МВР съществуват доказателства, че по време на комунистическия режим официално София е толерирала някои международни терористи, сред които и терорист № 1 на миналия век Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала. През 2003 г. МВР разсекрети частично по искане на в. “Дневник” делото за оперативна разработка “Рисове” водено от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) срещу Чакала и членове на неговата терористична организация “Световна революция”. Секретните архивни материали разкриват, че в началото на 80-те години Карлос Чакала заедно със свои сподвижници е оставян да пребивава многократно в България с мълчаливото съгласие на комунистическия режим, въпреки че е пренасял в багажа си оръжие и взривни материали за осъществяване на своите терористични набези на Запад.

    През 1980 година Шесто главно управление има 9 отдела.
    1-ви отдел – художествено-творческата и научната интелигенция и средствата за масова информация
    2-ри отдел – младежта, спортните организации и студентите
    3-ти отдел – духовенството, евреите, арменците, белоемигрантите, паметниците на културата
    4-ти отдел – про-турски и про-югославски национализъм, турската интелигенция и студенти
    5-ти отдел – „контрареволюционни остатъци“, като земеделци и социалдемократи, контрол на затворите
    6-ти отдел – корупция и контрол на структурите на МВР и БКП[40]
    7-ми отдел – тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност, издирване на лица
    8-ми отдел — информационен анализ
    9-ти отдел – за средствата за масова информация
    След разделянето на Държавна сигурност през 1990 г. Шесто управление е наследено от Главна дирекция за борба с организираната престъпност.

    През 1980 г. в рамките на Първо Главно Управление на ДС е създадено самостоятелно управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР).

    През 1986 г. на базата на създаденото в ВГУ-ДС „Икономическо“ управление е създадено Четвърто (икономическо) управление на ДС на мястото на Четвърто „Техническо“ управление.
    Първоначално е сформирано, за да контролира държавните предприятия, много от които при опитите за стопанска либерализация в началото на 80-те години получават възможност за преки контакти с чужди контрагенти, както и за да следи за политическите настроения сред работниците и за дейността на чуждите предприятия с дейност в България. В средата на 80-те години негова основна дейност вече е организирането на нелегална външнотърговска дейност. Четвърто управление участва активно в контрабандата на злато, чужда валута, битова техника, цигари, напитки. То ръководи нелегалния реекспорт на оръжие и боеприпаси, извършван от Кинтекс и дъщерните му предприятия, както и износа на „медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация“. След обособяването на Четвърто управление негов началник е Кирил Величков.

    1987г. завършва “прехвърлянето на Тошовото наследство” във Фонд “Москва”. Срещу Тодор Живков, обвинен в присвояване на 22 500 000 валутни лв. (1 долар – 0.76 лв.) в продължение на 30 години – от 1957 до 1987 – тези средства са предавани с неговото лично разпореждане на посланика на СССР в България, който от своя страна ги е изпращал по сметка в Москва в специален фонд, подпомагащ международното комунистическо движение. (Изт. – В. “Демокрация”, бр. 298, 21.ХІІ.1993). Обвинителният акт срещу Живков е внесен в съда през март 1993, но ход на процеса никога не е даден.

    През 1980-те години към мокрите поръчки, извършвани от ДС до тогава, могат да бъдат причислени и убийствата в затвора в Пазарджик на журналиста Георги Заркин и екскурзовода Володя Наков. Те са съдени за публично изразяване на недоволство от обществения строй, писане на писма до западни посолства и желание за напускане на страната. Смъртта им настъпва в резултат на побой, нанесен от осъдени за тежки криминални престъпления лица, вкарани нарочно в килиите им от ДС, на които впоследствие присъдите са отменени.
    Друго убийство, но чрез съд е това на разузнавача Димитър Димитров, разстрелян в Софийския затвор на 7. V. 1986 г. През 1993 г. Прокуратурата на въоръжените сили изправя на подсъдимата скамейка о. з. ген. Петър Чергиланов, бивш началник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), о. з. ген. Костадин Коцалиев, бивш началник на Главно следствено управление в МВР, полк. Цветан Първанов, бивш началник на І отдел на ВКР и подп. Симеон Спасов, следовател в бившето ГСУ. Ход на процеса срещу тях не е даден.

