„… душата е празна, а разумът спи …”
Георги Иванов от Чикаго: Има риск все повече български църкви в САЩ да бъдат загубени за българите и България
“Злото, да бъдат лишени от българските си корени, да бъде скъсана връзката с майката – БПЦ, българите и България да загубят материални, културни и исторически ценности, каквито са храмовите сгради, иконостаси и икони, прилежащите училищни стаи, театрални зали и ресторанти, е сполетяло много от тях. “
На Западния бряг в САЩ няма построен Български Храм към официалния Синод към нашата Патриаршия
“Служителите на Църквите трябва да възвърнат вярата у хората и да ги върнат в храма”
“Ние, българите, трябва да отстояваме принадлежността си към Българската православна църква. За това са необходими съгласувани действия между митрополити и дипломати. Трябва да се сложи край на демагогията, лицемерието и лъжата, че видите ли една църква след като се посещава от българи е българска. Българска е църквата която е под омофорията на Българската православна църква. Всичко останало рано или късно ще бъде асимилирано и загубено за нас … .”
10 юни 2012г. Книгата на Георги Иванов „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” беше представена в София при голям интерес. За това – какви са рисковете пред българските църкви в САЩ, какво е значението им днес за българската общност и за историята на разколите сред българските църковни общини, Агенция “Фокус” разговаря с автора й д-р Георги Иванов при представянето на книгата в София. Той е родом от Гоце Делчев и живее в Чикаго, САЩ. Препечатваме интервюто без промени, като сме добавили само информация за Българските Църкви на Западния бряг в САЩ.
Георги Иванов: Изследването започнах през 2004 година. Едно съдебно дело, чието началото води от 2005 г. и се очаква да приключи тези дни, забави отпечатването на подготвения материал. Публикувах изследването си в края на миналата година. То включва много документи от архивите на Светия Синод, ДС, МВнР и спомени на участници в събитията с които имах възможност да разговарям.
Фокус: Защо е важна темата за българските църковни общини в САЩ?
Георги Иванов: Според мен темата е важна, защото засяга българските църкви, ако щете
Георги Иванов: С огорчение трябва да кажа, че това не се споделя от някои българи тук в Чикаго. Те смятат, че църквата е църква и няма значение каква е тя. Съгласен съм донякъде, когато става дума за православието като цяло. Дали човек ще отиде в българска църква, в етиопска или в японска, за православието няма значение. Там ритуалите са едни и същи, култовете са едни и същи: Влизаш, прекръстваш се, запалваш свещ, отправяш молитвите си към Бога. Разликата е в това, че църковната служба – литургията се води на език, който не разбираш. Така,
Георги Иванов: Ще поразширя отговора. Църквите, наричани български в САЩ, са по-малко от 40. Те са разделени на две епархии. Едната епархия принадлежи към Българския Свети Синод с патриарх Максим. Ръководи се от епископ Йосиф. Другата е към т.нар. Български диоцез към Православната църква в Америка (ПЦА) Orthodox Church in America.
Искам да поясня как се е стигнало до това деление и коя е ПЦА?
ПЦА е църковна юрисдикция също в САЩ . Води началото си от бивша митрополия принадлежаща на Руската православна църква. През 1970 г. тази Митрополия, наричана до тогава Руска ортодоксална гръко-католическа църква в Северна Америка /Russian Orthodox Greek Catholic Church of North America/ получава автокефалност от Руската патриаршия и се преименува на Православна църква в Америка.
ПЦА има духовна семинария, където се подготвят свещеници за техните църкви /Departments/. Аз не съм запознат с програмата на обучение, но съм убеден, че там не се изучава историята на българската църква и житията на българските светци. Убеден съм също, че студентите в тази семинария не са израсли в български семейства, не познават българската душевност, култура и бит. Не говорят нашия език. Един такъв свещеник не би могъл да служи в църква, създадена и посещавана от българи, особено емигранти от последните двадесетина години. С поемането на църковния живот от такива свещеници започва краят на българщината в тези църква. Много са примерите, които потвърждават това.
За Светия синод и изпращането на свещеници за българските църкви мога да кажа единствено, че това трябва де е нещо, което да се подразбира от само себе си.
Фокус:В Щатите идентифицира ли се българската църква с държавата България, така както е например за Русия?
