Земетресението в България е световен феномен спасило голяма трагедия

Точно по същото време земетресение от същата степен взе жертви в Италия, където земетресенията вървят паралелно с България от началото на миналата седмица, като най-малко 15 души загинаха на Апенините, а няколко други бяха затрупани под руините на рухнали сгради

31 май 2012г. Механизмът на разкъсване при земетресението от 22 май в Перник с магнитуд от 5.8 по Рихтер е изключително феноменален в световен мащаб, защото това земно разкъсване е станало много бавно и по една много силно наклонена плоскост.

Това коментира доц. Емил Ботев – ръководител на департамента по „Сеизмология“ в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН в специален коментар за Българската Телеграфна Агенция (БТА).

Така природата сама спасила голяма трагедия при трус от такава степен по скалата на Рихтер. Само ще припомним, че точно по същото време земетресение от същата степен взе жертви в Италия. Земетресенията в България и Италия вървят паралелно от началото на миналата седмица, когато в рамките на няколко часа Северна Италия регистрира 6.1 по Рихтер, а Западна България – 5.8. Подобна бе и ситуацията на 30 май, когато италианците регистрираха 5.8 степен точно 24 минути след като Пернишкият разлом усети 3.3 по Рихтер. Най-малко 15 души са загинали в Италия, а няколко други са затрупани под руините на рухнали сгради.

Експертът обясни, че при земетресението максимумът на енергията на излъчване се изместил към много ниски честоти на трептене – или се е получило такова вълнообразно движение в пространството, което е създало усещането, че земният трус е много далече.

Това е благоприятно, защото така не се въздейства срязващо и разрушително на строителните конструкции, коментира сеизмологът.

Затова нямаше и големи разрушения на повърхността в сравнение със земетресението в Стражица от 1986 г., което е било с почти същия магнитуд – 5.7 по Рихтер, каза доц. Ботев.

Той уточни, че според магнитудната скала земетресението в Перник от 5.8 по Рихтер се води за „умерено земетресение и дори не е силно“.

Огнището на земетресението в Перник е много специфично и с това, че досега „не е работило“ в исторически план и в него за първи път се регистрира толкова силно земетресение, коментира сеизмологът.

По думите на доц. Ботев в това сеизмично огнище е имало неколкостотин пъти по-слабо земетресение от сегашното.

За година на Земята стават около 100 000 земетресения с магнитуд над 2 по Рихтер, а за сто и няколко години са станали 5-6 земетресения с магнитуд над 9 по Рихтер, каза доц. Ботев.

Той обясни, че земетресенията се класифицират според магнитудната скала или по скалата за оценка на излъчената енергия, която води до разрушения на повърхността.

От 0 до магнитуд 3 по Рихтер е прието земетресенията да се наричат микроземетресения, от 3 до 4 магнитуд по Рихтер са много слабите земетресения, от 4 до 5 по Рихтер са слабите земетресения, от 5 до 6 са умерените трусове, каквото е нашето земетресение от 22 май в Перник.

От 6 до 7 по Рихтер са силните земетресения, а над 7 са катастрофалните, над 8 – са разрушителните, които разрушават тотално всичко, не само създаденото от хората, каза сеизмологът.

Земетресенията с магнитуд над 9 по Рихтер са най-силните и са наричани релефопроменящи. Те стават по няколко на 100 години, уточни доц. Ботев.

Експертът припомни, че през 1960 г. е имало земетресение с магнитуд от 9.5 в Чили, през 1964 г. в Аляска – от 9 по Рихтер, а през 1956 г. е имало земетресение от 9.1 по Рихтер на Алеутските острови, или за по-малко от десет години са станали три земетресения със свръхразрушителен характер.

Земетресението в Япония от март 2011 г. беше с магнитуд от 9.1 по Рихтер, а индонезийското земетресениеот декември 2004 г. в Суматра – с магнитуд от 9.3, отбеляза доц. Ботев.

В последните години друго силно земетресение беше това в Чили – от март 2010 г., с магнитуд от 8.9 поРихтер.

Това са свръхземетресения, защото магнитуд 9 променя тотално, за кратко, за секунди, равновесната ситуация в земната кора и с микросекунди се изменя периодът на въртене и оста на земната ос, коментира ученият.

Най-силните земетресения стават при контактите между тектонските плочи, а те са свързани предимно с Тихоокеанската област – там една срещу друга или една спрямо друга се разместват плочи с размери от хиляди километри, обясни доц. Ботев.

Той добави, че при силните земетресения се образуват „фантастични“ вълни цунами, които предизвикват големи разрушения.

В България се приема, че най-силното земетресение е станало през 1904 г. в Кресненското дефиле, в близост до село Крупник. Магнитудът е бил 7.8 по Рихтер, припомни ръководителят на сеизмолозите в БАН.