10 начина за манипулиране и къде сме ние самите

… според Ноам Чомски – третият най-цитиран автор в света след Библията и Шекспир

... на обществото и персонално … съвпадения

Нуждаем се от нещо, което да опитоми “обърканото стадо”, или “заблуденият му син индивид”, и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие.” 

“По-важно е да контролираш умовете на хората, мисленето им. Тогава имаш всичко! По-важно е да оценяваш постъпки, на които имаш по-голяма възможност да въздействаш!”

“Не е преувеличено да се каже, че усилията да се поеме контролът върху живота ни са господстваща тема в световната история, извисила се до кресчендо в последните няколко столетия на драматични промени в човешките взаимоотношения и световния ред.”

“Умният начин да се държат хората пасивни и послушни е да се сложат ясни граници за спектъра от допустими мнения и да се разреши широко обсъждане вътре в тези граници, като дори се окуражават най-критичните възгледи. Това дава на хората чувството, че имат свобода на мисленето, докато през цялото време основанията на системата се подсилват посредством ограничаването на обхвата на обсъждането.”

“Общата заплаха за манипулаторите винаги е била независимостта на манипулираните!”

¨Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са създадени, за да бъдат използвани. Причината, поради която сега светът е в хаос се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани.¨ Jonathan Moldu

Известният американски лингвист, философ и когнитивен изследовател  Ноам Чомски е съставил списък на „10 начина за манипулиране“, като използва помощта на медиите, макар че обичайно отсъства от мейнстрийм медиите. Той е третият най-цитиран автор в света след Библията и Шекспир.

“Ню Йорк Таймс” пише за Чомски „Може да се каже, че е най-важният жив интелектуалец с политически трудове, достъпни за всеки грамотен човек, но често вбесяващо простосърдечни.“

“Един от големите гласове на разума на нашите дни,” пише Ню Йорк дейли нюз.

Ноам Чомски (Noam Chomsky) е роден на 7 декември 1928г. в Пенсилвания в емигрантско семейство, с баща от Украйна и майка от Беларус. Чомски, който получава докторска степен на 27 години, е професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт и е добре известен в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура в аналитичната философия. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи.

Винаги стои в опозиция, още започвайки с есе от 1967 “Отговорността на интелектуалците” (The Responsibility of Intellectuals), Чомски се затвърждава като известен критик и декларира принципи, които той смята за основани в Епохата на Просвещението и като “правилен и естествен израз на класическия либерализъм в епоха, която е напреднала в индустриалното общество.”

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

Именно тук се крие същината на създадените от пъблик рилейшънз лозунги от типа на “Подкрепете нашите войски” Те не означават нищо. Разбира се, има и подтекст. Подтекстът е – подкрепяте ли нашата политика? Или – проверка от задаващият въпроса за това какво мисли отсрещната “овца”? Но вие не искате хората да мислят за този подтекст. Това е същината на добрата пропаганда. Трябва да измислите лозунг, срещу който никой не би възразил и всички ще са “за”, защото никой не знае какво точно означава, тъй като той не означава нищо. Важното е, че отклонява вашето внимание от друг въпрос, който наистина означава нещо. “Подкрепяте ли нашата политика?” Или в индивидуален аспект, “ти на моето мнение ли си, за да знам какво да те правя”. Това е нещото, за което не ви се разрешава да говорите – мечта или хармонията – празнота – “Ние сме заедно”, “нека да направим така, че да изчезнат тези лоши хора, които ще развалят нашата хармония с техните приказки за равенство, права и неща от този род” – “Хармонията е там, където аз съм те поставил и е добре за мен”.

Проблемът е в “обърканото стадо”, в “обърканата овца до теб”. Трябва да избегнем гнева им и опасността да бъдем стъпкани. Трябва да отвлечем вниманието им. “Обърканите” никога не са докрай укротени, така че трябва постоянна борба, за да бъдат върнати обратно към апатия, подчинение и пасивност, които са тяхното нормално състояние.

