No children kids sign symbol (www.shutterstock.com)
… за да може те да държат родителите си, а ние да държим всички …
Децата да не ходят на “евтина” Църква – да карат на скъпи електронни игри и порно
Концентрация на власт и зависимост прозират от Законопроектът за Закон за Детето
„Доброто управление обикновено започва в семейството, и ако моралната същност на един народ започне да деградира, това ще последва и политическата му същност.” – Елиас Будино
10 август 2012г. Наред с всички абсурди за възрастни в България се нареди и новият проекто закон, който вече конкретно се отнася и за децата звучи като “НЕ на семейството, вярата и възпитанието – ДА държим децата – за да може те да държат родителите си, а ние да държим всички.”
Така ми звучат особено някои части от това ново народо-предписание. В чл. 23, ал. 3 на Законопроектът за Детето се посочва, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”. (ЛИНК – ТУК МОЖЕ ДА СИ ГО СВАЛИТЕ: Проект – Държавна агенция за закрила на детето)
На гей-паради обаче може – и дума се не обелва за “меката част” . Освен вече хората отдавна са започнали да затварят очите си, правейки се на супер прогресивни западняри и либерални от висока класа, или чакайки някой друг да оправи тяхното положение, то по никакъв начин не може да се подмине този проект, който реално учи и дава възможност на децата да не ходят на “евтина” Църква, а да се забият в къщи и да си ползват скъпо платените електронни игри или да зяпат гнусно порно, което свободно тече в ефир.
Семейството е боговдъхновена институция. И въпреки че в историята на човечеството езическият модел е взимал връх или е доминирал в една или друга цивилизация, практикуването на семейните отношения се различава в незначителни детайли сред различните култури. Основната клетка на семейството винаги е била една, и такава ще остане – връзка на любов и посвещение между един мъж и една жена, които раждат деца, плод на тази връзка.
Дори в проекта била предвидена и солена глоба до 5000 лева за родители, които водят децата си на Църква, на политически и синдикални митинги. Според новия проектозакон, на социалните работници се делегират огромни права и те ще могат да отнемет нечие дете дори само след подаден анонимен сигнал. Проектозаконът бе гласен да бъде вкаран за гласуване в парламента в подходящ момент – сега през лятото, когато хората са в отпуск и по-малко се интересуват от подобни теми.
Чл. 65. (1) Всеки, на когото стане известно, че съществува непосредствен риск от изоставяне на дете или, че дете е пренебрегвано, е длъжен незабавно да подаде сигнал до дирекция “Социална подкрепа”.
Законопроектът дава много права на децата и в същото време родителите законно се поставят изцяло в подчинение на своите рожби и могат да се окажат в съда само ако детето им поиска. За да се стигне до текст, който буквално вкарва дори 10-годишните в съда – това да ти кажат, че ще трябва да влачиш, или ще ти завлекат детето ти по съдилища ми идва малко множко!
Позната история от “зад Океана”, като че ли, а? Я да видим някой задокеански родител да ни разкаже как му се възпитават децата в това така демократично, изпълнено с внимание към младо и старо хуманно общество. Я да видим колко ценен е доларът за свободните бъкани с права сладури и какви други ценности придобиват по пътя към плей-гроунда и щандовете на местния мол, и как ги прилагат у дома и в живота. Сега и в България … ами нали и там има голями баяти молове с големи касови апарати …
Във времена на духовно пробуждане, нови енергии на Земята, до голяма степен единствено и само носени от новите поколения, и най-вече от децата, нови отношения на любов и свобода – задължителните неща са пълна отживелица. Последен отчаян опит от страна на правителства, служби и агенти за контрол, печалби и прочие тъмни цели. Удрят единственото що годе останало стойностно нещо – семейството, и то слабата му податлива част – дечицата!
Защо си мислим, че задължителната „толерантност”е нещо друго, а не държавно наложена самоцензура, в която ако не участваш доброволно, децата ти ще станат обект на „държавна закрила”?
