Планът на Феликс Баумгартнер е да се изкачи за близо 3 часа до 120,000 фута и след това да скочи от капсулата под налягане, която е почти вакуум и без кислород, за да започне след това най-бързото, от най-отдалечената точка от земята свободно падане в историята на пилотиран балон. Гмуркане му от стратосферата следва да предостави на учените ценна информация за следващото поколение скафандри и техники, които биха могли да помогнат на астронавтите да оцелеят при произшествия в откритото пространство. FOTO: Red Bull
“НА ЖИВО” ВИДЕО
Атлетът от екстремните спортове и парашутист (Skydiver) 43-годишният австриец Феликс Баумгартнер отложи поради вятър планираното граничещо със смъртта свободно падане от “тавана” на полет на реактивен самолет, пробиващо звуковата бариера със скорост 690 Мвч и да постави още 3 световни рекорда
Д-р Кларк, НАСА: “”Това е наистина научната същност на тази мисия, за да се подобрят шансовете за оцеляване на астронавтите в бедствия на голяма височина”
9 октомври 2012г. Атлетът от екстремните спортове и парашутист (Skydiver) Феликс Баумгартнер отложи “скокът на смъртта”, планиран от него и граничещо със смъртта свободно падане от 23 мили (120,000 фута, 36.6 км, 36.600 м) днес в пустинята в щата Ню Мексико, заради силни ветрове, съобщи АП.
43-годишният бивш военен парашутист от Австрия се надяваше да стане първият Skydiver пробил звуковата бариера и да счупи още три други световни рекорди.
Лощото време принуди неговия екип да отмени планираният и подготвян цели 5 години полет с 55-етажен, ултра-тънък балон пълен с хелий, който да изкачи роденият на 20 април 1969г в Залцбург Феликс до стратосферата. Балонът е толкова тънък, че може да лети само, ако ветровете бяха по-слаби от 2 мили в час.
Преди изгрев слънце вятърът на избраното място намиращо се на 700 фута надморска височина бе далеч над 3 Мили в час.
Когато ветрове се поуспокоиха и започна подготовката, Баумгартнер облечен в сепциалния костюм влезе в капсулата, която с балона да го изведе на желаната височина. На живо по интернет се показа как ветрове разбиват балон.
Полетът на балона бе планиран да започне около 7 часа сутринта от прашно поле в близост до летището, което до този момент е най-известно с кацането на НЛО през 1947г.
Планът на Баумгартнер е да се изкачи за близо три часа до 120,000 фута и след това да скочи от капсулата под налягане, която е почти вакуум и почти без кислород, за да започне след това най-бързото, от най-отдалечената точка от земята свободно падане в историята на пилотиран балон. Феликс държи рекорда за парашутен скок от най-висока сграда, поставен през 1999г. от Петронас Таурс в Куала Лампур, Малайзия. На 31 юли той стана първият човек прелетял на “въдушно крило” Английският канал. Негов е рекордът и за “най-нисък скок”, когато от 95 фута (29м)успя да отвори парашута след скок от “ръката на Христос” на известната статуя в Рио де Женейро в Бразилия.
Баумгартнер прекара времето си вчера в хотела, за да се подготви психически за опасния подвиг, заедно с родителите си, приятелката си, няколко близки приятели и неговият екип. Направи само лека вечеря със сьомга и салата и след това масаж. Днес сутринта Феликс престоя в специаялно ремарке близо до площадката за изстрелване.
Какви са рисковете?
Всеки и най-слаб контакт с капсулата на изхода може да разкъса костюмът на Феликс. Другите опасности идват от липсата на кислород и температура, която е едва 70 градуса под нулата. Има потенциална смъртоносна опасност от състояние, известно като “кипене на кръвта”. Баумгартнер би могъл също така да се завърти, без да може да се контролира, което да доведе до други рискови проблеми.
Историческият музей в Омуртаг е единственото място в България, където може да се види истински космически скафандър. Той е на втория български космонавт Александър Александров, който през юни 1988 г. лети 12 денонощия в космоса на съветския кораб “Союз-ТМ-5”. Защитният костюм е дарен на родния град на Александров от съветската академия на науките. ФОТО: БНТ
Производител на енергийната напитка Red Bull, който спонсорира уникалният скок, предава видео сигнал от близо 30 камери на капсулата, земята и хеликоптер, на живо по интернет 1.00pm MDT / 7.00pm CET на този линк: www.redbullstratos.com
Но организаторите предупредиха, че ще има 20-секундно закъснение в предаването на кадри в случай на трагичен инцидент.
