Малка Богородица – Рождество на Пресвета Богородица

Богородица се изобразява като малко бебе с ореол в люлка, или креватче (дясно долу) пред тържествена маса с гости. На масата (ляв долен ъгъл на иконата) са и нейните родители – Св. Ана и Св. Йоаким. В истинската православна иконопис никоя сцена или никое събитие не се изобразяват затворени в оградени пространство или под покрив, дори когато те са се извършили в помещение. Напротив, те се изобразяват като извършващи се под открито небе, пред всички, за да се подчертае с това, че евангелските истини са ни вече открити (на тази икона не са показани стени – фонът й отзад е отворен). За да се подчертае все пак, че действието се е извършило на закрито, иконописецът е разположил някъде по плоскостта на иконата драперия (на тази икона горе червената драперия) или още една такава над фигурите, на мястото където би могъл да е разположен покривът.

Празникът Рождество на Пресвета Богородица (The Nativity of Our Most Holy Lady, the Theotokos, and Ever-Virgin Mary), или Рождество Богородично, известен още като Малка Богородица се отбелязва всяка година на 8 септември (21 септември ст. стил) и е третият празник в чест на Божията майка, един от най-големите празници на Православната църква, установен от най-дълбока древност.

Указания за него има от св. Иоан Златоуст, а през пети век за него се споменава в служебника на Геласий, когато епископът на Константинопол Анатолий написал стихири за Рождество Богородично.

“Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот.”/песен, която се пее на празника/

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и като покровителка на родилките и децата. “Малка Богородица” е особено почитана от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, да раждат леко и да са живи и здрави децата им. В нейна чест омесват и изпичат голяма богородична пита или малка, намазана с мед, наречена “богородичен хляб”.

ОЩЕ ЗА ПРАЗНИКА И ВСИЧКИ ПРАЗНИЦИ ДО 13 Септември

Пресвета Богородица (The Most Holy Lady, the Theotokos, and Ever-Virgin Mary)

За детството на Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно на 8 септември се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария.

Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато тя навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя останала да живее при храма, където била обучавана и възпитавана до навършване на пълнолетие.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, тя остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Исус св. Йоан Богослов. Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт – т. нар. Успение (Голяма Богородица, празник, който отбелязваме всяка година на 15 август). В пещерата, където Богородица е погребана, е останала само погребалната и плащеница. Според православната традиция Богородица е починала и погребана в Йерусалим, а според католическата – в Ефес.

ПОВЕРИЕ Стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси голяма пита -”Богородичен хляб”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя.

Според народния обичай се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари. На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че

Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.

Именници: Мария (основният е на 15 Август) , Борис, Богдан(-а), Боян(-а), Богомил(-а), Богомир(-а), Богослав(-а), Божан(-a), Божин(-а), Божила, Божидар(-а).

Малка Богородица е храмов празник за един от най-почитаните ни манастири – Роженската света обител “Рождество Богородично”. Главната църква на Рилския манастир е наречена “Рождество Богородично” и е разположена на централно място в двора.

Oще тук: ПРАЗНИЦИТЕ Септември

 

ИКОНАТА НА РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

За първата икона на Богородица се смята, че е нарисувана от апостол Лука.

По-късно с течение на вековете се формират и правилата на изписването. В източното православие технологията, по която се рисуват иконите на Богородица, е една и съща. До Х век материалите, с които се изработва иконата, са мрамор, алабастър, восък, благородни метали, камък. От Х век единственият задължителен материал остава дървото. Това е поради факта, че Христос е бил разпънат на дървен кръст и е бил увит в погребален саван.

За разлика от католическото изкуство, в което иконата е разказ на пряко събитие, в източноправославното – тя е сбор от символи. Като цяло католическото виждане до втората половина на 19 век не се отличава от православното. През 1870 година обаче Първият ватикански събор (20-ти вселенски според католическото изчисление) провъзгласява догмата за непорочното зачатие на Богородица, т.е. тя, както и Христос, също е зачената непорочно.

В Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”  могат да се видят две икони, посветени на Рождество Богородично. Едната е много известна, има я във всеки църковен храм. Обикновено Богородица се изобразява като малко бебе с ореол в люлка, или креватче пред тържествена маса с гости. На масата са и нейните родители – Св. Ана и Св. Йоаким.

Другата икона е изключение. Тук люлката пред масата липсва, а малката Богородица е нарисувана на икона и Св. Ана я държи в ръцете си, за да я покаже на гостите. Главата на Богородица още от рождението е заобиколена с червен ореол. Червеният цвят има особено значение в православната иконопис, защото притежава силна защитна функция. Той замесва зеления цвят от преди Х век, със своето значение на победата на живота над смъртта. Художникът иска да ни внуши, че самата Богородица е избрана за специална мисия още от раждането си. Тя трябва да роди Спасителя, който от своя страна ще спаси нашите души, жертвайки живота си. Затова на всички икони Богородица е много сериозна, съсредоточена. Макар и благословена, тя няма лека съдба. Това е една от разликите в осмислянето на функцията й в православието в сравнение с католическото изкуство. Там тя се изобразява с дреха в цвят „кралско синьо”, който, за разлика от православието, е символ на високо положение и си играе с малкия Христос, който е бебе. Изобразен е моментът на майчинството, който носи радост на всяка жена. Докато в православието изображението на дълбокото майчинско чувство е винаги наситено със скръб.

http://www.youtube.com/watch?v=5TQS77s4fmU