Спасете Ади – Save Adi

  • Знаете ли какво е чудо – да върнеш усмивката на един отчаян човек. А знаете ли какво е чудо на чудесата – да спасиш един човешки живот!

    Скъпа Ади, ти си чудото от което всички се нуждаем! Даваш ни сила да дадем от това което имаме, и да не вземем от това, което сме дали! Обичаме те от Града на Ангелите и молим всеки български ангел да даде, за да не се окаже, че сме дяволи! Ади вярва в ангели! Тя вярва в ТЕБ! Искаш ли да бъдеш неин ангел?

    Името й е Аделина, но приятелите й казват Ади… а от месеци животът й е почти ад, макар че в Ада няма… ангели.

    Докато в живота на Ади вече има. Много повече от един, които искат да помогнат.

    За циниците, историята на Ади е банална. Младо, красиво, 19-годишно момиче, което се радва на живота напълно безметежно… докато в един момент изневиделица изниква страшната диагноза: конвенционален остеосарком.

    За повечето хора тези две думи не означават нищо. Ако погледнем в речника, обяснението там е доста постно, лишено от емоции:

    остеосарком

    мед. Злокачествен костен тумор. Среща се в млада възраст – 10-20 години. Засягат се всички кости, но по-често бедрената и раменната.

    За Аделина Коджабашева и семейството й, тези думи означават много повече…

    Означават Ад. Ад, в който съдбата неочаквано ги захвърля, като в някакво торнадо. Сравнението между торнадото и българската здравна система, за съжаление, не е само метафорично… изсмуква всичките спестявания на това обикновено българско семейство.

    Онова, което не пожелавам на никого да се запознае отблизо с него е какво е чувството да си само на 19 години – и да трябва да избираш между живота и… живота без един крак.

    Много жесток избор… 

    Още по-несправедливо е, че за пореден път изход има – или поне шанс Ади да бъде излекувана без да се налага ампутация на крака – но това, разбира се, струва пари.

    Всъщност, когато говорим за пари използваме цифри. (Вие на колко бихте оценили левия си крак? А десният?)

    Най-сетне имаме конкретна оферта от клиника в Германия, която предлага не само животоспасяваща операция на Ади, но и цялостно лечение, при което кракът и може да бъде спасен! Единствената оферта досега от клиниката в Израел включваше оздравителни процедури, но чрез ампутация на крака.
    Цената на лечението в Германия е 100 000 евро и скоро ще бъдат качени всички документи за него на сайта: Аделина Коджабашева

    Ади и семейството й нямат време – те бързат, защото винаги когато е замесена онази коварна болест – с трите буквички – времето е от много съществено значение. Време и пари…

    Можем ли да купим още живот за Ади? Или да си кажем, че и тези 19 години й стигат – и да си дадем паричките за нещо по-приятно?

    Ако можете да минете без един сладолед – или една биричка – животът ви едва ли ще се промени съществено след тази “загуба”.

    Но ако дарите – дори и малка сума – за спешното лечение, от което Ади има животоспасяваща необходимост, можете да промените нейния живот завинаги.

    От ТЕБ също зависи дали този край ще е тъжен или щастлив.

    Знам, че това е поредната благотворителна кампания. Която за пореден път разчита на непознати хора. На хора със сърца…

    Няма да изброявам имената на дарителите до момента – защото повечето от тях са анонимни. Но истински…Човещината е нещо, с което се раждаме… но понякога изгубваме безвъзвратно някъде по пътя…

    Може да помогнете на Аделина Коджабашева, но само ако ви пука…

    Не мога да ви накарам и да повярвате в ангелите… …но знам, че аз вярвам в тях. И в Ади… И не съм единствен.

    Кампанията за Ади само за два дни успя да събере около 1/5 от необходимата сума за лечението й, което може да спаси живота й. И всичко това благодарение на соц. мрежи. Сега се опитваме кампанията да излезе извън рамките на България и да се надяваме, че ще се намери някой добър човек, който да внесе сума в сметката й.

