Повелителите на диаманти

СЛУЧАЙНИ НЕЩА НЯМА  !ДИАМАНТИТЕ СА ВЕЧНИ, НО ВЕЧЕН МОНОПОЛ НЯМА! 

Най-известните диаманти

КЪДЕ СЕ ОЦЕНЯВАТ И РАЗПРЕДЕЛЯТ ДИАМАНТИТЕ?

ДИАМАНТЕНОТО (НЕ)ЩАСТИЕ

През септемвр 2012 г. Русия разсекрети информация за съществуването на огромно находище от диаманти на територията си, съобщи тогава ИТАР-ТАСС, последвана и цитирана от множество световни медии.

Според геолозите диамантеното поле съдържа “трилиони карати” и е достатъчно да захранва световните пазари за цели 3000 години напред.

Залежите са били открити по съветско време – през 70-те години, под метеоритен кратер в източен Сибир, известен като “Астроблемът Попигай”. Името му идва от това, че се намира в басейна на река Попигай. Попигай дели 4-то място по размери на Земята, заедно с канадският кратер Маникуаган и е един от 19-те общо в Русия. Диаметърът на кратера е 100 км. По-голямата му част е разположена в Якутия, части от него навлизат и в Таймирският полуостров. Територията на кратера практически не е заселена, а най – близкото населено място е село Хатанга, отстоящо на около 400 км северозападно от центъра му. Кратерът е образуван след удар (ударен кратер) на астероид преди около 35 милиона години в епохата на Еоцена. Котловината му е открита през 1946 г., а през 1970г. е изложена хипотезата за нейният метеоритен прозход. На Земята са идентифицирани повече от 182 големи ударни кратера, получени в следствие на падане иили сблъсък с с по-малки части от Космоса. (онлайн списък на University of New Brunswick /UNB, създаден 1785г., разработил програмата Google Earth/ на потвърдените значителни ударни кратери върху земната повърхност Earth Impact Database (EID): Click here)

Находището обаче било запазено в тайна заради другите доходохоносни диамантени мини на СССР и заради плановете за производство на изкуствени диаманти.

През 2012 г. обаче руските власти решили да разкрият тайната и Москва разрешила на учени от Института по геология и минералогия в Новосибирск да разговарят с журналисти по темата.

Според информацията на ИТАР-ТАСС диамантите от Попигай са двойно по-твърди от обичайното, което ги прави идеални както за индустриална, така и за научна употреба. По думите на директора на института Николай Покиленко

диамантеното поле може да обърне наопаки световните пазари на диаманти.

Залежите в кратера са 10 пъти по-големи от целия световен резерв от диаманти, казва Покиленко.

Говорим за трилиони карати, добавя той. За сравнение в момента резервите в другото голямо диамантено поле на Русия – Якутия – са около един милиард карата.

През 2009 г. Русия надмина най-големият в света производител на диаманти De Beers, като се превърна в световен арбитър в търговията с най-цененият и вечен материал, според американската топ-медия Ню Йорк таймс – Russia Stockpiles Diamonds, Awaiting the Return of Demand.

“Де Бийърс” бе повелител на диамантения пазар дълги години – вижте по-долу кои са те.

Според геолозите камъните в Попигай произхождат от забиването на метеор в графит с голяма скорост.

Освен „най-добрите приятели на момичетата” диамантите винаги са били и ще бъдат разплащателно средство, сигурна инвестиция, а понякога и причина за изневяра и дори военни конфликти и най-често смърт. /вижте по-долу историята на голямата диамантена индустрия/

Какво ще донесат диамантите на Русия и Светът – ще видим. 

Най-долу четете ДИАМАНТЕНОТО (НЕ)ЩАСТИЕ!

——-

ПО ТЕМАТА В СВЕТОВНИТЕ МЕДИИ

Is The Diamond Market About To Collapse Over Huge Russian Find? /FORBES/

Massive diamond field discovered in Russia /WASHINGTON POST/

Russia claims to have found huge diamond deposit in field /FOX NEWS/

“We are talking about trillions of carats”: Diamond source found in Siberian … /MIRROR UK/

Russia declassifies deposit of impact diamonds – ИТАР-ТАСС

Russia reveals huge diamond source under asteroid crater – Yahoo

—

КОИ БЯХА ДО СКОРО СВЕТОВНИТЕ ПОВЕЛИТЕЛИ НА ДИАМАНТИТЕ?

De Beers превърна диамантите от скъпоценен камък в символ на любов, в знак за социално положение, в предпочитания годежен пръстен. Най-вече в много търсена стока, доходоносен бизнес и огромни печалби.

Всъщност името, което носи диамантената империя, няма нищо общо с хората, които успяват да я превърнат в монополист от световен мащаб. Де Биърс е фамилията на двама братя, американски фермери – Диедрик и Йоханес (Diederik Arnoldus and Johannes Nicholas de Beers). Те притежавали земя край Река Ориндж в Кимбърли, Южна Африка.

В навечерието на диамантената треска, обхванала ЮАР през 1871 г., братята Де Биърс открили скъпоценни камъни в своята ферма. Оказало се обаче, че нямат сили и средства, за да опазят съкровището си от нахлуващите в ЮАР търсачи на диаманти.

