Тайните служби или политиците водят играта?

При всички положения неясната ситуация помогна да се образува токсична амалгама от скрита и явна власт, която работи за всичко друго, но не и за интересите на хората. Получи се така, че вместо гражданите да управляват службите, по-често се случва обратното - службите се опитват да управляват живота ни. Това е възможно да се случва заради липсата на закони, които да регламентират работата на обвитите в мистерия наследници на Държавна сигурност. Закони, които да поставят работата им в ясни рамки и да кажат как точно да става гражданският контрол върху тях. Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи. Въпросът е как. Текст: в-к КАПИТАЛ

Автобиографии на лица участващи в обсъждането на закона за тайните служби в България

Закон, който да постави ясни рамки. Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи!

През последните 20 години наследниците на Държавна сигурност играеха много по-голяма от нормалното роля, защото се оставяха да бъдат използвани от политиците или обратното – рицарите на плаща и кинжала да манипулират хората с власт

 Големият въпрос е кой ще координира работата на разузнавателната общност. До приемането на закона ще продължи да се води задкулисна битка. Както почти винаги досега, тя се случва на два фронта. От една страна, различни групи се борят за контрол над службите, от друга, се правят плахи опити работата им да се контролира от този, който трябва – данъкоплатците. Изходът от тези битки ще е показателен за това дали политиците са направили голямата цивилизационна крачка, която отделя миналото от бъдещето. Изтока от Запада. Неясните интереси на службите от тези на хората.

От изброяването на основните  действащи лица в този дебат става ясно, че премиерът явно опипва възможностите за всеки свой ход и тества реакцията на другите играчи в сектора за сигурност.

6 април 2012г. Тайните служби или политиците водят играта? През последните 20 години борбата винаги е била за това политиците ли да използват службите или обратното. Има ли шанс сега контролът да се поеме от гражданите? Въпроси, на които търсят отговор журналистите от в-к Капитал. Въпроси, които се задават в България, и не само. Предлагаме ви нередактиран вариант на публикуваната днес статия с оригинално заглавие “Битката за службите” с коментари. Коментирайте и вие!

Историите, в които българските тайни служби излизат много извън правомощията си и се опитват да влизат дори в политиката, са толкова много, че едва ли не сме свикнали с тях. Информация от разузнаването, че премиерски съветник на Филип Димитров подготвя сделка с оръжие с Македония, която ще дискредитира България, доведе до падането на първото правителство на СДС. Снимки на депутати и министри с перач на пари и контрабандист на цигари, част от разследване на НСБОП, разклатиха кабинета на Симеон Сакскобургготски. Близките отношения между бившия заместник-началник на ДАНС Алексей Петров и Яне Янев доведоха до подозрението, че службите помагат на политическата партия на Янев РЗС да влезе в парламента. По дефиниция Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност и извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в българската армия.

Това са много малка част от скандалите на прехода, в които главният герой са наследниците на Държавна сигурност. През последните 20 години те играеха много по-голяма от нормалното роля, защото се оставяха да бъдат използвани от политиците или обратното – рицарите на плаща и кинжала да манипулират хората с власт. При всички положения неясната ситуация помогна да се образува токсична амалгама от скрита и явна власт, която работи за всичко друго, но не и за интересите на хората. Получи се така, че вместо гражданите да управляват службите, по-често се случва обратното – службите се опитват да управляват живота ни. Това е възможно да се случва заради липсата на закони, които да регламентират работата на обвитите в мистерия наследници на Държавна сигурност. Закони, които да поставят работата им в ясни рамки и да кажат как точно да става гражданският контрол върху тях.

Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи. Въпросът е как.

Откакто Държавна сигурност беше разформирована през 1990 г., работата на националната разузнавателна служба, военното разузнаване и националната служба за охрана се регламентира единствено от укази и постановления, а за някои дори и само от правилници за дейността им.