“Оруеловата схема: В макроюридически план, с този и подобни проекти, законът и основни човешки права биват извъртени така, че да обслужат интересите на международното неомарксистко, или подобно нему, разбиране за семейството. За да се подменят ценностите, се подменя терминологията. Като се подмени терминологията, се подменя законът. Законът е кодифициран морал – като се промени законът, се променя обществения морал; с принуда, но се променя. Като се промени моралът, се променя индивидът. Като се промени и индивидът, животът се насочва в посоката, желана от социалните инженери.” Адвокат Д-р Костов
Вероятно депутатите които приготвят казана с “манджата” наречен “закон за децата” се надяват българските родители, “без да въвличат своите деца в религиозни и синдикални дейности” да успеят да изградят силни личности с позитивна вяра и граждански отговорности, но никъде в света родителите не са се справяли сами, а винаги са получавали подкрепа от държавата, която е отговорна за обществото и неговото бъдеще. Защо не подкрепите истинските биологични родители, които са в трудност да отглеждат собствените си деца в собствената си държава, която вие управлявате? А чрез този закон, така силно защитавате децата, че чак на човек с много пари му се иска да си купи едно нещастно българче! Ами вие си плюете в очите – не можете да подсигурите оцеляването на родителите! И дай сега да ги направим виновни чрез техните деца! Гадна извратена долна манипулация! Кои нормални родители, които са намерили начин за да оцелее тяхното семейство, имат условия за това, си тормозят децата, или пък желаят някой друг да ги отгледа? Кой?
“Всяко дете има право на защита от …” – тази част звучи напълно в синхрон с Европейската харта за права и свободи, както и с някои други закони и подзаконови норми и на пръв поглед е точно на място. Браво на законите!
От една страна децата ни трябва да са защитени напълно от подобен тип дейности, които накърняват правата им, но както навсякъде така и тук намираме дълбок замисъл, или въобще не намираме смисъл в една добре подготвена абсолютна манипулация на българското общество и неговото бъдеще. Целта е доста простичка – тотално безверие в изконни ценности и даване на възможност за непослушание на родителите и моделиране на децата и семейството в удобен за манипулиране вид! Държавата да контролира гражданите си дори чрез децата им и да ги държи в подчинение. Хаос и анархия, демонстративна показност, от които да печели подреденият тънколижещ капитал и неподредените удебелени политици! Елементарно се питаме – на кого трябва прост безверен народ с подредено бъдеще на роботи? Отнемането от родителите на правото и задъжението да възпитават своите отроци води до прекъсване на процеса на предаване на знания, умения, убеждения които не се регламентират от лишената от топлота и човечност бизнес и държавна машина, в която чувства няма, а само цифри. Защо не ходят да си прилагат тъпите идеи в собствените си семейства? Ще кажете, безмозъчни диджитал плазмодии да ми забраняват да възпитавам детето си в християнската вяра – уааауууу!
Законно: Децата на трона – родителите през балкона! И ще четем в новините – син закла майка си, щерка разби главата на баща си който бере душа в Пирогов, опрвадаха малолетен убил майка си и баща си, недорасъл изнасили овцата на баба си, 14-годишен се гаври сексуално със съученичка, 12-годишна сгриза пениса на съсед … Оле-ле-ле май не звучи като на ресторант или на кино, а? Ако не сте се грижили за тийнейджър, то попитайте някой на какво са способни тези млади прекрасни създания, особено в САЩ. Държавата може да нарече „насилник” всеки родител, във всяка ситуация, по всеки повод, даден от децата или докладвано прилично.
Право на достъп до съд – Чл. 24. (1) За защита на правата си по този закон, детето има право да се обърне към съда. Това право детето може да осъществи лично, ако е навършило 14 години. (2) Дирекция “Социална подкрепа” представлява детето при условията на чл. 49, ал. 3, както и в други в случаи, предвидени в закон. (3) Дете, по отношение на което е приложена мярка за закрила по този закон, има право на правна помощ по вид и размер, определени в Закона за правната помощ.
Чл. 25. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години.
Чл. 61. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права: 1. когато поведението му системно поставя в опасност живота, здравето, личността или имуществото на детето;
Чл.62.(4) При наличие на обстоятелства по чл. 61, ал. 1, т. 1 съдът може да отнеме или да постави условия за упражняването на някои от родителските права, като възложи осъществяването им на друго лице.
Защо не се каже ясно кой е автор на закона и защо се налага той да бъде приет? Е, вие предполагам разбрахте какви са поне част от тварите които предлагат този закон?
КОМУНИЗМЪТ (НЕ) СИ ОТИВА … Държавата се превръща в майка за детето, баща за детето, лекар, учител и разбира се – в негов защитник. Това напълно съвпада с въжделенията и мечтите на крайни комунистически идеолози, като Троцки, за национализиране на децата, изразени в неговите думи: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” (Из “Комунизъм и тероризъм”)
Ще споменем един факт, който бе коментиран по Дарик радио. Неправителствените организации, които подкрепят проектозакона, са доставчици на социални услуги – обучават и сертифицират нови родители. Тактика на организациите със специални интереси, които имат финансиране от Европейските и други междунардни структури, е да ползват бедните и по-неинформирани страни. Този и подобни законотворчески механизми на социално инженерство се нарича „rights by stealth” (права чрез укриване), споделя адвокат Костов.