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

Да спечелиш битката не означава да спечелиш войната. Тази стара и проста максима се оказва вярна и за човека, и за обществата, и търсим причините, които са. Загубилите войната – манипулираните се оказват много тежко бреме за победителите – манипулаторите. Използваните наистина вярват, че проблемите им ще бъдат решени окончателно и завинаги. Разбира се, те очакват многообещаващата помощ от победителите, но тази помощ се оказва само трохички, които пак да помогнат на “водещите играта” да продължат своето лично “благоденствие”. Защото “играчите” нито искат, нито могат да си го позволят – да губят материя в своето лично и обществено положение и позиция в своите планове и статукво! “Ситият на гладния не вярва”, като можем да добавим “Гладният балък се нахрани за да не е гладен, а ситият умник си поръча десерт”! Егати, угощението! Наздраве!

Победителите не ги съдят, затова помислете за себе си как ще изглеждате! Или поне се псотарайте, победата над вас да се окаже скъпа за победителите и да бъде добре запомнена!

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

Кой е по-силен – човешкият интелект или емоциите?  – Няма как да измерим силата им. Понякога решенията се вземат рационално, понякога под въздействието на емоции. Част от това да пораснете, да съзреете е да се научите да вземате решения, ръководени от рационалното осъзнаване на това, което се случва, и да преодолявате емоциите. От друга страна, животът без емоции е пълно разочарование.

Ако искате да създадете индивид или група, които да приемат вашите “правилни” животоспасяващи методи, за да наложите целите на собствения си елит и лично благоденствие, то трябва да има “правилно” разбиране на всеки по вашата “правилна” траектория за вашите добродетели и да няма никакви такива “болезнени задръжки” по въпроса за използването на тези методи, за да стане вашата траектория и обща.

“Да ги откажете да ползват собствения си мозък, а да го ползват го по-скоро, като склад за данни, отколкото като машина за анализиране на данни. На всички би трябвало е ясно, че зад готово смлените заключения и оценки на дадена ситуация, стои финансов интерес или бъдеща изгода в някакъв аспект, които се изготвят така, че да са лесно разбираеми, и най-вече привлекателни за “партньора”, и то без съпротива да ги припознае като свои собствени. И ето, че те след внимателен анализ на своите интереси, да поднасете информацията грижливо оформена, опакована с примамливи заключения и вашата “мишена” я приема, корумпирайки разума си. Дори информацията и заключенията, които поднасяте, да са негативни за него, с негативни спрямо него последици, той ги приемат именно понеже това го освобождава от усилията необходими да мисли и анализира самостоятелно – дай му всичко, и то наготово и видимо, за да не вземе нищо, т.е. изборът да е толкова голям, че да не може главата му да го побере. Да вземе само това, което ти предлагаш “зад завесата”, което теб устройва. Много често хората дори не съзнават, че голяма част от възгледа им за живота, за случващото се около тях е възприет от вън, а не изграден на база собствения опит. Те не могат да направят разлика между собствено и наложено мнение, а това е много опасно. Тези хора, чиито разум е изцяло корумпиран, те не живеят свой живот, дори не би могло да ги квалифицираме като хора, а по-скоро бихме ги определили, като зомбита. В съвременният материален свят, да успееш да се предпазиш от тотално промиване на мозъка и заглушаване на собствения разум е много трудно, а за някой и дори невъзможно. Голяма част от информацията ни се поднася в комплект с готови критерии за оценка, които трябва да придадат тежест на заключенията и да ни помогнат да ги приемем като свои. Трябва да спомена, че голяма част от тези критерии са изопачени като понятия, техния смисъл е подменен в зависимост от интереса, който се защитава.

Обаче, всеки притежава едно нравствено чувство за добро и зло, едни неписани принципи и закони от които се ръководи в действията си и които би трябвало да му помогнат в изграждането на самостоятелна преценка за събитията в които той е както страничен наблюдател, така и участник.”

“Да се попитаме – като говорим за варварство – в какъв вид общество живеем, където единственият начин, който можем да измислим да предотвратим ежедневния геноцид на деца от ранга на клането в Руанда, е да даваме рушвет на частни тирании, та те да вземат мерки. Това само по себе си надминава всяко варварство. Или ежедневните семейни и фамилни предателства, изневери и дори убийства на най-близките! Но ние приемаме това и ние предпочитаме да не мислим за това. Не че се притесняваме за малките престъпления вместо за големите, а по-скоро фокусираме вниманието си върху действия, насочени пряко срещу нас. Какво правим ние на другите просто няма значение. И това е твърде общовалидно. За съжаление това е част от доминиращите култури и силните общества днес.

