Стоичков обвиняем в Чикаго

Христо Стоичков Стоичков (р. 8 февруари 1966 г.) известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Към настоящия момент той е старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч).През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия. През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго. През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.

9 октомври 2012г. Полицията на Чикаго разследва българската футболна легенда Христо Стоичков по обвинение в побой над журналист. Това е заявил дежурният офицер г-жа Кубиерт от 1-во районно полицейско управление в Чикаго.

В полицейския доклад към преписката е записано, че “жертвата е ударена със свит юмрук от Стоичков”. По случая работят детективи, каза още полицай Кубиерт. Тъй като не става дума за тежко криминално престъпление, най-вероятно един от най-успелите български футболисти и носител на най-престижните футболни награди ще може да напусне страната, съобщават от в-к ТРУД в материал под заглавие US полиция разследва Христо Стоичков за побой. Новината бе разпространена и от Агениця РОЙТЕРС и цитирана от Юронюз и други.

Инцидентът е станал на 8 октомври около 19,30 ч местно време на тържеството за 15-ата годишнина от основаването на футболния клуб “Чикаго Файър” в Историческия музей в Чикаго, веднага след мача на ветераните на Чикаго Файър, с ветераните на Висла Чикаго, който се проведе на тренировъчното игрище на Тойота Парк и на който мач, Стоичков вкарва 3 гола.

Христо Стоичков нападнал местен журналист, който поискал да вземе интервю от него, твърди потърпевшият.

Футболистът го ударил в челюстта и накрая го заплашил, че ако опише случая във вестника си, ще му “отреже главата”, разказал пострадалият Светлозар Момчилов.

 “На събитието отидох с малко закъснение. По това време Христо Стоичков даваше интервю за мексиканска телевизия. Приготвих камерата си за кратко видеоинтервю с него и когато той свърши с другата медия, аз извиках г-н Стоичков. Но той или не ме чу, или се направи, че не ме чува, и замина към своята маса, на която седеше с г-н Шефкет Чападжиев. Приближих се и най-учтиво го попитах дали може да ми отдели 2-3 минути за интервю за наша, българска медия в Чикаго. Бях приготвил три най-обикновени въпроса, които ги измислихме заедно с нашия бивш генерален консул в Чикаго г-н Иван Сотиров, който е у нас на гости. Но Стоичков грубо ми каза: “Не. Нямаш никакъв шанс.” Аз тогава го попитах учудено: “Има някакъв проблем ли? Какъв е проблемът?” Той ми отвърна: “Нямам нищо общо с вас!” Тогава аз казах: “Но все пак българската общност в Чикаго е голяма и не мисля, че вие трябва да се дистанцирате от нашата българска колония.” Тогава Стоичков ми отвърна: “Не ви знам кои сте. Не ви познавам вас.” До него беше г-н Чападжиев и аз казах: “Г-н Чападжиев много добре познава нашата медия.” След което помолих Чападжиев, ако Стоичков не знае за нас, поне той да каже две думи и да му обясни, че ни познава. Но Чападжиев нищо не каза. След като Чападжиев не реагира, аз казах: “Г-н Стоичков, ние ще споменем тогава в нашия репортаж, че не сте имали желание да дадете интервю”, след което си тръгнах към мястото, където ми беше оставена камерата. Тогава изведнъж Стоичков тръгна след мене и викна: “Я ела ти навънка.” Задърпа ме за ревера. И в това време неочаквано ме удари в челюстта. Ситуацията излезе от контрол и аз помолих да извикат охраната, за да ме защити. Стоичков ставаше необуздан. Намесиха се останалите журналисти, за да го спрат да ме блъска, и ме помолиха да изляза, за да не се дразнел повече. Тъй като не можех да си тръгна веднага, аз трябваше да си взема статива и видеокамерата. Когато отидох да си ги взема, Стоичков отново дойде при мен и ме предупреди: “Ако напишеш нещо във вестника, ще ти отхвръкне главата.” Аз бях в шок. Нищо не виждах, нищо не чувах. На връщане, като излязох от сградата, стоях сам в колата и не можех да повярвам на това, което ми се случи. Докато Христо Стоичков ме удряше, почувствах най-големия си срам, че съм българин.”