Затова те продали земята си срещу 6300 фунта стерлинги на роденият на 5 юли 1853г. в Лондон Сесил Джон Родс (Cecil Rhodes). За сделката Родс е финансиран от две династии с традиции в бизнеса.

“With financial support from Lord Rothschild and Alfred Beit, he was able to monopolize the diamond mines of South Africa as DeBeers Consolidated Mines and to build up a great gold mining enterprise as Consolidated Gold Fields.” (откъс от книгата “Трагедия и надежда – историята на света в наше време”  (1966) на Керъл Куигли – професор ПО ИСТОРИЯ в Университета  Джорджтаун – Цялата книга четете или си свалете безплатно он-лайн тук: Tragedy and Hope Carroll Quigley book )  

Представител на едната е роденият в Германия диамантен и златен магнат от еврейски произход Алфред Бейт (Alfred Beit). Другият е известната династия еврейски банкери Ротшилд (Rothschild), която е основана от немеца от еврейски произход (Ешкенази) Майер Ротшилд (Mayer Amschel Rothschild) – син на търговец на бижута, и оперираща от XVIII век до днес.

Алфред Бейт, който е роден в Хамбург и е едно от 6-те деца в семейството на преуспяващ търговец, прави първите си пари от спекулации с недвижими имоти. През 1875г. компанията на френския финансист от еврейски произход Жул Порже Jules Porgès (Yehuda Porges) го изпраща в Южна Африка да купува диаманти, където се запознава със Сесил Родс. Компанията на роденият във Виена и израснал в Прага, Порже  е част от предприемачите на Рендлордс (Randlords), които ще бъдат основен “играч” в контролирането на златната и диамантената минна промишленост в Южна Африка от 1870г. до Първата световна война.

Името на фамилията РОТШИЛД идва от немски език – “червен щит” (Rotschield), който е изобразен на герба-шестограм ведно със символа на страната Израел откъдето произлиза фамилията, и е сложено началото на проспериращата й дейност. Червеният щит е запазената търговска марка за бижутата на Моузес Амшел Бауер – баща на Майер Ротшилд. След като работи известно време за банка на еврейската фамилия Опенхаймер, Майер Ротшилд учредява банка във Франфурт на Майн в Германия, а банкерството е продължено от неговите петима синове: Аншел (1773, Франкфурт-на-Майн, – 1855), Соломон (1774, Франкфурт-на-Майне, – 1855, Виена); Натан (1777, Франкфурт-на-Майн, – 1836); Карл (Калман)(1778, Франкфурт-на-Майн, – 1855, Неапол) и Джеймс Якоб (1792, Франкфурт-на-Майн, – 1868, Париж), които получават и Дворцови звания.

Майер се увлякъл по нумизматиката и събрал за няколко години внушителна колекция от старинни и редки монети, които започнал много успешно да  пласира и освен богатство започнал да трупа и нужните му контакти с висшето общество. Така той продал много успешно партия редки монети на хановерския генерал фон Ещорф и с негова помощ се запознал с наследника на германското княжество Хесен-Касел принц Вилхелм IX, в чиито владения тогава се намирал Франкфурт на Майн. По това време малкото феодално графство се смятало за едно от най-богатите в Европа. Единият доход на монарсите идвал от даването на кредити на останалите германски князе и дори на австрийските императори, като за това се взимали много добри проценти. Посредници в тези операции били франкфуртски банкери. Самият Вилхелм не обичал да го занимават с тънкостите на тези финансови дела, тъй като имал много по-важни ангажименти, като например големия брой любовници, които успели да му родят 23 незаконни деца. Принцът купил от Ротшилд няколко редки монети. 

Не след дълго Майер се запознал с Карл Будерус, който успешно се занимавал със стопанството на наследника на Хесен, който бил толкова доволен от него, че му поверил своите финанси. И Будерус и Ротшилд били талантливи финансисти, издигнали се от низшите слоеве на населението. Именно благодарение на протекциите на Будерус през 1769 г. Ротшилд получил титлата на придворен търговски агент на принца, което му отворило вратите в света на големите финанси. Така започнал възходът на Ротшилдови.

Майер завещава на петте си сина следните принципи на фамилията Ротшилд:

1) Всички ключови позиции в семейния бизнес да се държат само от членове на семейството.
2) Само мъже, членове на семейството могат да участват в семейния бизнес.
3) Всеки да се сродява с първи и втори братовчеди, за да се запази богатството на семейството.
4) Никакъв опис на имуществото да не бъде публикуван публично.

5) Не трябва да бъдат предприемани правни действия по отношение на стойността на наследството.
6) Най-големият син да стане глава на семейството (това условие може да бъде отменено само, когато ако по-голямата част от семейството договори друго).

Братята Ротшилд надживели редица политически кризи, както преди това успешно се справили с войни и окупации. За Стария свят XIX век се превърнал във век на Ротшилдови. Съгласно традицията, заложена още от Джеймс, обикновено те се женели за свои племеннички или братовчедки, за да не допускат чужда кръв в семейството и да не раздробяват капитала (самият Джеймс се оженил за дъщерята на своя брат Соломон). Към края на века парите на Ротшилдови били навсякъде: те финансирали строителството на Суецкия канал и добива на южноафрикански диаманти от компанията “Де Бийърс”.