За всеки човек, най-малкото и най-жалкото е, че психически е ГОТОВ с една изградена цялостна нагласа да го извърши физически без значение как, с какви средства и срещу кого  – ВСЕКИ ИМА ГОТОВ ФИТИЛ И БОМБА – НУЖДАЕ СЕ САМО ОТ ИСКРА! Един кофти въпрос възниква – кое по-боли дори малкото предателство или дори тоталното унищожение? А ако сте допуснали да ви “сложат бомбичката” някъде близичко до вас?

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

“Корумпирането на Разума” и който има особено отношение, точно към младата част на обществото, тъй като проявлението му именно сред тази група, го прави опасен, от гледна точка на бъдещето както на самата младеж, така и нацията към която тази младеж принадлежи, а от там и към бъдещето на света като цяло. Под корумпиране на разума, аз визирам противоречията, които възникват в нас когато собствената ни преценка и оценка за действителността, която ни заобикаля, се сблъска с тази налагана ни чрез медийното пространство и, или под натиска на чужди интереси, и когато в крайна сметка Разума приема външната преценка за меродавна, прекратявайки процеса на собствен анализ в опита си да се ориентира. Искам да наблегна, че този процес се проявява не само в България, но и в целия съвременен свят. Когато нашето мислене се сблъска с готови, смлени и на пръв поглед логично подредени заключения по дадена тема, ние много лесно се отказваме да оценяваме и анализираме дадената тема, въз основа на собственото си светоусещане. Става въпрос за заключения прокарващи вижданията на чужди интереси, и в този смисъл, когато ги приемаме на готово, безкритично, ние се отказваме да действаме и мислим в собствен интерес, заемайки чуждата позиция като своя, и то поради това, че е по-лесно да приемем това което ни се предлага на готово, отколкото да упражним собствено мисловно усилие. Именно това е “Корумпирането на Разума”“

“Особено опасно е това по отношение на младото поколение. Това поколение, което все още не е попаднало във водовъртежа на рутинния живот, на семейните задължения, в мелницата на борбата за хляб. През всичките епохи, именно от средите на това поколение са се излъчвали великите мислители и революционери, значимите учени и въобще хората оказващи промяна върху движението, върху посоката в която се развива света. Именно това е поколението което разполага с най-много свободно време, което може да използва и което в предните поколения е използвало за изучаване, наблюдаване, анализиране и осмисляне на заобикалящият го свят, и ако това което е видяло, това до което е достигнало като извод не му харесва, се е опитвало да го промени и често е успявало. Днес обаче, това поколение е подложено на небивали атаки, които да ангажират свободното му време, да го контролират, да му дадат насока , така че да не остане време за занимания “против”. Целта разбира се е, да не се изплъзва от ръцете на заинтересованите контрола върху развитието на събитията. За целта е нужно да се управлява времето, да се контролират ценностите и желанията.” Из лекция на Чомски в Софийския университет през май 2012г.

Бел.ред. КОЙ БИЕ ДУЗПАТА, КОГАТО ТОПКАТА СИ СТОИ ВСЕ ТАМ? Новата история на Балканите започва с политическата битка между Великите сили за наследството на Османската империя. В тази битка в края на XIX в. Русия, използвайки своята военна мощ и моралното оправдание за водене на освободителна мисия, успява в най-голяма степен да разпростре влиянието си в този регион. Разбира се, западните Велики сили не изоставят своите интереси тук. Вече 130 години съдбата на балканските народи, в т.ч. на Българския, се определя от противоборството на интересите на западните държави и Русия, които както и когато си поскат ни слагат на “тезгяха за продан” . Тези “велики сили”, които са особено загрижени “да се изиграе мача, но само с техен съдия, макар ин чужд терен, само си разменят “играчите, които ще изпълнят дузпата, а топката “България-Балкани” си е една и съща, както и местоположението на “точката за изпълнение на най-тежкия наказателен удар” също не се променя, географски “по природа”, променя се само “размерът на наказателното поле и вратарят, който да НЕ спаси дузпата”.  Трябва да имаме самочувствие, че ранната българска държава е дала и на Русия писменост, православие и държавност. От тази гледна точка след 50 години съюз със агресивни западни държави и 50 години съюз със Съветска Русия българския народ има правото да направи обективен избор за това в какъв съвременен съюз на държави да се включи. 