Георги Иванов:Като изключим древните катедри, с приемането на православието от различните народи, тяхната Църква се идентифицира с тяхната държава. От Византия е правилото, че не може царство без Патриаршия. В Америка православието е един конгломерат „от национално-църковни „диаспори”, обединени от православието, но разделени етнически, културно, канонически и административно” (цитирам висш духовник от ПЦА). Това е и причината – защо в много градове в САЩ има повече от един митрополит – защото има повече от една православна юрисдикция, нещо отречено от каноните на православната църква, но прието като даденост в САЩ. Тези епископи, представители на различни църкви-майки, си имат организация наречена SCOBA (Standing Conference of the Canonical Orthodox Bishops in America …) Наличието на руски, гръцки, сръбски, български и куп още православни църкви е неоспорим факт. И никой не иска неговата църква да бъде сбъркана с друга. Всяка църква запазва своята национална идентичност и връзката с майката-църква. Това е чест и гордост за тях. Има и малки изключения – църквата Св. Иван Рилски в Чикаго, например, където Република България има Генерално консулство. /Бел.ред. В Лос Анджелес, където също има Генерално консулство отговарящо за цели 11 щата, има също само една Църква към БПЦ в Аризона, но за сметка на това и двата Храма в Ел Ей – самият град-домакин на Официална София не са към БПЦ, като дори единият “Св. Георги” се отцепва от Официалният синод само преди близо 3 години, по времето на съществуващото вече Генерално консулство там, и преминава към несъществуващият официално и непризнат от държавата Алтернативен синод пред близкият поглед на дипломатите/. Нещата трябва да бъдат ясни – в Америка православните църкви са създадени на етнически принцип. Това няма нищо общо с филитизма, още по-малко с национализма. За всички това е елемент от родолюбието.
Фокус:Каква е ролята на емигрантите от географската област Македония в изграждането на църковните общини в Щатите и в Канада?
Георги Иванов:Масовата емиграция от поробена Македония, както се е наричала тази област тогава, е след Илинденското въстание (1903) и междусъюзническата война (1913). Населението е принудено да емигрира в България. Не малко стигат и до Щатите. Основоположниците на българските църкви в Америка са именно емигрантите от Вардарска, Пиринска и Егейска Македония. Това са хора с чисто българско национално самосъзнание. В началото те са посещавали гръцки и руски църкви. Водени от желанието да слушат литургията на родният си език, те се заемат с изграждането на собствени църковни общини. Наричали ги българо-македонски, македоно-български, българо-американски. Впоследствие, с изкуствено създадената македонска нация, нещата започват да се променят. В резултат на планомерна външна пропаганда и подмолни вътрешни борби, много от църквите започват да се обособяват като самостоятелни македонски църкви.
Фокус:В края на 2011 г. в България бяха отворени досиетата на висшия клир. Имаше ли това някакъв отзвук сред българските църковни общини в САЩ и Канада?
Георги Иванов:Имаше естествено. Разочарованието е голямо. Засегнати са вярата и доверието. Нарушени са каноните и апостолските правила от тези, които най-стриктно трябва да ги спазват. Сериозно покаяние не последва. Единствено Американския митрополит Йосиф направи авансов опит за това (2008). Вярващите са в очакване. В очакване са и невярващите. Те захапаха тази тема, за да оправдаят действията си за ново разпокъсване на българските църкви, дори за промяна на тяхната юрисдикция, както е в Чикаго. Съгласете се, в почти 1150-годишната история на Българската православна църква има толкова много светли и достойни личности, които не могат да бъдат затъмнени от действията тези за които се говори сега. Без да ги оправдавам, ние не знаем обстоятелствата при които те са приели.
Фокус:В последните години в България много се разчита на българските църковни общини зад граница за създаването на училища за децата на емигрантите. Това променя ли по някакъв начин характера на самата църква?
Георги Иванов: Споменах, че емигрантската църква в САЩ има повече функции отколкото се предполага. Училището е било и е едно от тях. В по-ново време, като най-голямо достижение на българската емиграция в Чикаго, трябва да се посочи разширяване дейността на училищата. Това се дължи преди всичко на няколко амбициозни жени, които вложиха огромна енергия и лично време за това. Благодарение на тях училищата получиха лиценз, издават дипломи, които се признават в България. И за всеобща радост, броят на учениците непрекъснато расте. Съвсем естествено те започнаха дейността си от църквите, някои са все още там. Така, че църквите изиграха и играят своята роля, предоставяйки материална база за функционирането на тези училища. С това, тяхната роля не се променя, защото тя е била винаги и такава.
Фокус:От какво имат нужда българските църкви и църковни общини в САЩ и Канада?
Георги Иванов: Според мен българските църкви, където и да са те, имат нужда от вярващи. Клирът трябва да възвърне вярата у хората и да ги върне в храма. В САЩ и Канада, нека включим Австралия и Западна Европа, църквите имат нужда от разбиране на многофункционалната роля и отговорност която имат към род и Родина – не само съхраняване на православната вяра, но съхраняване и на българската национална идентичност. Църквата трябва да стане активен изразител на християнските добродетели – милосърдие и благотворителност, а държавата да улесни и съдейства тези добродетели да бъдат прилагани. Българската емиграция няма да се поколебае да се включи в благотворителни инициативи, ако има кой да ги инициира и проведе. Отново идвам до извода, че държавата не трябва да стои настрана, и църквата не трябва да отказва общи инициативи. Не за първи път предлагам, българските църковни общини да поемат част от издръжката на домове за деца без родителски грижи или за самотни възрастни хора в България.
Фокус:Каква е ролята на българското Посолство и Генералното консулство в Чикаго в отношенията с българските църковни общини?