През 1870 г. братята Джон и Уилям Рокфелер основали компанията “Охайо корпорейшън” – бъдещия “Стандарт Ойл” и формират главният петролен клан на Америка.

През 1878 г. огромното влияние на фамилията Ротшилд им помага да прокарат точка за “гражданско равноправие на малцинствата на евреите” в решенията на Берлинския Конгрес за България, Румъния, Сърбия и Хърватска. След 1905г. Барон Густав Ротшилд и Натанаил Родшилд участват в подпомагането на пострадалите от погромите и в подготовката на Октомврийската революция в Русия. (Генеалогично дърво на фамилията РОТШИЛД – пълна разделителна способност).

По окончателно непотвърдени данни Майер Ротшилд подпомага организацията Илюминати, която е създадена на 1 май 1776г. от Адам Уайсхаупт. Ротшилд е известен с фразата

“Не ме интересува кой прави законите на една държава, докато аз контролирам парите”. 

Натан Ротшилд (Bank of England) е основна фигура в основаването на баковата система в САЩ и “банката на банките” Федералната банка (central bank in the USA – Тhe First Bank of the United States), която да бъде собственост на частни банки за 20 години. Тогава помощ оказва 1ят финансов министър на САЩ Александър Хамилтън  (Alexander Hamilton), който е наричан

„човекът, който повече от всеки друг проектира правителството на Съединените щати“ и “баща” и основател на САЩ. 

Както и при обсъждането на “Глава – Поправка 49” от 1811г. за основаването на Централната банка (виж: Chapter 49 — The History of Banking Control in the United States). По това време Хамилтън поставя ударението на силно централизирано правителство и успява да прокара тълкуване на Конституцията, според което става възможно финансирането на националния дълг като щатските дългове се консолидират с националния и се създаде национална банка, наречена Първа банка на САЩ.

Тази поправка, която първоначално не е приета от Конгрес на САЩ може би става причина Британското правителство да обяви война на САЩ през 1812г. (Ротшилд поставя ултиматум:

 “Either the application for the renewal of the charter is granted, or the United States will find itself involved in a most disastrous war. Teach these impudent Americans a lesson. Bring them back to Colonial status.”) 

Четири години по-късно след войната Глава 49 е приета.  Когато става известно, че Хамилтън има връзка с Мария Рейнолдс репутацията му е опетнена и подава оставка, въпреки, че продължава да играе активна роля в политическия живот.

Сесил Родс е едно от 5-те деца в семейството на английски свещеник и викар. Родс е един от най-изявените представители на Британския империализъм, особено в Южна Африка. Дори на негово име държавата Зимбабве е прекръстена на Родезия (Rhodesia – Rhodes), след като компанията му British South Africa Company завладява земите на днешните Зимбабве и Замбия.

Родс се връща в Британия през 1873г. и записва да учи в Оксфорд, но учението му е прекъсвано от пътувания до Южна Африка и той завършва образованието си чак 1881г. Той натрупва огромно състояние, голяма част от което предоставя на Обществото. Създава стипендии за студенти на негово име в Оксфорд. Благодарение на тях, всяка година над 90 студенти от британските колонии, САЩ, Германия и др. учат в Оксфорд.

По това време той давал под наем водни помпи на миньорите, копаещи диамантените находища в ЮАР. За да оцелее в жестоките битки за овладяване на находищата, Родс се обединил с Чарлз Рад (Charles Rudd, р.22 Oкт 1844- п.15 Ноември 1916)- негов съсед по парцел и сънародник, изявен спортист по “ракетс”, подобен на скуоша, спорт наложен в Кралството и неговите затвори в началото на 18 век и пренесен и известен в САЩ, като “racquets – racket sport“.

Последвало още едно обединение – между Родс и Рад и техният сънародник Барни Барнато с оригинално рожденно име Барни Исак (Barnett Issacs). Барни е син на дребен еврейски търговец на една от централните улици на Лондон (Isaac и Leah Isaacs) и завършва Еврейско училище в Лондон. Променя фамилията си още по времето когато започва да работи като комедиен актьор. 

Така на 12 март 1888 г. се появява De Beers Consolidated Mines Limited. В нейните активи влизат мините на братята Де Биърс, три четвърти от мината „Кимбърли”, наричана още „Голямата дупка” (The Big Hole), както и мините Bultfontein и Dutoitspan.

Не дълго след основаването на фирмата De Beers през 1888 г. компанията обявява своето първо голямо откритие, като не става ясно дали това не е добре пазена тайна, която да послужи “когато трябва”. Камъкът с тегло 428,5 карата и тъмно жълт цвят веднага след шлифоването му бил представен от фирмата на изложението в Париж през 1889 г. По онова време това е най-големият шлифован камък в света.