    Създаден е и paypal акаунт за всички по света, които искат да помогнат. – PAYPAL – fena6969@abv.bg

    Bank account for donations:
    UniCredit Bulbank
    BG 43 UNCR 7000 1520 6364 80 EUR
    SWIFT / BIC CODE — UNCRBGSF
    account owner: ADELINA DELYANOVA KODZHABASHEVA

    Или проверете на нейния Уебсайт: Аделина Коджабашева

    А този клип няма как да не трогне

  • Аделина е едва на 19, но животът й тръгва към своя край. През всеки нов ден на болка и мъка тя мечтае само за едно – да има своето утре. Ние можем да й го подарим. Можем да й позволим да изживее своят живот!
    Ади вярва в ангели! Тя вярва в ТЕБ! Искаш ли да бъдеш неин ангел?
    Какво би направил днес, ако знаеш, че няма да има утре?www.adelinakodjabasheva.com

3 comments for “Спасете Ади – Save Adi

  1. 07/24/2012 at 04:04

    Adi neznam dali 6te polu4i6 tova no az sam s teb dano se opravi6 i prodalji6 svoq jivot bez nito edna salza padnala ot liceto ti

  2. 07/24/2012 at 13:20

    From: Date: 2012/7/20
    Subject: Re: Viarvate li v Angeli? Da pomognem na Adelina, da ne otide v Ada!
    To: BULGARICA http://www.adelinakodjabasheva.com/?page_id=15

    От семейството и приятели

  3. 07/26/2012 at 12:07

    Израелците спасяваха своите и питаха как да помогнат на Ади

    С независимата депутатка Калина Крумова разговаря Калина Влайкова – в-к 24 часа
    26 юли 2012г.

    – Калина, къде те свари новината за атентата в Бургас и защо реши да отидеш в болницата?

    – В София бях, след работа. Запалих колата и тръгнах натам. За мен няма нищо по-нормално от това. Отидох и попитах мога ли с нещо да помогна. В крайна сметка, преди да съм каквато и да е като занятие, аз съм човек.

    – Как те посрещнаха там? Имаше ли учудване, недоверие?

    – Недоверие не. В никакъв случай. Може би някаква изненада. Най-вече у българските лекари, защото те могат да ме разпознаят. И с тях, и с израелския екип с течение на времето станахме приятели.

    Все пак изкарахме заедно цялата нощ. Нормално е в такъв тежък момент хората да са объркани и изплашени. Но по никакъв начин те не дадоха израз на това.
    – Според материала, който се появи за теб в израелския сайт Ynetnews.com, израелците там – пострадали и лекари – в началото не са имали представа каква точно си ти.

    – Да. Вероятно повечето от пострадалите и досега не знаят. А и какво значение има каква съм? Единственото преимущество, което имам като депутат, е, че можех да бъда вътре. Всичко останало е въпрос на човешко отношение.

    – Все пак депутатската карта отваря врати, които за други хора са затворени.

    – Не е точно така, защото това е спешно отделение. Всеки с някаква нужда би могъл да влезе. Аз не забелязах някой да напира и да му бъде забранено. Но съм съгласна, че предвид ситуацията бе нормално да има засилени мерки за сигурност.

    – Имаше ли други доброволци – депутати, политически лица?

    – В такъв момент няма значение какво лице си. Имаше няколко доброволци от БЧК. И те стояха до сутринта. Едно момче от тях на сутринта ме попита:
    “А ти как се озова тук?”

    Явно не ме позна, беше дружелюбен, попита ме имам ли нужда от нещо. Стана ми много мило, благодаря му.

    – Разкажи какво видя ти там в тази нощ.

    – Загубила съм един от най-скъпите си хора, случвали са ми се тежки неща. Но мога да кажа, че това е най-страшната нощ в живота ми. Защото, когато става въпрос за теб, е едно. Но когато виждаш как се променят толкова човешки съдби, е различно. Видях как хората се радват, че са оцелели, вместо да се окайват заради атентата. В жестовете им открих колко смело приемат случилото се. Такъв момент не може да не промени мирогледа на всеки. Тези хора живеят с идеята, че това може да се случи винаги и навсякъде. Толкова са силни като психика.

    Някои бяха изгубили близки хора, бяха тъжни, изплашени. Но със сигурност нямаше отчаяние, че се е случило точно на тях.

    Възхитих се на мобилизацията, на организираността им. Когато дойде израелският лекарски екип, за 2 ч бяха обиколили всички пострадали, бяха направили медицински картони, организираха посещение и в София, за да се прецени кога могат да приберат и транспортираните там в Тел Авив. Изключителна готовност за реакция в такъв момент. Най-силно ме впечатли поведението на един от пострадалите – този, който изгуби бременната си съпруга. Ицхак. За него най-дълго си мислех. Много рядко в днешно време може да се срещне такава истинска любов, грижа, всеотдайност.

    Щом разбра, че говоря английски, през цялото време ме питаше – къде е жена ми, моля ви се, разберете нещо за нея, дори да не е жива, трябва да знам. Изобщо не се интересуваше, че сам е ранен. Тогава не знаех, че тя е била бременна. Ужасно е, че в такъв момент нищо не може да се направи.