И докато Баумгартнер се надява да постави четири нови световни рекорди, когато той скача, свободната му спад е повече от просто “лудост”, а носи и научна стойност.
Ако извънземни астронавти някога са посещавали Земята, вероятно биха оставили някакви материални следи за пребиваването си. Ако това е така, сигурно са оставили нарочно някаква информация за себе си, съхранена за бъдещото човечество така, че когато хората достигнат определена степен на развитие, да намерят и разберат тези послания. Удивително наподобяват съвременната представа за НЛО изображенията в Долината на смъртта в САЩ. Поразяваща е една статуетка, намерена в Еквадор, приличаща поразително на астронавт в скафандър. Едно от дългогодишните изследвания на НАСА е именно на тези “следи” оставени от “някой”. ФОТО: моятарт
Гмуркане му от стратосферата следва да предостави на учените ценна информация за следващото поколение скафандри и техники, които биха могли да помогнат на астронавтите да оцелечт при произшествия в откритото пространство. Стратосферата (στρατός — “войска” и σφαῖρα — “кълбо”, “сфера”) е вторият слой на атмосферата (газовата обвивка, въдуха) на земята, първи е стратосферата, и е разположен на височина между 11 и 50 km. Там се намира озоновия слой, който поглъща ултравиолетовите лъчи на Слънцето и пази планетата Земя. Поради високото съдържание на озон, стратосферата понякога е наричана “озоносфера”. Характерна нейна черта е целогодишното повишаване на температурата във височина над тропичните ширини, през лятото в умерените, а понякога и в полярните ширини.
Скокът реално е от средният “таван” на реактивните самолети, за по ясно, гражданските, с които лети всеки от нас. Баумгартнер, очаква да удари скорост от 690 мили в час, или повече, преди да активира парашута си на 9,500 фута над морското равнище, или около 5000 над земята в югоизточната част на Ню Мексико. Времето на общия скок трябва да отнеме около 10 минути.
Астронавтът Джон Грънсфийлд със специален скафандър работи на Телескопа Хъбъл в открития Космос. Отражението на стъклото е на астронавта Андрю Фойстел, който прави тази снимка. Скафандърът (σκάφος — корпус на кораб + ανδρός, ανήρ — човек) образува обвивка, непроницаема за компонентите на външната среда на водата и въздуха, като потдържа определено вътрешно налягане и необходимият въздух, може да се включва и автономна система за животоподдържане, с чиято помощ астронавтите може да изпълняват действия, без да са свързани с космическия апарат. За да може човек да пътува в Космоса, добре познатите ни скафандри създават нещо като умалено подобие на земната атмосфера в костюма, която упражнява необходимите физични сили върху тялото на космо- и астро- навта. 1-ят скафандър е направен от Евгений Чертковски през 1931г. Първите образци на космическите скафандри са били създадени в края на 1950-те г. в СССР, а през 1961 г. първият човек в Космоса Юрий Гагарин използва цял костюм. Ръсел Кули прави първият астронавтски костюм по проекта “Меркюри”, включително и за Алън Шепърд – първият Американец излязъл в открития Космос на 5 Май 1961г.
Американската космическа агенция NASA все още се чуди къде първо да изпрати своите космонавти – на Марс, Луната или на някой астероид. Но във всеки случай, накъдето и да излетят, астронавтите ще разполагат с чисто нов, подобрен скафандър, наречен Z-1, който бе обявен през юли 2012г. и е направен от специален материал, съставен от няколко различни слоя, предназначени за защита на тялото. Така например, един от тях предпазва от космическото лъчение, слоят от полиуретан и найлон предпазва от изтичане на въздуха, а слоят от полиефир прави така, че скафандъра да не губи формата си. Последният слой е изготвен от сложни композитни материали и предпазва тялото от резките температурни промени, създавайки максимален комфорт вътре в него.(кликнете в/у снимката за по-големи размери)(NASA)
Доказателство за научната стойност на скока е, че негов медицински директор е д-р Джонатан Кларк от НАСА, който бе хирург за екипажа на совалката. Д-р Кларк е убеден, че иска да помогне, осбено след като загуби жена си, Лоръл Кларк, в произшествието от 2003г. с “Колумбия”. Никой не знае какво се случва с тялото, когато се разпада на звуковата бариера, каза Кларк.