“Такова невъзпитание и простащина никога не бях очаквал от този човек! Стоичков започна да парадира с това колко много е богат, а другите нямали 20 стотинки да се усмихнат. Това каза за www.bulgarica.com очевидецът на събитието Симеон Гаспаров, кореспондент на в-к ТРУД в Чикаго. Заформи се словесна престрелка, между Христо Стоичков, който продължаваше да псува дори и кореспондентът на “Труд”, който не издържа и му извика да се засрами и да се спре да ругае така безобразно, пред детето и хората наоколо, които в този момент бяха потънали в земята от срам. Но Христо не се спря, допълни Гаспаров.

“Искам да го попитам Стоичков, и нека всички знаят, кой в тази тежка икономическа криза плати билета му за Чикаго – и то 1-ва класа? Платиха му го обикновените, отрудени, работещите по на няколко места, борещи се със суровият и безмилостен живот, сърцати български футболни фенове и имигранти! Не го е срам! Само и само, за да може и Христо Стоичков да присъства на годишнината на Чикаго Файър, пари събраха не само Клубът на привържениците на ЦСКА в Чикаго – “Чикаго Редс”, но към тях, се присъедини дори и привърженик на Левски, който пристигна специално от друг щат, от Сейнт Луис, Мисури, за даде 1000 $ на организаторите в Историческият музей в Чикаго,” развълнувано сподели Симеон Гаспаров.

“Всеки българин познава “До Чикаго и назад” и Алеко Константинов. Не забравя и “Бай Ганьо”, “Пази Боже сляпо да прогледа” и “Криворазбраната Цивилизация”.  Вярно, Стоичков книги не чете, но няма да е лошо да започне да чете поне заглавията! Адски обидно е за всички българи тази простотия, която сътвори Стоичков. Не става въпрос само с медиите, но и с професията, и най-вече с всички присъстващи,” завърши Гаспаров.

/Бел.ред. Голямата дъщеря на Стоичков Михаела (Мика, род. 10 юли 1988) е журналистка (Испания (от 20-годишна, радио, телевизия), в България (от т.г, телевизия) и актриса в телевизионен сериал, където играе самата себе си. Малката – Христина (21) живее с приятеля си в САЩ и учи бизнес-специалност в Канзас./

След преживения шок потърпевшият потеглил с колата си към дома си, който се намира в предградията на Чикаго на около 50 км от мястото на инцидента. Към полунощ, той се поуспокоил от шока и решил да потърси правата си. От местната полиция му казали, че трябва да подаде жалба за случилото се в районното управление до Историческия музей, където е станал инцидентът.

Жалбата на представителя на медия срещу Стоичков е внесена и заверена под № hv510267 в чикагската полиция. Простъпката е описана като Battery (crime). На български терминът се превежда като телесна повреда, обида чрез действие, словесна атака, нападение, побой, обида чрез действие: 26. Престъпления против здравето – видове телесни повреди. Престъпления в Чикаго могат да се докладват и в интернет на линк:   Online Crime Reporting.

Пред “Труд” подалият жалба сподели, че когато го попитали иска ли Стоичков да бъде арестуван, той е потвърдил и е отвърнал, че иска да се спази законовата процедура.

Самият Стоичков отрича да е имало инцидент.

Сигурно имате предвид един човек, който беше дошъл без покана на бляскавата церемония на “Чикаго Файър”. Заедно с другите ми колеги получихме уникални възпоменателни значки. Хората в Щатите искат да развият все повече сокъра. Стадионите започнаха да се пълнят. Ние бяхме сред първите мохикани и сме горди, че ни честваха в тази зала. И покрай толкова много блясък, усмивки и прегръдки се появи един човек, който започна да нахалства за интервю.

Казах му, че по цял свят има правила. Научил съм ги в “Барселона” – най-големия клуб”, казва още Стоичков пред изданието и добавя: „Но явно е писано винаги да се появява нахалник, който да е като лош дъх в устата. Но не можа да развали спектакъла, който бяха направили шефовете на “Чикаго Файър”. Може само да сънува, че съм го удрял.

Голяма злоба се трупа у някои хора и ми е болно, че говорим за това. Толкова са жалки, че искат на мой гръб да станат известни. Но гърбът ми е голям, ще издържи. Не ме мислете! На мен слава не ми трябва, имам предостатъчно. Печелил съм я с толкова труд, болка и пот, за които малцина могат да си представят. Камо ли завистливи бракониери.”

Христо Стоичков вече се е завърнал в добро настроение от Чикаго в България. Бившият национал  заяви, че подобни твърдения не го притесняват, защото е свикнал с лъжите по негов адрес. “Както виждате, жив и здрав съм и се прибрах безпроблемно да си върша работата като треньор на “Литекс”. Свикнал съм разни неизвестни герои да си правят реклама на мой гръб и въобще не искам да коментирам измислиците на този псевдопатриот”, каза Стоичков пред официалния сайт на ФК “Литекс”, Ловеч.