През 1889 г. Сесил Родс успява да подпише стратегическо споразумение с новосформирания лондонски “диамантен” синдикат – London Diamond Sindicate. Според него цялата продукция на мините De Beers трябва да бъде изкупувана на точно определена цена. Така диамантената компания на практика се превръща в монопол. Този модел се оказал изключително добре работещ и разбира се, много печеливш. Голямото опасение на Сесил Родс обаче било, че могат да бъдат открити нови мини, с което хегемонията на De Beers ще бъде сериозно разклатена. Не минава много време и страховете се сбъдват.

На 4 юли 1897г. Барни Барнато (Barney Barnato) умира при мистериозни обстоятелства.

В 1902 г. е открита конкурентната мина Кулинан (Cullinan). Нейният собственик обаче отказва предложението на De Beers да се присъедини към империята. Нещо повече, започва да продава добитите диаманти на независими търговски посредници, един от които се оказва човекът, който докарва De Beers до върха. Това е германският евреин Ърнест Опенхаймер (Ernest Oppenheimer), роден в семейството на Едуард Опенхаймер, търговец на пури, като Ърнест започва да работи едва 17-годишен в димантена компания в Лондон, а на 22 е изпратен в Южна Африка в Кимбърли, като е запланувано да бъде направен и кмет на града. По-късно Ърнест преминава към Християнството, като дори е погребан в Християнската Църква “Св. Георги” в Йоханесбург, ЮАР. Братът на Ърнест – Сър Бернард Опенхаймер (Sir Bernard Oppenheimer) също сериозно е в бизнеса с диаманти.

Скоро продукцията от Кулинан се изравнява с тази от мините на De Beers. Не стига това, ами точно в конкурентната мина е открит най-големият диамант, ваден някога от земните недра – the Cullinan diamond.

Намирането му на 26 януари 1905 предизвиква световна сензация и няма как да бъде другояче, защото суровия диамант тежи 621 г (3106 карата) и е дълъг 11 см. Най-изумителният скъпоценен камък в историята на човечеството е изваден от Голямата дупка (Big Hole), мината близо до Претория, основана от Томас Кулинан, на когото е кръстен камъкът.
В онези несигурни времена заплахата от разбойнически нападения принуждава притежателите на скъпоценности да измислят какви ли не хитрини. Така, когато правителството на Трансваал решава да подари диаманта Кулинан на английския крал Едуард VІІ за рождения му ден през 1907, камъкът е пуснат по пощата като обикновена пощенска пратка. В същото време запечатана кутия за шапки, в която уж се намира той, отплава на борда на кралския кораб. Събитието предизвиква небивал медиен шум и привлича вниманието на репортери и световни бандити. В действителност в кутията за шапка лежи парче най-обикновено стъкло. Стратегическият ход е успешен и година по-късно Едуард VІІ, станал притежател на този императорски подарък, е осенен от рискованата идея да разфасова камъка.

На 10 февруари 1908 Кулинан е разрязан на 9 огромни диаманта. Между тях са 530-каратовият Кулинан І, впоследствие прекръстен на Голямата звезда на Африка, и 317-каратовият Кулинан ІІ, известен и като Звездата Лесер на Африка, както и други 96 по-малки брилянта с изключително качество. /Вижте снимки на 10-те най-скъпи диаманти показвани до момента тук: Top 10 Most Expensive Diamonds in the World, както и този списък тук: List of famous diamonds.

Същата година 1905-та основателят на De Beers Сесил Джон Родс умира. Към онзи момент диамантената компания контролира 90% от световното производство.

Ърнест Опенхаймер обаче е жив и му предстои да играе решаваща роля в развитието на De Beers. От търговски посредник той вече се е издигнал до местен агент на лондонския диамантен синдикат. Почти по същото време De Beers най-накрая успява да придобие най-големия си конкурент към момента – мината Кулинан.

Но това не е краят на конкуренцията. Напротив, новите мини никнат като гъби. През 1908 г. в близост до Претория и Югозападна Африка (Намибия) се разкриват още находища и предлагането на диаманти расте. В тази връзка, през 1910 г., Опенхаймер заявява:

„Единственият начин да повишим цената на диамантите е да ги направим дефицитни, тоест да намалим тяхното производство. “

Девет години по-късно Опенхаймер създава Consolidated Diamond Mines и застава начело на индустрията. През 1929 г. той става директор на De Beers и обединява двете компании в картел.

За да укрепи мощта си, Опенхаймер основава Central Selling Organisation (CSO), която е подобие на търговски кооператив. През експертите му минават почти всички сурови диаманти. Организацията играе ролята на регулатор на пазара. Хранилищата му се намират в лондонското Сити. Там се намират запаси от диаманти, които всяка година се продават на 100-ина привилегировани купувачи. В началото на ХХ век CSO създава прочутото рекламно лого  “A diamond is forever” и поставя началото на най-успешната рекламна кампания.

Синът на Ърнест – Хари Фредерик Опенхаймер поема ръководството на компаниите в началото на 80-те години за следващите 27 (chairman of  Anglo American Corporation for a quarter of a century and chairman of De Beers Consolidated Mines). Хари Опенхаймер е и ректор на Университета в Кейптаун от 1967 до 1999г.

В крайна сметка опитите на De Вeers  да остане монополист на диамантения пазар се провалят. Производителите в Канада, Русия и Австралия се оказват извън контрола на De Вeers. Не попада и под зоркото око на контролираните от диамантената империя организации, през които минава търговията със скъпоценните камъни.

