С колко се увеличиха заплатите в България?

Разходите за труд, респективно заплатите, растяха през цялата 2011 г.

Евростат класира България на първо място в целия Европейски съюз по ръст на разходи за труд на час – най-голямо е увеличението в услугите – със 17.4%, в строителството ръстът е с 9.6%, а в индустрията – с 6.6%

Най-много е поскъпнало заплащането на час в телекомуникациите – с близо 36%, в научните изследвания 30.1%, в търговията и ремонта на коли – с 22.8%

Браншове, в които наемането на служители става по-евтино са търговията с имоти – намаляват с 10.1%. здравеопазването и социалната работа намаление е с 1.1%

В криза работодателите съкращават първо най-ниско квалифицираните и съответно най-ниско платените работници, а оставят тези с повече опит, с по-добра подготовка и по-високи възнаграждения

Кризата може да има и оздравителен характер – освобождаването на хора с по-малки възможности като цяло повишава качеството в различните сектори и се вижда и кои браншове имат перспектива за добро развитие

Преимуществото на българската икономика при привличане на инвестиции доскоро бе именно в изгодните разходи за труд – ако те продължават да растат, вероятно е инвестициите да спадат

КОИ СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ?

20 март 2012г. В разгара на световната криза в България се наблюдава увеличение на разходите за заплати, осигуровки, обезщетения и други социални плащания, които са нараснали общо с 9.7% през четвъртото тримесечие на 2011 г. в сравнение със същия период на 2010г., отчете националната статистика /НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ/. Парите само за възнаграждения се увеличават средно с 9.7%, а за осигуровки и надбавки – с 10.5%. Миналата седмица Евростат класира България на първо място в целия Европейски съюз по ръст на разходи за труд на час, като отчетеното увеличение е дори по-високо – 12.6%.

Най-голям е увеличението в сектора на услугите – със 17.4%, в строителството ръстът е с 9.6%, а в индустрията – с 6.6%. Най-много е поскъпнало заплащането на час в телекомуникациите – с близо 36%, което е свързано най-вече с увеличената конкуренция в сферата. В научните изследвания ръстът е с 30.1%, а в търговията и ремонта на коли – с 22.8%. С по-малко от 1% е увеличението във ВиК сектора и образованието.

Браншовете, в които наемането на служители става по-евтино са търговията с имоти където общите разходи за труд на час намаляват с 10.1%, което се дължи на кризата в сектора и на постоянно падащите цени на жилищата. В здравеопазването и социалната работа намалението е с 1.1%.

Едно от обясненията на данните е, че в криза работодателите съкращават първо най-ниско квалифицираните и съответно най-ниско платените работници, а оставят тези с повече опит, с по-добра подготовка и по-високи възнаграждения, заради което статистиката отчита значително нарастване на общите разходи за 1 човекочас. Според изпълнителния председател на Българска Стопанска Камара /БСК/ Божидар Данев именно тези рокади са причина за ръста. “Хората, които се освобождават, са с по-ниска квалификация. Това оказва влияние на данните за осигуровките, а оттам и на общата информация. Както има негативни страни, кризата може да има и оздравителен характер. Освобождаването на хора с по-малки възможности като цяло повишава качеството в различните сектори. Така се вижда и кои браншове имат перспектива за добро развитие”, коментира Данев.

“Увеличаването на разходите за труд е пречка пред навлизането на нова работна ръка и предпоставка за по-голяма безработица”, смята обаче Красен Станчев от ИПИ– Институт за пазарна икономика. Според него тези средства в България растат 2 пъти по-бързо, отколкото в останалата част от ЕС. “Проблемът е, че преимуществото на българската икономика при привличане на инвестиции доскоро бе именно в изгодните разходи за труд. Ако те продължават да растат, вероятно е инвестициите да спадат“, смята Станчев.

Според икономиста Георги Ангелов, цитиран от в-к СЕГА повишаването на индиректните разходи за труд е плод на безработицата, като идва от обезщетенията, които бизнесът плаща на уволнените служители. “Увеличението на средствата за труд не е заплаха за конкурентоспособността на икономиката от гледна точка на производителността, даже точно обратното. При свиване на броя на заетите по-малко хора реално произвеждат повече продукция. Така производителността расте с високи темпове.” Той допълни, че върху разходите за възнаграждения в края на годината вероятно са повлияли и новогодишните бонуси в дадени сектори.