От ДАРИК припомнят, че бившият наш топ-футболист има буен нрав и не обича журналистите. На 4 октомври 2012г. след разпит в Главната Дирекция за Борба с Обществената Престъпност (ГДБОП) за Черното Тото, той обвини журналистите, че са унищожили международния му имидж, свързвайки името му с това. Официална информация за разпита бе разпространена от МВР.

Стоичков попадна и в доста любопитна негативна класация, като се нареди на 3-та позиция в подреждането в анкета за “най-мръсните” футболисти в испанския футбол, организирана от “Ел Економиста”. Стоичков често бе обвиняван в Испания, че псува по противникови играчи и съдии и прилага техники като щипане и раздаване на лакти, но най-големият скандал сътвори, когато настъпи съдията по време на едно от дербитата с Реал (Мадрид).

През 2008г. Стоичков нападна фотографа на в-к “24” часа Любомир Асенов пред ресторант в Барселона, където журналистът е за поредния старт от Формула 1. “Снимах го, излязох от ресторанта и си тръгнах. Той ме настигна в гръб, изобщо не очаквах, че е тръгнал след мен и с юмрук директно ме удари в зъбите. Аз изпаднах просто в лек нокдаун, зави ми се свят, паднах на земята”, казва фоторепортерът. Асенов твърди, че Христо му е взел фотоапарата, напсувал го е и се е опитал да го ритне два пъти в главата.

В августовския си брой от 2007г. мъжкото списание “Макс” публикува сензационно интервю с най-оспорвания национален треньор и тогавашен наставник на 2-дивизионния испански отбор Селта – Христо Стоичков, което и днес може да се прочете в интернет. Камата, който преди това категорично беше отказал да общува с български медии и да дава интервюта за тях, проговаря пред медията за Родината, парите, славата и секса. Безкомпромисен, циничен и самоуверен. Стоичков твърди, че

За България: -България ли? България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък.”

За треньора Димитър Пенев:

“Защото много от нашите лумпени, когато съм играл, са стъргали, събирали орехи някъде по селата. И днес ми правят анализи за футбол. И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев… Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор! Да не е играл той, да не е вкарал гол той или да е спасил някоя дузпа? Вярно, че е треньор и трябваше да слушаме неговите указания, но да се слага медал само на един малко ми звучи… нали знаете поговорката: чуждото си е чуждо, моето си е мое, ама чуждото пак е наше.”

“За разлика от журналистите в Испания, чужбина, българските имат ниска култура и може би това е най-хубавото, което им е останало – да живеят в низината и да изплуват, но това едва ли ще стане някога. Колегите ви на запад са много по-възпитани и там да учиш журналистика е едно, а в България е много затворен кръг.”

“Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам… направо ми става кеф. Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива боклуци. Тормоз.”

На въпроса “Кога ще се върнете в България?” в инетрвюто през 2007г. Стоичков отговаря: “Няма връщане. Не ми е приятно да се връщам тук.” /ЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ АВТОБИОГРАФИЯ НА СТОИЧКОВ – “ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВЪРНА”/

След като бе атакуван съвсем неочаквано от Христо Стоичков през 2007 година Димитър Пенев тогава направи кратка изповед пред в-к “Тема Спорт” за взаимоотношенията си с Камата.

Стратега не можа да намери точно обяснение от къде извира омразата на бившия му възпитаник към него, но предположи, че е свързана с предстоящото му назначание на поста национален селекционер.
“Много се радвам, че Стоичков продължи треньорската си кариера. Но няма място за сравнения. Нека да постигне това, което съм направил аз, и тогава да коментира.  … Но тези истории и интригантсва кой с кого е, го интересуват Стоичков, а не мен. Затова постоянно ме разпитваше, вместо да си гледа отбора. И сега, когато нещата около момчетата се бяха успокоили, той пак се намеси. Не можеше ли да критикува нормално – че трябва по-голям професионализъм, по-добра организация и даа помогне в някоя насока? Не може, защото той винаги е бил и винаги ще бъде конфликтен.
Пак почна да сравнява с как било на Запад и да ни разделя. А аз него си го знам най-добре. Не сме били направили нищо за него – ами ако не го бяхме отървали от наказанията? България не била му дала нищо, той бил по-велик от нея и от всички българи. А пет години, като го тренирах в ЦСКА Средец – няма признание.