Бунтът срещу монопола при диамантите тръгва от Канада. След отварянето на две диамантени мини през 1998 и 2002г. в Северозападните територии на страната, там се разрази истинска диамантена треска. Днес Канада е третият световен производител. Бързо развилата сe индустрия започна да захранва американския пазар. Едно такова поведение наруши реда, установен от „Де Биърс”, състоящ се в това всички камъни от Южна Африка или Русия да преминават през лондонската стокова борса, преди да бъдат продадени или обработени в Антверпен.

И други не закъсняха да се възползват от появилата се пукнатина. Един от тях е загадъчният Лев Авнерович Левиев (Lev Leviev), израелски бизнесмен от руски произход и роден на 30 юли 1956г. в Ташкент, Узбекска република на СССР, чието нетно състояние е оценено от ФОРБС през март 2012г. на 1,7 милиарда долара, а в разгара на световната криза през 2008г. всичките му активи са оценени на 12 милиарда. През 1971г. Лев емигрира със своите родители в Израел и след като завършва своята военна служба там основава фабрика за обработка на скъпоценни камъни. След падането на Комунизма през 1989г. Левиев разширява бизнеса си в Източна Европа и бившите републики на СССР, като става притежател и на мини за скъпоценни камъни, така също и в Африка, особено в Ангола, и се явява като пряк конкурент на Де Бийърс. През 2011г. Левиев влиза на пазара в САЩ, като създава бизнес в Аляска, като успешно използва даденият му лиценз за работа. Левиев, който е прдседател на Федерацията на евреите в Русия, живее в момента в Лондон и притежава къща във Флорида. Левиев е главен подръник на Leviev  Jewish philanthropic causes and president of the Federation of Jewish Communities of the CIS (FJC), an umbrella body representing Jewish communities across the former Soviet Union. He is the founder of the Ohr Avner Foundation (named for Leviev’s father).

А също и младият Дан Гелтлер, чийто дядо, Моше Шнитцер, е основател на диамантената борса в Рамат Ган в Израел. И двамата атакуваха „Де Биърс” на историческата й територия: Африка.

Противоречията между големите играчи в сектора помогнаха на мафията, чиито действия все повече и все още застрашават производството на диаманти и контрабандата с диаманти продължава да финансира размириците и да предизвиква нестабилност в Африка (Либерия, Сиера Леоне, Конго, Ангола…) Например, при годишно производство от 6 милиона карата Ангола губи дневно около $1 милион заради нелегалния трафик с диаманти. Този трафик позволява камъните да бъдат използвани като средство за пране на пари. Какво по-лесно от това да скриеш един диамант в пакет цигари, на дъното на джоб или чанта.

 

На 6 септември 2006г. “главата” на “Де Бийърс” Никълъс Опенхаймер (р. 8 юни 1945г.) (Nicky Oppenheimer – Deputy Chairman of Anglo in 1983 and Chairman of De Beers in 1998) се среща с Владимир Путин в Кейптаун и провеждат строго секретен разговор, за който не съобщават каквито и да е подробности. Това написа в-к Комерсант, като добави коментарът на тогавашният руски министър на Природните ресурси Юрий Трутнев, че “когато всичко изглежда “много добре”, то това означава, че има ненормална ситуация. Невъзможно е само една компания да контролира световният пазар на диаманти. Еврокомисията наскоро малко ги подгони, и навярно правилно е направила”.

De Beers вече не диктува правилата на играта.

През 2008г. ФОРБС постави Никълс Опенхаймер в листата “World’s Richest People” с неговите 2.3 милиарда долара. Никълъс е женен във фамилията на индустриалният немски магнат Хелмут (Хели) Лаш.

Глобалната криза допълнително отслаби позициите на De Beers.

През 2007 г. ДОЙЧЕ ВЕЛЕ излъчва документалният филм Диаманти”, в който се разказват интересни истории, като е включено и името на фирмата “Де Бийърс”.

До 2009 г. De Beers държи 50 на сто от пазара на диаманти в света. През същата година Русия стана лидер в добива на диаманти. Тогава руските минни компании са добили 34.7 млн. карата диаманти и са изместили Ботсвана от 1-то място в света по добив на скъпоценните камъни в каратно измерение.

В края на 2011г. фамилията Опенхаймер реши да продаде най-накрая дела си в De Beers на Anglo American за 5,1 милиарда долара, след трудни и емоционални дискусии, това бе краят на цяла ера за династичната доминация на едно семейство в диамантената индустрия, пише Файненшъл таймс.

Внукът на Ърнест Опенхаймер – 66-годишният Никълъс (Ники) Опенхаймер се оттегли от борда на Anglo през февруари 2011г. и коментира, че това е първата оферта, която са получили. Когато офертата е била отправена към семейството, Опенхаймер са били единодушни: „Беше дебатирано дълго и здраво в семейството, всички възможни опции. Ние сме африканско семейство и в Африка действаш само когато имаш консенсус…и стигнахме до единодушното решение, че от семейна гледна точка, това е правилният път напред“. Питър Мейджър, минен анализатор на Cadiz, коментира, че всяко следващо поколение от фамилията е ставало все по-отдалечено от бизнеса с диаманти.

