Успение Богородично. Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата “Св. Богородица Перивлепта” (Св. Климент”) в Охрид. Православната иконография на Успение на Пресвета Богородица, както и самият празник се основава изцяло на Свещеното Предание. Иконата на снимката е една от най-известните и пълни композиции, която показва почти всичко за Успението на Богородица. По една сграда от двете страни на иконата. Гетсимания (от еврейски “маслобойна”. Намира се в подножието на Елеонската планина, хълм) е мястото, където в песента и в Евангелието се казва, че се събрали светите апостоли за погребението на тялото на Св. Богородица. Хълмът е ориентиран от север на юг, разположен от източната страна на старите градски стени на Йерусалим и отделен от града чрез долината Кедрон. Другото му име е „Маслинена планина“ и върхът му не е по-далеч от половин миля от градските стени. Хълмът е изграден от варовиков камък и навсякъде канарите стърчат голи, така както е изобразен в ляво на иконата. В средата на преден план е изписана Света Богородица, легнала на легло, заспала с кръстосани на гърдите ръце /успението, гибелта/. Над Нея в средата Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче /възкресението, превъзнасянето/. До главата на Богородица наведен стои св. апостол Петър, а на противоположната страна е застанал св. апостол Павел. Съгласно Преданието заедно с Апостолите (тези горе в кръгчетата отляво и дясно) и служещите редом с тях Ангели (нагоре по стълбите зад Богородица), на иконата на Успение се изобразяват и апостолските приемници – епископите. Към тях се присъединяват и св.Иаков, брат Господен, пръв епископ на Йерусалим, а също така някои миряни и благочестиви жени (голям празник за тях). От лика на Апостолите отсъствува св.Тома Неверни, което е подчертано в Преданието, че той не е присъствувал при кончината на Божията Майка и дошъл чак на 3-ия ден след Нейното погребение и когато отворили пред него гроба Й, не намерили там Нейното тяло. След това Апостолите получили и видимо небесно откровение за възнасянето на Св.Богородица, след като тяхното присъствие било благодарение на едно от двете последни желания на Св. Богородица. От описаното събитие става ясно защо на иконите на Успение се изобразяват винаги, заедно със св. Ап.Павел, не 13, а 12 Апостоли. Христос, Св. Богородица и Ангелите са представени с ореоли. Апостолите и архиереите са представени без ореоли, за да се подчертаят лицата на централните фигури. Поради същата причина ореолите и одеждите на ангелите са нарисувани в бледи цветове. Архиереите, които разпознаваме благодарение на големите кръстове на одеждите им, държат отворени Евангелия (над саркофага ляво и дясно). Ликът на небесните и земни жители е обединен от едно общо движение: позите, жестовете и погледите – всичко е насочено към лежащата на смъртния одър Божия Майка. Иконата на Успение не се основава на писания, тъй като такива липсват, а на Светото Предание. В Новия Завет не се казва нищо за успението на Пресветата Дева. Стенописите, мозайките и изобщо изображенията на Успение Богородично се изпълняват на западната страна в Храмовете, за да напомня на вярващия в момента, в който напуска храма, за Успението на Богородица и изобщо за наближаващата смърт и вечния живот. От иконите, също както и от книгите можем да черпим учението на нашата Православна вяра./кликнете в/у снимката за по-голям размер/
ЗА ПРАЗНИКА, ИМЕННИЦИТЕ, ЧУДОТВОРНИТЕ ИКОНИ И ТРАПЕЗАТА
На 15 август (28 август стар стил) всяка година се отбелязва Църковният празник Успение на Пресвета Богородица /Dormition of the Theotokos/.
"И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка."
"Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!"
Той се чества и от православни, и от католици. Според българската фолклорна традиция „Рождество богородично“ често е наричано „Малка Богородица“, а „Успение богородично“ — „Голяма Богородица“. Днес свършват постите за Успенския /Богородичния/ Пост (1-15 август) и се яде риба.
Голяма Богородица и се чества най-вече от жените, които се молят на Дева Мария да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. На този ден често бездетните семейства принасят курбан и дар с молба за майчинство.
Честит имен ден, здраве и късмет на всички с имената Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан (-а), Боян (-а), Богомил (-а), Богомира, Богослав (-а), Божан (-а), Божена, Божин (-а), Божил (-а), Божидар (-а)
Празникът Успение Богородично има две значения: възпоменание на завършването на земния подвиг на Божията Майка – Нейното успение и погребение, и на второ място – Нейното най-високо прославление – възкресението Й и възнасянето Й на небето с Нейната пречиста плът.
“В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.”/Из песнопение за празника/
Бачковската чудотворна икона на св. Богородица. Подарена през 1311 г. на обителта от двама грузински пътешественици Атанасий и Окропир. На най-голямата светиня на Бачковския манастир, Преданието я отрежда като творба на св. апостол и евангелист Лука. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи пред св. Богородица. По тоя повод се разказват многобройни чудеса. /Още за манастира ще намерите долу в линковете. Кликнете в/у иконата за по-голям размер/
Православна Църква вижда прославлението на Божията Майка не само в началото на Нейния земен живот, а преди всичко – накрая, при Нейното успение, когато Тя със съдействието на Божията благодат достига върха на съвършенството, предела на светостта, достъпен за човека и въобще за всяко сътворено същество. Тук се разкрива великата слава на Майката Божия, слава, която дотогава е била скрита под покрова на Нейното непостижимо дълбоко смирение (истощание – на славянски език).
Счита се, че празникът “Успение на Пресветата Богородица” е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът “Успение Богородично” в Йерусалим, издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.
