Сеславски манастир с отпечатъка на Св. Пимен Зографски

“Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир. . . И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира” /XVII век по време на Османското робство/

Боляринът Сеслав съадава обителя по времето на II-то българско царство

Знаете ли, че Иисус Христос имал Родословно дърво – вижте го!

Ще реставрират ли безценните стенописи ?

/Десимира Миткова, БТА, специално за www.bulgarica.com/

Отпечатъкът на духовния будител Пимен Зографски

Дори и най-голямата мощ понякога не е в състояние да разруши и заличи това, което е създадено с вяра и силен дух.

Макар претърпял набези и почти пълно унищожение, днес останките от Сеславския манастир говорят за някогашната му висока духовна стойност.
Според преданията в основата на създаването му стои боляринът Сеслав, който владеел крепост, недалеч от манастирската обител. Това се е случило по времето на Второто българско царство, основано когато Независимостта на България от Византия е възстановена в резултат на въстание от 1185 г., чийто център Търново остава столица на България до трагичната 1393 г., когато след поредица от успешни години България е разпокъсъна от Търновските боляри, и е превзета от турците.

Възстанието е ръководено от братята боляри Асен и Петър. Българската държава е възстановена в територията между река Дунав, Стара планина и Черно море. За цар е провъзгласен Петър, по-късно и Асен. При цар Калоян държавата укрепва и се разширява, нараства военната й мощ, който през 1205 г. нанася съкрушително поражение на император Балдуин Фландърски. Възкачването на престола на цар Иван Асен II (братов син на Калоян) е свързано с ново засилване на държавата, постигнала политическа хегемония в Югоизточна Европа, с разширение на границите й, със стопански и културен разцвет. Разменната монета в тези уговорки са обикновено собствените женитби на на Цар Асен II или сватбите на дъщерите му, които той явно умее да продава на добра цена. Сродяването с унгарския крал му носи в зестра Белградската и Браническата област в днешна Сърбия, а с латинците в Цариград – настойничеството над малолетния им император. Мнозина членове на българската династия вливат кръвта на Асеневци във вените на монарси, йерарси и висши аристократически фамилии, някои от които, например в Италия, имат живи представители и днес. България е отново най-силната държава на полуострова – добре администрирана, с процъфтяваща външна търговия, живееща в мир и изключителна верска толерантност. Българската църква е отново официално призната независима патриаршия. Секат се първите български монети.

Следва териториалното разпокъсване от татарските нашествия и народното въстание на Ивайло през 1277 г. и нов упадък при цар Константин Тих Асен. След 1300 г. при цар Теодор Светослав настъпва период на стабилизиране, но сепаратистките стремежи на Търновските боляри вземат отново връх при цар Иван Александър и в средата на 14 век се отделя самостоятелно Добруджанско княжество, като Царя сам спомага за раздробяването на държавата, като я поделя между двамата си сина – Срацимир и Шишман. Независимо от отслабването на държавата, заради Търновските боляри, общият културен живот на българите е все още в подем. Набезите на османските турци на Балканите през 14 век довеждат до залеза на Второто българско царство, окончателно покорено през 1396 г.

Османското нашествие не подминава и тази част на Софийската околия и заедно с разрушаването на крепостта, запада и манастирът. С огромни усилия местното население успява да възкреси светото място, като издига и изписва църквата наново в началото на 17-ти век.

От този период остава и най-ценното на светата обител днес, а именно стенописите на Св. Пимен Зографски. Неговото дело “запалва” угасналите духовни огнища в родния му софийски край, възстановява стари, гради и стенописва нови храмове, създава школа от свои ученици и следователи. В Народната библиотека се пази ръкописен миней от Сеславската църква от 1618г. с преписка и данни за св. Пимен Зографски, който участва в изографисването на Хилендарския манастир на Света Гора в Атон.

В житието на будителя пише: “Християните като овци без пастир идваха с хиляди при него, като при свой пастир. . . И като обходи цялата Софийска страна той, Пимен, съгради по селата и градовете 300 църкви и 15 манастира”. С възстановяването на всеки храм монахът Пимен спомага за възраждането на християнския дух на българския етнос и утвърждаването му в културното пространство на Балканите. Затова са изключително ценни днес отпечатъците от неговото дело, оставени в рушащия се храм.

С красивите си стенописи, църквата е била най-голямата в околността през този период. Тя е еднокорабна, едноабсидна, с притвор, обширно вътрешно пространство и е изцяло изографисана. Открити са три живописни пласта, като най-добре е запазен този от 1618 г., дело на св. Пимен Зографски. Представените изображения показват сцени със старозаветни, евангелски и поучителни сюжети.

В олтарната абсида са образите на Богородица с двама архангели, Божествената литургия и покланящи се на Христовата жертва. На южната и северната страна са разгърнати христологичните цикли – “Рождество Христово”, “Възкресение” и “Слизане в ада”. По-надолу се открояват образите на софийските мъченици – Св. Георги Нови Софийски и Св. Никола Нови Софийски. Цялата западна стена е заета от голяма композиция, представяща родословното дърво на Иисус Христос – “Богородичния акатист” – наричан още “Корен Йесеев”, чието изпълнение е уникално и се среща само на още само две места в България – Трапезарията в Бачковския манастир и църквата “Рождество Христово” в Арбанаси. Жилищната сграда на Сеславския манастир е напълно разрушена. Под нея обаче е запазено скривалище с дебели каменни стени, което в миналото е водило към подземна връзка с близката крепост Калето.

Около 1 млн. лв. са необходими за цялостната реставрация на църквата “Св. Николай” в Сеславския манастир и възстановяването на ценните стенописи в нея, съобщи Любомир Попйорданов, управител на туристическа агенция, поела инициатива за възстановяването на храма още през 2004 г., цитиран от БТА.

Експертите са проучили какви средства са необходими за цялостната реставрация на уникалните стенописи, дело на именития български книжовник и художник Пимен Зографски. Направено е изследване и почистване на стенописите, за да може да се прецени с какви материали ще се работи за възстановяването им. Междувременно са поправени множеството нанесени от иманяри дупки по пода, ремонтиран е покривът, поставени са нова врата и решетки на прозорците.
Въпреки това, голяма част от ценните стенописи днес са в доста лошо състояние и се нуждаят от реставрация. Запазването им е от огромно значение за българската късносредновековна живопис, алармират инициаторите.

Местоположение: Сеславският Манастир “Св. Николай Мирликийски” е разположен на 21 км от центъра на София в меките южни склонове на Западна Стара планина в Софийската планина, над столичния кв. “Сеславци”. Според преданието, село Сеславци е едно от най – старите селища край града. До него се стига по асфалтов път през квартала, който е в сравнително добро състояние. От манастира понастоящем е запазена само черквата и основите на някогашните жилищни сгради. След 9 септември 1944г. манастирът попада на територията на държавен рудник за добив на уран (изнасян директно в СССР) и поради ограничения достъп на външни лица – бързо запада. След демократичните промени въпреки заявените намерения от различни институции и организации манастирът не е възстановен или обитаван, а продължава да се руши. Понастоящем се стопанисва от кметството на с. Сеславци и е затворен за посетители поради риск от вандалски прояви. За да бъде отворен трябва да се наберат средства за възстановяването му, които могат ДА БЪДАТ ПОЛУЧЕНИ ПО СПЕЦИАЛНИ ПРОГРАМИ ЗА ФИНАСИРАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АКО СОФИЯ СПЕЧЕЛИ ЗВАНИЕТО “ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА”: Европейски столици на културата – София 2019 | Кандидат за …

* Рубриката се изпълнява в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.