През август 2011г. E Oppenheimer & Son създаде съвместно предприятие със Sennett Investments, индиректно, 100% притежавано от държавния инвестиционен фонд на Сингапур Temasek дружество, което ще реализира инвестиции в потребителския и земеделския сектори на Африка. Никълъс Опенхаймер, който според списание Forbes е имал към края на миналата година състояние от 5 милиарда долара, коментира че ще са нужни 9 месеца за сделката, за да получи всички регулаторни одобрения, период в който фамилията може да подготви следващата стъпка, която няма да бъде в диамантения бизнес.

Ноември 2011г. – “Англо-американ” (Anglo American) срещу руската “Алроса” – така изглежда оттогава нататък пазарът на диаманти, след като втората по големина в света минна компания Anglo American купи 40% от акциите на корпорацията за обработка на диаманти De Beers от фамилията Опенхаймер. Питър Мейджър от Cadiz Corporate Solutions в Кейптаун отбелязва “De Beers няма контрол върху пазара, но още е най-големият играч на него и има 120-годишен опит.” Според официалното съобщение от Anglo American цената на сделката е 5.1 млрд. долара. По този начин компанията ще се съперничи с руската “Алроса” за световен лидер в производството на диаманти.

Септември 2012г. – Русия окончателно сложи край на глобалната деситилетна хегемония на De Beers и “сложи ръка” на световния диамантен бизнес, след съобщението за огромното находище от диаманти на територията си, което е достатъчно да захранва световните пазари за цели 3000 години напред.

---

КЪДЕ СЕ ОЦЕНЯВАТ И РАЗПРЕДЕЛЯТ ДИАМАНТИТЕ?

Със своята 500-годишна история в диамантената търговия град Антверпен се е утвърдил като най-значим в този бранш. Той e най-големият търговски и административен център за шлифовани и нешлифовани диаманти и скъпоценни камъни в света.

Антверпен (на нидерландски: Antwerpen) е известен от векове като “аристократичният град на Белгия” и се намира в северната й част във Фламандския регион, и има население около 461 000 души (2006), и пристанище второ по големина в Европейския съюз. Възходът на Антверпен през първата половина на 16 век е свързан с Великите географски открития (в т.ч. на Америка) и нарастването на презоеканската търговия.  Според историка Люк-Норман Телие, по това време „пристанището на Антверпен носи на испанската корона (тогава е част от Испанска Нидерландия) 7 пъти повече приходи, отколкото Америка“. Без собствен океански флот и управляван от олигархия от банкери-аристократи, изолирана то търговската и занаятчийска работа, икономиката на Антверпен до голяма степен е контролирана от чужденци. Самият град има много космополитен характер. Относителната толерантност в града привлича много евреи, голяма част от които са прогонени от Испания и Португалия. Златният век на Антверпен приключва през 1566 г., когато в града, както в много други части на Нидерландия, започват безредици, свързани и с разпространението на Реформацията в страната. През 1572 г. търговските връзки на Антверпен с Испания са прекъснати и градът навлиза в продължителен период на упадък.

Петер Паул Рубенс – дипломата и художника се настанява в къщата си в Антверпен през 1615 г. след завръщането си от Италия. Повече от 2000 картини са сътворени там от него с помощта, според Ренесансовата традиция, на неговите ученици, сред които Ван Дайк. Четири негови картини могат да се видят и до днес в катедралата “Света Богородица”, строена почти два века – между 1352 и 1521 години.

През 1713г. Антверпен попада в новосъздадената Австрийска Нидерландия, която през 1795 г. е анексирана от Франция. През ХVІІ в. Антверпен става известен с производството на музикални инструменти. След поражението на Наполеон през 1814 година Антверпен става част от Обединеното кралство Нидерландия.

През 2-та Св. Война Антверпен е окупиран от Германия през май 1940 г. и е освободен на 4 септември 1944 г.  Холокостът унищожава голямата еврейска общност в Антверпен, но в следвоенните години там се заселват голям брой ортодоксални евреи и днес там се намира една от най-големите хасидистки общности в света.

Антверпен е митичен град, превърнал се в своеобразен търговски представител на цяла Белгия, Северна Франция, Германия и диамантените мини в Южна Африка. Градът на аристократите, както го наричат от времената на испанското господство, понастоящем е половинмилионен град, в чието пристанище се говорят всички световни езици.

Диаманти, добивани в мини в различни краища на света, преминават през борсите в Антверпен, преди да достигнат други ювелирни центрове, като тези в Израел, САЩ, Индия и Холандия. От общо 26 борси в света 4 са разположени в Антверпен. Там е и седалището на Световната федерация на диамантените борси.

Когато Виктор Юго пристига в града, реакцията му е, че такова насилие над сетивата трудно може да се поеме. Барок и моряшки псувни. Яхния и диаманти. Сочните жени на Рубенс и сочни плодове от Африка.

