Путин прие Бойко Коцев – новият посланик на Р България в Русия

Новият посланик на Р България в Москва Бойко Коцев е роден на 18 юни 1956 г. в София в известна фамилия по време на Социализма, владее английски, френски и руски езици – 32 години дипломат от кариерата.

Още за фамилията Коцеви, ДС, Бойко Борисов, Уикилийкс, Американският посланик … 

26 септември 2012г. Сътрудничеството с България се основава на традициите на дружбата и взаимната симпатия между народите, заяви руският президент Владимир Путин в Кремъл при приемането на акредитивните писма на новия български посланик Бойко Коцев в Русия.

Той отбеляза, че през 2013 г. съвместно ще бъде отбелязана 135-та годишнина от освобождението на България от османско иго.

Сред големите двустранни проекти руският президент посочи подготовката за строителството на българския участък от газопровода „Южен поток”, но не спомена и дума за АЕЦ БЕЛЕНЕ.

На 1 февруари 2012г. на заседание българското правителство на партия ГЕРБ предложи на президента Росен Плевнелиев нови пет кандидатури за посланици на България в Москва, Мадрид, Исламабад, Дамаск и Мароко, между които и Бойко Коцев мисията в Руската столица. /Бойко КОЦЕВ е предложен – Министерство на външните работи/

Досега Коцев беше постоянен представител на България в Европейския съюз, но в края на януари 2012г. правителството предложи постът да бъде зает от тогавашния заместник външен министър Димитър Цанчев.

Коцев сменя в Москва Пламен Грозданов, чиято съпричастност към Държавна сигурност бе обявена от Комисията за досиетата.

55-годишният дипломат бе избран не случайно. След 4 години успешна работа във важните за България евро-институции той е изпратен в така важната руска столица. Освен това Коцев е завършил международно право в Москва и е на “ти” с Русия, а и неговите набори в момента са на възлови позиции в Руската федерация.

“Бойко Коцев работи от дълги години в Министерството на външните работи като посланик на страната ни в ЕС, добре познава дебата между Европа и Русия, добре познава обширния дневен ред, който имаме като Европейски съюз с Русия, ръководил е голяма дипломатическа мисия – нашата в Брюксел, и съм сигурен, че може да се справи успешно със задълженията си в Москва”, заяви през февруари външният министър Николай Младенов.

Преди посланическия си пост в Брюксел Бойко Коцев беше зам.-министър на вътрешните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски – по времето, когато сегашният премиер Бойко Борисов беше главен секретар на министерството. Коцев запази зам.-министерския си пост и в правителството на Сергей Станишев.

По-рано в дирекция “Европейска интеграция” към външно министерство отговаряше за преговорите по глава “Правосъдие и вътрешни работи”.

Франция отчита постиженията му и го награждава с френския орден за заслуги в края на 2006 г. Орденът е връчен по предложение лично на президента Жак Ширак.

През 2007 г. Бойко Коцев става постоянен представител на България в ЕС.

Бойко Коцев е син на ген. Васил Коцев – най-дългогодишният шеф (1973-1986) на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (ДС) – Външно разузнаване – “по-малкият брат на КГБ”. През 1986 г. ген. Коцев загива при катастрофа, когато със съпругата му се прибират със семейната ЛАДА от родния Правец към София. Малко преди това генералът се е нахранил обилно и задрямва от жегата, докато кара. Колата занася близо до Околовръстното шосе и се забива в единствения на много метри оттам електрически стълб. Спящият генерал няма възможност да реагира и издъхва светкавично. На място загива и жена му.