Идеята, че е крайно време да има закони, които да регламентират дейността на службите, беше посрещната с одобрение от разузнавателната общност. Но при първото споменаване на предложението службите да бъдат контролирани от едно място и евентуално да има отговорен за тях министър без портфейл, настроенията тутакси се промениха. Идеята за подобна структура стана мръсна дума и веднага се образува съпротива срещу нея.

Според Румен Миланов (по-долу четете автобиография), който на 17 февруари 2011 г. бе назначен от премиера Бойко Борисов за ръководител на БОРКОР към МС, ръководи екипа за създаване на проектозакон за националната сигурност, той трябва да определи мястото и ролята на Съвета за сигурност към Министерския съвет. Това е структурата, която трябва да бъде шапка на службите. Според Миланов замисълът не е да има концентрация на функциите, а пълномощия за координация. Изобщо целият проектозакон е структуриран върху изпълването на този орган със съдържание.

Опитът на Румен Миланов и работната му група е ПЕТИ да се сътвори Закон за националната сигурност.

Що е то?

Съветът за сигурност към правителството беше създаден още по времето на правителството на Иван Костов след приемането на Националната стратегия за национална сигурност през 1998. Неговата дейност и правомощия са определени с правилник за  функционирането му. В състава на този съвет влизат премиерът, ръководителите на специални служби, министрите на МВР, МВнР, МО, шефът на генщаба, главният секретар на МВР и зам.-министри на вътрешните работи. В него може да участва и президентът – лично или с негов представител. В правилника е записано че, “съветът обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете за националната сигурност, планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите, координира плановете на специалните органи за добиване на информация, разработва и предлага годишен доклад за националната сигурност”.

Според Миланов е важно да съществува инструмент за професионален контрол, затова е необходима структура, която да го осъществява. Така ще може да има контрол как се изпълняват основните задачи на специалните служби. Това са Националната Разнузнавателна Служба (НРС), военното разузнаване, Държавната Агениця за Национална Сигурност (ДАНС )и Националната Служба за Охрана (НСО). Подобен закон, смята Румен Миланов, ще даде стабилност на службите, а освен това ще има надеждна система за движение и координация на информацията, която да обедини ресурса и способностите на всички агенции за сигурност. “Мотото на този съвет по сигурност ще бъде “Координация, консултативност, контрол”, казва той. Така изглеждаше идеята за закон за национална сигурност преди двайсетина дни. Миналата седмица Румен Миланов заяви пред “Дарик” радио, че се обмисля вариант да има вицепремиер или министър без портфейл, който да оглави сектора за сигурност.

Предложението предизвика остър коментар на зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. “Министерският пост е висша политическа фигура. Подхлъзването на разузнаването и ДАНС към профила на чистата изпълнителна власт, подчинена на конюнктурната политическа ситуация, е опасно”, казва зам.-министър Вучков в авторска статия, публикувана във в. “Труд”.

Добре забравено старо

“Ние сме тези, които създадохме Съвета за сигурност към Министерския съвет. Това беше първата стъпка, тъй към момента, имаше нужда от обобщена информация и координация – в Югославия тогава вървяха войни”, спомня си бившият директор на Националната Следствена Служба (НСС) и бивш “син” депутат от ДСБ Генерал от запаса Атанас Петров Атанасов (по-долу четете автобиография). “И тъй като нямаше време за закон най-бързото решение беше чрез постановление на МС. Това беше един център, в който постъпваше най-важната информация, която касае решения на правителството, тя обработваше, анализираше и предаваше на министър-председателя. Сега идеята, доколкото разбирам, е същата – въпросът е, че те искат да го направят със закон и разправията е дали да има министър или не”, казва о.р. ген Атанасов.