В Антверпен са позиционирани повече от 300 производствени цеха и над 1500 търговски компании. Има три образователни центъра, от които излизат най-добрите и реномирани оценители, шлифовчици и търговци на диаманти. Стотици фирми, свързани и обслужващи диамантения бизнес, също работят в града – служби по настаняване, информиране, обслужване, агенции на търговския флот, митници, банки, пътнически служби, правителствени офиси, лаборатории за оценяване, трезори и мн. др.

50% от търговията с шлифовани и над 80% от нешлифованите диаманти преминават през Антверпен.

Това е и причината два от световните лидери в бранша – Rio Tinto и BHP Billiton, да установят търговските си представителства в града. Диамантената търговия в Антверпен е подържана и обслужвана от една уникална организация –

Antwerp Diamond High Council (HRD), създадена с единствената цел да обслужва диамантения сектор в града.

HRD е организация с нестопанска цел (?), която защитава интересите на производителите, инвестира в нови технологии и организира маркетингови инициативи. Ролята на HRD не е само да бъде говорител, представляващ диамантения сектор, но и да предлага най-разнообразни услуги чрез своите департаменти и отдели. HRD се състои от няколко звена:

• Diamond Office. Специализирана митница, през която минава целият внос и износ на диаманти.

• HRD-Diamond Certificates Department (Департамент по сертифициране на диаманти). През 1978 г. HRD приема създадените от IDC (International Diamond Council) международни правила за категоризиране на полирани диаманти. Тези правила са приети от WFDB (World Federation of Diamond Bourses) и IDMA (International Diamond Manufacturers Association) и оттогава се прилагат от HRD.

През февруари 1996 г. HRD е 1та лаборатория в света, която получава акредитация за изследване качеството на полирани диаманти според световния стандарт EN 45001, ISO/IEC. През 2001 г. HRD е 1та официално призната лаборатория след приемането на новите световни правила за стандарт ISO/IEC 17025.

Диамантените сертификати на HRD не само гарантират, че притежаваният от вас камък не е синтетичен или имитация, но в него детайлно са изброени всички качествени характеристики, чрез които се определя стойността на диаманта.

В сертификата специалистите прилагат коментари, а също и графично изображение на съответните несъвършенства и/или инклузии (ако има такива).

• HRD Institute of Gemmology – HRD институт по гемология. Това е образователният департамент на Antwerp Diamond High Council. Той е открит през 1981 г., за да отговори на все по-нарастващата нужда от квалифицирани и професионално подготвени гемолози в града. Институтът поддържа тясно сътрудничество с Antwerp University (AU). Той организира и координира всички обучителни и тренировъчни мероприятия, свързани с идентификацията, анализа и оценяването на диаманти и други скъпоценни камъни.

• HRD Gem Lab – HRD гемологична лаборатория. Изготвя спецификационен доклад за скъпоценни камъни. След лабораторен анализ от висококвалифицирани специалисти се изготвя доклад, който гарантира автентичността на дадения камък. Целта на документа e възможно най-точно и научно обосновано описание на камъка. Най-общо казано, в него се отговаря на три основни въпроса:

1. Идентификация на скъпоценния камък: какъв вид е той (рубин, сапфир, изумруд и т.н.)?
2. Какви са неговите характеристики: дали камъкът е естествен или синтетичен?
3. Прилагана ли е върху камъка допълнителна обработка (топлинна обработка, попълване на пукнатини и др.)

• Gem Defense Initiative (GDI) – Инициатива за защита на скъпоценните камъни. GDI е нов отдел на HRD, създаден да посрещне нарастващите предизвикателства, с които диамантеният сектор се сблъсква. GDI е изцяло отдаден на научноизследователска дейност, която има за цел да се справи с все по-честото присъствие на третирани и синтетични диаманти на пазара. GDI също така засилва славата на Антверпен като център на прецизността и дискретността.

• WTOCD and Comdiam

1. The Scientific and Technical Research Center for Diamonds (WTOCD) – Център за научни и технически разработки, касаещи диамантите. Центърът е създаден през 1977 г. и се занимава с изучаване на техниките, свързани с обработката на диаманти.
2. Technical Advisory Service (TAD) – Техническа консултативна служба.
3. Comdiam. Институция, която комерсиализира резултатите от проучванията на WTOCD, като ги прави достъпни и популяризира продуктите на Антверпен. Comdiam има шоурум в сградата на HRD.

Целият свят купува и продава диаманти в Антверпен.

Пъстротата на националности сред членовете на диамантените борси никога не е била толкова голяма, както е сега. Развитието на диамантения сектор е довело до разработването на уникална мрежа от фирми и дейности, свързани с предлагането и обслужването, които придават уникалност на Антверпен. /Развитие на пазара/

Негово величество диамантът не се търгува като обикновено кафе. Правилата в този сектор са абсолютно различни от онези, които диктуват традиционната икономическа дейност.

В близо двайсетте (12) диамантени борси в света няма място за спекуланти. На този пазар, възлизащ на $70 милиарда годишно, трябва да е ясно кой си, да си създал име и репутация, преди да се настаниш трайно на масата, край която цената на лот диаманти може да достигне десетки милиони евро. Всеки от тези лотове се оценява съобразно неговата специфичност. Предмет на дискусия са тежестта на камъните, качеството на обработката, чистотата, цветът…

Всяка оферта се записва върху малки късчета хартия. Печели най-добрата. Няма договор. Няма армия от адвокати, нито скрити клаузи, предпазващи от евентуални измами. Едно ръкостискане е достатъчно. Но горко на онзи, който не удържи на думата си.

