Мала Света Гора – скритият дух на София

Логото на София 2019 е избрано чрез международен конкурс, спечелен от Борис Бонев. Използвана е формата на щитът от гербът на София – хералдическа комбинация от символи и знаци представящи идентичността на столицата ни, като от него художникът е изчистил символите и знаците, които съдържа, запазвайки идеята за контрастните цветове, за да го осъвремени. Гербът на града е създаден е по повод представянето на столицата ни на Всемирното изложение в Париж през 1900 г. и е силно разпознаваем символ на града в национален контекст.

МАЛА СВЕТА ГОРА – Нова рубрика

По повод кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. BulgariCA стартира нова информационна рубрика със заглавие Мала Света Гора, която може да намерите по всяко време горе в менюто. Ще научите много инересни, някои от тях и неизвестни до сега факти за Софийската Мала Света гора – средновековен комплекс от 14 манастирски обители, скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство от 1185-1417 г.

Създадохме рубриката, освен за да ви докоснем до нашата история, но и в подкрепа на нашата Столица, подпомогнати с информация, която специално се подготвя от екип журналисти от БТА – БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ и АБМС – Асоциация на българските медии по света със съдействието на експерти и историци, в който участваме и ние, за да може всяко полезно нещо да бъде събрано в архив за поколенията наречен “Софийската Мала Света гора – скритият дух на София”. Рубриката е подкрепена от Държавата България в лицето на Столична Община по Програма Европа 2012 г.

През  2006 г. Италия и България са поканени да излъчат градовете (по един от двете държави), които ще получат титлата „Европейска столица на културата” за 2019г. През 2010 г. Столичната община определя координатор на дейностите.

Това е шанс София да се преобрази така, че да покаже на себе си и на света някакви неща, които иначе са по-малко видими. Да създаде различен свой образ, от който самата тя да се учуди,” казва участникът в проекта Доцент Д-р Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университет.

Името Софийска или Мала Света гора се налага не само поради желанието ни да добавим още емблематични данни за българщината в миналото, но и поради неоспоримите исторически факти, които ни дават добър повод за преосмисляне на нашият достоен произход и завидно национално наследство. Историята ясно показва факти като това как големия брой обители събрани на сравнително малка територия по онова време успяват да създадат автентични носители на вяра и култура. Само до нашествието на турците през 14-ти век в Софийско е имало над 100 духовни убежища,  от тях над 40 манастира, които се превръщат в огнища на народностния дух и култура, в истински книжовни и социални центрове.

Първоначално Софийската Света гора се оформя с изграждането на множество църкви и когато някоя от тях се окаже малка, до нея се създава по-голяма, а в последствие се издигат и манастири. Характерно за тях е сходната структура, позната от повечето манастири, възникнали в епохата на османското владичество – сравнително скромни по размери, някои от тях без крепостни стени, с обособени стопански части и сравнително малки култови сгради.

За лавра (първи в йерархията) се приемат манастирите в района на Бистрица, а най-прочут и днес е царският Драгалевски манастир “Света Богородица Витошка”, издигнат от цар Иван Александър, чието дело е продължено от сина му цар Иван Шишман, за който ще ви разкажем в следващия материал.

В публикациите от новата рубрика ще предоставим на вниманието ви текстове и снимки за дванайсет манастира от комплекса, наречен Софийска Света гора. Ще се радваме, ако достатъчно успеем да добавим още нещо за българската история и култура, което да ви бъде интересно и полезно, като представим София. Ако вие разполагате със снимки от ваши пътувания и имате желание да споделите ваши наблюдения и случки, то те ще бъдат публикувани без редактиране на уебсайта. Всеки ваш коментар под всяка статия ще бъде един допълнителен щрих в картинката, която ще разгледаме и дорисуваме за нашите дечица и за бъдещите поколения на България и Света.

Гербът на София, столицата на България е изработен през 1900 г. от художника Харалампи Тачев, за Всемирното изложение в Париж. Първоначално гербът включва само крепостна корона, разположена над щита, който е разделен на 4 полета. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика (портретен образ на римската императрица Юлия Домна), в горното дясно поле — църквата Света София, в долното ляво поле — планината Витоша и в долното дясно поле — златен балдахин над статуя на Аполон (символизира лечебните минерални извори в града и околностите му). В центъра на щита е добавен по-малък щит с лъв. През 1911 г. към герба е добавен девизът „Расте, но не старѣе“, а през 1928 г. — лаврови клонки от двете страни на щита. По времето на комунизма към герба на града е добавена червена петолъчка в крепостната корона, която след 1990 е прeмахната.

Логото на София 2019, което виждате по-горе, всъщност е цяла ЛОГОСИСТЕМА СОФИЯ 2019, избрана чрез международен конкурс, спечелен от Борис Бонев. Използвана е формата на щитът от гербът на София (дясно на снимката) – хералдическа комбинация от символи и знаци представящи идентичността на столицата ни, като от него художникът е изчистил символите и знаците, които съдържа, запазвайки идеята за контрастните цветове, за да го осъвремени. Гербът на града е създаден е по повод представянето на столицата ни на Всемирното изложение в Париж през 1900 г. и е силно разпознаваем символ на града в национален контекст.

ЗАЩО СОФИЯ ДА БЪДЕ КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА ?

Заради това, че София е наш град. Заради обрулените кестени. Заради безценните реликви. Заради вечните приятели. Заради снегът, който ми липсва. Заради красивите къщи, въпреки, че са много запуснати, но пак ги обичам. Заради млади и стари хора, които са там “на живо”, и тези които сме там не само винаги като кацаме и отлитаме, но и винаги там със сърцата си. Заради нашите деца, в чийто вени тече българска кръв и с очи пълни с блясък и желание за знание. Заради нас българите, българското и българщината!

В нашият роден език има много думички, и всяка от тях има корен. “РОД-” е коренът на слова и значения, които никой не може да избере сам, а Господ и майката-природа му дават. РОДина, РОДители, РОДнини, РОДов корен …

Да не губим невидимият си корен, за да може видимото стъбълце на нашият кратък живот да даде едни прекрасни ароматни цветове, които да умиришат засмърдялият безстойностен свят и вечно да ухаят с аромата на чистота и превъзходство!

София – “Расте но не старее” – там и завинаги!

Ние също – навсякъде по Света!

Приятно прекарване – да бъдем всички заедно!