    През 1990 г., непосредствено след промените от 10 ноември 1989 г., ДС бива преструктурирана и разделена в няколко служби.
    Под натиска на кръглата маса през 1990 година Държавна сигурност е разделена на три отделни служби НРС, НСЗК и НСО. Генералния секретар на БКП Петър Младенов натоварва новоназначения министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев да

    преструктурира ДС – разделена на НРС (разузнаване), Държавна агенция „Национална сигурност“ (контраразузнаване) и НСО (охрана на държавните ръководители), като НРС и НСО се подчиняват на Председател-Президента на страната.

    През януари 1990 г. Политбюро на ЦК на БКП начело с Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов взима решение, с което реабилитира българските емигранти, но само тези които са пострадали по време на Сталинския терор в СССР.

    На 29 януари 1990 г. Ген.-полк. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка с рег. № ІV-68, с която дава ход на „прочистването“ (незоконното унищожаване на ДОСИЕТАТА) на Архивните дела. Макар и да няма точни данни за унищожените материали, според единствената ревизия, правена от дирекция „Информация и архив” в МВР през 1994 г., в резултат на засекретената операция от 1990 г. се предполага, че са унищожени около 40% от архивните дела в ДС. Сред тях са: инструкция І-36/14.ІІІ.1984 за контраразузнавателната работа на органите на МВР по българските граждани, пребиваващи зад граница и реда на издаване на паспортите; окръжно І-96/31.V.1984 за подобряване работата по българската емиграция в съответствие с решение “Б” 17 на Политбюро на ЦК на БКП и министерска заповед І-106 от 1978;
    На заседание на колегиума на ръководството на МВР от 24.І.1990 в присъствието на ръководителя на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се взима решение да се създаде работна група, която да направи преоценка на архива и предложи механизъм за прочистването му. По тази точка докладва тогавашният първи зам.-вътрешен министър ген. Любен Гоцев (БКП, БСП), кадрови офицер от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, работил 10 години в ООН под дипломатическо прикритие, както и в МВнР. На колегиума е съобщено, че от направения преглед за 40 години съществуват 942 действащи нормативни и поднормативни ръководни документа. За около 700 е преценено, че могат да се унищожат веднага.

    Отделен процес за унищожаването на досиета протича в Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването). Той започва месец по-рано с утвърждаването от зам.-министър ген. Стоян Савов на строго секретна заповед рег.№2570/8.І.1990 на началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров за прочистване на архива. В резултат от нея са унищожени най-малко 20 000 досиета седмица преди Народното събрание на 15.І.1990 да отмени член 1-ви на конституцията за ръководната партия. Те са изгаряни в пещите на металургичния комбинат “Ленин” (днес “Стомана”-Перник)

    Дело №1 – Главна прокуратура търси съдебна отговорност срещу Живков по дело №1/1990. Той и бившият началник на кабинета му и член на Политбюро Милко Балев са обвинени в превишаване на властта с цел облагодетелстване. Обвинителният акт на Главна прокуратура съдържа сумите давани за храна и представителни, отпускани ежегодно на висшата партийна номенклатура, закупените от
    Пето управление на ДС (Управление безопасност и охрана) западни автомобили,
    както и 125 апартамента, раздадени с лично нареждане на Живков на 114 лица. Посочените са и неправомерно изразходваните средства за денонощна охрана на сина му Владимир Живков и внука му Тодор Славков. За поддържане на охолния живот на фамилията само за 1985-1989 документите по делото сочат, че са изразходвани над 1 млн. лв. държавни средства. Балев е обвинен, че е получил без правно основание 39 000 лв., издавайки трудовете на Живков. Диктаторът е осъден на 7 години затвор, а Балев на две. През 1995 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отменя присъдата с мотива, че Живков не може да бъде съден в качеството си на държавен глава.