В проектозакона е заложена
ГОЛЯМА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ЗАВИСИМОСТ САМО ОТ ЕДНА ИНСТИТУЦИЯ – Дирекция “Социална подкрепа”, което създава предпоставки за корупция в осиновяването. И то, освен за самото осиновяване, така и за запазването й 2 години след това.
Чл. 71. (1) Може да бъде настанено извън семейството на родителите дете:
- чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или поставени под пълно запрещение и настойникът или попечителят не полагат грижи за детето;
- чиито родители, настойник или попечител без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
- чиито родители, настойник или попечител се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
- което е жертва на насилие, пренебрегване или експлоатация в семейството;
- когато е нарушило закона и е установена връзка между деянието и начина на отглеждане на детето в семейството.
(2) Братя или сестри се настаняват заедно ако основанията по ал. 1 са налице по отношение на всяко от децата и най-добрите интереси на децата налагат това.
Чл. 106. (1) Може да бъде осиновено само лице, което при подаване на молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години.
Чл. 112. (1) Агенцията за социална подкрепа поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(3) Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.
Чл. 116. (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава заявление до дирекция “Социална подкрепа” по постоянния си адрес за издаване на разрешение за осиновяване.
(2) Дирекция “Социална подкрепа” извършва социално проучване за годността на лицето да осинови дете.
(4) Лице, получило разрешение за осиновяване от дирекция “Социална подкрепа”, което желае да осинови дете с обичайно местопребиваване в чужбина, подава молба до Министерство на правосъдието за вписване в регистъра по чл. 142, ал. 1, т. 3.
(7) Условията и редът за извършване на социалното проучване, за издаване и отнемане на разрешението за осиновяване се определят с наредбата по чл. 112, ал. 3.
Чл. 129. (1) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в открито заседание при закрити врата в 14-дневен срок от постъпването й. При пълно осиновяване съдът изисква доклад от дирекция “Социална подкрепа” и събира доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 133. В продължение на две години от пълното осиновяване дирекция “Социална подкрепа” по настоящия адрес на осиновителя наблюдава отглеждането на детето и зачитането на неговите права и законни интереси.
Чл.135.(6) Дирекция “Социална подкрепа” има право да поиска прекратяване на осиновяването по ал. 1, ако то противоречи на интереса на детето.
Чл. 140. (1) Лице с обичайно местопребиваване в чужбина може да осинови дете с обичайно местопребиваване в Р България, ако е вписан в регистъра по чл. 142, ал. 1, т. 2 (за регистрите на децата, които могат да бъдат осиновени и на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина), освен в случаите по чл. 111, ал. 2. (за дете с обичайно местопребиваване в страната).
Чл.142.(2) Съветът по осиновяване по чл. 124 взема решение за уведомяване на Съвета по международно осиновяване за вписване на дете в регистъра на децата … За вземане на решение съветът изисква и становище от дирекция „Социална подкрепа”, че международното осиновяване отговаря на най-добрия интерес на детето, след внимателно обсъждане на възможностите за настаняване на детето в семейна среда в страната.
Чл. 145. (1) Посредничество при международно осиновяване може да извършва българско юридическо лице с нестопанска цел или (2) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация … само чрез клон в Бългаиря, получил разрешение за извършване на посредническа дейност със съответната държава. … Разрешението се издава за срок 5 години.
Откритото съсипване на нацията продължава и с бъдещето й – децата й!
Народ без религия, вяра и морал се самоунищожава, било това резултат на атеизъм или диктатура на простаците, за да се стигне до зловещата картинка на безличната нация!
Историята на един народ, било то българският се изучава с години в училище и някъде там има факти, които не са за пренебрегване и които не трябва да се забравят. Българският въпрос, който изплува в съзнанието ми е защо религията е един от факторите, които съхранява българския народ с векове? Дай да не конкретизираме само с времето на турското робство. Но все пак – държава по това време няма, особено такава, която да се грижи за интересите на отделния човек и на общността. И все пак… защо хората са давали живота си, за да не сменят религията си? Може би трябва да го прием само като просто исторически факт? Порно!
