Защо Американски аматьор, а не Български професионалист?

ОЛИМПИАДА 2012 – НАШИ СПОРТИСТИ ПОД ЧУЖД ФЛАГ

44-годишният Емил Милев – българският професионален стрелец, който на олимпийските игри в Лондон се състезава за САЩ, живее в Тампа, Флорида, работи като учител по физическо възпитание и в свободното си време тренира като аматьор за удоволствие, сам си финансира подготовката и получава голяма подкрепа от съпругата си Анина и двете си деца и Владимир Шишков, неговият треньор, който го накарал да се върне в стрелбата и живеят в един град

Звездата на Емил изгрява в Барселона, 4 години по-късно в Атланта спечелва сребърен медал, в Сидни през 2000 г. остава 4-ти, а последното му участие под български флаг е в Атина през 2004 г. като след това избира личната свобода в САЩ, където става шампион за 2011г.

“Ето, сега мина съзтезанието, неприятно ми е от класирането, но всъщност от това нищо не зависи. Изкарах си приятно, опитах се. Изпитвах удоволствие да стрелям, въпреки че не се получи. Но животът продължава,” коментира Милев, който в Лондон остана едва 13-и

5 юли 2012г. Колко пъти сте чували от български спортисти да се оплакват, че парите за подготовка не стигат? Или че хвърлят неимоверни усилия, а с държавната стипендия дори не могат да издържат семейството? Или други драми в този дух? Вероятно често. Това пита в материала си журналистът Георги Филипов, специален пратеник в Лондон на в-к Дневник. Филипов е озаглавил статията си “Българският професионалист, който избра да стане американски аматьор”, като ние сме променили само заглавието, а текста на интервюто препечатваме без промени.

Това вероятно ще са последните жалби, които ще чуете от Емил Милев – българският стрелец, който на олимпийските игри в Лондон се състезава за САЩ. 44-годишният софиянец дори не е и от плеадата наши спортисти, които са избрали да се състезават под чужд флаг заради по-добрите финансови условия. Нищо такова. Историята му е друга и в нея вероятно могат да се разпознаят много американски олимпийци, пише Дневник.

Когато преди повече от пет години години Милев реши да замине за САЩ, той избра различен начин на живот. Дори се отказа от спорта, за да се завърне в Лондон за петото си участие на олимпийски игри и за малко да се добере до финала в бързата стрелба с пистолет.

Днес Милев е аматьор в пълния смисъл на думата. Живее в Тампа, Флорида, работи като учител по физическо възпитание и в свободното си време тренира. За удоволствие.

“Ако бях останал в България щях да съм професионален стрелец, както останалите колеги, с които започнахме преди години. Мен не ме блазнеше тази перспектива и това беше една от причините да замина за САЩ. А някак не се виждах като треньор – това беше другата възможност за мен”, коментира Милев пред “Дневник” малко след квалификациите в дисциплината в Лондон.

“Харесва ми идеята за аматьоризма, да го правя с удоволствие. Един такъв неуспех, защото моето представяне е неуспех, в България по-трудно се преживява, когато си професионалист. И има сълзи, драми. А в моя случай няма нищо такова”, коментира Милев, който в Лондон остана 13-и.

Неговата звезда изгря в Барселона, когато заедно с Мария Гроздева се появиха като новото поколение стрелци след вече утвърдените имена на Нонка Матова, Весела Лечева и Таню Киряков. Четири години по-късно в Атланта спечели сребърен медал, а в Сидни през 2000 г. остана четвърти. Последното му участие под български флаг беше в Атина през 2004 г. След това избра свободата, но не политическата, а личната.

“По едно време не изпитвах удоволствие от стрелбата. Трябваше всичко да става непременно в някакви рамки и класирания. Докато сега гледам напред – имам си работата, мога във всеки момент да опаковам пистолета, да го окача на пирона, както се казва, и да приключа с тази емоция, с тази приятна страна на живота”, казва Милев.

След заминаването си за САЩ той за известно време приключва със спортната стрелба. За да се окаже изненадващо през миналата година сред един от най-добрите състезатели на Панамериканските игри, където стана шампион за САЩ.

“С Владимир Шишков, който беше треньор във Варна дълго време, живеем в един град. Той беше инициаторът да започна отново да тренирам. Той ме побутваше: “Ставай рано!”, “Тренирай!”, “Хайде, да ходим на стрелбището!” и сега ми нещо като личен треньор”, разказва Милев.

Покрай него Милев си върнал желанието да стреля, въпреки че това му изяжда от свободното време. Тренира два пъти седмично с патрони. Обикновено отива вечер на стрелбището – веднъж през седмицата и веднъж в събота. За тези 4-5 часа тренировки смята, че е бил “в общи линии” подготвен за олимпийските игри.

“Не е достатъчно, защото в повечето случаи съм уморен след работа. Но това е аматьорският живот”, казва той. Това не му попречи да се представи относително сравнимо като постижения с българските професионалисти.

“Желание имам, но знаете как е след 8-9 часа работа. Трудно е, не може само желанието да те води. Затова отдавам до голяма степен класирането си за тази олимпиада на Владо Шишков”, добавя той.

През ваканциите лети до Колорадо Спринг, където е олимпийският център на САЩ. Там провежда лагери заедно с други американски спортисти, не само стрелци. Българският стрелец споделя, че работата му като учител все пак му дава възможност да има свободно време за тези по-продължителни лагери. “Отпуска ми дават – неплатена, разбира се. Борим се с живота по този начин. Нямам привилегия като олимпийски състезател. Привилегията всъщност е, че ти дават отпуска”, споделя Милев, който минава по традиционния път за всички американски олимпийци – през квалификации на националното първенство.