    През 1992г. пред съда за убийството на Георги Марков са изправени последният началник на разузнаването при Живков ген. Владимир Тодоров (шеф на ДС е Григор Шопов) и зам.-вътрешният министър ген. Стоян Савов, отговарящ от 1973 за операциите на разузнаването. Савов слага край на живота си два дни преди съдебния процес. В джоба му е открито предсмъртно писмо в което той заявява, че ДС няма никакво отношение към атентата срещу папата, но нито и дума за случая с Марков. Владимир Тодоров е осъден за унищожаването само на част от 16-те тома досиета на писателя и ефективно излежава 10-месечна присъда. Това е една от малкото присъди постановени от съда за престъпления по времето на комунизма.
    През 1993 г. следствието по делото Марков установява, че агентът, натоварен с “неутрализирането” на писателя, живее в Дания. Той е разпитан от представители на Скотланд Ярд и датската полиция. България обаче не представя на Дания поисканите документи за неговото сътрудничество с ДС, за да го съди за шпионаж и месец след разпита агентът изчезва. Въпреки публичните обещания на двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов – по делото не се стига до напредък. Тази политика не е продължена от президента Георги Първанов. Въпреки публичните изявления на бившия началник на контраразузнаването в ПГУ на КГБ ген. Олег Калугин, че лично Живков е поискал от КГБ помощ за ликвидирането на Марков, бившият диктатор така и не е обвинен.През 2000 г. Софийският апелативен съд отхвърля искането на прокуратурата за прекратяване на делото поради изтекла давност и постановява, че тя изтича през 2008. От 1999, когато е пенсиониран следователят по делото Богдан Карайонов, този случай не е сред приоритетите на следствието и прокуратурата.

    През 1992 след встъпването си в дължност главният прокурор Иван Татарчев заявява още в 1-то си интервю, че ще потърси отговорност за националното предателство от отговорните партийни лица за опитите да превърнат България в 16-та република на СССР, както и за насилственото принуждаване на българите в Пиринска Македония през 1946 да се отказват от българската си народност (в. “Демокрация”, бр. 44, 21.ІІ.1992). До края на мандата си (1999) той не прави това.

    През 1993 са осъдени бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор. Двамата получават по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската електроцентрала “Чернобил” през 1986г. Една от малкото ефективни присъди в България след 10.ХІ.1989 е произнесена по т. нар. делото “Чернобил”.
    Може би единствено, защото не са ЗАСЕГНАТИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ НА БИВШИТЕ КОМУНИСТИ, И ОСОБЕНО НА НАЙ-ВИСШИТЕ ЧЛЕНОВЕ.

    Прокуратурата прави безуспешни опити да установи изнесения финансов капитал чрез задграничните дружества – операция, която е изпълнена от разузнаването в последните години от управлението на Живков. Опитите на правителството на Филип Димитров в тази насока претърпяват провал. Според прокурори, участвали в проучването на финансовите потоци на външнотърговските дружества става въпрос за близо 20 млрд. долара, което е два пъти повече от външния дълг на България, завещан от комунистическото управление. За различни финансови нарушения в Софийска градска прокуратурата през 90-те години се водят дела срещу няколко дружества с външнотърговска дейност, но без да са влезли в съда. Сред тях са срещу длъжностни лица от “Експомед”, Балканхолидейз – Рент-а-кар, БГА “Балкан”, представителството на Винимпекс във Варшава, Инфоспорт, “Патон”, “Инко” и др.

    Други икономически престъпления са свързани с извършването на контрабанда, която е издигната в държавна политика със строго секретно решение №148/31.VІІ.1978 на Бюрото на Министерския съвет. То взима решение скритата транзитна търговия да се извършва само от държавно търговско предприятие “Кинтекс”. В документа е записано, че “Кинтекс” има право да създава представителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужване на дейността по транзита”, а МВР е задължено “със своите специфични средства да подпомага дейността по транзита”. През 1991 г. правителството на Димитър Попов приема доклад за дейността на ДС, в която съществена част е посветена на организирането на транзитната