Бившият директор на разузнаването, а сега депутат от СДС, Димо Гяуров (по-долу четете автобиография) смята, че по времето на войните в Югославия Съветът за сигурност при правителството е действал много добре, но по времето на премиера Симеон Сакскобургготски е западнал. Справка, предоставена от правителствената информационна служба, показва, че от 2006 до 2012 г. са проведени 27 заседания на Съвета за сигурност. Данни за периода 1998 – 2005 нямало, тъй като документите били предадени на секретния архив. Въпреки това в справката от МС се казва, че през този период са били сформирани временни ведомствени работни групи, свързани с кризите в Косово, Република Македония и Ирак, които са изготвяли всекидневни или седмични конфиденциални доклади за изпълнителната власт. Някои от темите, по които е заседавал Съвета по сигурността в мандата на това правителство, са петролопроводът Бургас – Александропулис, подписването на допълнително споразумение с “Атомстройекспорт” за строителството на АЕЦ “Белене”, както и законопроектът за военното разузнаване, национална отбранителна стратегия и тази за противодействие срещу корупцията.

Директорът на Служба “Военна информация” Веселин Иванов (вижте по-долу автобиография) също смята, че има нужда от такъв орган, който да контролира дейността на специалните служби. Според него той трябва да има координационни, но не и разпоредителни функции. Шефът на военното разузнаване смята, че закон за националната сигурност е подходящ начин за създаването на подобен орган.

“Несъмнено има нужда от реорганизация на сектора за сигурност, която да го направи по-ефективен, по-видим, по-съвременен, по-управляем”, смята Стефан Попов, председател на фондация “Риск Монитор” (вижте по-долу автобиография). Според него възможностите са три: Службите да останат разпилени в сектора на изпълнителната власт. Дори да бъдат законодателно уредени, между тях може да няма нужната координация, а секторът остава разпокъсан. Втората е службите, но главно разузнаванията, да се координират от “нещо като” сегашния Съвет за сигурност. Третата възможност е да се създаде свръхагенция, която да обхваща всички останали в себе си (в някаква степен моделът на Home office във Великобритания, който обедини поне седем различни служби след 2001 г.). Според председателя на фондация “Риск Монитор”, която извършва наблюдение върху дейността на ДАНС, първата възможност е остаряла и с ниска ефективност. “Втората мисля, че по принцип е най-добра, защото се запазва настоящата степен на овластяване, но има координиращо (не управляващо) звено, което прави разните служби по-видими за премиера”, казва Стефан Попов. Според него третият вариант е по принцип опасен: “Това е свръховластяване, което ще се изплъзне от контрола на самия премиер.” Попов нарече БОРКОР «толкова смехотворна институция, колкото името й». “Проблемът е, че това е поредният западен имплант в България ( а той самият е западен възпитаник – вижте по-долу автобиография), който е обречен да не проработи. Това никога няма да проработи. Това е излишно. БОРКОР е взета от Германия, това е федерална служба, занимаваща се с анализи. В България обаче няма нужда от такива неща. Тук средата е дълбоко криминализирана и някакъв си БОРКОР е смехотворна конструкция, която никаква работа няма да свърши”, заяви още Стефан Попов пък в Гласове. ГЕРБ превърна ДАНС от една супер разузнавателна структура в една нормална разузнавателна институция, даде позицията си на 19 март 2012г. пред БНР Стефан Попов, изпълнителен директор на фондация „Риск Монитор“.

Бившият директор на НРС Димо Гяуров също твърди, че в държавите, където службите имат подобна шапка, като Унгария и Румъния, системата не функционира гладко. Министър без портфейл просто започва в един момент да задържа информация, смята депутатът от “Синята коалиция”.

Накрая в дебата се включи и президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че не приема идеята за министър на службите без портфейл.

Виж кой говори

От разразилия се задочен дебат (досега хората, които коментират идеите за подобен координационен орган, си говорят задочно) могат да се оформят четири центъра.