“Разходете се днес из аудиториите на МИТ (Масачузетския Институт за технически науки). Преди четиридесет години бихте видял само добре облечени бели мъже, които се отнасят с уважение към по-възрастните от тях и така нататък. Разходете се по аудиториите днес, половината от хората, които виждате са жени, една трета са от малцинствата, хората са небрежно и секси облечени. Това не са незначителни промени. И те са станали с цялото общество.”

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … и егоист, наречен от инициаторите “конкурентноспособен”! “Аз” и пак “Аз” – правят те важен за себе си и маловажен за тях и лесен за “преобръщане в тигана”. Няма заплаха от група, а само лесно премахваем индивид.

“Съвременната българска младеж, няма кауза, за която е готова да умре. /Бел.ред. Както съвременният човек няма ценности./ Тя се е отдала изцяло на задоволяване на сетивата, на чувствеността, на първичната сладост от живота, но не познава истинската същност на усещането да живееш като човек, а именно да мислиш самостоятелно, да се бориш за справедливостта такава, каквато я чувстваш. Съвременната младеж , няма смелостта да прекрачи закона, ако сметне, че той е в противоречие със справедливостта, защото закона може да и отнеме възможността да се наслаждава на удовлетворяването на първичните си инстинкти. Тоест човешкото става заложник на скотското. За съжаление в това положение се намира почти цялото българско общество. /Бел.ред. В крак със Световното общество/ Страхът, че ще изгуби и малките възможности за задоволяване на първичните си нужди, са превърнали българинът в безропотна машина, възприемаща наготово всичко което и се спуска като поглед върху действителността. Българинът не би посмял да се защити, дори когато чувства, че е обект на несправедливо отношение, на нагло и перверзно отношение към човешката му същност. И цялото това потъпкване на човешкото в себе си е в резултат на страха, страха че не ще може да се наяде, облече, че ще остане без подслон, че ще пострада семейството му. Това е порочен кръг. Кръг от който може да излезе само истинският човек, този който знае, че за да се наречеш човек, не е достатъчно да си нахранен, облечен и сексуално задоволен, но и да можеш да мислиш самостоятелно, да се бориш за това в което вярваш, и най-вече да можеш да се жертваш в името на даден идеал. Само човек, може да се жертва в името на осъществяването на дадена идея, на определен идеал и само този който реално е участвал в борбата за промяна на света към по-добро, съгласно собствените си разбирания и вътрешна убеденост, само той може да каже че е изпитал дълбочината на чувствата, който е способен да изпита човек, само той може да каже, че е живял, независимо от възрастта си.“

“АЗ” означава всичко – друго не съществува – така както в английската граматика буквичката “I” която означава “АЗ” винаги се пише с Главна буква, независимо къде се намира в изречението. “АЗ” независимо къде се намирам в обществената йерархия! Още от създаването си англо-езичните племена и народи са получили езикът, който им дава и постоянно напомня индивидуалният стимул.

“Едно противоречие – егоизъм и конкурентноспособност – издигането в култ на егоизма и опита да бъдем убедени, че само когато работим в условията на конкуренция един с друг , само тогава можем да се реализирамеи да очакваме адекватно заплащане за труда си и съответно печалби.  … Печалба е това което ви остава на разположение като парична сума, която можете да ползвате така както намерите за добре, това е напълно свободен паричен ресурс. Заплатата която получавате в името на конкурентноспособността си, отива изцяло за покриване на насъщните ви нужди, че дори и не достига, и не остава и петаче за лични удоволствия или спестяване. В този смисъл вие не печелите от труда си – цялата печалба от вашия труд отива за вашият работодател, защото той е единствения който успява да използва една част от придобитите финансови средства, напълно свободно, изцяло по своя воля и за задоволяване на личните си прищевки.

В такива отровени от безумна коткуренция общества се явяват много повече индивиди, на които им се иска да умрат без каквато и да е кауза, просто да умрат. Те буквално се разболяват психически от противоречието между уредбата на света край тях и собственото им чувство за справедливост. Разболяват се от собствените си комбинации с всеки около тях, за да бъдат “конкурентноспособни и велики”. Сами доразвиват и засилват чувството за безпомощност и безсилие да управляват собствения си живот, психическото насилие и непреодолимата намеса на т. н. “капитал”, по-простичко парите – сребролюбието осребрерява  златният им даден по природа живот. Този недостижим достоен живот ги отчайва до смърт и те посягат сами на своя живот.