Събитията от живота на Пресвета Богородица от деня на Нейното раждане са описани в съответните празнични четива: за зачатието, рождението, въвеждането в храма, благовещението, също и в четивата за Рождество Христово и Сретение.
Чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“ от Троян и е получила названието си през VІІІ век. Св. Йоан Дамаскин е причината за названието. Халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката и за назидание да я окачат на градския площад. Св. Йоан измолил отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка и се молел и ръката му била възстановена. От благодарност за стореното чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието Троеручица.Любопитен е фактът, че през последните четири века реликвата е напускала Троянския манастир само по време на литийното шествие на храмовия празник в манастира на 15 август от светата обител до параклиса и обратно. През 2007 г. тази икона, заедно с чудотворните светини на Богородица от Бачковския и от Рилския манастир, беше пренесена в Катедралния храм “Александър Невски” в София, където беше отслужен молебен за спасяването на българските медицински сестри в Либия.
“Ако и при благодатното обновление на живота, при висока святост и чистота, стрелата на смъртта все пак намира уязвимо място в човешкото естество, то какво ще стане с този човек, който без да се подвизава за благодатно обновление, живее безгрижно според своята повредена природа? Какво ще стане с душата, която чрез своите греховни склонности и страсти сама въвежда в себе си адските стихии и умножава семената на духовната смърт? Какво ще стане и с тялото, което притежавайки и без това естествена склонност към тление, не само не получава изцеление от обновен чрез благодатта живот, но приема и нови, още по-зли семена на тление и смърт от порочната душа, от нейните разрушителни страсти, от нейните необуздани похоти, от разни видове невъздържание и злоупотреба с чувствените си способности?” /Из “Слово за Празника Успение на Св. Богородица”, Миторполит Филарет, 1846г./
Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”
В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.
Ние, православните християни, прославяме с душите си славното успение на Св. Богородица. Стремим се да направим място в душите си на чувства и мисли, посветени на пречистия образ на Божията Майка. Християнинът обикновено се стреми към висока нравственост, а светата Майка е образец на божествен морал.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари. /ВИЖТЕ ПО-ДОЛУ РЕЦЕПТИ/
Св. Богородица Одигитрия от Рилския манастир – старинна чудотворна икона с 32 четириъгълни преградки с мощи на свттци. В горната й част има надпис “Одигитрия” (Пътеводителка). Ценното съкровище на св. Рилска обител се пази винаги заключена и се изнася само на големи празници. Почита се като изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии.
ОЩЕ ЗА ПРАНИКА:
Успение Богородично - Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й…
Докосване до вечното - България почете Божията майка Докосване до вечното и истинското – с тази мисъл хиляди наши сънародници днес се отправиха към манастирите. А и не само – Църквите из цялата страна бяха пълни с любящи Бога, Род и Родина българи.
Пренесоха чудотворната икона в Бачковския манастир - С литийно шествие пренесоха чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир до местността Клувията ВСИЧКО ЗА МАНАСТИРА
Икона и 700,000 лева в Царево - на най-старата църква в Царево „Успение Богородично”. В района на южното Черноморие започват активни археологически разкопки за разкриването на древни обекти.
ВИДЕО:
Чудотворните икони на св. Богородица от Рилския, Троянския и ...
ПРАЗНИЧНА ТРАПЕЗА
Как се прави курбан
Принасянето на курбан е много стар обичай при българите, който е дар, предназначен не за човек, а за свръхестествени субекти – християнски светци, Богородица, Бог; в по-ранни времена – на водата, огъня, демони и др. С поднасянето на курбана се търси добронамереност, помощ и закрила за човека от висшите сили.
При нас обикновено курбанът е кръвна жертва, макар че тя може да бъде и плод, мед, растение, мляко, яйца и др.
Месото може да бъде от кръга на домашните животни и птици / крава, вол, бик, теле, овца, овен, агне, петел, кокошка, пиле; свиня само на Коледа/ и рибата /обикновено с люспи/. Забранени за курбан, понеже се смятат за нечисти са коня, магарето, козата и не посочените домашни животни. Дивеч не може да бъде курбан. Най-добре е животното да се приготви цяло /на чеверме, пълнено, печено на фурна/. На късове се готвят само най-големите животни. Яденето на курбан е колективно, без значение публично или с близки и приятели. Правете си курбан, макар и малък, щом имате желание и не се обрененявайте с поверия, а бъдете достатъчно грамотни за да разберете, че той носи освен здраве, то и голям смисъл. Той ви напомня за нещо което се превъзмогнали или че сте се разминали с лошото, когато сте пострадали. Правете го не само на празници, но особено на ден, когато “сте прескочили трапа”. Дава ви добър повод да се почерпите с близки и приятели. За да се съберете и споделите светли мигове с любими хора.
КУРБАН ЧОРБА /елементарна за 6 човека/
Необходими продукти:
1 кг овче(агнешко, пилешко) месо2 домата2 морковацелина2 гл. луккорени от магданозсол1 яйце
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на кубчета. Поставя се в тенджера и се налива 2,5 л вода и се оставя да ври, като се обира пяната. Като месото поомекне се слагат нарязаните моркови, домати, целина, корените магданоз,сол и черен пипер. Вари се до пълното омекване на продуктите. Яйцето се разбива с малко студена вода и се изсипва в тенджерата по малко, като постоянно разбъркваме. Може да се изстиска малко лимонче накрая. Наздраве и здраве!
Пилешка каша / БЪРЗА, ЛЕСНА И ВКУСНА/ |
|
|
|
You must log in to post a comment.