Първият е този около премиера Бойко Борисов и шефа на службата за борба с корупцията БОРКОР Румен Миланов. Той е ръководител на екипа, който трябва да предложи цялостния закон за националната сигурност. Миланов е достатъчно близко до премиера Борисов – двамата работят заедно още от 2001 г., когато той беше шеф на НСБОП, а премиерът главен секретар на МВР. След това беше директор на служба “Жандармерия”, а после и директор на НСО. В работата си по закона той е подпомаган от д-р Георги Кръстев, бивш служител на НСС, автор на едно от най-добрите изследвания на историята и структурата на специалните служби на България и един от създателите на Стратегията за национална сигурност. Срещу тях застава зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков (вицепремиерът Цветанов, който се смята за човек с много власт, уж се дистанцира от него, като коментира, че неговите виждания са просто са на един експерт).

От екипа на президента също може да се очаква активност по темата заради голямата концентрация на бивши служители от службите около държавния глава. По законопроекта вече се изказа бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, въпреки, че той е началник на кабинета на Росен Плевнелиев. Президентски секретар по отбраната и сигурността е друг бивш служител на ДАНС – Васил Маринов, който беше началник на Главна дирекция “Икономическа и финансова сигурност” там. В администрацията на държавния глава като съветник е и приближеният до министъра на отбраната Аню Ангелов Стоимен Стоименов. Той е бивш зам.-директор на служба “Военна информация”, а името му още стои в регистрацията на “Сдружение “Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната” заедно с името на Аню Ангелов.

Самият министър на отбраната също има интереси в разпределението на контрола върху службите и отстоява твърдо позициите си. Той влезе в остър конфликт кой да бъде началник на Служба “Военна информация” с бившия президент Георги Първанов, който не се съгласи с две негови номинации, и министър Ангелов не отстъпи до последно.

Един от първите укази, който президентът Плевнелиев подписа в областта на сигурността, беше Указ за длъжностите във въоръжените сили, НСО и НРС, които изискват висши офицерски звания (генералите). Указът, който се предлага от военния министър, е показателен за важността на всяка една служба. Така за директор на служба “Военна полиция” се изисква званието бригаден генерал, за директор на НРС и началник на НСО – генерал-майор, и с това държавата казва, че разузнаването й е по-важно от военната полиция. С този указ освен това от опеката на президента отпада началникът на служба “Военна информация”, който ще се назначава директно от министъра на отбраната, и Аню Ангелов ще избягва конфликтни ситуации подобно на тази с президента Първанов. Но така се стига и до парадокса военното разузнаване да се ръководи от цивилен, а цивилното от военен генерал. “Капитал” преди повече от месец изпрати запитване до администрацията на президентството за мотивите за подписване на този указ, но не получи отговор.

От изброяването на основните  действащи лица в този дебат става ясно, че премиерът явно опипва възможностите за всеки свой ход и тества реакцията на другите играчи в сектора за сигурност.

Прекалените възможности на един орган като съвета за сигурност върху специалните служби с отделен министър би създал втори център на власт, който да опонира на възможностите на МВР шефа Цветан Цветанов. (По подобен начин ДАНС беше създадена, за да има втори силов център освен вътрешното министерство, което беше овладяно от Румен Петков – доста неизгодна ситуация за тогавашния премиер Сергей Станишев.)

От реакциите на хората от администрацията на президента Плевнелиев по закона за национална сигурност може да се предполага, че те също няма да стоят безучастни в сектора за сигурност. Военният министър Аню Ангелов също дава заявка за главна роля в тази сложна конструкция за влияние в разузнавателната общност.

Закон ми дай

На фона на споровете за Съвета по сигурност и дали има министър на службите сякаш е дошъл моментът НРС, НСО и Военното разузнаване да се сдобият с устройствени закони. Трите служби действаха дълго време с подзаконови актове.

По отношение на разузнаването първоначално се очакваше дебат дали да няма една служба. Тя трябваше да обедини в едно цивилното и военното разузнаване. Подобен законопроект беше внесен в парламента от депутата от СДС Димо Гяуров. Той е работен заедно с бившия шеф на НСС Атанас Атанасов, но засега е във фризера на парламента. По изказванията на останалите участници в дебата засега изглежда, че Военното разузнаване ще оцелее като самостоятелна бойна единици. Според сегашния директор на служба “Военна информация” Веселин Иванов тя трябва да остане самостоятелна, защото и сега изпълнява специфични военно-политически задачи на стратегическо ниво, като задоволява нуждата от подобна информация на държавния апарат и потребностите на партньорите от НАТО. Не на последно място службата обезпечава с разузнавателна информация военните контингенти на България по различните конфликти точки на света, смята о.р. Веселин Иванов.