В “тяхна” подкрепа сме длъжни да кажем, че Християнството е преди всичко традиция, култура и морал, а Църквата е само институцията. Но сме длъжни също така да попитаме, ако потърсим Християнството в България къде най-често да го намерим? Ако не в Църквата и Семейството!
Семейството и Църквата са тези, които въвеждат човешките и християнските добродетели, жизнено важни за утвърждаване на истински духовни ценности в така чистия и лесен за манипулиране детски мироглед! Задълженията на родителите се свеждат предимно да отглеждат физически децата си, “да изпълняват” техните желания и дума да не става за това да ориентират децата си религиозно, да ги възпитават в дух на толерантност за тяхното духовно изграждане.
С какво ходенето на Църква би навредило на децата ни?
Добре избран момент!
Времето, в което живеем е бедно на ценности, бедно на морал, бедно на възможности да правим нещата по правилния начин. Пълно с материални предизвикателства и илюзорни преспективи. В същото време църквата с годините губи своите позиции по едни или други обективни причини. Но религията не е само сляпа вяра в Бога, а заедно с образованието помага за изграждането на пълноценни стойностни личности.
На какво учите децата си от малки – на морал и ценности, изграждате у тях идеята за добро и зло, за правилно и грешно, учите ги да вярват, да обогатяват духовно света си, за да живеят “на чисто” и щастливо!
Какво прави проектозаконът за детето – ще учи децата на секс – в предучилищна възраст те не могат да си измият зъбките сами, а да ги учим на сексуално образование!
Кой е този автор и според какви ценности и правила живее той самия и неговите наследници? Сигурно е евнух, или е заченат с помощта на паста за зъби или възелин в “задния двор”.
Ние всички имаме нужда от вяра в своето изкривено съвременно ежедневие. Имаме нужда да изпълним дните си със смисъл, обръщайки се към духовното и надали има кой да обясни на извратените политици, в какво точно се състои силата на религията.
Това не е текст в защита на вярата и християнството, който да направи бъдещето на децата ни и нашето собствено, по-пълноценно и истинско.
Свещено право на родителя е как да възпитава децата си, този който е дал живот и той, а не държавата трябва да реши как от безсловесното същество да направи Човек – тя може само да допълва, за да си създаде Общество!
ГЕРБ ще рискува ли? Изтеглен ли е проектът?
„Доброто управление обикновено започва в семейството, и ако моралната същност на един народ започне да деградира, това ще последва и политическата му същност.” – Елиас Будино (Elias Boudinot – the 10th President of the US Continental Congress), думи казани в зората на САЩ
Проектът за закон за детето няма да бъде внесен в парламента до края на мандата на това правителство. За това съобщиха участници в дебат в Червената къща по темата през юни тази година, цитирани от в-к Дневник. От свои източници медията научила също, че проектът е “изтеглен”.
“Дискусията продължава, искаме да сме наясно кои са спорните моменти и да ги изчистим, за да се получи консенсус. Текстът на закона предполага много сериозна реформа и не съм сигурна,че тя трябва да започне в края на мандата. По-скоро подхожда на началото на друг мандат”, заяви Валентина Симеонова от Министерството на труда и социалната политика, която е и един от авторите на законопроекта, цитирана от Дневник.
Според Дневник проектът за закон за детето е бил подготвен от работна група към МТСП (М-во на Труда и Социалната политика), в която освен експерти на министерството участваха и представители на Агенцията за закрила на детето, както и множество родителски организации. Текстът е бил представен за обществено обсъждане в края на миналата година и е бил публично подкрепен от организации като УНИЦЕФ, “Национална мрежа за децата”, Български хелзинкски комитет, както и от омбудсмана Константин Пенчев и Икономическия и социален съвет.
Проектът предизвика бурна реакция в социалните мрежи, като на няколко пъти имаше и протести на родители. най-много обединени около това, че трябва да има по-голяма публичност около обсъждането на текстовете и в изработването им да бъдат привлечени повече неправителствени организации, предимно български.
МНЕНИЯ
РЕЛИГИЯ “Също както вярата не може да бъде отнета, въпреки че може да бъде ограничена от държавата, семейството може да бъде законово предефинирано, новсякакви нови и измислени и уродливи форми на „семейственост” ще се разпаднат и ще доведат до по-пълната деградация на личностите, които ги практикуват, и на народите, които ги въвеждат. Бунтът на светската държава срещу Божия закон, чрез предефиниране на семейния модел, е изцяло в категорията на преценката за това кое е Божие и кое – на кесаря. Тази преценка е въпрос на вяра, светоглед и убеждения – религиозни или атеистични. Поради тази причина предефинирането на пола и на семейството вече е и ще остане в центъра на битката за основни човешки права, справедливост и свобода.” Адвокат д-р Виктор Костов, издател на „Свобода за всеки” – www.svobodazavseki.com.
