Самота и стрес или медитация и здраве

От хилядолетия се практикуват различни видовемедитация, като някои от тях са на база религиозни вярвания, други са източни традиционни обичаи или философски практики.

Например, практикуването в продължение само на 11 часа на техника за медитация, основана на традиционната китайска медицина, позволява да се подобри функционирането на мозъка, сочи изследване, осъществено в САЩ.

Зен медитацията пък допринася за увеличение плътността на мозъка и оттам за намаляване на чувствителността на болка. Това твърдят учени от Университета в Монреал в изследване. Проучването им е публикувано в списание „Емоушън“, издавано от Американската асоциация по психология. Учените са сравнили плътността на кортекса (мозъчната кора) при привърженици на зен медитацията и при други, които не практикуват зен, и са открили, че при първите има подсилване на онази част на мозъка, която отговаря за болката. Друго обяснение учените търсят и в по-бавното дишане при практикуващите зен – 12 вдишвания в минута, за разлика от останалите – 15 вдишвания.

В Будизма медитацията е практическо средство за разпознаване на своя потенциал за постигане на Просветление и означава “да пребиваваш без усилие в това, което е”, като се използват различни средства, които могат да бъдат обединени в два аспекта- успокояване на ума (санскр. шамата, тиб. шине) и дълбоко прозрение (санскр. випасана, тиб. лхаг тонг).

Някои форми на медитация са били изследвани за влиянието им върху чувството на страх у човека. В проучването си учените от Сан Франциско установили, че жените от курса по медитация съобщават за намаляване на негативните чувства, депресията и страха и повишаване на позитивните емоции. Дамите, практикуващи медитация, оценяват и своето осъзнаване на чувствителността, докато при контролната група това явление липсва. желанието на представителките на нежния пол да “се ремонтират” се подсилва и от данните, че две трети от представителките на слабия пол изпитват постоянно чувство на умора, зашото правят много неща едновременно. Освен че лекарите ги съветват да се наспят добре в пълна тъмнина и закуската им да бъде с високо съдържание на протеини, те им предлагат да намерят време след работа за медитация.

Стресът, който е един от най-често срещаните проблеми за всеки в днешно време, и води до безсъние и умора, също се преодолява с медитация.

Стресът е защитна функция на мозъка – медитацията е тази, която премахва опасностите. Американските учени са установили, че освен с напредването на възрастта, човек може да забравя дори и да е млад – знаете отговора – стрес. В съвременния динамичен свят, когато сме затрупани от информация или сме подложени на продължителен стрес, мозъкът ни „изключва”. Или по-точно, „включва” защитния си механизъм. Целта е да избегнем “включването” или да го “изтрием” с медитация, отколкото да трябва да го “изключваме” с медикаменти-химкали и излишни високоградусни течности и изкривени емоции. Ние се втуркаме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Където и да се намираме, колкото и да е луксозно мястото и да сме с пълни джобове, то единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в собствената си глава. Не проумяваме господството на разума над материята, и колко е важно да контролираме собственият си ум, което е особено трудна задача. Умът настоява да правим нещата, когато той каже и той иска, подбужда ни, колкото и неудобно да е.

Човек трябва винаги да бъде нащрек: едно желание може да се умножи и да разруши и най-добрите намерения. Тайната за овладяване на тиранията на ума е да се откажем от играта. Чрез постоянен контрол над мисловните вълни или като ги наблюдаваме, но без да се идентифицираме с тях, ние можем да ги ограничим и в крайна сметка да ги спрем. Когато при медитация мисловните вълни са успокоени, се разкрива истинското Аз и човек изпитва Космичното Съзнание. Целта на човешкия живот е именно осъществяването на Единството на цялото съществуване – проявено и непроявено. Това е истинската природа на човека, която за съжаление е забравена поради невежество. Човек трябва съзнателно да седне и да медитира, за да изпита чувството за единство.

С годините медитацията стана много популярна практика в борбата срещу стреса и този метод се препоръчва за постигането на психическа хармония. През ноември миналата година учени от американския университет Браун обявиха изследванията си направени с 44 студенти – 30 момичета и 14 младежи, които в периода от 12 седмици по два пъти в седмицата медитирали.