За “работата” на Стоичков като треньор: “Десет месеца се занимаваше с всякакви истории, но не и с отбора си. Стоичков искаше да се занимава всичко, вместо с това, с което трябва. Искам да питам колко срещи с колегите или с медиите направи като треньор, защото май по-важен беше прочутия му лов из Балкана. И сега, понеже лесно се подава на манипулации, веднага тръгнал да ме напада, заради негови хора, останали в България, които непрекъснато му се крият зад гърба. Лошото е, че нападките са личностни, а не обосновани и професионални. Но тогава искам аз да го питам голямата звезда защо не дойде да поеме ЦСКА? Уплаши се. А аз съм идвал в любимия отбор и когато е бил в тежка криза, защото го обичам и не се притеснявам от предизвикателства. ”

—————————————————————–

ЛЕГЕНДАТА СЕ ЗАВЪРНА

Христо Стоичков (Камата, Модерният ляв) е роден на 8 февруари 1966г. в Пловдив.

Стоичков започва футболната си кариера от мъжкия заводски отбор на фабриката “Юрий Гагарин” в Пловдив, за да достигне  столичния ЦСКА. Още в първия си сезон при “червените” проличава отромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мача за Купата с Левски през месец май 1985 г., е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия. През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от испанския Барселона.

Стоичков в чужбина

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА каталунците от Барса закупуват Стоичков, с които стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 г., 5 става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.  През 1994г. Стоичков отбелязва 6 гола, като играе за национала на България и получава приза за голмайстор на световните финали в САЩ (заедно с руският футболист Олег Саленко), както и печели наградата „Златната топка“. Постепенно нещата в Барселона се променят и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.
Това през 1995 година кара Христо да премине в италианския ФК Парма, където остава само за един сезон, след който се завръща в Барса.

Завръщане и заминаване на изток

През пролетта на 1998 г. се завръща обратно в България, този път под наем в ЦСКА, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с играчи от отбора.

След ЦСКА Стоичков преминава в “Ал-Насър” в Саудитска Арабия, град Рияд, където той е един от единствените 6 европейски играчи в историята на клуба, а през 1997г. треньор на отбора е самият Димитър Пенев. С отбора “Камата” печели Азиатската КНК. Клубът е собственост по това време на един от най-големите фенове на футбола в Кралската фамилия – наследника на Краля на Судитска Арабаия – Принц Абдул Рахман бин Сауд Ал Сауд до смъртта му през 2004г., когато оставя 6 сина и 3 дъщери наследници. В момета президент на “Ал Насър” е Фейсал бин Турки бин Насър, наследник на 1-ят монарх на Саудитска Арабия Крал Абдулазис.

След това Стоичков преминава в японския “Кашива Рейсол”, отбор който тогава за единствен път в историята си и до сега печели Купата на Япония през 1999г., макар че е 3-ти в класирането на първенството на Джей-Лигата.

Край на кариерата на футболист по Света и начало и край в САЩ

През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия. През 2000 г. се връща отново на зеления терен, този път “зад океана”, след като като сключва договор с американския Чикаго Файър, отбор с който печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си. 

Треньорски години

През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва (четете по-долу скандалното му интервю и мнението на Димитър Пенев). Стоичков тогава става треньор на непретенциозния испански 2-ро Дивизионнен отбор “Селта Виго”.

След това води и тим от Южно Африканската Република (ЮАР) – ФК “Мамелъди Съндаунс” (Mamelodi Sundowns). “Мамелъди” по това време е собственост, от 2003г., на минния магнат и адвокат милиардерът Патрис Мотсепе, който в момента е Президент на Търговската и Индустриална камара на ЮАР, а по-голямата му сестра Радебе е една от най-успешните “черни” бизнес-дами в Света и е омъжена за Джеф Радебе, Министър на Правосъдието и Развитието на ЮАР.

Стоичков през 2012 г. 

През януари 2012 г. отново е във футболното поприще, обратно в България, когато застава начело на Литекс (от древногръцки превод означава цветето Люляк) от Ловеч, където подписва безсрочен договор, а почетен президент на тима и собственик на успешната едноименна компания “Литекс Комерс” е известният български бизнесмен Гриша Ганчев (род. 10 декември 1962 г., Ловеч).

Гриша Ганчев е роден на 26 януари 1960 г. в с. Сандрово, Русенско и завършва Средно спортно училище „Асен Драганов“ (Ловеч) с профил борба (1980), Висше образование получава във ВИИ “Карл Маркс” със специалност „Счетоводство и контрол“ и успешно се дипломира от школа по мениджмънт (дистанционно обучение) в Сейнт Луис, САЩ (1990).