Очевидно има разбирателство НРС да бъде на подчинение на министър-председателя, а НСО да остане под ръководството на президента.

Всъщност моментът наистина е удобен за приемане на устройствени закони на секретните служби. Има изработена и приета една сравнително добра Стратегия за национална сигурност, съществува и

добра политическа конфигурация правителство – президент и парламент да са от едно мнозинство.

За пръв път от 20 години насам има и разбирателство, което доскоро беше невъзможно, защото винаги имаше политици, които искаха да имат възможности за манипулации чрез тайните служби. Просто трябва да се побърза, преди да дойде предизборният цикъл, защото тогава може някой пак да използва службите политически.

Големият въпрос е кой ще координира работата на разузнавателната общност. Засега той няма отговор. До приемането на закона ще продължи да се води задкулисна битка. Както почти винаги досега, тя се случва на два фронта. От една страна, различни групи се борят за контрол над службите, от друга, се правят плахи опити работата им да се контролира от този, който трябва – данъкоплатците. Изходът от тези битки ще е показателен за това дали политиците са направили голямата цивилизационна крачка, която отделя миналото от бъдещето. Изтока от Запада. Неясните интереси на службите от тези на хората.

 *** АВТОБИОГРАФИИ***

 Румен Миланов (Генерал Румен Миланов – биографична справка) е ръководил почти всички ключови служби и то при всички власти, съобщават от в-к Дневник. Определян е като поливалентен играч и човек, който умее да тушира конфликтите, без да крие личното си мнение. Той стана шеф на КАТ през 1993 г. след 18 години в системата на Народната милиция. Бил e и зам.-шеф на полицията и директор на жандармерията, на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) и на Националната служба за охрана (НСО).

От НСО се пенсионира през 2007 г. с орден от президента, след което оглави Асоциацията на полицейските началници, а в края на миналата година създаде Национално движение за гражданска сигурност с идеи за доброволчески отряди в помощ на МВР. Миланов отговаряше и за сигурността в строителната компания “Геотехмин” на обявения от класация за най-богат българин Цоло Вутов.

От научните му публикации става ясно, че поливалентният катаджия най-много е писал за “криволичещите пътища”. Той не може да се похвали с постижения на нито един от високите постове, които е заемал през последните 20 години, но може – с прав и широк като магистрала професионален път.

Миланов е шеф на НСБОП по време на правителствата на Костов и Сакскобургготски (от 2000 г., когато заменя Кирил Радев от екипа на Богомил Бонев, до 2004 г.), антимафотите нямат големи разкрития, а под носа им стават знакови убийства като взривяването на боса на бившата СИК Стоил Славов, а групировките си разчистваха сметките публично (боят в “Ескейп”). Любимата му фраза е, че ако всичко е наред в организираната престъпност, тя е безшумна, а щом има престрелки, значи е притеснена.

Това не значи, че Миланов няма теория и дори формула за борбата с организираната престъпност. Ето какво споделя в интервю през 2004 г.: “Разследването на организираната престъпна дейност трябва да стане чрез перифразирането на формулата на Карл Маркс за принадената стойност.

При него тя изглежда така: пари – стока – пари прим. В нашия случай формулата е следната: престъпление – пари – престъпление прим – пари прим.” Като всеки полицейски началник и той е коментирал съда и решенията му, но също с теоретичен уклон. “Вътрешното убеждение е като солта на манджата. Можеш сто години да ядеш без сол, но само на сол не можеш да изкараш и два дни.”