“Съществува огромен натиск хората да се превърнат в патологични чудовища, които се интересуват само от себе си, които нямат нищо общо с останалите, които, следователно, могат да бъдат много лесно управлявани и контролирани.” (Из разговор на Дейвид Барсамян с Ноам Чомски, Кембридж, Масачузетс, з. декември 2004 г.)

Оказва се, че по-скоро някой иска да ви продаде като роби. Ако работодателят ви иска да е конкурентноспособен, той трябва да реинвестира  печалбата си в нови технологии и в обучение на персонала, а не в хотели, палати, коли и любовници. Ако държавниците искат да развиват икономиката, трябва да инвестират в образование, образование и пак образование.”

Т.е. “да ви се отворят очите”, което може да се случи и случайно, дори и да е частично, и което може да се случи само и само, ако си роден в смейство, което по-рано, на време да ти “вдигне клепачите”. Дори да живееш във време и общество в което “brain washing” е национална политика, издигнала в култ парите, “просперитета”, лъскавото, шопинга и зяпането на ужасни риалита, които успешно са заместили действителния социален живот! Човеците да чакат! Тъжно е! Важно е да помислиш за децата си – дали ще можеш да спреш “тинята и жабките в нея”, “океана и акулите”които са около децата, или поне тези които са така опасно близо тях, да не ги оцапат и оплюят в техният Океан на живота който им предстои! Да им покажеш поне възможните “дълбочини”!

Жабка в Океан не плува – акула в блато, също! 

“Неморалността е срам за свободния човек и необходимост за роба” – древна мисъл

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

“Не искам само да хвърлям обвинения наоколо и да давам оценки. Мисля, че признаването на ВИНАТА е началото на МЪДРОСТТА! Осъзнаване на това, което отстояваме пред света, пред всеки, най-вече пред най-близките си, на това, което правим в действителност, а не това, което заявяваме и парадираме. Да свалим маската, за да не ни посреща маска! И мисля, че когато осъзнаем това, ще почувстваме огромна вина, но тя ще бъде споделена с най-важният човек около вас – самите вас! Но, човек трябва да е много внимателен за да не допусне угризенията му да отслабят възможността му за действие в откровението му. Мисля, че всички притежаваме такъв опит. Но, да не забравяме, че идва друга опасност – успокоението от изказаната вина. Казваш си: “О, да, сторих нещо ужасно. Съкрушен съм. Няма да правя нищо по въпроса. Изказах вината си. Край.” Това се случва постоянно. Но престъплението не свършва, когато изразите вината си – то ще свърщи тогава, когато тези на които сте го причинили, са чули от вас “вината”, най-малкото ви простят, и поне опитат да забравят. САМ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА ЗАБРАВИ – САМ ЧОВЕК ИМА САМО СПОМЕНИ – БЪДЕЩЕ НЯМА КАКВОТО И ДА БИЛО, ОСОБЕНО ОБЩО! Ако вие не потърсите себе си в другия, няма да намерите и другия! Направили сте нещо грешно, а то има последствия и иска време за вас, но и за тези около вас. Какво ще правите с тях? Вината може да бъде превантивно действие, но само за чистия и разумен човек. За безчувственият и маргинилизиран индивид няма значение!

В подкрепа на “дебелокожите” ще добавим тезата, че когато се чувстваме виновни, последното нещо, което бихме помислили за себе си, е че сме лицемерни. Отговорни – да, съвестни – да, морални – да… но не и лицемерни! Просто, истината за собствената несъвършеност е толкова болезнена за Егото (и особено за т.нар Духовно Его), че не може да бъде понесена и вместо това се избира да се чувстваш виновен – подменяме истината за това как в действителност се чувстваме. Чувството за вина по някакъв начин все още съхранява достойнството. Така заблуждаваме себе си, че всъщност  сме високо осъзнати морални същества. Така започва лицемерието – с лъжа спрямо себе си.

Опасността за чистите чувствителни хора е голяма, ако допуснат безчувствените “дебелокожи” същества намиращи се около тях да повторят и да потретят, да не ги накарат да осъзнаят и да не почувстват това което са направили и причинили! Да оставят тези “железни” фигури да си мислят, че “Каквото кажем, става”, или простичко според поговорката “Веднъж като е минал номерът, ще мине и втори път”. Не забравяйте, че вие сте пак този пореден номер в “шапката на магьосника”, който е омагьосал вече себе си. Заразата става вече епидемия!