През 1990г. е създадена “Литекс” – първата компания в България, която внася пропан-бутан с корабни партиди”, пише в Официалния сайт на фирмата “Литекс Комерс”. Впоследствие Ганчев изгражда и верига от бензиностанции, които през 1998 г дава на концесия на Shell. 

След разрастването си през 1999г. дружеството “Литекс Комерс” ООД е трансформирано в акционерно, а през 2002г. се премества в София. Авторитетът и стабилността на ЛИТЕКС КОМЕРС АД се утвърждават особено силно в периода на икономическата криза и срива на пазара на горива у нас през 1997г. ЛИТЕКС е една от малкото български компании, които не прехвърлят инвестициите си в чужди банки и предприятия зад граница, пише на сайта на компанията. Днес ЛИТЕКС е един от най-големите инвеститори в страната, като общата стойност на инвестициите надхвърля 250 000 000 евро и осигурява работа на над 3000 човека, допълват от компанията.

ЛИТЕКС КОМЕРС АД е основен спонсор на редица спортове – футбол, борба, мото крос, бокс, самбо, волейбол. Заедно с община Ловеч, ЛИТЕКС прави смесеното дружество Ловеч Спорт 96, което през 1999 година е пререгистрирано в акционерно. Именно добрият мениджмънт и средствата на фирмата превръщат фирмения футболен клуб – ПФК ЛИТЕКС АД, в ключов фактор на родната сцена. За 16 години отборът става 4 пъти шампион, печели 4 пъти Купа на България, 1 Суперкупа на България и изиграва 60+ мача в Евротурнири. Благодарение на ЛИТЕКС България има европейски, световни и олмпийски шампиони по борба и бокс.

Гриша Ганчев е основател и председател на Надзорния съвет на компанията „Литекс комерс“ АД. Ганчев е член на Управителния съвет на Българската Федерация по Борба (БФБ). 

Председател на БФБ от 1998г. е 7-кратният европейски и световен щампион, Олимпийски от Атланта ’96 – Валентин Йорданов. Българската звезда в световната борба заминава за САЩ в началото на 90-те години, където се състезава в отбора Foxcatcher на мултимилионера Джон Дюпон – един от хората които спонсорираха българската свободна борба през годините. Супер запален по борбата Дюпон пристига в България през 1991 г на Световното във Варна. Тук харесва стилът на Вальо и пред медиите ни твърди, че го чувства като свой син. След Атланта, където Йорданов грабва златото, Дюпон го привлича в американския си клуб. Мултимилионерът придружава Йорданов на всички първенства облечен с анцуг с надпис България и дори седи в ъгъла на тепиха по време на схватките му. През 1996 г. наследникът на прочутата фамилия и меценат на борбата застреля олимпийския шампион Дейвид Шулц – най-близкият приятел на Валентин. В същия ден в имението празнували 36-ия рожден на Вальо Йорданов. Имало и голяма българска група борци от Славия Литекс. След като съпругата на Вальо приготвила страхотна трапеза, семейство Йорданови излезли с гостите, за да ги изпратят на летище „Кенеди” в Ню Йорк. Само час по-късно Дюпон вдига пушката и прострелва с три куршума олимпийския шампион от игрите в Лос Анджелис 1984 Дейвид Шулц.

След драмата Джон Дюпон остава коректен към Вальо, който живее със семейството си в имението. Йорданов отказва офертата да стане съветник на националния отбор на Корея, защото вече е обещал на Дюпон да поеме частната му селекция “до живот”. Чрез своя адвокат Дюпон дава на Йорданов доживотна издръжка и семейството на българския борец, съпругата му Здравка, синът му Янчо и дъщеря му Ирина, остава да живее там. 72-годишният наследник на химическа империя почина от естествена смърт в затвор в щата Пенсилвания през 2010г., като  бе изтърпял 13 г. от присъдата си, която бе предвидено да бъде 40 г.

Валентин Йорданов е обявен през 1998г. от ФИЛА за борец № 1 в свободния стил на ХХ век, също приет в “Залата на славата” на ФИЛА в Оклахома (САЩ).

От месец април 2007 г. Гриша Ганчев е член на Българския Олимпийски Комитет (БОК), а от месец февруари 2009 г. – на Българската Федерация по Футбол (БФФ). “Аз го правя за борбата и не търся благодарности. Досега никой не ме е предавал,” казва Йорданов пред “7 дни спорт”.

1 comment for “Стоичков обвиняем в Чикаго