След това на участниците в изследването са показвани снимки с еротично съдържание и от тях се очаквало да опишат състоянието и чувствата си, като имали право да избират между „спокоен“ и „възбуден“. Резултатите показали, че момичетата, които посещавали курсовете по медитация, реагирали по-бързо по отношение на сексуалното възбуждане, за разлика от онези, които не посещавали подобни курсове. Подобрение е имало особено при онези момичета, които преди курса са споделяли, че са несигурни и това влияе на сексуалния им живот.

————————————

Достатъчни са десет минути на ден, за да почувствате благотворното влияние на медитацията.

Седнете на пода или на твърд стол, сгънете крака както ви е удобно( поза лотос, при която стъпалото на десния крак се поставя чак на бедрото на левия и обратно, не е за всички) и затворете очи.

Съсредоточете цялото си внимание върху шума от собственото ви дишане. Сложете ръце на корема си и усетете как при всяко вдишване ръцете ви се повдигат на горе и при всяко издишване слизат надолу.

Диафрагменото (или коремното) дишане подобрява кръвообращението и метаболизма, защото чрез него на организма се доставят по-големи количества кислород от колкото при обичайното, повърхностно дишане.

Съвсем нормално е в началото да не успявате да се съсредоточите за дълго. Усетите ли, че мисълта ви започва да блуждае, отново се вслушайте в дишането си.

Спрете тогава, когато се почувствате заредени с енергия и отпочинали.

Естествено, много малко от нас имат времето да направи подобно “пътуване към себе си”, което обаче не означава, че не можете да медитирате изобщо. Също така не нужно да изчетете цялата източна философия, за да постигнете вътрешен баланс и по-добро здраве с медитация – просто трябва желание за да опитате!

————————————

Медитацията (meditatio) е състояние на релаксация и вътрешна концентрация върху обект или мисъл, или състояние на (о)съзнаване. Медитацията изисква обръщане на вниманието навътре, оттеглянето му от външния свят и е практикувана на изток повече от 5 000 години, а в последно време с навлизането на източните духовни практики тя става популярна в Европа и на Запад. Различните медитативни практики и дисциплини обхващат широк спектър на упражняване и изпитване на умствена релаксация, покой на ума и концентрация.

Значението на латинската дума meditatio първоначално е включвало всякакъв тип, както умствено, така и физическо упражнение, много по-късно думата придобива значението на съзерцаване, съзерцание и като такава е позната в западната философска традиция.

Цветът на медитацията е едно неизразимо спокойствие, което прониква в цялото битие. Плодът й е блаженството на свръхсъзнателното състояние, неподлежащо на описание. Където и да броди човек, от най-низкото до най-святото място, умът му бива удовлетворен само когато се отдръпне от света и докосне вътрешната тишина.

Медитацията е изживяване, което не може да се опише – така както на слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания са ограничени по време и пространство и от закона за причината и следствието. Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези граници. В настоящето не съществуват нито бъдеще, нито минало – затова те са нереални. Ние живеем в илюзия.

Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма нито минало, нито бъдеще – само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА. Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени и умът не действа. Няма време, пространство или причинност, състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата.

Медитацията е източник на действителна почивка. Тя е много повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от разни обекти и субекти. Тя е продължителна, духовна, благодатна почивка, която трябва да бъде изживяна.
На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес – на разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год. възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес.

Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение. Те смятаха, че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация.

Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум. Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се подчинява на груповото изискване.

Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки, вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести. Медитацията ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда, влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и спокойствието.

Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за вселената и представа за единството. Отрицателните тенденции изчезват и умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно щастие и постоянен покой.

С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по-голямо е отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът. Чрез медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията. Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително отъждествяване с егото. Когато изчезне тази необходимост да се обхване всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на постижимото.

Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила. Те се вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се извисяват. Както звуковите вибрации пътуват в пространството, така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.

Малкото “аз” се разтваря, диференциращият ум изчезва. Изчезват и всички бариери, разлики, отлики, чувството за двойственост, за това, че нещо е отделно. Няма нито време, нито пространство; всичко е вечност. Медитиращият има чувството, че са удовлетворени всичките му желания; че вече няма какво повече да се знае. Той напълно осъзнава свръхсъзнателното ниво на знание и интуиция. Той знае цялата тайна на сътворението.

Няма нито тъмнина, нито празнота. Всичко е светлина. Противоположностите изчезват. Няма нито обект, нито субект; нито медитация, нито самадхи; нито медитиращ, нито обект на медитация; нито радост, нито болка. Има само съвършен Покой и Абсолютно блаженство.