Георги Иванов:Приемам въпроса ви само за православните църкви. Огорчен съм от поведението на генералните консули и посланик Поптодорова. Струва ми се, че изразявам мнението на доста сънародници тук. Всички генерални консули и техните помощници, направиха първото си публично представяне в църква св. Иван Рилски, чийто свещеник е разпопен, отрича БПЦ наричайки я комунистическа, и се опитва да я придаде към ПЦА. По какви ли не поводи ще се видят техните снимки с разпопения свещеник в местните вестници излизащи на български език. Така се подхранва илюзията в българската диаспора в Чикаго, че това е българска църква с легитимен свещеник, което първо не е вярно и второ е вредно. По този начин, приспивайки общественото мнение, ние няма да се усетим кога църквата ще бъде загубена завинаги като българска, преминавайки към Православната църква в Америка с всички вредни последици за нас. Като се знае това, хората недоумяват защо г-жа Поптодорова го награди с медал. Не зная какви са приоритетите на дипломатите и ценностите, които трябва да защитават, но мисля, че националните интереси стоят на първо място. Националните интереси повеляват църквата Св. Иван Рилски да бъде под омофорията на БПЦ. Политиката и ролята на българското Посолство и Генералното консулство в Чикаго в отношенията с православни църковни общини не е в съответствие с тези в България. Там държавниците не демонстрират връзки с разколници и отцепници от БПЦ. Ето утре или вдруги ден президент Плевнелиев ще бъде в Чикаго (бел.ред. “Фокус” – интервюто е правено преди това). Той положи клетва като президент пред Патриарх Максим. С подписа на патриарх Максим е утвърдено низвержението на г-н Ноцков. Ако президентът бъде заведен при разпопения поп в църквата св. Иван Рилски, това ще потвърди казаното от мен за ролята на българското Посолство в САЩ и Генералното консулство в Чикаго в отношенията с българските църковни общини. То е обидно и вредно за Българската православна църква.
Фокус:Какви са рисковете пред българските църкви в САЩ?
Георги Иванов: Вече споменах. Злото, да бъдат лишени от българските си корени, да бъде скъсана връзката с майката – БПЦ, българите и България да загубят материални, културни и исторически ценности, каквито са храмовите сгради, иконостаси и икони, прилежащите училищни стаи, театрални зали и ресторанти, е сполетяло много от тях. Въпросът е да се съхранят останалите. Ние, българите, трябва да отстояваме принадлежността си към Българската православна църква. Както го правят другите етноси със своите църкви. Това е наш синовен дълг. За това са необходими съгласувани действия между митрополити и дипломати. Трябва да се сложи край на демагогията, лицемерието и лъжата, че видите ли една църква след като се посещава от българи е българска. Българска е църквата която е под омофорията на Българската православна църква. Всичко останало рано или късно ще бъде отнето, асимилирано и загубено за нас, българите и България.
Фокус:Споменахте за съдебно дело. За какво е то и какво се очаква от съда?
Георги Иванов:Делото е за съхраняване на българската принадлежност на църквата Св. Иван Рилски в Чикаго. Можете ли да си представите? В Чикаго, града където живеели повече от 100 хиляди българи, се води дело дали църквата да е българска или не! Едната страна, водена от разпопения г-н Валентин Ноцков, искат църквата да бъде под юрисдикцията на Православната църква в Америка. Другата страна, искат църквата да бъде под юрисдикцията на Българската православна църква. Очакванията са, съдът да разпореди провеждане на избор за борд на директорите – църковно настоятелство. Ако съдията разпореди да има такова събрание, зависи кой ще спечели. Както в случай на неразпореждане на събрание за избор, така и в случай, че изборите се спечелят от лоялните на разпопения поп (към тях трябва да отнесем и представителите на българската дипломатическа мисия, какъв позор) църквата е изгубена за българите, признаващи Българската православна църква. Загубена е и за България. Какъв ще бъде етническият произход на свещеника, оттук на сетне, няма да има никакво значение. Дори и да е българин, това не прави църквата българска, тъй като митрополитът е американец от руски произход (Александър Галицин), а главата на ПЦА-епископ Йона, е американец от немски произход (James Paffhausen). Ако изборите бъдат спечелени от опонентите на разпопения поп, църквата Свети Иван Рилски в Чикаго остава българска – по канона и по закона. Лоялността на някои сънародници в Чикаго към разпопения свещеник, трябва да отстъпи пред лоялността към българските национални интереси. Елементарен тест за родолюбие за всички – вярващи или невярващи, с различно социално положение, обществено разпознати или не. Бил Клинтън по време на първата си кандидат-президентска кампания излезе с лозунга „Икономиката глупако!” Перифразирано, в нашия случай би прозвучало „Не попа, църквата, глупако!” (Разчитам на чувството ви за хумор).Георги К. Иванов – визитка
Д-р Георги К. Иванов е роден в Неврокоп, дн. Гоце Делчев, където завършва гимназия. Военна служба отбива в трудова повинност – като трудовак работи по строителството на брикетната фабрика на ТЕЦ „Марица Изток” и Оловно-цинковия комбинат край Пловдив. Завършва Висшия химико-технологически институт в София, където защитава и дисертация. От доста години е в Чикаго. Работи като старши инженер в изследователски сектор на голяма частна компания и хоноруван професор.
1 comment for “Българските Църкви в САЩ ще бъдат загубени?”
You must log in to post a comment.