Светият синод на Българската православна църква остро разкритикува проекта на Закон за детето, подготвян от социалното ведомство, като излезе с негативно становище. Ръководството на вековната канонична институция не приема прекомерните права, които проектът дава на децата, вменяването само на вини на родителите при отглеждането на подрастващите, както и отнемането на правото децата да бъдат възпитавани.
“Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”, е посочено в законопроекта. “Това означава, че всеки, който иска да си кръсти детето в църква, попада под ударите на тези текстове”, противят се от Синода.
“Защо е допусната липсата на баланс между правата на детето, правата на родителите и правата на семейството“, пита Светият синод.
“Нужно ли е, за да се покаже, че се проявява грижа за децата на България, да се създават условия за узаконяването на тяхното превръщане в безцеремонни личности, които ще живеят и растат със съзнанието, че са изключителните носители на права в дома, а оттам и в училището, до такава степен, че да могат да злоупотребяват с тях и да въвличат родителите, учителите си в съдебни саморазправи”, питат владиците.
Въвеждането на часове по репродуктивно здраве и семейно планиране ще свали границата на възрастта, в която се започват сексуалните отношения, отбелязват още архиереите.
Чл. 28. (1) Всяко дете има право на безплатни задължителни имунизации и профилактични прегледи при условията и по реда, определени в Закона за здравето.
(2) Родителите и лицата, които полагат грижи за детето, както и личният лекар на детето, следят за провеждането на задължителните имунизации и профилактични прегледи на детето.
(3) Детето, и по-специално непълнолетното дете, има право на достъпно, безплатно, конфиденциално и пълно консултиране по въпросите на:
- здравословни проблеми;
- болести на пристрастяването;
- сексуално и репродуктивно здраве;
- психично здраве;
- отношения със семейството и връстниците.
——————–
Синдикат „Образование” към КТ„Подкрепа” остро разкритикува проекта на Закон за детето, подготвян от социалното ведомство. Според синдиката така записан проектозаконът ще задълбочи бездуховността, арогантността и липсата на гражданско образование при възпитанието на българските деца.
От синдиката подчертават, че в този законопроект не е отбелязано, че за възпитанието на детето и ученика е необходима „държавна цензура” в културния и обществен живот. Защото „лошите примери”, видени в порнографски канали, в изпълнения на фолк „звезди”, в поведение на „невъзпитани” политици и неосъдени престъпници възпитават негативно и са в дисонанс с говореното в училище. Никъде в законопроекта нямало текст, който въвежда цензура към лошите примери на обществото, за да запази крехкия детски мироглед.
„Досега българското общество далече не помагаше за възпитанието на децата с визуализиране на чутото в училище и децата виждаха как не се спазват правила и закони и как изключението е правило”, пишат още в позицията си синдикалистите.
Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” ще предложи на социалното министерство да оттегли този законопроект и преосмисли концепцията на закона в интерес на българските деца.
—-
Множество от протести се провеждат от началото на годината в България срещу приемането на този проектозакон за детето. Дали някой ще бъде чут?
Родители в София, Варна и Пазарджик излязоха срещу приемането на новия Закон за детето. Според някои от тях законопроектът на практика предвижда „национализация на децата” у нас.
Протестиращите настояват текстът на новия закон да бъде изцяло отхвърлен. Те искат имената на авторите на законопроекта да бъдат назовани и отстранени от бъдеща работа по законодателство в областта на семейството и децата. Третото им искане е с участието на родителите от цялата страна в публично обсъждане да бъде направена цялостна ревизия на действащия Закон за закрила на детето и практиките по него така, че да се съгласуват с Конвенцията на ООН за правата на детето.
Становище на Национална мрежа за децата по повод на проекта на Закон за детето (35.0 КБ)
Становище на фондация “За Нашите Деца” по повод на проектa на Закон за детето (49.5 КБ)
Проектозаконът за детето – чашата е наполовина пълна
„Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето 2009-2013”, в сайта на ДАЗД,http://sacp.government.bg/media/cms_page_media.pdf, последен достъп 19 март 2012 г.
Съвременни механизми на тоталитаризма: Проектозакон за детето …
You must log in to post a comment.