    После с израелските лекари дълго си говорехме за него. Вече се знаеше кои са загинали и стана ясно със сигурност, че жена му е сред жертвите. Помолих те да му съобщят. Такова нещо трябва да ти каже поне някой, който говори езика ти. Признавам си, не бих могла да го направя аз след всичките часове, в които я търсехме заедно.

    – Ти предимно с лекарите ли общуваше, или и с пострадалите?

    – И с пациентите, макар малко от тях говореха английски и руски. Идването на израелския екип беше важно не само от медицинска, но и от психологическа гледна точка. Да има някой от твоята родина, който се грижи за теб, говори твоя език и те успокоява, е от ключово значение.

    – Цял ден вчера във фейсбук те хвалят, чувстваш ли се герой?

    – Най-добре щях да се чувствам, ако нямаше атентат. Но понякога е хубаво, когато отстрани не те гледат като представител на властта, на еди-коя си партия,
    не те гледат как си облечен, дали си мъж, или жена, млад или стар. А като човек, който просто подава ръка. Затова съм благодарна на тези хора. Ние често забравяме да кажем благодаря. Или си намираме нещо гнило, ей така, за заниманието. А те въпреки ужаса, който преживяха, не спряха да го правят.

    – В тази връзка се появиха коментари, че идваш от “Атака”, а там има ясни антисемитски настроения. Как отговаряш?

    – Тези коментари са не грозни, а направо цинични. Някой решил да помогне и бил там. Хората са му благодарили. А трети отстрани седи и търси под вола теле. Думи нямам. Да коментират каквото искат.

    Каквито и да бяха, щях да съм там. Един убит по-малко мъртъв ли е от друг заради националността си? Ако не бяха жалки подобни изказвания, щяха да са смешни.

    – Ти коя от версиите приемаш по въпросите защо сега, защо в България и защо в Бургас се случи този терористичен акт?

    – Аз съм последният човек, който може да разсъждава върху версии. Който и да е поръчителят, който и да е извършителят – никой конфликт и никоя кауза нямат цената на 7-те живота, които бяха изгубени в Бургас. Нито дори на един.

    – Според нашата опозиция този атентат е пробив в националната сигурност и пореден мотив да внесат вот на недоверие.

    – Ще кажа това, което на мен казаха от израелската спасителна мисия – няма държава, която е подготвена да посрещне такъв атентат.Не може това да бъде мотив за вот
    на недоверие. Не е сериозно, когато държавата ти е в центъра на световна трагедия и става мишена на тероризъм от такъв мащаб за първи път в историята си, да го използваш в своя полза. Какво? Може би кабинетът е поръчал атентата, за да отклони вниманието от евродоклада? Само това още не сме чули, но го очаквам.

    – Отиде в болницата, преди това организира благотворителен концерт за загинали в катастрофи деца…

    – Това никой не го разбра.

    – Защо?

    – По същата причина, поради която никой “не разбра”, че съм била в болницата. Докато не излезе в израелската преса. Няма значение. Когато имаш защо, намираш как. Без да биеш тъпана. Важното за мен е, че с тези хора станахме приятели. Аз не ги познавах, те дойдоха да спасяват своите съграждани, но въпреки това предложиха помощ на едно българско момиче, което има нужда от такава.

    – Имаш предвид Ади, за която тече кампания за набиране на средства?

    – Да. Изключително съм благодарна на д-р Барбаш, ръководителя на тяхната мисия. Той изрази готовност да видят изследванията , да направят консултация, да поемат лечението. Много малко хора биха постъпили така. Особено в трагична ситуация като тяхната.

    – Колко такива актуални каузи имаш?

    – Каузите са много. Това, че атентатът стана в Бургас, го приемам много лично. Не само защото съм бургазлийка, а и защото това е градът, който в последните години се развиваше най-добре.

    Хората тук продължават да събират средства за Ади. Но по-важното е, че те все още могат да се сплотяват за такива каузи. Ето, в четвъртък ще има пак “Червена пътека”, която миналата година направихме за 40 дни от смъртта на Валя, която загина на пешеходна пътека. Сигурна съм, че и сега целият град ще се събере. Благодаря за подкрепата на един голям човек, не голям кмет, а голям човек в лицето на Димитър Николов.

    Но за тези неща човек не бива да тръби. За мен е важно, че родителите на Ади имат телефона ми и аз техните. Знаят, че могат да разчитат на мен. Че родители, които са изгубили децата си и заради които се опитваме със законови промени да направим улиците по-безопасни, имат телефона ми и сме заедно – ходим заедно и на дела, и на годишнини от смъртта на децата им.