Брзтът на Бойко Коцев – Емил Коцев също се издига при правителството на Сакскобургготски. Тогава той е назначен за изпълнителен директор на държавната „Техноекспортстрой” и шеф на концесионера „Магистрала Тракия”. Емил Коцев не беше директор само за няколко часа, след като през февруари 2011 г. ядоса премиера Бойко Борисов, че си правел “евтин пиар на гърба на правителството”, но Борисов го върна само след броени часове. “Уволних го и го възстанових в един ден, но понякога се случват подобни недоразумения в мача. Важното е, че всички държавни институции са си свършили работата”, тогава отсече Борисов пред журналистите, цитиран от БТА. Поводът е, че Коцев осигури самолета, с който да бъдат изведени българите от Либия след избухването на гражданската война в страната. Финансовото състояние на “Техноекспорстрой” не е добро, сочи финансовият му отчет за 2011 г. и бяха блокирани банковите му сметки, по които има над 33.2 млн. лева, съобщи през юли 2012г. медияпул. Единственият ценен актив за “Техноекспортстрой” са имотите му, за които обаче публичната информация е твърде малко. Другият ценен актив са задграничните му дружества. С тях обаче “Техноекспортстрой” повече парадира, след като през последните две години не е имало дейност зад граница, показват финансовите му отчети.

Комисията по досиетата на три пъти е проверявала и е огласила чисто минало на самия Бойко Коцев – през 2001 г. като шеф на дирекция във външно министерство, 2008 г. и 2010 г.

Според информацията на Уикилийкс, публикувана на сайта „Биволъ”, който има права върху уикидокументите Бойко Коцев е опитен дипломат, а също и като уклончив бюрократ и човек на кариерата, способен да върти „византийски номера”.

Именно в областите, за които отговаря – съдебната система и вътрешните работи, България беше най критикувана в мониторинга на ЕС – пише Американският посланикк Джон Байърли.

Плюс това, Коцев с бездействието си е провалил мащабен американски проект за сътрудничество между американските служби и МВР, пише още Байрли – автор на секретната дипломатическа грама през 2007 г.
Дипломатът не подминава и факта, че бащата на Бойко Коцев – Васил Коцев, е бил най-дълго управлявалият шеф на външното разузнаване на България по време на соца и вероятно участва в премахването на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Най-фрапираща е информацията, съобщена на американците от бившия шеф на Националната служба за сигурност Атанас Атанасов. Според него Бойко Коцев е бил неофициален юридически съветник на покойния Стоил Славов- ТЕЛЕТО, един от основателите на групировката СИК, който бе взривен през 2004 г. Байърли се застрахова, че информацията не е потвърдена от независими източници.
Самият Атанас Атанасов нито е потвърдил, нито е отрекъл тази информация.

Васил Коцев се превръща в най-дълго задържалият се ръководител на ПГУ (1973-1986). Той  е роден през 1922 г. в Скравена, Софийска област. Става член на РМС през 1938 г., а на БКП през 1948 г. В партийната му биография е посочено, че преди 9 септември 1944 г., като ученик в гимназията взима дейно участие в провежданите от РМС акции. Отговорник е на РМС в класа, а по-късно и на VІІ мъжка гимназия в София. Според партийната му биография като войник в казармата преди 1941 г., а след това и в родното село развива активна работа по ремсова линия. Непосредствено след 9-ти взима активно участие при установяването на „народната” власт. Участник е в двете фази на Отечествената война, награден е с орден „За храброст”.

След завръщане от фронта е привлечен на работа като инспектор във военния отдел на областния комитет на РМС-София. Постъпва на работа в органите на МВР през 1948 г. За добра работа последователно е издиган на ръководни длъжности. От 1963 г. до 1965 г. работи в отдел „Военен” на ЦК. Изпращан е два пъти на задгранична работа. Преди да бъде назначен за началник на ПГУ ръководи една от най-важните резидентури на ДС – тази в Турция. Навсякъде получава висока оценка. В характеристиката му, подписана от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, се посочва:

„Другарят ген. Коцев има много добра марксистко-ленинска закалка и дългогодишен партиен опит. Безрезервно предан на делото на партията и дружбата ни със СССР. При решения на задачите проявява творчество, инициативност, находчивост. Като ръководител е принципен и отговорен. Спазва ленинските принципи и норми на партиен живот. При решаване на задачите се опира на партийната и комсомолска организации и активно работи за издигане на тяхната авангардна роля.”

Васил Коцев загива при автомобилна катастрофа през 1986 г., чийто причини не са докрай изяснени. Катастрофата става на прав участък от пътя при едно от пътуванията му от родното село Скравена за София.

Генералът има двама синове Бойко и Емил, които след 10 ноември 1989 г. заемат важни постове.