Естественият въпрос е как се финансира подготовката и какво получава от американския олимпийски комитет и местната федерация по стрелба. “В общи линии сам си финансирам подготовката. Имам подкрепата на едно местно стрелбище за практическа стрелба. Хората ми отделят една голяма част, за да мога да тренирам на пет мишени. Подкрепата е, че не плащам някаква голяма сума, а само нормален членски внос”, казва той.

Бел.ред. Спортната стрелба е вторият най-скъпо струващ спорт отвъд Океана след конния спорт. Бързата стрелба с въздушен пистолет е дисциплина, която фигурира в програмата на летни олимпиади от първото им съвременно издание – Атина 1896 г. Включва 5 мишени, които са разположени на 25 м разстояние от стрелеца. Състезателят държи пистолет 22-ри калибър с една ръка, няма право да си помага с другата. Мишените се покосяват в отделни сесии – от 8 секунди първоначално, 6 секунди и 4 секунди. Максималният резултат, който е възможен да се събере, е 600 точки.

“Патроните получавам от федерацията на база на резултатите, защото там всичко зависи от тях. В момента съм на това ниво, на което се полагат патрони. Пистолетът ми е стар – дадоха ми го от “Пардини” още преди 5 години, защото имам добри отношения с тях”, допълва Милев.

За за успее да се подготви естествено получава голяма подкрепа и то съпругата си Анина и двете си деца. “Със сина ми много често ставаме сутрин, отиваме на стрелбището, тренираме заедно. Той за удоволствие, аз по призвание”, допълва Емил.

Казва, че възрастта също започва да му тежи, защото “очите понякога правят номера”. ” Понякога усещам болки в ставите, по-трудно отшумяват някои травми. Не е като преди”, споделя Милев.

Сега след петата си олимпиада той не е сигурен дали ще има още. Зависи от това дали стрелбата ще му носи удоволствие или ще му тежи. Ако е второто, вероятно отново ще спре да се състезава. Ако ли пък ентусиазмът се задържи – защо да не опита и за Рио след четири години.

“За тази олимпиада не мислех много. Правеше ми удоволствие да се занимавам, отидох на състезания и постепенно резултатите ми започнаха да се подобряват. Класирах се за националния отбор, взеха ме на 1-2 турнира, там показах добри резултати. И така… Всичко става постепенно”, разказва той.

“За по-нататък ще видим, на мен много ми се искаше тук да приключа подобаващо, поне да вляза на финал. А и заради града – имаше голяма подкрепа в нашия училищен дистрикт в Тампа. Писаха доста доста, говореха, представяха ме наляво-надясно”, добавя Милев, който е единственият олимпиец от този 350-хиляден град.

Утре, когато се прибере в Тампа, той отново ще бъде същият учител по физическо възпитание. Ще се е завърнал с положителни емоции и ще може да продължи живота си без драми. Просто защото е избрал този път.

“Ето, сега мина състезанието, неприятно ми е от класирането, но всъщност от това нищо не зависи. Изкарах си приятно, опитах се. Изпитвах удоволствие да стрелям, въпреки че не се получи. Но животът продължава”, завършва Милев.

НАШИ СПОРТИСТИ ПО ЧУЖД ФЛАГ В ЛОНДОН

В Лондон има 7 български спортисти, които се състезават за други държави, като някои от тях дори вече са печелили медали за България от олимпийски игри, световни и европейски първенства.

Някои от тях – борецът Тервел Длагнев, стрелецът Емил Милев  (двамата за САЩ) и плувецът Кристиан Голомеев (Гърция), са просто емигранти.

Други бяха откупени от Азербайджан – гребецът Александър Александров и щангистите Величко Чолаков, Валентин Христов и Боянка Костова). За Азербайджан се очакваше да участва и щангистът Иван Стоицов, но той не попадна в окончателната заявка.

Във волейболния тим на Турция е Нериман Йозой, която е родена в Разград, но още като малка е емигрирала с родителите си.

Възможни бяха още българи да участват на Олимпиадата, но пропуснаха шанс за спечелване на квотите. Михаил Александров със сигурност щеше да участва в Лондон, но ако плуваше за България, но като емигрант в САЩ се провали на квалификациите.

Две гимнастички от състава на Италия са от български произход. В художествената гимнастика ще участва Жулиета Кантелупи, която е внучка на легендарната Жулиета Шишманова, а пък в спортната гимнастика е Ванеса Ферари, чиято майка е българка.

В женския каяк в лодката е Наташа Душев-Янич (3 златни и 1 сребърен олимпийски медали), която е омъжена за бившия български състезател Андриан Душев (бронзов медалист на двуместен каяк от Атланта`96), който е и неин треньор.

САЩ
Тервел Длагнев – борба
Свободен стил, кат. до 120 кг

Емил Милев – стрелба
Бърза стрелба с пистолет от 25 метра

АЗЕРБАЙДЖАН
Александър Александров – гребане
Академично гребане, единичен скиф

Величко Чолаков – щанги
Вдигане на тежести, кат. над 105 кг

Валентин Христов – щанги
Вдигане на тежести, кат. до 56 кг

Боянка Костова – щанги
Вдигане на тежести, кат. до 58 кг

ГЪРЦИЯ
Кристиан Голомеев – плуване
100 метра свободен стил