Светецът, който основно почита Българската Православна Църква на ТОДОРОВДЕН е Св. Теодор Тирон (Теодор Амасейски) - войн, великомъченик. Православната църква почита паметта на светеца на 17 февруари по юлианския календар, а Католическата църква - на 9 ноември. Според житието на светеца, Теодор бил римски войник в императорския полк в гр.Амасий (Понт, Мала Азия). По време на провежданата по заповед на император Максимиан кампания на принуждаване на християните да извършват езически жертвоприношения, Теодор отказва да се подчини на заповедта на военачалника си да принесе жертва. Дават му няколко дни за размисъл. Вместо това той подпалва езически храм, посветен на Кибела и бил отведен на съд пред градоначалника. Заявява че е християнин и е хвърлен в тъмница и обречен на гладна смърт. След известно време, забелязвайки че Теодор все още е жив, градоначалникът отново му предлага да извърши жертвоприношение и да спаси живота си. След отказа си, Теодор е подложен на жестоки мъчения, но остава верен на християнската вяра. Тогава градоначалникът го осъжда на смърт чрез изгаряне. Теодор се прекръства, сам се качва на кладата и умира като християнски мъченик.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар”
Светецът, който основно почита Българската Православна Църква на ТОДОРОВДЕН е Св. Теодор Тирон (Теодор Амасейски)
Най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав
Тодоровден – празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.
На масата трябва да присъства коливо, т.е. да се свари пшеница с мед. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче” или „копито”, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар”, въпреки че в народното съзнание липсва ясно разграничение.
Двама от тях се воини-великомъченици –св. Тодор Тирон /Свети великомъченик Теодор Тирон – Saint Theodore of Amasea – постоянно почита се на 17 февруари, но основно се чества първата събота преди Великите пости, която е на различна дата/ и св. Тодор Стратилат/St. Theodor Stratilat, † 319 година, датата на мъченическата му кончина – 8-то число на месец февруари и не се променя- Свети великомъченик Теодор Стратилат, родом от Евхаита, назначен за стратилат – военачалник в Ираклия край Черно море, посечен с меч при император Линикий (пак там е назначен друг светец Св. преподобни Иларион Изповедник – Иларион Стари Далматински; посечен през 845/, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войни, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници на нашата художествена култура. Разликата между тях е, че Стратилат е бил генерал /”Ще отида и с Христовата сила ще освободя моето отечество от този страшен змей.”/, а Тирон обикновен войник, като и в Православния календар са разделени и се отбелязват на различни дати. “Генералският” празник е една до две седмици преди началото на Великите пости и е позволено да се ядат месни продукти, вино и елей , докато “войнишкият” е в последния ден преди постите и след него 40 дни не се разрешава присъствието на животински продукти и алкохол на масата.
Икона на Св. Теодор Тирон от манастира в Света Гора.
Светецът, който основно почита Българската Православна Църква на ТОДОРОВДЕН е Св. Теодор Тирон (Теодор Амасейски) – войн, великомъченик: “Аз съм мъченикът Христов Теодор Тирон и съм пратен от Бога в помощ на християните”. След тия думи мъченикът станал невидим.
- Ceramic icon of St. Theodor, Preslav, ca. 900 AD, National Archaelogical Museum, Sofia.
Св. Тодор Стратилат: “Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ онези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който се умрял за нашето спасение”.
Най-старата запазена до днес българска икона е прочутото изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични плочки (9-10 в.). Керамичната икона, чието изображение напомня много на византийските иконописни образи на св. Тодор Стратилат, е намерена в България в началото на XX век при разкопки на закътания в планината манастир в м. Патлейна, на 2 км от Велики Преслав. На самата икона липсват изрични упоменания за самоличността на изобразения светец. Заедно с иконите на Богородица Пътеводителка и старозаветните светци, открити в по-късен период, тя е сред иконите от преславска рисувана керамика с най-висока художествена стойност. Преславската рисувана керамика се появила във връзка със строителството на новата българска столица Велики Преслав. Залежите от каолинова глина в района имали голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Тя била ново явление в развитието на българското изкуство в кр. на IX и нач. на Х в., едно от забележителните достижения на приложното изкуство през епохата на „Златния век на българската култура“. Иконата на св. Теодор е изработена от отделни квадратни керамични плочки със страна 12 см, съставляващи части от бюстов образ на светец. Тя е засега единствен по размери такъв образец на керамичното иконописване. Забележително е, че неизвестният художник е изразил и духовното съсредоточие, вътрешния мир на светеца. Като си представим, че тази икона е създадена през Х в., когато художниците на Европа все още сляпо подражават на византийските образци, можем да се гордеем от високите художествени и приложни умения на нашите средновековни творци-иконописци.
А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това на св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно време е бил на заточение в Аполония (Созопол).
Последният заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор Освещени и св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески подвизи.
Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с църковния празник на нито един от шестимата светии.
Също така обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Тодор Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните, решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар. Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това деяния, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица християните се хранели с колиао.
За благодарност към св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая – в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.
На Тодоровден празнуват: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора.
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ!!
You must log in to post a comment.