Президентът на Световната банка се оттегля

15 февруари 2012 Президентът на Световната банка Робърт Зелик ще се оттегли след края на петгодишния си мандат на 30 юни, предаде АФП.

В съобщение на банката не се споменава името на заместника на Робърт Зелик. Традиционно кандидатът за президент на Световната банка се предлага от САЩ. Макар, че и двете организации са базирани във Вашингтон, Световната банка обичайно от цели 65 години е оглавявана от американец, докато Международният Валутен Фонд /МВФ/ от европеец. История 1945 – 1968 От самото начало, до 1967 година банката отпуска сравнително малко кредити. Наблюдава се фискален консерватизъм и внимателно проучване на кандидатурите за получаване на кредит.

Според спекулациите Робърт Зелик може да бъде заменен от държавния секретар Хилари Клинтън или от бившия министър на финансите Лари Съмърс.
„Под ръководството на Robert Zoellick банката World Bank изигра историческа роля по време на глобалната икономическа криза, предоставяйки над 247 милиарда долара, за да помогне на развиващите се страни да стимулират икономическия ръст и да преодолеят бедността”, се посочва в съобщение на World Bank.

Бразилия оказва натиск за неамериканец начело на Световната банк, като призова институцията да обмисли възможността за представител на развиваща се страна да заеме поста. Бразилският финансов министър Гидо Мантега коментира, че “целта ни е развиващите се страни да имат същия шанс да се състезават при оглавяването на тези мултикултурни организации”, заяви той цитиран от АФП.

—

Световната банка (СБ) (World Bank) е международна финансова организация, която осигурява подпомагащи заеми на развиващите се страни за капиталови програми. Световната банка е изложила като своя цел намаляването на бедността. По закон всички нейни решения трябва да бъдат ръководени от ангажимента за спомагане на чуждите инвестиции, международната търговия и подпомагане на капиталовото инвестиране. Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави-членки, чиито виждания и интереси са представени в Управителния съвет и базирания във Вашингтон Съвет на директорите. Държавите-членки са акционерите, които имат властта да взимат решения в Световната банка.

Световната банка се различава от Групата на Световната банка по това, че обхваща само две институции:

Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР) – International Bank for Reconstruction and Development (IBRD)

Международна асоциация за развитие (МАР) – International Development Association (IDA)

докато Групата на Световната банка, освен тези две, включва и още три институции:

Международна финансова корпорация (МФК) – International Finance Corporation (IFC)

Агенция за многостранни инвестиционни гаранции (АМИГ) – Multilateral Investment Guarantee Agency (MIGA)

Международен център за регулиране на инвестиционните спорове (МЦУИС) – International Centre for Settlement of Investment Disputes (ICSID)

Световната банка е една от петте институции, създадени на Бретън-Уудската конференция през 1944 (конкретно на 27 декември 1945). Международният валутен фонд, свързана с нея институция, е втората. Делегати от много страни присъстват на Бретън-Уудската конференция, като най-влиятелно присъствие имат САЩ и Великобритания, които доминират в преговорите.

Макар, че и двете организации са базирани във Вашингтон, Световната банка обичайно е оглавявана от американец, докато МВФ от европеец. История 1945 – 1968 От самото начало, до 1967 година банката отпуска сравнително малко кредити. Наблюдава се фискален консерватизъм и внимателно проучване на кандидатурите за получаване на кредит. Президентът на банката Джон Мак Клой избира Франция да бъде първата страна, която да получи финансова помощ; две други кандидатури от Полша и Чили са отхвърлени. Заемът е в размер на 250 милиона щатски долара, което освен че е половината от исканата сума се поставят и много строги условия. Държавният департамент на съединените щати, казва на Френското правителство, че комунистките елементи в Кабинета трябва да бъдат премахнати. Френското правителство се съобразява с този диктат и премахва Държавната комунистическа коалиция. Заемът за Франция е отпуснат за броени часове. 1968 – 1980 От 1968г. до 1980г., банката се концентрира върху това да бъдат посрещнати основните нужди на хората в развиващият се свят. Размерът и броят на отпуснатите кредити се увеличава значително, като основните цели се разрастват от инфраструктура до социални услуги и други сектори. Тези промени се дължат на Робърт Мак Намара, който е назначен за президент през 1968 г. от Линдън Б. Джонсън. Мак Намара въвежда технократичен стил на управление в банката, който е използвал преди това като Секретар на отбраната на САЩ и президент на компанията Форд Мотор. Той променя политиката на банката в посока на построяване на училища и болници, подобряване на грамотността, както и реформи в земеделието. Мак Намара създава нова система за събиране на информация от държавите, които са потенциални кредито получатели, която позволява на банката да обработва кандидатурите за отпускане на заем много по-бързо.

1980 – 1989 През 1980 г. А. Клаузен заема мястото на Мак Намара, след като бива номиниран от президента в САЩ – Джими Картър. Картър заменя голям брой служители от ерата на Мак Намара и въвежда нов идеологичен фокус в банката. Заменянето на Главният Икономист Холис Б. Ченъри с Ан Крюгер, през 1982г. бележи значителна промяна в политиката на банката. Крюгер е всеизвестна с критицизма си към финансирането за развитие на страните от третия свят. В края на осемдесетте години, УНИЦЕФ докладва, че структурните програми на Световната Банка са отговорни за „намалени нива в образованието, храненето и здравето на десетки милиони деца в Азия, Латинска Америка и Африка”. 1989 г. – до сега От 1989г. политиката на Световната банка се променя, в резултат на критиката, която търпи от много групи. Банката започва да отпуска средства на не правителствени организации и групи за защита на околната среда, с цел да смекчи последствията от миналата политика, която подбуди такава остра критика.