Вината е изключително силно изчерпващо жизнените ни сокове чувство, което те прави изключително удобен за манипулация. Как да престанем да се люшкаме между кратките епизоди на насилие върху собствената си природа, което наричаме воля, и краят на тези епизоди, които наричаме, или ни казват че са провал и усещаме като чувство за вина? Краткият отговор е  – да  сме искрени -поне със самите себе си и най-близките около нас! Човекът винаги сам решава да се покори поне на самият себе си със свободната си воля. Ако успее и да се покае, да осъзнае, че грехът причина за вината в него е зло и че трябва да го мрази и да се отдалечава от него, то той решава да следва истината!

Ако някой отнема нещо от някого, за да живее той по-добре, това става на базата на съществуващата собственост: господарят насилва роба; феодалът — крепостния; единият другият в семейството, и т.н. Прякото насилие с цел присвояване е нещо типично за тези години и поради това получава идеологическа (чрез религията и културата) и често юридическа закрила. Прилагат се, казано на съвременен език, моделът на равновесното развитие и принципът на споразумението и договора. СДЕЛКА! Когато вътрешното напрежение стане непоносимо, „коректор“ на статуквото обикновено е революцията! Истинските стойностни взаимотнощения не търпят сделки! Когато някой е “изправен до стената” е много късно да се прави, дори и лесна сделка, след като е пропуснат елементарен човешки раговор. Ако нчякой остане без надежда и само гледа отстрани как друг с концентрирана и организирана власт взема решения, които засягат неговото бъдеще и това на близките му около него, то този човек или организация е в сериозна опасност. Ако няма напредък към разширяване участието във вземането на решения, дори да трябва да се извърви много дълъг път – трябва да се вижда старта – да се започне “на чисто”.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

“Трябва да сте много внимателни и да не приемате илюзии, които са създадени от властни системи. Или властници около вас, хора от които ви зависи нещо! Без значение дали това е САЩ или Русия. Най-добре мислете за себе си и най-близките си около вас! Изберете си важните неща в живота!”

“Общата заплаха за манипулаторите винаги е била независимостта на манипулираните!”

Докато не се дадат елементарни права на този до вас, дори на вашият враг, няма да спрете неприятностите. Това е начинът, по който да се разреши проблема. Ако те само почувстват, ако те се оплакват от несправедливости и тези оплаквания не са безпочвени – третирате ги с презрение, подценяване, надсмешка, унижение и разрушение в името на вашето лично изграждане, крадете и използвате техните лични и общи ресурси и успехи за своя кирия, то вие не сте направили нищо за никого, а само за себе си.

—–

ИНТЕРЕСНО В МИСЛЕНЕТО НА ЧОМСКИ

• Умният начин да се държат хората пасивни и послушни е да се сложат ясни граници за спектъра от допустими мнения и да се разреши широко обсъждане вътре в тези граници, като дори се окуражават най-критичните и дисидентски възгледи. Това дава на хората чувството, че имат свобода на мисленето, докато през цялото време основанията на системата се подсилват посредством ограничаването на обхвата на обсъждането.

• За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава.

• Искам да държа отворени очите на обществото, защото едно приспано общество е само мечта за демагозите.

• По-важно е да контролираш умовете на хората, мисленето им. Тогава имаш всичко!

—————————–

“Рационалността е много строго ограничено умение”. Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата.”

—————————–

Лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния.

“От много години ме занимават два проблема на човешкото познание. Първият е да се обясни как може да се знае толкова много, след като разполагаме с толкова ограничена фактическа информация. Вторият проблем е да се обясни как може да се знае толкова малко, след като разполагаме с толкова много фактическа информация. Първия проблем бихме могли да наречем „проблем на Платон”, а втория – “проблем на Оруел” – аналог в областта на обществения и политически живот на това, което би могло да се нарече “проблем на Фройд”. Същността на “проблема на Платон” е добре изразена от Бертран Ръсел в неговите по-късни работи. Там той повдига въпроса: “Как става така, че хората, въпреки краткотрайните си, лични и ограничени контакти със света, са в състояние да знаят толкова много, колкото наистина знаят?”. Ноъм Чомски – Медиите под контрол —————————–

През 20 век литературата на пъблик рилейшънс ни осигурява богат и поучитилен набор от инструкции как да се внушава “духът на новото време” като се създават изкуствени потребности или като (цитирам) “се дисциплинира обществената мисъл, също както армията дисциплинира телата на своите войници” и се възцари “философия на обреченост” и липса на цел в живота, като се съсредоточи човешкото внимание върху “изкуствените неща, обект предимно на модно потребление”. Ако това може да бъде постигнато, хората ще приемат безсмисленото и подчинено битие, което им се полага, и ще забравят подривната мисъл да поемат контрола върху живота си.