Миланов напусна НСБОП по времето на министър Георги Петканов (НДСВ) и това стана повод за поредния конфликт по кадрови въпроси между него и главния му секретар Бойко Борисов. Оттогава Миланов е близък със сегашния премиер и не беше изненадващо, че през 2009 г. Борисов му даде поста секретар на Съвета за сигурност, а след това му възложи писането на стратегията за борба с корупцията и организираната престъпност (БОРКОР). Миланов е и сред авторите на новата стратегия за национална сигурност.

Като личен съветник на премиера той отправи доста критики към вътрешния министър Цветан Цветанов, под чието методическо ръководство предстои да работи. “Полицаят е призван да прави услуги на населението, да помага, а не да наказва и заклеймява: този е нагъл, оня – лихвар. Не ни трябва полиция, която да се крие зад маски”, беше коментарът на Миланов за акциите, с които Цветанов се гордее.

***

Атанас Петров Атанасов е роден на 17 май 1959 година в с. Батин, Русенска област. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1987 г. Работи като прокурор в Разград. До 1995 Атанасов е директор на РДВР – Разград, когато кмет на града е Венелин Узунов (изкарал 4 мандата), който по-късно става съветник на президента Георги Първанов. През ноември 2011г. върховна касационна прокуратура потвърди постановление на разградските държавни обвинители за прекратяване на досъдебното производство срещу Узунов, тогава съобщи ДАРИК, като цитира Окръжна прокуратура – Разград. Това бе второ прекратяване, като обвиняем в длъжностно престъпление, извършено през 2001 г., когато е бил кмет на община Разград. Венелин Узунов е български инженер и политик от БСП. Бил е председател и на независимите синдикати в Разград, общински и областен съветник и депутат от Коалиция “За България” в 40-то Народно събрание.

След напускането на МВР Атанасов е адвокат.  Секретер на МВР и директор на Национална служба Сигурност (НСС) в Правителството на Иван Костов. От юли 2005 до юни 2009 е депутат в 40 Народно събрание от партия Демократи за силна България (ДСБ). На 10 декември 1999 година предоставя на министър-председателя Иван Костов списък с 226 имена от доклад за корупция. Впоследствие са уволнени десет министри, сред които Богомил Бонев (министър на вътрешните работи), Марио Тагарински и Александър Божков.
На 5 ноември 2001 година доклада на Атанасов е цитиран в телевизионен предизборен дебат от кандидата за президент Петър Стоянов, което, според някои анализатори, става причина мнозина да оттеглят гласовете си в подкрепа на Петър Стоянов, както и загубата му на изборите. След смяната на Стоянов с Георги Първанов, Атанас Атанасов напуска Национална служба Сигурност и се отдава на обществена дейност. Става член на клуб “Диалог”, на базата на който през 2004 Иван Костов изгражда партията си Демократи за силна България. През 2005 Атанас Атанасов става депутат от ДСБ, а на следващата година е избран за председател на софийската организация на партията. На последните парламентарни избори Атанас Атанасов не се представя убедително отпада от състава на Народното Събраниие. Член на ръководството на Информационно обслужване АД (виж тук: Фирмен профил) от септември 2009 до август 2010, когато е освободен от Симеон Дянков. През 2010 е преизбран за председател на софийското ДСБ, като посочва за членове на своя екип заместник-кмета на София Христо Ангеличин, певецът Стоян Михалев и кмета на столичния район Лозенец Прошко Прошков. Атанасов е семеен, владее английски и руски език.

