Драгалевски манастир “Св. Богородица Витошка” от Мала Света Гора

Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“ е закътан в планината Витоша над София в живописна природа до река сред букови гори недалеч от пътя за Черни връх и хижа Алеко. Манастирът е девически и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. С кола до манастира се стига от София за около 20-30 минути по сравнително добър асфалтов път, който започва от площада на Драгалевци. /кликнете в/у снимката за по-голям размер/

Коронясан като “Царски манастир”, започнал дейност през 1345г.  е най-издигнатият сред 14 манастира от Софийска Света Гора и е известен със своите стенописи на Светци, зодиака и ветровете, безценните си книги, убежище за Апостола Левски в миналото и сегашен дом на Българският Патриарх Максим

/Десимира Миткова – БТА, специално за bulgarica.com/

Царският Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка”, издигнат от цар Иван Александър, чието дело е продължено от сина му цар Иван Шишман е най-прочут от  манастирите в района на Бистрица, които са приети за лавра (първи в йерархията) на Мала Света Гора.

До нашествието на турците през 14-ти век в Софийско е имало над 100 духовни убежища. Много от тях, запазили в добра степен автентичния си вид или възобновени, са действащи православни манастири и днес – общо над 40 манастира в Софийското поле, във Витоша, Люлин и Лозенската планина.

През 1932 г. църквата бива разширена с добавянето на нова сграда към нея – днес двете части са едно цяло като единствено архитектурния стил разграничава двете епохи.

Коронясан като “Царски манастир” още в залеза на Второто българско царство, Драгалевският манастир е най-издигнатият сред 14 манастира, образуващи прочутата Софийска Света Гора.

Царското начало на манастира, носещ името на Св. Богородица Витошка, започва още с неговото основаване през 1345 г., което се свързва с цар Иван Александър и сина му цар Иван Шишман. Те щедро отпускат дарове и имоти и така мястото получава своя отличителен статут. В него започва активен духовен живот.

Може би именно този факт му помага по време на османското нашествие през 14-ти век, което опустошава повечето християнски храмове от Софийската Света Гора. Манастирът не е напълно разрушен, а само разграбен. До възстановяването му се стига чак през втората половина на 15-ти век, когато софийският болярин Радослав Мавър съдейства за подновяването и зографисването на църквата.

От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата – еднокорабна, едноапсидна сграда (5×12 метра). От първоначалната живопис в наоса са останали само фрагменти – сцените “Съдът на Пилат”, “Юда връща сребърниците”, “Обесването на Юда”, “Отричането на Петър”, образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други.на западната стена са представени старозаветните сцени “Гостоприемството на Авраам”, “Жертвоприношението на Авраам”, “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана” и една уникална нравоучителна сцена от живота на монашеските обители – изпращане на монах в грешния свят вън от стените на манастира, за да се бори с изкушенията. Тук са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида (на северната стена), както и на по-младите Стахна и граматик Никола (на западната стена).Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция “Страшният съд”.

Царицата” на манастира – църквата “Св. Богородица” е украсена със забележителни по качествата си стенописи. С особена стойност са ктиторските портрети на Радослав Мавър и жена му Вида (на северната стена). Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция “Страшният съд”.

Любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция, са знаците на зодиака върху разгърнатия “свитък” на небето и персонификациите на ветровете.

По-късно, през 17-ти век са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска.

В днешния си вид църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея през 1932г. Днес двете църкви са като едно цяло  и са паметник на културата от национално значение. Останалите сгради м манастриския комплекс са нови, добре запазени, в български национален стил и изпълнени с монашески живот.

Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий (място за преписване на книги) и килийно училище. Превърнал се в център за просветителска дейност на Софийската книжовна школа през 16-17-ти век, най-ценните запазени от там книги са Четириевангелие от 1534 г. и Псалтир от 16-ти век. Днес някои от книгите се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон.

В годините на националноосвободителните борби манастирът е едно от най-активните средища на борбата за освобождение, особено по време на игумена йеромонах Генадий, бивш знаменосец на четата на Ильо войвода и съратник на апостола на свободата Васил Левски, а също така и на игумена Игнатий Рилски, който възстановява тайния революционен комитет в София. За тези съдбоносни събития напомня плоча на Апостола поставена в двора на манастира (на снимката). До манастира можете да направите планинска разходка, като проследите пътеката на Левски, която започва от Драгалевци и стига до манастирската поляна. От там може да се продължи до Алековите водопади.

Драгалевският манастир буди у посетителите и патриотично чувство с разказите за Апостола на свободата Васил Левски. Усилено преследван от турските войски и едновременно неспиращ да пропагандира идеята си за Свободна България, Левски многократно намира убежище зад дебелите стени на манастира. Игумен по това време е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански). Той води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитети. Пренася комитетската поща и често организира събрания именно в манастира. За тези съдбоносни събития напомня плоча на Апостола поставена в двора на манастира.

До светата обител българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, в която днес се помещава българският патриарх Максим.

Местоположение: Драгалевският манастир се намира близо до софийския квартал “Драгалевци” в полите на Витоша.  До него има хубав асфалтиран път, който води  до хижа “Алеко”.

Манастирът все още е действащ и в момента е девически. Не се предлага настаняване в манастирската сграда, но хотелите и квартирите в квартал Драгалевци са многобройни.

Драгалевският манастир “Света Богородица Витошка” е един от най-красивите и същевременно лесно достъпни манастири, тази обител би могла да е приятна спирка по време на разходка в планината. Единият маршрут през хижа Алеко води до Черни връх. Като алтернатива можете да проследите пътеката на Левски. Тя започва от Драгалевци и стига до манастирската поляна. От там може да се продължи до Алековите водопади.

Драгалевски манастир – Карта София