Това е мащабен социално-инженерен проект, който се провежда от векове, но се ускорява и разраства неимоверно през последния век. Начините са много. /Из “Контролът върху живота ни”/

——————

Много от сегашните концепции за това как действа разумът/психиката заимстват директно от идеи, чиито пръв модерен и убедителен автор е Чомски.

Основните идеи са три. Първо, че разумът е „когнитивен“, т. е. де факто съдържа ментални състояния, вярвания, съмнения и т.н. Предишните възгледи отричат дори това, твърдейки че съществуват взаимоотношения само по схемата „стимул-реакция“ като например „Ако ме питаш дали искам А, аз ще отговоря да“. За разлика от това, Чомски показва, че обичайното тълкуване на разума, като притежаващ вярвания и дори подсъзнателни ментални състояния няма начин да е невярно.

Второ, той привежда доводи за това, че значителна част от способностите на разума на възрастния човек са вродени. Въпреки че новородените деца не са в състояние автоматично да проговорят на даден език, всички те се раждат с изключителна способност за изучаване на езици, която им позволява много бързо да „попиват“ по няколко езика през ранните си години. Впоследствие психолозите разширяват тази теза отвъд езика; разумът на новороденото вече не се смята за „празна дъска“.

Трето, Чомски създава концепта за „модулност“, ключов признак на когнитивната архитектура на разума. Разумът се състои от множество взаимодействащи, специализирани подсистеми с ограничени интеркомуникационни потоци. Този модел се различава значително от старата идея, че всяка информация в разума може да бъде достъпна от всеки друг когнитивен процес (оптичните илюзии например не могат да се изключват, дори когато се осъзнават като такива).

—–

Критика към правителството на САЩ 

Чомски е последователен и прям критик на правителството на САЩ. В книгата си 9-11, представляваща серия от интервюта за атаките на 11 септември 2001, той твърди — както е правил и преди, — че САЩ са водещата терористична държава в днешно време. Той фокусира най-интензивната си критика към официалните приятели на американското правителство и обяснява това със следния принцип: по-важно е да оценяваш постъпки, на които имаш по-голяма възможност да въздействаш. Критиките му към Съветския Съюз и Китайската народна република обаче явно оказват някакъв ефект, тъй като и двете страни забраняват публикуването на трудовете му.

Чомски неведнъж е изтъквал теорията си, че американската външна политика се основава на „заплахата на добрия пример“ (което, той казва, е друго име за теорията на доминото на Щатите през студената война). „Заплахата на добрия пример“ е, че една страна може самостоятелно и успешно да се развие, независимо от капитализма и сферата на влияние на САЩ, като по този начин представи модел за други страни, включително такива, в които САЩ имат големи икономически интереси. В една от най-известните си книги, “Какво чичо Сам наистина иска”, той използва тази теория: „И в най-добрия случай в една капиталистическа демокрация възможностите на масовия човек остават силно ограничени,тъй като той е изключен от фундаменталните решения, засягащи производството, труда и разпределението.“

Чомски смята, че политиката на студена война на американското правителство не е единствено резултат от антисъветска параноя, ами е била насочена да запази американското идеологично и военно господство над света.

Мнение за социализма 

Чомски е дълбоко против системата на „корпоративно-държавен капитализъм“, практикувана от Съединените Щати и техните съюзници. Той описва съветския социализъм като подобен (от гледна точка на тоталитарния контрол) на американския капитализъм — и двете системи се основават на видове и нива контрол, вместо на организация и ефикасност. Чомски хвърля светлина върху тоталитарната държава като предсказания за жестоката съветска полицейска държава, която следва: “„…след една година […] революционерът ще стане по-лош от самия цар“. Чомски показва, че вместо с капиталистическа система, в която хората са „платени роби“ или авторитарна система, в която решения се взимат от централен комитет, едно общество може да функционира с безплатен труд.