ЦИТАТ: Аз лично ще използвам всички възможни средства, за да бъдат проверени действията на Никола Филчев около освободения през април 2001 г. лично от него украински самолет, пренасящ контрабандно оръжие.14-01-2006 пред в. Банкеръ

***

Директорът на Служба “Военна информация” Веселин Иванов е цивилен служител. Преминал е през всички основни длъжности в службата. В последните месеци беше на поста като временно изпълняващ длъжността. Службата нямаше титуляр от 2010 г., заради неразбирателство между военния министър и президента Георги Първанов. След като ГЕРБ пое властта, Първанов не се съгласи на няколко пъти с предложенията на Министерството на отбраната за поста директор на “Военна информация”. Затова министър Аню Ангелов назначи за временен шеф цивилен ръководител. За да прокара кандидатурата на цивилен обаче, Ангелов изчака президентските избори, а новият президент Росен Плевнелиев одобри указ за постовете, за които трябват висши офицерски звания. Длъжностите директор и заместник-директор на военното разузнаване не бяха сред тях. Така пред военното министерство беше отворена възможността новият шеф на военното разузнаване да бъде цивилен. С промяната служба “Военна информация” е на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Веселин Иванов е роден  през 1955 г.   в  с. Своде, област София. През 1973 г.  завършва Първа езикова гимназия в гр. Плевен, а през 1978 г. –  Висшето народно военно училище „Васил Левски” със специалност „войсково разузнаване“ и е произведен в първо офицерско звание лейтенант. През 1984 г. се дипломира във Военна академия „Г. С. Раковски”.  Завършва курс по „Оперативно-тактическо разузнаване“ през 1990 г., а през 2001 г. – стратегически курс по „Организация и управление на оперативните и стратегическите формирования на въоръжените сили” в същата академия. Преминал е през всички основни длъжности в служба „Военна информация”. Бил е командир на парашутен диверсионно-разузнавателен взвод, помощник-началник на отдел, старши помощник-началник на отдел, началник на сектор и началник на отдел в служба “Военна информация”.  В звание полковник е произведен през 1998 г. От 1988 г. до 1990 г. е секретар в Службата на военния аташе на България в Гърция, от 1994 г. до 1998 г. е военновъздушен аташе на България в Гърция, а от 2004 г. до 2008 г. – аташе по отбраната на България в Гърция. През април 2010 г.  е освободен от военна служба и зачислен в мобилизационния резерв.  На 28 октомври 2010 г. е назначен за заместник-директор, а от 01.12.2010 г. – за изпълняващ функциите на директор на Службата. На 12.03.2012 г. е назначен за директор на служба „Военна информация“. Чужди езици: гръцки, английски, руски и френски. Семейно положение: женен, има три деца.

***

Стефан Попов (1957) е завършил СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк (1996). Програмен директор в Центъра за либерални стратегии (1996-2004). Председател на Настоятелството на Институт Отворено общество (2000-2006). Има специализации по конституционна политика (Виена, 1994 и Фрибург, 2003), международна сигурност (Вашингтон, 1999). В момента е изпълнителен директор на RiskMonitor – неправителствен институт за публични политики. Целта на проекта “РискМонитор”, който ръководи в момента  е  да очертае концептуална рамка, в която да бъде развита модерна стратегия за сигурност, а от друга, да очертае основните рискове за националната сигурност на България в хоризонт от 10-15 години.

***

Димо Гяуров е роден на 12 май 1963 г. във Варна. Магистър е по право в СУ „Св. Климент Охридски”. През декември 1994 г. е избран за народен представител от СДС в 37-то Народно събрание. През март 1997 г. е назначен с указ на президента Петър Стоянов за директор на Националната разузнавателна служба. Освободен е от поста през февруари 2003 г., а от септември същата година е извънреден и пълномощен посланик на България в Будапеща. По-късно работи като адвокат във Варненската адвокатска колегия. През 2009 година Димо Гяуров (СДС) е мажоритарен кандидат и водач на листа на Синята коалиция в 16 МИР Пловдив- град за парламентарните избори през 2009 година. Става депутат в 41-во Народно събрание. Към момента Гяуров е заместник-председател на Комисия по външна политика и отбрана в парламента. Член е на Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика. Участва и във Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев. Гяуров е заместник-ръководител на Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Участва и в Постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба “Военна информация” към Министерството на отбраната. На 10 декември 2009 година Гяуров става председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Семеен е, има дъщеря. Владее руски и английски език.

2 comments for “Тайните служби или политиците водят играта?