Снимката му увисва на една стена в борсата в Антверпен или на петте табла, сложени за тази цел в Рамат Ган – предградие на Тел Авив, което е на път да се превърне в център на световната търговия с диаманти. Той става „отлъчен” и достъпът му до всички съществуващи диамантени борси е отрязан завинаги.

ЛЮБОПИТНО

ДИАМАНТЕНОТО (НЕ)ЩАСТИЕ

Всеки от НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ до сега диаманти притежава невероятна съдба, преминавайки през векове и континенти и събуждайки едни и същи екстремни, дори луди страсти у хората, докоснали се до тях.

В диаманта Санси например е събрана цялата френска история: първият му известен собственик е Шарл Смелия, който го губи по време на битка срещу швейцарската армия през 1476. Век по-късно диамантът се появява в ръцете на сеньор Дьо Санси, посланик на Франция в Константинопол. След като го използва като залог, за да помогне на Анри ІV да се качи на престола, той го продава на английския крал. Впоследствие камъкът минава през ръцете на кардинал Мазарини, на Луи ХV, изчезва след нападение на пътни бандити, за да се завърне по време на Директорията, когато е заложен срещу пари, които да финансират армиите на Революцията, заминава за Англия, за да се влее в богатството на херцозите Астор, и най-накрая е откупен от Лувъра, където сега се намира.

Изумително красивия Хоуп, който открай време се ползва с мрачната репутация, че носи смърт и проклятие въпреки нежното си име. Купен през 1642 от пътешественика Жан-Батист Таверние, скъпоценният камък става притежание на Краля Слънце и той, както си го носи, умира. Малко след като преминава в ръцете на Мария Антоанета, тя бива обезглавена. Камъкът се появява наново вече в семейството на младия лорд Хоуп в Англия, който тутакси се разорява. Всеки от клана Хоуп, който наследява прочутия диамант, умира при трагични обстоятелства. В деня, в който руската принцеса Канитовска го дава на своя приятелка, парижка актриса, последната е убита, докато излиза на сцената. Хоуп попада у един нюйоркски бижутер (той набързо фалира), и у един султан (той изгубва трона си), преди да влезе в американската фамилия Маклейн, която решава – разумна защитна мярка – да го освети. Резултатът е, че свещеникът, извършил ритуала, полудява, а синът на Маклейн се самоубива. Според легендата истинският Хоуп е приключил земния си път през 1912, при потъването на “Титаник”, завличайки на дъното последния си собственик. Във филма на Джеймс Камерън Кейт Уинслет носи на врата си реплика на Хоуп. В действителност обаче е по-вероятно след всички тези премеждия Хоуп да е бил разрязан на две. Едно от парчетата днес се намира в “Смитсониън Институт” във Вашингтон.

Знаменитият Бъртън-Тейлър. През 1969, в чест на поредното им зрелищно сдобряване, влюбеният Ричард Бъртън подарява камъка с форма на капка, тежащ 69,42 карата, на божествената Елизабет Тейлър. Но тъй като големите любовни истории не продължават дълго за разлика от диамантите, които са вечни, двойката не успява да избегне развода. А диамантът Бъртън-Тейлър запазва бляскавата си репутация.

Риджънт също има славно минало. Откраднат през 1792, той е открит в дупка, която престъпниците издълбали под… „Шанз Елизе”. По време на окупацията, той е пренесен по спешност от Лувъра в замъка Шамбор, където прекарва дълги отшелнически години, замаскиран под дебел слой гипс зад мрамора на една камина. Историята разказва как Риджънт бил откраднат от един роб. Крадецът успял да скрие камъка под превръзката на рана, която нарочно сам си причинил, но бил убит от капитана, който трябвало да го освободи. След като бил откраднат от някакъв монах в Мадрас, великолепният синьо-виолетов Орлов се завърта във вихъра на поредица от престъпления и убийства, преди да заеме достойно място в императорския трезор на Русия. Когато сеньор Дьо Санси решава да продаде диаманта си в Англия, пратеникът, по който го изпраща, не стига до получателя, защото бива причакан и убит от добре осведомени бандити. В пристъп на гениална интуиция бившият посланик все пак успява да открие своята скъпоценност… в трупа на верния си слуга. В момента на нападението нещастникът предпочел да глътне камъка, вместо да допусне той да бъде откраднат.

Както става ясно, историята на повечето от легендарните диаманти е свързана с трупове и убийства. Но има, разбира се, и красиви истории, които разпалват въображението.

Като тази за диаманта Президент Варгас, открит през 1938 в Бразилия от трима ловци на камъни. В по-ново време Ерик Нюзбаум, експерт бижутер в „Картие”, успява да попадне на следите на колието от Патиала, изработено през 1928 и състоящо се от 3000 диаманта. След зрелищен екшън бижуто, което се смята за едно от най-красивите в света, зае мястото си в сейфовете на фирмата на площад „Вандом” в Париж.