“Това е наистина научната същност на тази мисия”, каза Кларк, който е посветен на подобряване на шансовете за оцеляване на астронавтите в бедствия на голяма надморска височина.
Вчера д-р Кларк заяви пред репортери, че очаква Баумгартнер да бъде предпазен чрез налягането вътре в скафандъра, от шоковите вълни, които възникват при преодоляването на звуковата бариера. Ако всичко върви добре и Австриецът оцелее, то NASA ще може да удостовери ново поколение скафандри за защита на астронавтите и да предостави възможност за бягство от космически кораб на 120,000 фута височина, каза той.
В момента скафандрите са сертифицирани за защита на астронавтите само до 100,000 фута, нивото на бившия военен летец капитан Джо Китингер, постигнато през 1960г. при свободно падане, станало рекорд от 19,5 мили. Скоростта от 614 Мили в час на Китингер тогава е само леко счупване на звуковата бариера на тази височина.
Сегашните скафандри изглеждат безнадеждно остарели. Твърде огромни и тежки, те ограничават възможността за движение на астро- и космо- навтите. Кацането на Нийл Армстронг на Луната настина бе огромен скок за човечеството, но за милионите телезрители от цял свят то по-скоро приличаше на тромаво тътрене. И вече десетки години земните пратеници разхождат из открития Космос все същите трудноподвижни скафандри.
Нуждите от нови космически техники, а не само от скафандри, растат всеки изминал ден с новостите и постиженията в идустрията. През септември 2012г. Американският робот „Кюриосити”, който се намира на Марс вече 7 седмици, е открил камъни с различен размер, с ясни следи по тях, че са се намирали на дъното на река или поток, с което се потвърждават теориите, че миналото на „Червената планета” е имало присъствие на влага. „Но за първи път виждаме дребни камъчета, носени от реката на Марс”, разказва Уилям Дитрих от Калифорнийският университет, един от учените от мисията. А кой и как ще ги “събира” е следващата стъпка.
Как и кога имат нужда и използват скфандъра в политиката?
В началото на този месец американската агенция за космически изследвания (НАСА) обяви, че обмисля да изпрати модул за продължително пребиваване на астронавти в една точките на нулево притегляне между Земята и Луната, като за целта разглежда възможността да използва руски космически апарат, съобщи специализираното електронно издание Space.com. Според източниците на сайта предложението за създаване на междинна база за пребиваване на астронавти в точката Лагранж L2 добива все по-голяма популярност в НАСА, особено идеята да се използва руски модул, аналогичен на Научно-енергетичната платформа, която е един от проектите на Международната космическа станция (МКС). Експертите дори разглеждат възможността при този вариант да се използва оборудването, останало от МКС и програмата за совалките на НАСА. Източниците на Space.com твърдят още, че новината за създаването на нова пилотирана космическа програма ще бъде обявена след президентските избори в САЩ, които са насрочени за 6 ноември.
Американците за пореден път показват, че уважават професионалистите от всякакъв произход, както и признават успехите дори на “противниците” си и не ги подиграват при провал както ние българите правим.
Калинке-малинке, я покажи ми пътя да литна, да политна …
Който от нас е събрал някой лев, може и да литне, защото междувременно стана ясно, че полетите до Международната космическа станция /МКС / доста са поскъпнали. Цената на екстремното преживяване се е увеличила от $25 млн. преди 3-4 години до $50 млн., даже и повече. Причината е от съвсем прозаичен земен характер: “Най-вече заради обезценяването на долара”, коментира президентът на компанията “Спейс адвенчър” Ерик Андерсън, която осъществява полетите съвместно с Руската космическа агенция.
За нас тези, които си оставаме “здраво стъпили на земята” с два лева в джоба си остава и утехата, че можем да нахлупим скфандър, просто е така, за да се откъснем от обкръжаващият ни свят. Периодично дизайнерите представят по някое странно предложение, насочено към осигуряване на уединение и спокойствие, поне относително, на публично място. Ostrich Pillow е подобно на скафандър приспособление, което закрива почти цялата глава на човека, като открити остават единствено устата и носът, и така можете да си подремвате сладко, изолирани от обществото. Колкото и да изглежда странно, този продукт влиза в производство и вече е събрана необходимата сума за реализацията на необичайния проект. Продуктът ще бъде пуснат в продажба от декември тази година. Цената, на която ще се предлага, е 75 долара.
You must log in to post a comment.