Ноам Чомски – Аврам Ноам Чомски (Avram Noam Chomsky) е роден на 7 декември 1928г. в Пенсилвания в емигрантско еврейско семейство, с баща от Украйна и майка от Беларус. Има две дъщери и син, трима внуци и две правнучки. Съпругата му Карол, също известен учен, почина от рак през 2008 година.

“Майка ми произхождаше от бедно семейство със седем останали живи деца – по това време много деца не са оцелявали. Първите шест живи деца били момичета. Седмото било момче. Момчето постъпва в колеж, момичетата не. Майка ми беше умна жена, но й било позволено да ходи само на училище, а не в колеж. А тя беше заобиколена от всичките тези дипломирани младежи, приятели на баща ми и се чувстваше много обидена – тя знаеше, че е много по-умна от тях. И наистина, спомням си като дете, когато имаше забава, мъжете отиваха в гостната, жените седяха на масата в трапезарията и водеха свои си разговори. Като малък винаги ме влечеше при жените, защото те разговаряха за интересни неща. Те бяха оживени, интересни, умни и говореха за политика. Мъжете, всички от които имаха докторска степен по философия, големи професори и равини, обикновено говореха глупости. Майка ми знаеше това и се възмущаваше, но не мислеше, че би могло нещо да се направи.”

Чомски, който получава докторска степен на 27 години, е професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт и е добре известен в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура в аналитичната философия. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи. Някои от световните му бестселъри са: “Тайни, лъжи и демокрация”, “Възпиращата демокрация”, “Човешките права и американската външна политика”, “Благоденствие за всички”, “Необходими илюзии”, “Хегемония или оцеляване”. Публикувани и препубликувани са стотици интервюта с Чомски по целия свят, мисли и позиции от които са били цитирани многократно, както и ние направихме това в горния материал.

Винаги стои в опозиция, още започвайки с есе от 1967 “Отговорността на интелектуалците” (The Responsibility of Intellectuals) и по-късно развита в неговата книга от 1969 Американската власт и новите мандарини (American Power and the New Mandarins), Чомски се затвърждава като известен критик на американската външна и вътрешна политика. Той декларира себе си като анархо-синдикалист и либертарен социалист, принципи, които той смята за основани в Епохата на Просвещението и като “правилен и естествен израз на класическия либерализъм в епоха, която е напреднала в индустриалното общество.

Чомски цитира и коментира

“Уолтър Липман например, доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и вътрешната политика. Ако погледнете в събраните му есета, ще видите, че подзаглавията им са от рода на “Прогресивна теория за либералнодемократичната мисъл”. Липман е включен в тези комисии по пропагандата и отбелязва техните постижения. Той твърди, че наречената от него “революция в изкуството на демокрацията” може да бъде използвана за “фабрикуване на съгласие”, т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, “общите интереси напълно убягват от общественото внимание” и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от “специална класа” на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата. Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една “интелектуална общност” може да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща “убягват от вниманието на широката публика”. Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. ” Из лекция, изнесена на 17 март 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния

————————–

¨Хората са създадени, за да бъдат обичани, а вещите са създадени, за да бъдат използвани. Причината, поради която сега светът е в хаос се дължи на това, че вещите са обичани, а хората използвани.¨ Jonathan Moldu

ДА ЗАПЕЕМ ДРУЖНО – ЛЕСНО Е -ДУМИТЕ СА НИ НАПИСАНИ 🙂

КУКЛА НА КОНЦИ

Детска Българска Песничка

Там в сребърните клони звездичка гори,
искам с теб да си играем, за малко седни.

Аз съм кукла на конци…

Не отлагай, веднага ела,
вземи ме в твоите ръце.
Аз съм мъничка кукла от плат,
но си имам сърце.
Щом поискаш, кажи
и утре ще продължим.

Там в сребърните клони звездичка гори,
искам с теб да си играем, за малко седни.

Аз съм кукла на конци…

С нови приказки ти ме води
и аз ще дойда без страх.
Нашите стъпки не правят следи,
туй е само игра.
Щом поискаш, кажи
и утре ще продължим.

Там в сребърните клони звездичка гори,
искам с теб да си играем, за малко седни.

Аз съм кукла на конци…

Там в сребърните клони звездичка гори,
искам с теб да си играем, за малко седни.

Аз съм кукла на конци…

Аз съм малка кукла…Да!