В Кърджали строят най-голямата джамия в България – първата копка ще съвпадне с християнско събитие

Сегашната джамия в Кърджали е една от най-големите в региона и е постоянно действаща, като служби се изпълняват от минарето й. Построена през 1805г. В джамията се съхранява косъм от брадата на пророка Мохамед. В двора и е погребан Кърджа Али, дал името на града.

Джамията ще бъде изградена по безплатен проект от Турция с две минарета и площ от 1400 кв.м. и ще побира 1500 богомолци

ИКОНОМИЧЕСКАТА НОТКА

19 март 2012 г. В Кърджали предстои строежът на джамия, която се очаква да бъде най-големият в България, като това е втората мека за мюсюлманите в града.

Джамията ще бъде с две минарета и площ от 1400 кв.м.; ще побира 1500 богомолци, предаде bgvesti – Кърджали.

Проектът за турския храм е изготвен в южната ни съседка и след това е подарен на джамийското настоятелство в българския град. Очаква се строежът да започне до края на април.

Това ще бъде втората джамия в областния град, чието строителство се обсъжда отпреди 7 години, но беше посрещнато с много противоречиви реакции, главно от собствениците на имотите, чиято земя ще се използва за строежа.

През 2007 на протест срещу джамията се надигнаха и от АТАКА, като агитираха ромите също да протестират. Местните роми се опасяват, че ще бъдат пропъдени от паянтовите им жилища заради строежа.

Турското население в Кърджали вече 5 години чака храмът им да бъде построен. По думите на районния мюфтия – Бейхан Мехмед, за кърджалии ще бъде добре, ако първата копка на джамията съвпадне със значимо за християните събитие.

Сегашната джамия в Кърджали е една от най-големите в региона и е постоянно действаща, като служби се изпълняват от минарето й. Намира се в непосредствена близост до градския пазар. Масивна, елегантна сграда, строена през 1812 г. През 1874 г. е преустроена. В нея могат да се съберат до 500 поклонници. Състои се от храмова сграда, минаре, административна сграда.В двора има обновени чешми за извършване на ритуалното обмиване. Действащ храм. Джамията е паметник на културата.

 В джамията се съхранява косъм от брадата на пророка Мохамед. В двора й е погребан Кърджа Али, дал името на града Кърджали (на турски: Kırcaali). След смъртта му през 14 век последователите му въстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. Гробът е отворен през 20-те години на нашия век, но се оказва празен и археолозите достигат до извода, че това е бил символичен гроб (кенотаф).

Населението на град Кърджали към февруари 2011 година е 43 880.

ИКОНОМИЧЕСКАТА НОТКА

ПАРАТА И ФУКАРАТА: Турция бавно и естествено се превръща в основна дестинация за българския износ и в значителен източник за чужди инвестиции.

Растежът на турската икономика през последните години е неспирен: 8.2% през 2010 г. и 7.5% през 2011 г., и то в момент, когато еврозоната се задъхваше заради дълговата криза. И въпреки че се очаква 2012 г. да е годината на охлаждане, правителството в Анкара не крие плановете си да стане една от десетте най-големи икономики в света до 2023 г.

През изминалите години някои български износители преориентираха стратегията си заради случващото се в Европейския съюз и увеличиха експорта към Турция. Всъщност според данните на Националния статистически институт страната вече е третият най-важен експортен пазар за българските компании след Германия и Румъния, с близо 3.4 млрд. лв., или 8.52% от общия износ (виж графиката). Затова обаче спомага и ценовият ефект, тъй като някои от най-изнасяните към южната съседка стоки като горива, метали и храни поскъпваха на международните борси. Статистиката показва, че най-големият растеж (над 200%) през 2011 г. сред изнасяните стоки от България имат нефтопродуктите и живите животни (основно овце). Суровините заемат най-голям дял от експорта. Засега продуктите с добавена стойност все още са относително малка част от износа: електрониката е на шесто място със 119 млн. лв. през 2011 г. Същевременно възприятието, че от Турция се внасят основно евтини дрехи, отдавна е просто мит – за десет години делът на текстила се е свил от 32% на 16% през 2011 г., като най-голямото перо във вноса са машините и електрониката.

Докато за българските компании Турция е голям пазар, където дори и не толкова конкурентни производства могат да се пласират благодарение на географската близост и съответно ниските транспортни разлики, то за турските България също е логичен вход към един голям пазар. Трудните преговори на страната с ЕС правят изгодно за много нейни компании да изнесат производството си в България.

Според неофициални данни от миналата година в Турция работят над 300 български компании, а турските в България са над 3000.

Голяма българска правителствена делегация се надява да отвори пътя на повече български компании към този огромен пазар при посещението си в страната, което започва от 20 март 2012. Там премиерът Бойко Борисов ще има срещи с колегата си Реджеп Ердоган и президента Абдуллах Гюл, а след катарското фиаско вероятно подготовката е доста усилена.

Почти всичко произвеждано в България или Европа има по-евтин турски аналог, от дрехи, през гуми, до акумолатори и сложни програмни машини, честно казано ме втриса като гледам как ние в “Европейска” България изнасяме основно суровини за “Азиатска” Турция.