Разходите за труд, респективно заплатите, растяха през цялата 2011 г., макар и с различен темп. Според данните на НСИ рекордно е 2-то 3-месечие на годината (април-май-юни) – тогава ръстът на годишна база бе 10.1%. За увеличението на стойностите на разходите на работодателите на годишна база роля е изиграло вдигането на осигурителната вноска за фонд “Пенсии”, нараснала с 1.8% от 1 януари 2011 г. Като се разгледат данните на НСИ се вижда, че между отделните тримесечия пък ефект има ръстът на минималната работна заплата. От 1 септември 2011 г. тя вече е 270 лв. Тъй като се предвижда от 1 май 2012г. минималното възнаграждение да стане 290 лв., ръстът на разходите за труд вероятно ще се запази и в следващите месеци.

ДА РАБОТИМ ЛИ В ЕВРОПА, САЩ И КИТАЙ?

Тенденция на увеличаване на разходите за труд, респективно на заплатите,  е валидна за почти цяла Европа. В Европейския Съюз годишният ръст на заплатите, осигуровките и социалните плащания през четвъртото тримесечие на 2011 г. е бил 2.7% при 2.6% за третото тримесечие. Най-голямо е увеличението при работниците в индустрията – с 3.2%, сочат данните на Eurostat. След България по ръст на разходите са Румъния и Унгария съответно с 8.6% и 6.6%. Спадове пък са регистрирани в Ирландия и Португалия – с по 1.7%.

Армиите на САШ и Китай са най-големите работодатели в световен мащаб, плътно следвани от международните корпорации McDonald’s и Walmart, показва класацията. Като цяло топ 10 на световните работодатели е доминиран от китайски, американски и индийски институции и компании. Единственото изключение е Националната здравна служба (НЗС) на Великобритания, която е петият най-голям работодател в света, въпреки че населението на страната е далеч по-малко от това на Китай или Индия.

Китайската народна освободителна армия наброява 2.3 млн. души, а щатското министерство на отбраната дава препитание на цели 3.2 млн. души. Сравнението между двете армии обаче не може да се прави само по броя служители, тъй като са структурирани и организирано по напълно различен начин.

Американското министерство на отбраната, чиято централа се помещава в огромната сграда на Пентагона, включва и голям брой цивилен помощен персонал в редиците си. Получаването на съответните цифри за китайската военна администрация е почти невъзможно, отбелязва Би Би Си.

Макар и в доста по-скромни мащаби, структурата на големите работодатели в България има подобен характер, като силовите ведомства, енергийните и жп компаниите са най-големите работодатели, отбелязва КАПИТАЛ. Според последните планове за българските въоръжени сили общата им численост трябва да бъде сведена до 26 хил. души, а заедно със служителите на Министерството на отбраната – 37 хил. души. В това отношение военното ведомство е засенчено от вътрешното министерство, където по последни данни работят над 53 хил. души.

Българските железници в лицето на Национална компания “Железопътна инфраструктура” и всички подразделения на БДЖ се нареждат начело на компанийните работодатели с по над 13 хил. служители. Започналите миналата година съкращения ще намалят тези цифри, особено в БДЖ, но това няма да им коства водещото място. Наравно с тях в топ 3 на класацията стоят “Български пощи”, които също имат над 13 хил. служители. Следващите две позиции също са заети от държавни компании – “Мини Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй”, със съответно 7 хил. и 4 хил. служители.

Първата частна компания в класацията е приватизираната БТК, която заема шесто място с над 4 хил. работници. В топ 10 на българските работодатели се нарежда и Софийският университет “Св. Климент Охридски”, който дава работа на над 3900 души. Сред основните работодатели у нас има и редица банки като Уникредит Булбанк, ДСК, “Райфайзен” и ОББ. Подобно на световната класация съществено място заемат електроенергийните оператори и веригите за търговия на дребно като “Билла” и “Метро”.